Определение по дело №627/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……../…..03.2019 г.

гр. Варна

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на единадесети март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 627 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сан Стефано“ № 23, вх. Б, ап. 16, представлявано от Управителя Стефан Димитров Стефанов, чрез адв. З.Ж., с която е предявен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ, с който се иска да бъде ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Генерал Тотлебен“ № 8, „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Цар Освободител“ № 10А, ет. 2, офис 21 - длъжник в производството по несъстоятелност по т.д. No 1282/2016 г. на ВОС, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност, СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕ на "АУРИГА БЪЛГАРИЯ" ЕООД от "САНО И ПИ СИ" ЕООД - длъжник в производството по несъстоятелност по т.д. No 1282/2016г. на ВОС, в размер на 1 145 540.34 лева, от които: 957 149.32 лева - присъдени главници по сключени споразумения с нотариална заверка на подписите, 35 018.48 лева - присъдени лихви за периода до 27.06.2016 г., 19843.36 лева - съдебно-деловодни разноски /държавни такси на ВРС и СИС на ВРС /, 133 469.17 лева - законната лихва върху присъдените главници за периода от 28.06.2016 г. до 19.11.2017 г. /решението за откриване на производството по несъстоятелност/, както и законната лихва върху цялата главница от датата на предявяване на вземането до окончателното погасяване на задължението, с основание на вземането: споразумение от 18.07.2016 г. с нотариална заверка на подписите, per. No 6643/2016 г. на Нотариус Жана Тикова, per. No 214 на НК, Заповед за незабавно изпълнение No ***/01.08.2016 г. по ч.гр.д. No 8711/2016 г. на ВРС, XI състав и издаден въз основа на нея изпълнителен лист; споразумение от 18.07.2016 г. с нотариална заверка на подписите, per. No 6642/2016 г. на Нотариус Жана Тикова, per. No 214 на НК, Заповед за незабавно изпълнение No 4576/09.08.2016 г. по ч.гр.д. No 9386/2016 г. на ВРС, XVI състав и издаден въз основа на нея изпълнителен лист; споразумение от 18.07.2016 г. с нотариална заверка на подписите, per. No 6644/2016 г. на Нотариус Жана Тикова, per. No 214 на НК, Заповед за незабавно изпълнение No 4575/09.08.2016 г. по ч.гр.д. No 9387/2016 г. на ВРС, XVI състав и издаден въз основа на нея изпълнителен лист; споразумение от 18.07.2016 г. с нотариална заверка на подписите, per. No 6645/2016г. на Нотариус Жана Тикова, per. No 214 на НК, Заповед за незабавно изпълнение No 4571/08.08.2016г. по ч.гр.д. No 8998/2016 г. на ВРС, XX състав и издаден въз основа на нея изпълнителен лист; споразумение от 18.07.2016 г. с нотариална заверка на подписите, per. No 6646/2016 г. на Нотариус Жана Тикова, per. No 214 на НК, Заповед за незабавно изпълнение No 4521/08.08.2016 г. по ч.гр.д. No 8996/2016 г. на ВРС, XLIX състав и издаден въз основа на нея изпълнителен лист; споразумение от 18.07.2016 г. с нотариална заверка на подписите, per. No 6647/2016 г. на Нотариус Жана Тикова, per. No 214 на НК, Заповед за незабавно изпълнение No 4518/05.08.2016 г. по ч.гр.д. No 8994/2016г. на ВРС, XLIX състав и издаден въз основа на нея изпълнителен лист; платежни нареждания за заплатена държавна такса по сметка на ВРС и СИС към ВРС; и привилегия на вземането - чл. 722, ал. 1, т. 8 от ТЗ.

С разпореждане № 5193 от 30.05.2018 г. съдът е констатирал, че исковата молба отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от исковата молба, ведно с доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответниците „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД и „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност и на синдика на дружеството, на основание чл. 367, ал. 1 от ГПК.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, не е депозирал отговор на исковата молба.

В срока по чл. 367 от ГПК, възстановен по реда на чл. 64, ал. 3 от ГПК с определение, постановено в открито съдебно заседание на 18.01.2019 г., синдикът на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност – В.Л.Б., чрез пълномощника адв. Х.Х., е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил така предявения иск като неоснователен и е поискал същия да бъде отхвърлен. Изложил е твърдения, че договорите, въз основа на които ищецът твърди, че е кредитор, са абсолютно симулативни, а оттам и нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД. С отговора на исковата молба е направено искане за приемане на приложеното към него писмено доказателство и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задача, подробно формулирана в отговора.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищцовата страна не е депозирала допълнителна искова молба, поради което съдът не е предприел последващи процесуални действия по двойната размяна на книжа по реда на чл. 373 от ГПК.

Със становище вх. № 6311/27.02.2019 г. „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД е заявила, че изцяло споделя изложеното в отговора на синдика на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, като не възразява да бъде допусната поисканата с този отговор съдебно-счетоводна експертиза.

По допустимостта на предявения иск и по допълнителните въпроси съдът се е произнесъл с определение 4226/26.11.2018 г.

По доказателствените искания на страните:

Съдът намира представеното с отговора на исковата молба на синдика на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, писмено доказателство за допустимо и относимо към повдигнатия за съдебно разрешаване спор между страните, поради което следва да бъде прието и приобщено към доказателствения материал по делото. Следва да бъде допусната поисканата със същия отговор съдебно-счетоводна експертиза. По останалите доказателствени искания съдът се е произнесъл с определение № 4226/26.11.2018 г.

Съдът намира за уместно да укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя тежестта за тяхното доказване.

Във връзка с исканията на страните да им бъдат присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание по делото (чл. 80 от ГПК).

Настоящото определение следва да се съобщи на страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища във връзка с доклада по делото.

Страните могат да изложат становища по настоящото определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.

По изложените съображения и на основание чл. 374 от ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.

ОБЯВЯВА на страните следният проекто-доклад по т.дело № 627 по описа за 2018 г. на Варненски окръжен съд:

В исковата си молба се твърди, че на 23.10.2015 г., 27.11.2015 г., 28.12.2015 г., 18.01.2016 г., 15.02.2016 г. и 25.05.2016 г. между М.И.К., в качеството му на заемодател, и „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, в качеството му на заемател, са били сключени 6 договора за заем, с които физическото лице е предоставило на дружеството описаните в договорите суми. От своя страна „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, е нареждало на заемодателя М.И.К. да превежда сумите по договорите по сметка на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД и на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД за погасяване на задължението по сключени договори за б. кредит. Ищецът твърди, че всички суми по договорите за заем са преведени по сметка на „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД и на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД. В последствие с 6 договора за прехвърляне на вземания от 27.06.2016 г. М.И.К. е прехвърлил на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вземанията си срещу „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, по шестте договора за заем, като заемателят е бил уведомен за тези прехвърляния по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД на 28.06.2016 г. В последствие на 18.07.2016 г. между цесионера „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, са били подписани шест броя споразумения с нотариална заверка на подписите, посочени по-горе, с които „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, като заемател, е признало задълженията си към „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД по договорите за заем, като е определен и краен срок за връщане на сумите. Тъй като „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, не е изпълнило задължението си, „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД се е снабдило със заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителни листа за вземанията си срещу „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, въз основа на посочените споразумения с нотариална заверка на подписите. Твърди се, че и към настоящия момент „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, не е изпълнило тези си задължения към „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД.

Излага се, че с решение № 763 от 20.11.2017 г., постановено по т.д. № 1282/2016 г. по описа на ВОС, е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност. „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е предявило вземанията си срещу „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, които са предмет на настоящото производство, в производството по несъстоятелност, като същите са били включени от синдика в списъка на приетите вземания. Срещу тези вземания обаче е било подадено възражение от „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД с вх. № 2022/19.01.2018 г. и въз основа на него с определение № 1309/16.04.2018 г., постановено по т.д. № 1282/2016 г. по описа на ВОС, вземането е било изключено от списъка на приетите вземания.

В срока по чл. 367 от ГПК, възстановен по реда на чл. 64, ал. 3 от ГПК с пределение, постановено в открито съдебно заседание на 18.01.2019 г., синдикът на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност – В.Л.Б., чрез пълномощника адв. Х.Х., е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил така предявения иск като неоснователен и е поискал същия да бъде отхвърлен. Изложил е твърдения, че договорите, въз основа на които ищецът твърди, че е кредитор, са абсолютно симулативни, а оттам и нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД. Сочи, че щецът „Аурига България" ЕООД е регистрирано в Търговския регистър на 03.12.2015 г. с едноличен собственик на капитала и управител Стефан Димитров Димитров, като на 04.02.2016 г. в TP е вписано прехвърляне на дружествените дялове и едноличен собственик на капитала става чуждестранно ЮЛ - „Аурига Сикюритис" АД – Панама. Като управител останал Стефан Димитров Димитров, който е и служител по трудово правоотношение с длъжника „Сано и пи си" ЕООД, възникнало на 24.09.2012 г. и прекратено на 02.03.2017 г. Сочи, че М.И.К., който е акционер в ТД „Сано България" АД, ЕИК *********, което е едноличен собственик на капитала на несъстоятелния търговец, предоставя заеми на „Сано и пи си" ЕООД, като впоследствие цедира вземанията си към „Сано и пи си" ЕООД на „Аурига България" ЕООД. Представляващ „Аурига България" ЕООД е лице, което по същото време е и служител по трудово правоотношение с длъжника, на длъжност „Ръководител отдел”, т.е. представляващият ищцовото дружество е изпълнявал трудова дейност под прякото ръководство на цедента - М.И.К. (управител на работодателя му). По тази причина синдикът счита, цесионерът и длъжникът са свързани лица но смисъла на nap. 1, ал. 1 от ДР на ТЗ, като са договаряли условия по цесиите и споразуменията, различни от обичайните и във вреда на кредиторите.

Твърди се, че в периода 2015-2017 г., вече несъстоятелното дружество, разполага с касова наличност в значителен размер - над 2 000 000.00 лева, което дава основание да се приеме, че всички документи, доказващи вземането на „Аурига България" ЕООД, са съставени изцяло за нуждите на едно евентуално бъдещо производство по несъстоятелност на „Сано и пи си" ЕООД и то с една единствена цел - увреждане на действителните кредитори на длъжника.

Твърди се, че договорите за заем са подписани от М.К. както за заемодател, така и като представляващ заемополучателя - „Сано и ни си" ЕООД, като по същия начин са подписани и наредителните писма. Поради това М.К. договарял сам със себе си условия, чиято цел не е в полза на „Сано и пи си" ЕООД. При наличието на значителна касова наличност в предприятието към края на 2015 г. и през цялата 2016 г. било необосновано икономически привличането на заемни средства срещу заплащане на висока лихва и при уговорен кратък срок за връщането им.

Следвало да се отчете и фактът, че именно за тези текущи задължения по банкови кредити заемодателят М.К. е бил и лично задължен като солидарен длъжник, наред с дружеството-кредитополучател. Същият е съдлъжник и по договори за кредит, сключени с „Търговска Банка Д" АД и „Банка Пиреос България" АД.

Синдикът счита, че М.К. действа недобросъвестно като намалява собственото си задължение към банките, като наред с това обаче създава допълнително задължение за „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, което негово поведение говори за липса на действително съглашение за сключване на договорите за заем. За това говорел и фактът, че договорите за цесия са сключени на 27.06.2016 г., т.е. след началната дата на неплатежоспособността – 01.01.2016 г.

Предвид гореизложеното синдикът счита, че в полза на „Аурига България" ЕООД не съществува претендираното вземане, тъй като представените договори за заем са привидни. Счита, че страните по тях са целели единствено увреждане на кредиторите. С оглед на това на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 и ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД същите са и нищожни. В този смисъл последица от нищожността на договорите за заем е невъзможността вземането по тях да бъде предмет на последвалите договори за цесия.

В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД е депозирал писмен отговор, с който е оспорил така предявения иск като неоснователен и е поискал същия да бъде отхвърлен. Изложил е твърдения, че договорите, въз основа на които ищецът твърди, че е кредитор, са симулативни такива, а оттам и нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 5 от ЗЗД. Твърди се, че „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност и М.И.К. са били заедно със „САНО БЪЛГАРИЯ” АД – гр. Варна, „СМАРТ” АД – гр. Варна и Б.И.К.съдлъжници по договор за кредит № 1712.1113 от 14.12.2013 г., отношенията по който са уредени със споразумение от 15.01.2016 г. При това се сочи, че към момента на сключване на договорите за заем физическото лице М.И.К. е бил едновременно едноличен собственик на капитала и управител на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност. Твърди се, че „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е вписано в ТР на 03.12.2015 г. с едноличен собственик на капитала и управител Стефан Димитров Димитров, като на 04.02.2016 г. всички дружествени дялове са прехвърлени на чуждестранно дружество - „АУРИГА СЕКЮРИТИС“ АД с регистрация в Панама. Управител на дружеството обаче е останал Стефан Димитров Димитров. Същият е бил и в трудовоправни отношения със „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, за периода от 24.09.2012 г. до 02.03.2017 г. С оглед на това „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД твърди, че цесионерът „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и длъжникът „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, са свързани лица по смисъла на ТЗ. Освен това се твърди, че при сключване на договорите за заем М.И.К. е договарял едновременно и като заемодател, и като представляващ заемателя, като уговорените условия са във вреда на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност. Сочи се, че няма икономическа логика поведението на К.като управител, който като подотчетно лице вече е бил задължен със значителна сума по договора за кредит и въпреки, че е разполагал със свои лични парични средства, вместо да се отчете, договаря ново възмездно външно финансиране за покриване на текущи задължения на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност. При това се твърди, че следва да се отчете и фактът, че К.е бил и лично задължен в качеството на солидарен длъжник за задълженията на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, за които са предоставяни средства с шестте договора за заем. Освен това се сочи, че Стефан Димитров Димитров – от една страна, в качеството си на управител на „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е сключвал шестте договора за прехвърляне на вземанията с М.И.К., а – от друга страна, в качеството си на служител на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, е приемал уведомленията за извършените прехвърляния. С оглед на това „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД твърди, че шестте договора за заем и последващите ги сделки са привидни такива, като единствената им цел е била да увредят кредиторите по несъстоятелността. Този извод според „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД се налага и от обстоятелството, че в споразуменията с нотариална заверка на подписите е бил уговорен прекалено кратък срок за връщане на сумите, а именно – 3 дни след датата на подписване на споразуменията.

Със становище вх. № 6311/27.02.2019 г. „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД е заявила, че изцяло споделя изложеното в отговора на синдика на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност.

Предявен е иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ.

С оглед на предявения иск, ищецът носи доказателствената тежест за установяване твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В тази връзка ищецът следва да установи сключването на шестте договора за заем между М.И.К., в качеството му на заемодател, и „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, в качеството му на заемател, както и че заемодателят е изпълнил задължението си да предостави сумите на заемателя чрез погасяване на задълженията на последния към трети лица. Следва да установи твърденията си за сключени между него и М.И.К. договори за прехвърляне на вземания, с които е придобил вземанията на цедента срещу „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, както и че длъжникът е надлежно уведомен за тези прехвърляния. Освен това следва да ангажира доказателства и за твърденията си за сключени между него и длъжника „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, споразумения, с които последният е признал задълженията си, както и обстоятелствата за снабдяването със заповеди за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителни листа.

От своя страна, ответникът „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД и синдикът на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, следва да установят твърденията си, към кой момент е регистрирано дружеството „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и към кой момент дружествените дялове от същото са прехвърлени на „АУРИГА СЕКЮРИТИС“ АД, регистрирано в Панама. Следва да ангажират доказателства и във връзка с твърденията си, от кой до кой момент Стефан Димитров Димитров е бил управител на ищеца, а също така и в трудовоправни отношения със „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност. Следва да установят твърдението си, че цесионерът „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и длъжникът „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, са свързани лица по смисъла на ТЗ, както и че уговорените в сключените между М.И.К. и „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, договори за заем условия са такива във вреда на дружеството. Следва да докаже и факта, че М.И.К. е бил солидарен длъжник със „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, по договор за б. кредит, сключен с „ТЪРГОВСКА БАНКА Д“ АД, както и обстоятелствата, че Стефан Димитров Димитров е получавал уведомленията по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършените прехвърляния на вземания от името на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, както и че в споразуменията, с които това дружество е признало вземанията си към „АУРИГА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, са уговорени кратни срокове за погасяване на задълженията.

ДОПУСКА като доказателство по делото представеното с отговора на исковата молба на синдика на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, писмено доказателство, като по прилагането му съдът ще се произнесе в о.с.з.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на конкретно формулираните в отговора на исковата молба на синдика на „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност въпроси, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за извършване на експертизата в размер на 300,00 лв., вносим от „САНО И ПИ СИ“ ЕООД – в несъстоятелност, в 3-дневен срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски окръжен съд, с представяне на доказателства за внасянето му в същия срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Р.Х.С., включен в списъка на вещите лица към Варненски окръжен съд в раздел ІV „Съдебно–икономически експертизи“, който да се уведоми за изготвяне и представяне на заключението в срока по чл. 199 от ГПК, след представяне на доказателства за внесения депозит.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението си в срока по чл. 199 ГПК.

УКАЗВА на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.

УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).

УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:

Номер на акта:	951
Дата:	11 март 2019 г.
Съдия:	Мила Йорданова Колева

Дело:	20183100900627
Тип на делото:	Търговско дело
Дата на образуване:	30 април 2018 г.

Определение по дело №627/2018 на Окръжен съд - Варна

Съдържание на акта