№ 1497
гр. Пловдив, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330201030 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 36-0000011/10.01.2022г. на
Директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на Р. Д. Д. ЕГН ********** е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1500лв. за
извършено нарушение по чл.43 т.2 б.Б от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТС.
Жалбоподателят Р. Д. Д. чрез пълномощника си по делото адв. А. счита
издаденото постановление за необосновано и незаконосъобразно, поради
което моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна- РД „АА” гр. Пловдив, изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Д. за това, че на
10.09.2021г. около 09.26часа в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе” № 92- в
КТП, като председател на комисия за периодични прегледи за техническа
1
изправност на ППС и при извършен такъв на „Рено Меган Сценик“ с рег. №
..... не следи за качественото и пълнообемно извършване на прегледа от
страна на техническия специалист, като член на комисията същият не е
поставил сондата от уреда за измерване на отработените газове в
изпускателната тръба на МПС. Всичко това е видно от пълен видеозапис от
информационна система на ИА „АА“.
Видно от приложения към административната преписка Акт за
установяване на административно нарушение № 297037/16.12.2021г., същият
е съставен против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода
на съдебното производство актосъставителят Ив. Люб. П. изцяло поддържа
същият. Заявява, че установил нарушението по повод изпратен запис от ИА
АА, след което уведомил нарушителя за съставяне на АУАН и го сторил в
негово присъствие. Допълва, че за прегледа на отразения в Акта автомобил
установил наличието на два протокола за преглед, като съгласно първия еко
категорията била 1, а според втория – 3.
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел
Р.Д.Р.-собственик на посочения в АУАН и НП автомобил, който потвърждава
че е присъствал на прегледа на автомобила му, имало спиране на тока за
няколко минути, но в ауспуха на колата не са поставяни уреди за измерване
на отработените газове.
От така изложените доказателства се налага категоричният според съда
извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършено от
страна на Р. Д. Д. административно нарушение по чл. 43 т.2 б.Б от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011г. на МТИТС. В тази насока да се направи положителен
извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя, дадени под
страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на
обстоятелствата по случая, подкрепени и от писмените доказателства по
делото, а именно АУАН, Протокол от ПТП, списък на технически
специалисти, заповеди. Изложеното напълно се потвърждава и от
показанията на доведения от жалбоподателя свидетел Р. според когото също
не са били поставяни уреди за измерване на отработените газове.
Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за
това възможност не ангажира каквито и да било доказателства за
опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно
2
заявява, че в случая е налице нарушение на процесуалните правила. Тоест
следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и
санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и
безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място
жалбоподателят не е спазил правилата за извършване на технически преглед.
Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 36-
0000011/10.01.2022г. на Директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на Р. Д.
Д. ЕГН ********** е наложено административно наказание “Глоба” в размер
на 1500лв. за извършено нарушение по чл.43 т.2 б.Б от Наредба № Н-32 от
16.12.2011г. на МТИТС, като обосновано и законосъобразно, следва да бъде
ПОТВЪРДЕНО.
Що се отнася до размера на наложеното наказание „Глоба” от 200лв., то
видно от правилно посочената санкционна норма на чл.178 ал.7 т.1 ЗДвП, тя е
в твърдо определен размер на санкцията за реализираното от жалбоподателя
нарушение. Поради това и правилно административно-наказващият орган е
преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер.
По делото се сочат конкретни, но при извършената служебна проверка от
страна на съда и не се установяват допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на процесното
НП. В тази връзка не отговаря на истината твърдението за неяснота и
неправилна квалификация на вмененото нарушение. Напротив – и в АУАН, и
в НП същото е достатъчно точно, ясно и подробно описано. Жалбоподателят
като председател на комисия за извършване на технически прегледи е бил
длъжен да съблюдава спазването на всички изисквания спрямо същия,
включително и измерване на отработените газове. В конкретния случай,
видно от всички доказателства по делото, включително и показанията на
свид. Р. това не е сторено.
Не на последно място според съда липсват основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е
предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде
наложено административно наказание – в случая нарушението е
констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от
3
12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е
строго нормирана дейност, при която за извършено административно
нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на
административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото
понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в
чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни”
и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са
налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи
правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати
от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради
това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на
административнонаказващият орган.
В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че
макар то да е първо по рода си за жалбоподателя, но като се взеха предвид и
всички по-горе обсъдени доказателства по делото – неспазване на
изискванията за извършване на периодичен технически преглед, не би
следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество
макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди, то е налице
сериозно накърняване на правилата, свързани с участието на автомобили в
движение по пътищата, включително и свързана с безопасността на
останалите участници в движението. В този смисъл всяко нарушение на
изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за
неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока
степен на накърняване на обществените отношения.
Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият
състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на
жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото
– потвърждаване на атакуваното Наказателно постановление и съгласно
приложените пълномощни и списък с разноски жалбоподателят Р. Д. Д. ЕГН
********** следва да бъде осъден да заплати на РД „АА” гр. Пловдив сумата
от 80лв., представляваща направените от последната разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
4
За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.
По застъпените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36-0000011/10.01.2022г.
на Директора на РД „АА” гр. Пловдив, с което на Р. Д. Д. ЕГН ********** е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1500лв. за
извършено нарушение по чл.43 т.2 б.Б от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. на
МТИТС.
ОСЪЖДА Р. Д. Д. ЕГН ********** да заплати на РД „АА” гр. Пловдив
сумата от 80лв., представляваща направените разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5