и за да се произнесе взе предвид,следното : Настоящото производство е образувано по частна жалба,депозирана от Недялка Асенова Ружева и Станислава Николова Ружева-Хасърджиева, насочена срещу определение № 322/30.11.2007 г.,постановено по гр.д. № 1261/07 г. по описа на Кърджалийския районен съд. В жалбата се твърди,че атакуваното определение е необосновано и незаконосъобразно. Изтъкват се съображения,че от процесуална страна били налице и двете процесуални предпоставки за допускане на обезпечението на иска –същият бил допустим и евентуално основателен. Както,и че и от материална страна било налице недобросъвестност на ответниците по иска,целяща да елиминира ищците като съсобственици. Жалбодателите молят настоящата въззивна инстанция да постанови определение ,с което да отмени атакуваното първоинстанционно определение,вместо което постанови друго такова,с което уважи искането им за налагане на обезпечение по висящото производство. Съдът,след преценка на доказателствения материал,при и по повод направените с частната жалба,оплаквания,констатира следното : Пред първоинстанционния съд,ищците Недялка Асенова Ружева и Станислава Николова Ружева-Хасърджиева са предявили против Иван Стамов Дафинов ,Руси Стамов Дафинов, Дешка Дикова Дафинова ,Стамен Иванов Дафинов и “Арарат - 73” ООД,гр. Пловдив, в обективно съединение следните искове: 1.иск,с който се цели да бъде прогласена нищожността на сделки за дарение на недвижими имоти,изповядани с Нот.акт № 182/01 г. и с Нот. Акт № 192/01 г. на Нотариус с рег. № 20 на НК, в частта им над 1/4 идеални части от имота,предмет на сделките; 2. иск с правно основание чл.431,ал.2 от ГПК ,за отмяна на цитираните нотариални актове в атакуваната им част;и 3. иск ,с който се цели да бъде допуснато изкупуване на 1/2 идеални части от описания в исковата молба,недвижим имот,като ищците заменят ответника-купувач – “Арарат- 73” ООД,по действително уговорените между страните,условия. В исковата молба се твърди ,че ищците в качеството си на наследници на Никола Вълчев Ружев ,са съсобственици с първите двама ответници,на поземлен имот с площ 216 кв.м.,с идентификатор 40909.106.84 по кадастралната карта на ЦГЧ на гр. Кърджали,одобрена със заповед № 300-5-54/16.07.2003 г.,със стар идентификатор –пл.сн. № 2450,в кв.58 по плана на града от 1980 г. Ищците твърдят,че тяхната съсобственост с първите двама ответници произтича от Договор за покупко-продажба от 1930 г. В хода на тези констатации съдът изгради своето становище. Съгласно чл.310, ал.1 от ГПК, обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и то ако искът е подкрепен с писмени доказателства. В тази връзка от представените по делото доказателства се установява, че титуляри на правото на собственост върху три дюкяна,находящи се в гр. Кърджали на главната улица,едноетажни под един покрив,заедно със земята /местото/ ,в качеството им на купувачи по договор за покупко-продажба от 1930 г.,са Стамо Иванов Дафинов и Вълчо Димитров Ружев. По делото отсъствуват доказателства,от които да се направи извод,че ищците са наследници на някой от купувачите,и в частност на Вълчо Димитров Ружев. Отсъстват и доказателства установяващи идентичност на недвижимите имоти ,посочени в записката от 1942 г. и претендирания от ищците като съсобствен,недвижим имот. Също така по делото е представен и Нотариален акт № 575,т.1,н.д. № 1606/75 г. на КРС,от прочита на който се установява,че наследодателят на ищците Никола Вълчев Ружев е признат за собственик на 1/2 идеална част от дворно място,цялото от 250 кв.м.,съставляващо имот с пл.сн. № 860,кв.37 по плана на гр. Кърджали,със стоманобетонна плоча над втори етаж от постройката в описаното място,с право на надстрояване на трети жилищен етаж. И от това писмено доказателство,представено от ищците по висящото пред първоинстанционния съд,производство, не се установява,че посоченият в исковата молба от ищците като съсобствен с първите двама ответници, имот с идентификатор 40909.106.84 по кадастралната карта на ЦГЧ на гр. Кърджали,одобрена със заповед № 300-5-54/16.07.2003 г.,със стар идентификатор –пл.сн. № 2450,в кв.58 по плана на града от 1980 г. , е идентичен с имот с пл.сн. № 860,кв.37 по плана на гр. Кърджали. Или казано с други думи отсъствието на идентичност на описания като съсобствен на ищците и на първите двама ответници,недвижим имот ,с имотите,отразени в представените от ищците писмени доказателства,навеждат на извода за отсъствие на евентуална основателност на исковата претенция. В смисъла на изложеното установяването наличието на обезпечителна нужда за ищеца,доколкото тази предпоставка е поставена кумулативно и в строга зависимост от сбъдването на условно наречената първа предпоставка – евентуалната основателност на исковата претенция ,а тя както беше посочено не е налице ,не е необходимо. Ето защо първоинстанционният съд като е достигнал до същите правни изводи,е постановил едно правилно определение, което като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, и на основание чл.217, ал.1 във връзка с чл.315 във връзка с чл.213, б”б” от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 322 от 30.11.2007 г., постановено по гр. дело № 1261/2007 г. по описа на Кърджалийския районен съд.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|