РЕШЕНИЕ
№ 1210
гр. Варна, 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Деница Славова
при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20253100501880 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивна жалба на К. Д.,
М. Д. И Е. М., чрез адв. С. против Решение № 2217 от 16.06.2025 година,
постановено по гр.дело № 13 192/2022 година, по описа на ВРС, с което е била
отхвърлена исковата претенция на въззивниците К. Н. Д., ЕГН **********, М.
К. Д., ЕГН **********, Е. К. М., ЕГН ********** за приемане за установено
по отношение на ответниците С. М. Р., ЕГН **********, Б. М. Р., ЕГН
********** и А. П. А., ЕГН **********, че ищците са собственици на ПИ с
идентификатор *** с площ 356 кв.м по действащата КККР, одобрени със
Заповед № РД - 18- 73/23.06.2008г. на Изпълнителен директор на АГКК,
находящ се в гр. Варна, район А., кв. „Г.”, местност „З.”, при граници: ПИ ***,
ПИ ***, ПИ ***, ПИ *** и ПИ ***, на основание упражнено от тях
недобросъвестно владение за период от десет години, считано 1985 г.,
евентуално от 14.06.1999 г. до подаване на исковата молба / 04.10.2022г./, като
към същото е присъединено владението на наследодателката им А.С. Д., б.ж.
на гр. Варна, поч. на 12.09.2017 г., на осн.чл.124, ал.1 ГПК, както и в частта, с
която са били осъдени К. Н. Д., ЕГН **********, М. К. Д., ЕГН **********, Е.
К. М., ЕГН ********** да платят в полза на С. М. Р., ЕГН **********, Б. М.
Р., ЕГН ********** и А. П. А., ЕГН ********** разноски за производството
1
пред РС Варна за възнаграждение на един адвокат в размер на 1500.00 лева и
за депозити за вещо лице в размер на 610.00 лева, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
Съобразно изложеното във въззивната жалба съдебното решение е било
постановено в нарушение на материалния закон и съдо -производствените
правила. Сочи се, че неправилно съдът е приел отсъствието на идентичност
между предоставения за ползване имот и имот № ***, като се приема, че съдът
е неглижирал наличните по делото писмени и гласни доказателства. Излага се
още, че след смъртта на Алис Д. процесния имот е бил владян и безпроблемно
ползван от ищците и до този момент, като в тази насока са били и
свидетелските показания, които ВРС, също според жалбата, е игнорирал
изцяло. Сочи се още, че придобивната давност е протекла в полза на ищците,
като се съобразят сроковете на влизане в сила на ПНИ и на този в Заповед по
реда на §4 ал.7 от ЗСПЗЗ. В заключение се настоява съдът да отмени
атакуваното решение и да уважи претенциите.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на въззиваемия
А. А., С. Р. и Б. Р., чрез адв. Х.. Настоява се, че жалбата не съдържа годни
основания и решението следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивниците, редовно призовани, не се
явяват, представляват се от адв. С., която поддържа въззивната жалба и моли
съдът да я уважи.
Въззиваемите страни, не се явяват, но се представляват от адв. Х., която
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и
застъпените от страните становища, ВОС намери за установено следното:
От фактическа е било установено пред ВРС, и не се спори от страните,
че съобразно представените писмени документи - Удостоверение за
наследници изх. № АУ0804920Д от 16.08.2022 година, Декларация за
идентичност на имена, Удостоверение изх. № **********/24.08.2022г., изд. от
Дирекция «Местни данъци» при Община Варна, скица, Удостоверение
№213/05.12.1985г. от ОНС - Варна; Разрешение за строеж изд. от ГНС –
Варна, оценителен протокол от 19.01.1994г., банкови преводи от 28.03.1994 г.
н.а. акт № 55, том XXXV, дело № 15991/20.10.1994г.; Заповед
ГПР128/02.04.2009г., Решение № 616/14.06.1999г. на ПК – Варна, 3аповед №
1035/07.07.2004г. на зам. кмет на Община Варна, че на наследодателката на
ищците А.С. Д. в изпълнение на ПМС № 11 от 1982 година е било
предоставено ползването на хавра с площ 0.8 дка в землището на град Варна,
местност Ст.сметище, при граници: С.К., път, път, която може да се ползва за
трайни насаждения. В тази връзка е било приложено и Удостоверение за
предоставяне право на ползване № 213/1985 г.
От Оценителен Протокол от 19.01.1994 година е видно, че е била
опредЕ. оценката за имот пл.№ *** в кв. „Г.“, местност „З.“ за място с площ
950 кв.м. в размер на 33000 лева и също там е посочено, че имота има
застроена масивна сграда с площ 35 кв.м. Представени са доказателства за
плащане на цената по сметка на общината. Сградата е изградена съгласно
2
разрешение за строеж № 192 от 30.07.1977 г.
Видно е от делото, че на 20.10.1994 година наследодателката на ищците
А.С. Д. се е снабдила с КНА за собственост по леда на § 4а от ЗСПЗЗ за имот
600/950 кв.м. ид.части от дворно място в землището на кв.Г., местност „З.“, с
площ на цялото място 950 кв.м., представляващо имот пл.№ *** по КП на м-ст
„Зеленик“, при граници: от две страни път и имоти пл.№№ *** и ***, ведно с
направените в мястото подобрения и насаждения.
Със заповед № Г-ПР 128/02.04.2009 г. на кмета на район А. е
разпоредено А.С. Д. да придобие правото на собственост при условията на
пар.4з, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот в м-ст „З.“, землище
Г., с идентификационен № ***, кад.район 545, целия с площ 600 кв.м.
Съгласно скица № 15-1120517-28.09.2022 г., издадена от СГКК-Варна по
действаща кад.карта на р-н А., кв.Г., местност „З.“, имот с идентификатор ***
е с площ 600 кв.м. и е записан на А.С. Д..
От своя страна ответниците в процеса се легитимирали с позитивно за
тях Решение на ПК Варна № 616 от 14.06.1999 година, съобразно което на
наследниците на Л.П.Б. е признато правото на собственост за нива от 13.000
дка в терен по § 4 на Г., м-ст Суванлък по КП на местността имотът е част от
имот 153. Посочени са имотите, които обхваща възстановения имот.
Със Заповед № 1035 от 07.07.2004 година на Зам.кмет на Община Варна
е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на
пар.4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Л.П.Б. върху ПИ,
представляващ № *** по ПНИ м-ст „З.“, землище кв.Г., при граници: имоти с
ид. №№***, ***, ***, ***, с площ 356 кв.м.
Със Заповед №53/28.03.2022г., влязла в сила на 11.04.2022г. е одобрена
оценка на подобренията в частта от имот №*** по КПП към ИНИ за м. З., з-
ще Г., който имот е отреден за отреден за ответниците, с обща площ 356 кв.м.
по ПНИ.
Заповедта не е обжалвана от ищците, същата е влязла в сила и
13.05.2022г. цената на подобренията е внесена по сметка на Община Варна,
район А..
С Протокол №5-3/05.07.2022 г. от служител па Община Варна
ответниците са въведени във владение на новообразувания имот №*** от КР
545. м."3еленика", община Варна, землище Г.. общ.Варна с обща площ 356
кв.м. по скица №1565 /05.02.2021 г. на Дирекция ОСИСД.
Пред ВРС по делото е била изслушана и Съдебно техническа
експертиза, съобразно заключението на която става ясно, че не може да се
установи идентичност между имота, описан в удостоверение за ползване, в
разрешение за строеж и в оценителен протокол, тъй като има съвпадение само
по една граница - път. Процесния имот попада изцяло в стар имот 153 по ПКП
с обща площ 90507 кв.м., записан на наследниците на Л.Б.. Имота с площ 356
кв.м. е новообразуван от част от имот *** с площ 936 кв.м. по ПК на
ползвателите, записан на А.С.ян. Експерта сочи, че между двата имота няма
ограда и е пояснило пред съда, че в момента статута на територията, където се
3
намира процесния имот е със строителни граници на м. „З.“ от 2000 год. или
от 2001 год. Дотогава статута е земеделска земя; също, че местността
„Суванлъка“ попада в околовръстния полигон на м. „З.“. В.л. дава заключение
също, че между имот №*** и имот №*** на място няма ограда, а общо двата
имота са оградени. Северната и източната част е с мрежа и бетонови колове, а
западната част една част от оградата е масивна, т.е. оградата между имот №
4124 и имот № *** една част от нея е масивна. Металните пана на постройката
могат да се демонтират и да се преместят, като цяло постройката трябва да се
разглоби за да се премести. В удостоверение №213/ 1985 год. са записани един
съсед С. К. и от две страни – път. В разрешението за строеж пише: от три
страни път и д-р С.С., а в оценителния протокол пише само планоснимачни
номера така, че такава идентичност между двата имота трудно може да се
намери, защото имот №*** в разписния лист от 1979 год. не е съсед на имот
№***. Имот № 372 не е съсед на имот № ***. Съсед е имот № *** и е записан
на Славчо Стойчев. Вещото лице допуска условно ако се приеме, че се касае за
печатна грешка, тогава може да се твърди, че има съвпадение на две граници -
път и Славчо Стойчев. В оценителния протокол е вписан само един път, който
може да е и от двете страни и затова технически по тези данни не мога да
кажа дали има идентичност или няма, защото в удостоверението за ползване
пише – от три страни път. В разрешението за строеж по същия начин. Само ако
се приеме, че д-р С.С. и С. К. са имената на едно и също лице може да се каже,
че е налице идентичност по удостоверението за ползване и разрешението за
строеж. При положение, че няма трета граница не може да приеме
категорично, че има идентичност между двата имота. В сателитно
изображение в сайта Google Earth се установява, че в имота има отразена
постройка най-рано към 2014 година.
Пред ВРС са били разпитани и свидетели – тези на ищцовата страна са
посочили, че ги познават 1972-1973 година и че имат имот в местността „З.“
със старо име „Сметище“. През 1964-1965 г. местата в района били дадени за
ползване чрез предприятието „Родопа“. Свидетелката Ю.П. сочи, че
ответниците пък имат няколко имота в местността „З.“, които са по ПНИ за
които тя е правила оценка на подобренията. Имотите са образувани от
разликите на ползвателите, които са си платили 600 кв.м. От тези разлики се
образуват нови имоти за възстановяване на бившия собственик с процедура
по възстановяване, като се издава заповед за възстановяване по пар.4, ал.7.
След това се прави оценка на подобрения, трасиране на границите и
въвеждане във владение след заплащане на подобренията. Посетила е имот
№*** през месец ноември 2021 година и на 17.02.2022 година, когато при
огледа присъствал представител на ползвателя и с нея уточнявали
подобренията. Тя указва, че постройката е ламаринена, има и една външна
тоалетна. Същата не била оценена, тъй като може да се демонтира и да се
премести, като н нейно присъствие ползвателите са заявили, че ще се изнесат.
Имотът на Л. е възстановен с решение № 616 от 14.06.1999 год. на ПК –
Варна и това е записано в оценката, която е изготвила свидетелката.
От своя страна разпитана за ответниците свидетелката А. указва, че е
посещавала имота на ответниците като брокер на недвижими имоти. Те имат
4
6-7 имота, които са малки като площ. Разговаряла е с А. за продажба на
имотите, след като бъдат възстановени и бъдат въведени във владение. Ходела
е многократно на огледи с клиенти.
При тези данни ВРС е стигнал до извода за неоснователност на
претенцията.
Виждането на ВОС е следното:
Поземлените имоти могат да имат различен градоустройствен статут,
площ и граници във времето, затова при спор за собственост или при
предявяване на иска за делба, който има за предмет прекратяването на
съсобствеността, тяхната индивидуализация трябва да се извърши в
обстоятелствената част на исковата молба с действителните белези към
момента на предявяване на иска. Земеделските земи, които са били
кооперирани, одържавени или отнети от техните собственици след 1944 г.
подлежат на възстановяване по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. И
двата вида решения на ОСЗ – по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и по чл. 27, ал. 1
от ППЗСПЗЗ имат конститутивно действие. Те, заедно с приложените скици,
установяват заснемането на земите по картата на възстановената собственост
и установяват новите им реални граници
Решенията на общинските поземлени комисии по чл. 18ж, ал. 1 и по чл.
27, ал. 1 ППЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост в съществуващи
или възстановими стари реални граници и в нови реални граници с план за
земеразделяне имат конститутивно действие, тъй като с тях се
индивидуализира обекта на собственост. В рамките на исково производство по
спор за собственост е допустим косвен съдебен контрол върху
административните актове, с които се възстановява право на собственост.
Косвеният съдебен контрол обаче е контрол за законосъобразност на
съответния административен акт и предполага проверка дали са съобразени
изискванията на специалния закон, регламентиращ издаването му. При
възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ, контролът обхваща
спазването на уредените от закона правила за установяване собствеността и
идентифициране на старите граници на имота, а именно: доказване на
собствеността преди обобществяването на земята с документите по чл. 12, ал.
2 ЗСПЗЗ, определяне на старите реални граници съгласно чл. 18а и чл. 18б
ППЗСПЗЗ, наличие на пречки за възстановяване на собствеността и т.н.
Несъмнено е, че преценката за легитимиращото действие на решението на
Поземлената комисия следва да се извършва във всеки конкретен случай в
зависимост от изискванията на закона към момента на постановяване на
съответното решение. Когато имотът попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ
собствеността се възстановява след настъпване на множество
законоустановени предпоставки, уредени в § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28 и сл.
ППЗСПЗЗ.
Решенията на органа на земеделска реституция, с които се възстановява
собственост върху имоти в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени до
изменението на закона в ДВ бр. 69/1999 г., в които имотът е
5
индивидуализиран по кадастрален или друг план с граници и съседи, са
достатъчни за установяване правото на собственост върху съответните имоти,
съобразно Решение № 260 от 14.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 118/2011 г., II г.
о., ГК, докладчик съдията Веселка Марева. От изложеното до тук следва, че
Решенията на ПК /ОСЗ/ са необходими правни актове за определяне на
реалните граници на земите и едновременно с това юридически факт с
гражданскоправно действие, като с тези решения възниква правното качество
на обекта на собствеността - индивидуализация и затова те имат
конститутивно действие, което се отнася и за двата вида решения на ПК /ОСЗ/
за определяне на реалните граници на земеделските земи - решенията по чл.
18ж, ал. 1 и чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ. Действието на решението на ПК /ОСЗ/ е
еднакво независимо от различието в способа за определяне на реалните
граници - чрез възстановяване на старите реални граници или определяне на
нови граници с план за земеразделяне.
Анализът на законодателните изменения на разпоредбите на чл. 18 ж, ал.
1 и чл. 18 з, ал. 1 ППЗСПЗЗ сочи следното: В действащата редакция, изм. с
ДВ. бр. 31 от 2003 г., текста на закона установява, че Общинската служба по
земеделие /ОСЗ/ постановява решение за възстановяване правото на
собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което
се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията
за тях, като към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската
служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и
от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено
със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен
нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7
ЗСПЗЗ. Чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е приет с изменението с ДВ. бр. 34/1992
година. В първоначалния си вариант, текстът установява, че с това решението
на ПК за възстановяване правото на собственост в съществуващи или
възстановими стари реални граници, в които се описва размера и категорията
на имота, неговото местоположение, граници съседи, както и ограниченията
на собствеността, не съдържа изискването да е придружено със скица. Едва с
изменението на разпоредбата с ДВ. бр. 48/1995 година, законодателят е
предвидил, че за осъществяване на процедурата по възстановяване
собствеността на земеделските земи в съществуващи или възстановими стари
реални граници, към решението на ПК се прилага скица на имота, заверена от
ПК, а за имоти в строителните граници на населените места - от техническата
служба на общината. Тази редакция с незначително изменение, е запазена и
при изменената редакция на текста с ДВ. бр. 122/1997 година. С измененията
на ППЗСПЗЗ, приети с ДВ. бр. 18/1999 година в разпоредбата на ал. 1 няма
изменение, но е изменена разпоредбата на ал. 6 на чл. 18ж ППЗСПЗЗ, в
смисъл, че следва да е налице влязъл в сила план за земеразделяне и одобрена
6
Карта със съществуващи и възстановими в стари реални граници имоти, с
който план и карта всеки земеделски имот получава номер, единствен за
територията на страната. Моментът на проявление на конститутивното
действие на административния акт – решение на ПК/ОбСЗ по чл. 18ж ал. 1
ППЗСПЗЗ се свързва с момента на завършената процедура по възстановяване
на собствеността на земеделските имот. Легитимиран собственик на
земеделска земя по искове за собственост е този, в чиято полза е издадено
позитивно решение на ПК/ОбСЗГ/ ОСЗ, със заверена от посочените органи
скица, когато изискването за скица като елемент от задължителната процедура
по възстановяване по ЗСПЗЗ е задължително. Поради липсата на такава скица
не може да се приеме, че правото на собственост върху реално определен
имот, е възникнало /Решение № 248/21.07.2010 година на ВКС, ГК по гр. дело
№ 58 /2009 година, постановено по чл. 290-293 ГПК по въпроса за момента, от
който се поражда конститутивният ефект на решението на ПК/ОСЗГ- респ. за
момента, в който следва да се приеме за приключила процедурата по
възстановяване на земеделски земи с решение по чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ и чл.
18з ал. 1 от ППЗСПЗЗ и за значението на скицата за реституционната
процедура, която следва да е издадена заедно с решението на ПК/ОСЗГ/.
В конкретния случай, ищцовата страна е навела като твърдение за
придобивно основание – давност, считано от 1985 година до предявяване на
исковата молба, като е подчертала, че Решението издадено в полза на
ответниците има конститутивен ефект. Както съдът посочи по – горе
Решенията на поземлените комисии за възстановяване на земи, намиращи се в
терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1 от
ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/99 г., имат конститутивно действие. В тези решения
възстановеният имот обикновено се индивидуализира / в случая е така това
не е така/ чрез посочване на планоснимачен номер по стар кадастрален план
или по друг начин. В сравнително малък брой случаи, възстановеният имот не
е индивидуализиран и се поставя въпросът какво е действието на тези
решения. Трайно установената съдебна практика приема, че само когато по
никакъв начин не може да се установи кой е възстановеният имот, решението
на Поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество
представлява решение, с което само се признава правото на
възстановяване на собствеността. В тези случаи процедурата по
възстановяването на собствеността следва да приключи с ПНИ и/ или със
заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В случая в Решението на ПК Варна № 616 от 14.06.1999 година,
съобразно което на наследниците на Л.П.Б. е признато правото на собственост
за нива от 13.000 дка в терен по § 4 на Г., м-ст Суванлък по КП на местността
7
имотът е част от имот 153, няма конститутивен ефект, противно на
разбирането, изразено в исковата молба; там имота не е индивидуализиран и
изрично е посочено в тази връзка, че възстановяването му ще се извърши с
ПНИ. Следователно обсъждането на въпроса за давността, предполага
изследването на срокове от влизане в сила на ПНИ /2002 година/ и / или
Заповедта по § 4 /2004 година/.
За да се придобие право на собственост по давностно владение,
позоваващият се на него (в случая ответниците) следва да установят чрез
главно и пълно доказване наличието на всички елементи на фактическия
състав на чл. 79, ал. 1 ЗС. Според чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, ДВ, бр. 107/18.11.1997
г., изтеклата придобивна давност върху имоти, собствеността върху които се
възстановява по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСОНИ, не се зачита от влизане в сила на
тази разпоредба (разпоредбата е в сила от 22.11.1997 г., три дни след
обнародването й в Държавен вестник), започва да тече нова давност. Без
значение за приложението на тази забрана е дали имотът има земеделски
характер към настоящия момент. Достатъчно е имотът да подлежи на
земеделска реституция, т. е., да е бил земеделска земя към момента на
кооперирането му или отнемането му по друг начин. Спорен между страните е
въпросът относно момента, от който в полза на ищцовата страна е започнала
да тече придобивна давност, както и дали е приложима общата 10-годишна
давност или кратката по чл. 79, ал. 2 ЗС.
Предвид наведеното възражение от страна на ищците, че са придобили
процесния имот по давност, считано от 1985 година до датата на подаване на
ИМ в съда, правилно ВРС го е разгледал, на база на събраните доказателства,
и също правилно го е отхвърлил.
Съобразно установената практика на ВКС самата придобивна давност,
като институт е един от регламентираните в чл. 77 ЗС способи за придобиване
право на собственост върху вещи.Предвид разпоредбата на чл.79 от ЗС
правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години, а ако владението е
добросъвестно - с непрекъснато владение в продължение на 5 години. От своя
страна нормата на чл.68 от ЗС дава и легално определение на термина
„владение“ – това е упражняване на фактическа власт върху вещ, която
владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. Следователно е редно
да се акцентира върху две обстоятелства – това са т.нар. „фактическа власт“ и
факта, че веща се държи „като своя“. Презумпцията относно субективния
елемент на владението, т.е. намерението за своене на вещта (animus), е
въведена в полза на владелеца и в случай на отричане на владелческото му
8
качество тежестта за оборването й пада върху лицето, което оспорва
осъщественото владение. Елементите на фактическия състав на чл. 79 ЗС
следва да се установят по делото при условията на пълно и главно доказване.
Няма спор, че основното доказателство за установяване на придобивна
давност са гласните доказателства, каквито са били ангажирани в този процес.
Единствено съдът е този, които може по същество да прецени /след
анализ/дали е основателно позоваване на придобивна давност. При
позоваване на придобивна давност следва да се посочи от кого и от кога е
установена фактическа власт върху имота, до кога е продължило владението и
на кого е противопоставено.Следователно страната, която се домогва да
докаже, че е давностила имот/имоти е длъжна да установи, че той / те не са
изключени от оборота, т. е., че по отношение на този имот не
съществува забрана да бъде предмет на придобиване по давност.
От наличните по делото данни – конкретно показанията на свидетелите
П.а и Стойчев става ясно, че са съседи и познават имота, както и ищците. Той
го описват и самия имот, и наличието на засадени овошки, дръвчета.
Свидетелите сочат, че не им е известно някои да е притеснявал ищците и че не
са виждали ответниците в имота.
От своя страна разпитаните за ответниците свидетели, в лицето на П. и
А. сочат, че /първата/ ответниците пък имат няколко имота в местността „З.“,
които са по ПНИ за които тя е правила оценка на подобренията. Имотите са
образувани от разликите на ползвателите, които са си платили 600 кв.м. От
тези разлики се образуват нови имоти за възстановяване на бившия
собственик с процедура по възстановяване, като се издава заповед за
възстановяване по пар.4, ал.7. След това се прави оценка на подобрения,
трасиране на границите и въвеждане във владение след заплащане на
подобренията. Свидетелката П. е посетила е имот №*** през месец ноември
2021 година и на 17.02.2022 година, когато при огледа присъствал
представител на ползвателя и с нея уточнявали подобренията. Тя указва, че
постройката е ламаринена, има и една външна тоалетна. Същата не била
оценена, тъй като може да се демонтира и да се премести, като н нейно
присъствие ползвателите са заявили, че ще се изнесат. Имотът на Л. е
възстановен с решение № 616 от 14.06.1999 год. на ПК – Варна и това е
записано в оценката, която е изготвила свидетелката.
Втория свидетел, разпитан за ответниците е свидетелката А., която сочи,
че е посещавала имота на ответниците като брокер на недвижими имоти. Те
имат 6-7 имота, които са малки като площ. Разговаряла е с А. за продажба на
имотите, след като бъдат възстановени и бъдат въведени във владение. Ходела
е многократно на огледи с клиенти.
При тези данни, въззивния съд приема, че макар и подробни показанията
на разпитаните в полза на ищците свидетели не дават представа за
конкретизация на действията на самите ищци по отношение на фактора
време. На следващо място описаните действия по завладяването на имота не
следва да са абстрактни, т.е. насочени към някого въобще, а напротив – да
9
сведат до знанието на собствениците, че техния имот се свои и че това
своене почива на явно, несмущавано и необезпокоявано владение.
Последното в този процес не се доказа. Всички тези обстоятелства не дават
повод и основание на съда да отчете, че се касае за явно, спокойно и
необезпокоявано владение; разнобоя и противоречията не определят този
извод. Видно е, че имота не е владян, с намерението да се свои като собствен и
то в рамките на повече от 10 години – или че това обстоятелство се явява
недоказано. Коментирайки и съпоставяйки представените по делото гласни
доказателства, съдът приема, че не може безусловно и категорично да сподели
извода за наличието на „своене“ и то „своене“, което е достигнало до
знанието на ищците, демонстрирано е пред тях и са били отблъснати
техните претенции. Напротив – налице е само един факт, които сочи извод в
тази насока и той е свързан с показанията на свидетелката П., пред която
ищците са заявили, че ще демонтират постройките м имот № ***, те. Към
2022 година те са нямали съзнание, че имота е техен. В допълнение - като
елемент от придобивната давност владението трябва да е явно и
несъмнително, и да се осъществява поС.но - да няма инцидентен характер и да
е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
ПоС.ното владение не изисква непременно фактическата власт да се
осъществява във всеки момент във времето. Фактическата власт върху
имота може да се упражнява и чрез периодични посещения в имота стига
същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са
прекъсвани от действия на трети лица. Обективният признак на владението
обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по
този начин се отблъсква владението на собственика. Не е достатъчно
владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към
вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да си служи с
вещта, а ако се касае за недвижим имот - да осъществява физическо
присъствие в него, да го посещава и да извършва явни действия по
стопанисването му. Само при такива фактически действия собственикът ще
може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да
предприеме действия по защита на собствеността си.
При тези данни, въззивния съд приема, че решението се явява правилно
и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на въззиваемите следва да се присъдят
разноски, съобразно представения Списък, в размер на 2 200 (две хиляди и
двеста) лева.
Предвид горното,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2217 от 16.06.2025 година, постановено
по гр.дело № 13192/2014 година, по описа на ВРС, четиринадесети състав.
10
ОСЪЖДА К. Н. Д., ЕГН **********, М. К. Д., ЕГН ********** и Е. К.
М., ЕГН ********** да заплатят на С. М. Р., ЕГН **********, Б. М. Р., ЕГН
********** и А. П. А., ЕГН ********** сумата в размер на 2 200 (две хиляди
и двеста), представляващи съдебно – деловодни разноски – адвокатски
хонорар пред ВОС.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред състав ВКС на Р
България, в едномесечен срок от връчване на съобщенията до страните, на
основанията посочени в чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11