№ 102
гр. Момчилград, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20235150100040 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от М. М. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.*-****,
ул.Върбица № 15 чрез пълномощник адв.М. М. от АК Пловдив против
„*******“, ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, ПК 1797, район „Изгрев“, ул.„*******“ № 3 (********), ет.10,
представлявано от законния представител И.Н.Х.С., с правно основание чл.26,
ал.1 от ЗЗД; цена на иска: 1080 лева.
В исковата си молба ищцата чрез пълномощника си твърди, че е страна
по Договор за потребителски кредит № ********02180005 от 15.01.2021г.,
сключен с „*******“ ООД. Съгласно Договор за потребителски кредит №
********02180005 от 15.01.2021г. ищцата трябвало да върне сумата по
кредита, която се явявала сума от 1236 лева, при сума на получаване 1000.00
лева, при ГПР 49.72%, годишен лихвен процент- 41.05%, при срок на кредита
от 12 вноски. Спрямо, чл.6 от Договор за потребителски кредит №
********02180005 от 15.01.2021 г. ищцата трябвало да заплати неустойка в
размер на 1080 лева, като по този начин общото задължение по договора за
кредит бил в размерна 2316лева. Счита, че така уговорената клауза за
неустойка в чл.6 от Договор за потребителски кредит № ********02180005 от
1
15.01.2021г. спрямо която трябва да заплати неустойка в размер на 1080 лева,
е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при
неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК,
както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП. Развиват се доводи и подробни съображения за
нищожност на клаузата за неустойка в чл.6 от Договор за потребителски
кредит № ********02180005 от 15.01.2021г. Молят съда да приеме, че
клаузата на чл.6 от Договор за потребителски кредит № ********02180005 от
15.01.2021г. сключен между ищцата и ответната страна , предвиждаща
заплащането на неустойка в размер на 1080.00 лева, е нищожна на основание
чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на
чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК, както
и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност молят да бъде прогласена.
Претендират разноски по делото.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не представлява, като чрез
пълномощник адв.М. М. представя писмено становище, с което моли
исковете да бъдат уважени така както са предявени и да бъдат присъдени
направените разноски по делото по приложен списък съгласно чл.80 от ГПК.
Ответника „*******“, ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, ПК 1797, район „Изгрев“, ул.„*******“ № 3
(********), ет.10, представлявано от законния представител И.Н.Х.С. чрез
главен юрисконсулт П. П. е изпратил писмен отговор, който отговаря на
изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Изразява становище за нередовност на
депозираната искова молба, а разгледана по същество, същата се явява и
неоснователна. Излагат подробни съображения за това в отговора.
В съдебно заседание не се представлява, като чрез законния си
представител И.Н.Х.С. представя молба, с която изразява становище, моли да
се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск, като им бъдат
присъдени сторените разноски , за което представя списък по чл.80 от ГПК.
На основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност на
претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Видно от Договор за потребителски кредит № ********02180005 от
2
15.01.2021г. такъв е сключен между страните по делото. В чл.6 на същият е
уговорена клауза за неустойка в размер на 1080 лв.
При това положение съдът намира, че искът е основателен и доказан.
Уговорената неустойка се явява нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй
като е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. В
случая са накърнени добрите нрави и по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД,
тъй като се нарушава основен правен принцип чрез създаване на други
конкретни разпоредби. Това е принципа на добросъвестността в гражданските
и търговски взаимоотношения. Съдебната практика е безспорна, че така
уговорена клауза, такава каквато е чл.6 е нищожна като противоречаща на
добрите нрави. Неустойка, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция е нищожна поради
противоречие с добрите нрави.
Ето защо иска за прогласяване за нищожност на чл.6 от Договора е
основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на делото следва ответната страна да бъде осъдена да
заплати на ищцовата сумата в общ размер от 458 лв., от които 408 лева
представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, както и
сумата в размер на 50 лева, държавна такса платена по сметка на РС
Момчилград.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.6 от Договор за
потребителски кредит № ********02180005 от 15.01.2021г. сключен между
М. М. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.*-****, ул.Върбица № 15 и „*******“,
ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ПК
1797, район „Изгрев“, ул.„*******“ № 3 (********), ет.10, представлявано от
законния представител И.Н.Х.С., предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 1080.00 лева, на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е
сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с
чл.22 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП.
ОСЪЖДА „*******“, ООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
3
управление в гр.София, ПК 1797, район „Изгрев“, ул.„*******“ № 3
(********), ет.10, представлявано от законния представител И.Н.Х.С. да
заплатят на М. М. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.*-****, ул.Върбица № 15
чрез пълномощник адв.М. М. от АК Пловдив, сумата в размер на 458.00 лв.,
представляваща разноски по делото, адвокатско възнаграждение и платена
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
4