ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Ловеч, 07.02.2024 година

       

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

       ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в закрито заседание на седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                                    Членове: Г. ХРИСТОВ

                                                                        МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ    

                                                                          

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА, ч.к.а.д. № 35 по описа за 2024 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

            Производството е по реда на чл.213а, ал.7 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

             Образувано е по частна жалба с вх. № 163/18.01.2024г., подадена от Г.В.В., понастоящем изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора***, срещу Определение № 1252 от 13.11.2023 година, постановено по адм. дело № 230/2023г. по описа на Административен съд гр. Ловеч.  

               В частната жалба се твърди, че с обжалваното определение неправилно е оставено без уважение искането на Г.В. за освобождаване от заплащане на държавна такса при изпълнение в пълнота и в цялост предпоствките на чл.83 ал.2 от ГПК. Според частният жалбоподател от събраните по делото доказателства следва извода, че няма никакви доходи, от което следва обективна невъзможност за заплащане на ДТ, като за него е неясно от къде съставът черпи информация за противното, посочвайки безспорното-наличие на имущество, което отъждествява с доходи при липса на такива. Обстоятелството, че в някакви регистри му се били водени МПС на по 30-40 години години автомобилна възраст, и договор за наем, какъвто не е подписвал, нито наем е получавал, счита за ирелевантно към настоящото производство, защото не доказва доходи, дори 1 лев приходи и потвърждава декларираното от него. По тези съображения иска тричленният състав да отмени определение като неправилно, несправедливо, преграждащо хода на делото, в противоречие на материалния и процесуалния закон и трайно наложената практика , вкл. на Г.В. и Европейските правни норми – чл.6 пар.1 вр. чл.13 ЕКПЧОС и върне делото за продължаване на съдопроизводството.  

              Настоящият тричленен състав на Административен съд-Ловеч намира частната жалба за подадена от надлежно легитимирана страна в законоустановения по чл.230 АПК срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:  

               С обжалваното  определение,  съдът  е оставил без уважение искането на Г.В.В., находящ се понастоящем в затвора Ловеч за освобождаване от дължимата за производството държавна такса в размер на 10 лева и разноски по делото.

               За да постанови този резултат съдът, анализирайки събраните доказателства за изпълнение на законовите изисквания за освобождаване от заплащане на ДТ и разноски, е установил, че Г. В. и съпругата му притежават множество недвижими имоти в различни населени места в страната, както и автомобили, при което не може да се направи извод за невъзможно от страна на жалбоподателя да заплати държавна такса в размер на 10 лева. 

     Определението е правилно.

               На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК във вр. с чл.144 АПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

               Освобождаването от заплащане на държавна такса и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК във вр. с чл.144 АПК е привилегия, предвидена в полза на физическите лица - страни в процеса, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с достатъчно парични средства, за да изплатят изцяло или отчасти дължимите за водене на делото държавни такси и разноски. Преценката за наличие на основанието по цитираната по-горе разпоредба е винаги конкретна и обусловена от съобразяване на примерно изброените в чл. 83, ал. 1, т.1 – т. 6 от ГПК законови критерии (доходи на лицето и на неговото семейство, притежавано имущество, семейно положение и здравословно състояние, възраст и трудова заетост), както и други специфични обстоятелства, въз основа на които съдът прави извод дали с оглед размера на дължимата такса страната обективно е в състояние да я заплати без особени затруднения.

              За уважаване на молба по чл. 83, ал. 2 ГПК не е достатъчно заплащането на държавна такса да затруднява молителя, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност да я заплати.

               В процесният случай съдът, анализирайки събраните доказателства за изпълнение на законовите изисквания за предоставяне на безплатна правна помощ, е установил, че В. е в брак от 1986 г. с лицето А. В., че притежава пет МПС, като не са отразени тежести /запори/ върху тях, че съпругата му - А. В., притежава автомобил, който не е запориран, придобит през 1993 г. Установено е въз основа на получените справки от Агенция по вписванията притежаваните имоти от В. и съпругата му, че двамата притежават множество недвижими имоти, част от които са ипотекирани, с кредитори - в голямата си част частни лица и ипотекарни длъжници - жалбоподателят и съпругата му, че са налице множество заличавания на договорни ипотеки, че върху някой от имотите е имало възбрани, които са заличени, че през 2017 г. от страна на Г. В. и съпругата са извършили продажби на имоти, както и че през 2020 г. в пореден №17 от справката е вписан договор за наем с наемодател Г.В. и месечен наем 1200 лева. 

              При така установените обстоятелства, правилно и законосъобразно съдът е приел в обжалваното определение, че по отношение на частният жалбоподател не са налице предпоставките по чл.83, ал.2 ГПК, а именно – констатирана невъзможност за заплащане на таксата, предвид затруднено материално състояние. Въз основа на задълбочен анализ, съдът мотивирано е счел, че липсват доказателства, които да налагат като единствено възможен, обоснован и логичен извод този, че Г. В. няма средства за заплащане на държавна такса в размер на 10 лева.  Несъмнено в хода на производството са били събрани безспорни доказателства, че Г. В. и съпругата му притежават множество недвижими имоти в различни населени места в страната, както и автомобили, с които В. би могъл да се разпореди и да разполага с доходи. 

              Упражняването на правото на жалба не е ограничено, доколкото жалбоподателят разполага с възможности да осигури заплащането на държавна такса от 10 лева, ако желае да му бъде разгледан спора. В тази връзка са неоснователни доводите в частната жалба, че оспорваното определение е неправилно, несправедливо, преграждащо хода на делото, противоречащо на материалния и процесуалния закон и трайно наложената практика, вкл. на Г.В. и Европейските правни норми – чл.6 пар.1 вр. чл.13 ЕКПЧОС.   

              Решаващият съд подробно е изследвал имущественото състояние на молителя като с оглед конкретните обстоятелства, е направен обоснован извод, че той разполага с материални възможности да плати дължимата държавна такса.  Следва да се съобрази и това, че размерът на дължимата за образуваното съдебно производство такса е нисък - в минимален размер от 10 лева.

             С оглед на събраните по делото доказателства, решаващият състав обосновано и правилно е приел, че не може да се направи извод за невъзможно от страна на жалбоподателя да заплати дължимата държавна такса в размер на 10 лева за образуване на конкретното дело.

            По изложените съображения настоящият съдебен състав приема частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

            Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предложение първо във вр. с  чл. 236 от АПК, съдът

           ОПРЕДЕЛИ:

           ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1252 от 13.11.2023 година, постановено по адм. д. № 230/2023 г. по описа на Административен съд - Ловеч.

            Определението е окончателно.  

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.