РЕШЕНИЕ
№ 1126
гр. Плевен, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска А.а
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А.а Гражданско дело №
20234430101587 по описа за 2023 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от И. Е. В., чрез адв. Х. Я.,
против М. Е. В., с която е предявен иск с правно основание чл.23, ал.1, вр. чл.
21, ал.4 от СК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, за пълна трансформация на лично
имущество. Твърди се, страните са придобили, въз основа на нот. акт за
покупко- продажба на недвижим имот №131, том Първи, н.д.№114/2012г на
Нотариус П.Х., по време на брака си, следния недвижим имот: самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор 56722.668.143.5.24, съставляващ
АПАРТАМЕНТ № 24, в ***, с площ от 89 кв.м., ведно с прилежащото му
избено помещение и таванско помещение за общо ползване, при граници и
съседи- описани, за сумата от 64500лв. Твърди се, че средствата за
придобиване собствеността на имота, са изцяло лични на ищеца, като една
част – в размер на 25644 евро са от продажба на друг негов личен имот, дарен
от родителите на ищеца преди брака. Твърди се, че останалата част от
продажната цена е получена от ищеца като дарение от неговите родители.
Представят се писмени доказателства. Претендират се разноски.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на отв. М. Е. В., чрез
адв. М. А., е депозиран писмен отговор, в който се изразява становище за
1
неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че страните са сключили
граждански брак на 22.04.2006г, прекратен с развод, с решение
№533/18.04.2023г по гр.д.№5278/2022г на ПлРС. Не се оспорва твърдението,
че родителите на ищеца са му дарили недвижим имот- апартамент №15,
находящ се в ***, блок ***, вх.Б- преди сключването на брака. Твърди се, че
по време на брака, страните са придобили – чрез покупко- продажба-
процесния недвижим имот, но реалната цена на същия е в размер на 35000
евро, която не съответства на посочената в нот. акт цена от 64500лв. Посочва
се също, че дареният апартамент №15, е продаден след закупуването на
процесния имот, на цена от 25644 евро, която е по- ниска от цената, на която е
закупен имота. Оспорва се твърдението на ищеца, че остатъка от продажната
цена е дарена от неговите родители. Твърди се, че към датата на придобИ.е на
имота, ищецът не е разполагал с лични средства от продажбата на дареният
му имот. Твърди се, че половината от средствата за закупуване на имота са
дадени от ответницата. Твърди се, че ответницата има равен принос в
придобИ.ето на имота. Твърди се, че сумата, на която е закупен имота от
35000 евро, в едната си част е събрана от приятели, а друга- от общи доходи,
като продажната цена е дадена лично на пълномощника на продавача по
договора, от ответницата. Посочва се, че заемите от приятели са връщани с
общи средства. Представят се писмени доказателства. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
По делото, в първото о.с.з., ищецът И. Е. В. заявява, че процесният имот
е закупен за сумата от 34000 евро – като действително заплатена стойност на
имота.
Безспорно по делото се установява, че страните са бивши съпрузи,
гражданският брак между които, сключен на 22.04.2006г., в гр. Плевен, е
прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство
на същия, с решение №533/18.04.2023г, по гр.д.№5278/2022г. на ПлРС, влязла
в сила.
Безспорно по делото се установява, че въз основа на договор за
покупко- продажба от 23.05.2012г, обективиран в нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имот, №131, нот дело №114/2012г. на Нотариус П.Х.,
2
ищецът И. В., е закупил процесния недвижим имот- самостоятелен обект в
сграда, с идентификатор 56722.668.143.5.24, съставляващ АПАРТАМЕНТ №
24, в ***, с площ от 89 кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение и
таванско помещение за общо ползване, и съобразно отразеното в нот. акт -за
сумата от 64500лв, изплатена на продавача по банков път, преди
подписването на договора.
Както бе посочено по- горе,, съобразно изявлението на ищеца, съдът
приема, че имотът е закупен за сумата от 34000 евро- реална пазарна цена,
което, изчислено по официален курс на БНБ е в левова равностойност от
66 498,66 лева.
По делото се установява също, съобразно представеният нот. акт за
дарение на недвижим имот №87, нот. дело №253/2006г на Нотариус С.П., че
ищецът В. е придобил- преди сключването на брака си с ответницата, въз
основа на дарение от А.М. В. и И. Е. В., следния недвижим имот: апартамент
№15, находящ се в ***. По делото се установява също, че този имот, въз
основа на договор за покупко- продажба от 01.06.2012г, обективиран в нот.
акт №175, н.д.№448/2012г на нотариус С.И., е продаден за сумата от 25644
евро /50155,30лева/, получени от продавача И. В., по банков път.
По делото, като свидетели са разпитани А.М. В., А.Г.И. и С.В.М. от
показанията на които се установява следното: св. А.И. посочва, че е
приятелка с майката на ищеца- св. А. В., като през м. май. 2012 година, е й е
дала в заем сума от 10 000 евро, за закупуването на апартамент в гр. Плевен,
за сина и снахата. Посочва, че месец- два след това, майката- А.В., й е
върнала заетата сума. Посочва също, че знае, че пари в заем са взимани от
майката за закупуването на апартаменти и от други жени от Гърция. Св. А.В.-
майка на ищеца, посочва, че процесният имот е закупен от нея, с нейни пари
и пари, взети в заем от нея, но на името на сина й– ищецът И. В.. Посочва, че
жилището е закупено за сумата от 34 000евро, като синът й не е разполагал с
тази сума. Посочва, че се е свързала с работодателката си М.П. от Атина,
която е изпратила 10 000 евро в заем, по сметка на сина й И. В.. Посочва
също, че е взела заем от приятелката си А.И. сума от 10 000 евро и от друга
нейна приятелка- С.Г. 10 000 лева; посочва, че е получила от роднини и
близки и по- малки суми. Посочва, че заетите суми е дала на сина си за
закупуване на жилището, както и лично от нея сума от 10 000 евро. Посочва,
3
че след това е продаден дареният от нея преди това апартамент, за да бъдат
върнати заетите суми. Св. В. посочва, че е разполагала със сумата от 10 000
евро, тъй като много години е работела в Гърция и има спестени пари. Св.
С.М. – майка на ответницата, посочва,че парите за закупуване на
апартамента са взети от приятели и роднини. Посочва също, че знае, че е
продаден апартамента в бл. ***, дарен от майката на И., след като е закупен
процесния имот.
По делото се установява също, видно от представеното извлечение от
сметка, в Банка ***, с титуляр И. Е. В., че на 14.05.2012г, в полза на ищеца, е
преведена сума от 10 000 евро, от лицето М.П.. Съдът констатира, че на стр. 3
от извлечението, е отбелязано връщане на сумата от 10 000 евро, в полза на
лицето М.П., на 05.06.2012г и на стр.4- на сумата от 10 000 евро на
12.06.2012г.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.21 ал. 1 от СК, вещните права, придобити по
време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, като ал.3 на същата
норма е установил оборимата презумпция, че съвместният принос се
предполага до доказване на противното. Съобразно чл. 21, ал.4, предл. второ
от СК, искът за липса на съвместен принос може да се предяви от съпруг,
след прекратяване на брака. Нормата на чл. 22, ал.1 от СК постановява, че
вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на
брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е
придобил. Съобразно чл. 23, ал.1 от СК, лични са вещните права, придобити
по време на брака, изцяло с лично имущество.
В хода на настоящето производство, от събраните писмени и гласни
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че от страна на
ищеца И. В., по реда на пълното и главно доказване, е оборена презумпцията
за „съвместен принос“, в придобИ.ето на процесния недвижим имот-
апартамент, находящ се в ***, придобит по време на брака между страните и е
налице пълна трансформация на лично имущество. Както бе посочено по-
горе, по делото безспорно се установи, че процесният имот е закупен по
време на брака между страните- през 2012 година, за сумата от 34000 евро-
4
реална пазарна цена, което, изчислено по официален курс на БНБ е в левова
равностойност от 66 498,66 лева. Съдът приема, съобразно събраните по
делото и обсъдени по- горе доказателства, че продажната цена на имота, има
изцяло личен произход, по смисъла на чл. 22, ал.1 от СК. Съдът приема за
установено, че средствата, получени от продажбата на личен имот на
съпруга- ищец, в размер на 25644 евро /50155,30лева/, са вложени, макар и
опосредено- използвани за връщане на заеми, в закупуването на процесния
имот. Съдът изцяло кредитира с доверие показанията на св. А.В. и св.- А.И., в
тази насока, като логични и последователни, кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства. Съдът приема за установено, че средствата
за закупуване на имота, са събрани от вземи за тази цел заеми от различни
лица, близки на майката на ищеца, които заеми в последствие са погасени с
получената от продажбата на имота, собственост на ищеца, което
обстоятелство се установява и от приетото извлечение от сметка.
Установената разлика от цената на процесния имот от 66 498,66 лева до
цената, на която е продаден личния имот на ищеца - 50155,30лева, в размер на
16343 лева, съдът приема, че е заплатена от страна на майката на ищеца- св.
А.В., под формата на дарение. По делото, от страна на ответника, не се
събраха никакви доказателства, съобразно на разпределената му
доказателствена тежест. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е
оборил презумпцията за съвместен принос в придобИ.ето на процесния имот,
като същият е придобит изцяло с лични средства.
На основание гореизложеното, съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл.23, ал.1, вр. чл. 21, ал.4 от СК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК,
за признаване за установено спрямо ответника, че е налице пълна
трансформация на лично имущество и закупеният по време на брака
недвижим имот- самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
56722.668.143.5.24, съставляващ АПАРТАМЕНТ № 24, в ***, с площ от 89
кв.м., ведно с прилежащото му избено помещение и таванско помещение за
общо ползване, съставлява лична собственост на ищеца И. В., е основателен
и следва да бъде уважен.
Следва в полза на ищеца да бъдат присъден направените по делото
разноски, в размер от 3959,20лв съобразно представеният списък на
разноските. Съдът намира, че в случая не е налице прекомерност на адв.
възнаграждение на процесуалният представител на ищеца, изчислено на база
5
цената на иска- или по реда на чл. 69, ал.1, т.2 от ГПК- данъчната оценка на
процесния имот/64473,40лв./. Съдът приема, че е приложима нормата на чл.
7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адв. възнаграждения, и
уговореното и изплатено в брой възнаграждение от 3250лв .,се явява под
установеният минимум от 4220лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.23, ал.1, вр. чл.
21, ал.4 от СК, вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, по отношение на М. Е. В., ***, от
***, че недвижим имот, съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда
с идентификатор 56722.668.143.5.24, с адрес на имота: ***, който
самостоятелен обект се намира в сграда с идентификатор 56722.668.143.5,
разположена в поземлен имот с идентификатор 56722.668.143, с
предназначение: жилище, апартамент, с площ по документ за собственост от
89,00 кв.м., при съседи на обекта в сградата: на същия етаж:
56722.668.143.5.26, 56722.668.143.5.25, под обекта 56722.668.143.5.20, над
обекта 56722.668.143.5.28, ВЕДНО с прилежащите му избено помещение от
8,00 кв.м., таванско помещение за общо ползване от 142 кв.м. и 1/36 ид. ч. от
общите части на сградата, а по документ за собственост: АПАРТАМЕНТ
№24, находящ се на ***, състоящ се от: две спални, дневна, кухня, баня и
клозет, с изложение юг - запад и при съседи по документ за собственост:
отдолу П.Я.К., отгоре И.Л.Ц., от изток Г.Ц.А., от север И.П.И., от юг и запад
– двор, застроен на 89 кв.м./осемдесет и девет кв.м./ без стълбището, на
масивна 9-етажна сграда, находящ се в *** с принадлежащото му ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ във вътрешната страна на мазата от 8 кв.м./осем кв.м./, при
съседи: П.Я.К., Е.Л.П. и коридор, едно ТАВАНСКО ПОМЕЩЕНИЕ за общо
ползване на тавана от 142 кв.м./сто четиридесет и два кв.м./, при съседи: от
четири страни двор, заедно с 1/36 /една тридесет и шеста/ идеална част от
стълбището, общата избена част, общата таванска част, външната
водопроводна инсталация, външната канализация, външната ел. мрежа до
електрическото табло и 1/252 /една двеста петдесет и втора/ идеална част от
отстъпеното право на строеж на държавна земя – дворно място на 364
кв.м./триста шестдесет и четири кв.м./, съставляващо парцела I/първа/, стр.
6
кв. 281/двеста осемдесет и едно/ по градоустройствения план на гр. Плевен,
при съседи: М.П., парцел II, ***, П.К., ***, придобит въз основа на договор
за покупко- продажба от 23.05.2012г, обективиран в нот. акт за покупко-
продажба на недвижим имот №131, нот дело №114/2012г. на Нотариус П.Х.,
Е ЛИЧНА СОБСТВЕНОСТ, в резултат на пълна трансформация на лично
имущество, НА И. Е. В., ЕГН **********, от ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, М. Е. В., ***, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА И. Е. В., ЕГН **********, от ***., сумата от 3959,20лв.,
съставляваща направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
съобщението, с въззивна жалба, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7