№ 308
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Цветомира П. Кордоловска
Дачева
Наталия П. Лаловска
при участието на секретаря Екатерина К. Т.ова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20211100506677 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С Решение № 20078458 от 26.03.2021г. по гр. д. № 39433/2020 г. на СРС,
I гражданско отделение, 162 състав, са отхвърлени като неоснователни
предявените от Т. Д. П. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****,
срещу Й. Х. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, искове с
правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр за установяване на
нарушението на правото на ищеца за равно третиране при призоваване,
разпитване и представяне на доказателства по преписка № 338300-
1481/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. № НЗ-7/2019г. по описа на
СРП, както и по преписка № 338300-1389/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР,
пр.пр. № 9782/2019г. по описа на СРП, основано на лично и обществено
положение, както и с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр за
осъждане на ответника да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни
нарушения и да възстанови положението от преди дискриминацията.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът Т. Д. П.,
1
който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва в цялост като неправилно.
По същество излага, че първоинстанционният съд неправилно не е допуснал
св. Г.А.Д., изрично доказателствено искане за което ищецът е отправил както
с исковата молба, така и в първото по делото съдебно заседание на
02.02.2021г. На следващо място, оспорва изводите на СРС, с които е прието,
че доколкото имало данни за дадени от ищеца сведения по пр. № 338300-
1481/2019 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. № НЗ-7/2019 г. по описа на
СРП, то не се установявало твърдяното бездействие на ответника,
респективно не се установявало каквото и да е нарушение на правото на
ищеца за равно третиране и проявена от ответника дискриминация. В тази
връзка сочи, че въпросното негово сведение по преписката било изготвено от
Г.А.Д., а ищецът само го е разписал. Самото сведение не можело да бъде
приравнено на разпит, още повече ищецът трябвало да бъде разпитан от
ответника – Й. Х. Б.. Освен това, като неправилни счита мотивите на
първоинстанционния съд по повод на установените обстоятелства по другата
преписка, образувана по негов сигнал – № 338300-1389/2019 г. по описа на 08
РУ - СДВР, пр.пр. № 9782/2019 г. по описа на СРП. Поради всичко изложено
моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и вместо него да уважи
изцяло предявените искове по чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗЗДискр.
Въззиваемият Й. Х. Б. не ангажира становище по депозираната въззивна
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, по допустимостта му само в обжалваната
част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така
очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото
във връзка с инвокираните от страните доводи и възражения, съдът намери
следното:
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски районен съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че се установяват
нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и
упражняване правото на иск, респективно правилата за пасивната
процесуална легитимация, поради което първоинстанционното съдебно
решение се явява недопустимо в ЧАСТТА, с която съдът се е произнесъл
по иска по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. Това е така по следните причини.
ЗЗДискр урежда три възможни претенции за увреденото от
2
дискриминационно поведение лице, а именно: 1/ предявяване на
установителен иск за факта на нарушение на правото на равно третиране –
чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр ; 2/ предявяване на осъдителен иск за
преустановяване извършването на нарушение на правото на равно
третиране и въздържане занапред от такова извършване – чл. 71, ал. 1, т. 2
от ЗЗДискр; 3/ предявяване на осъдителен иск за обезщетение за
причинените вреди от нарушението – чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр . Всеки
един от тези искове може да се предявява както срещу физически лица, така и
срещу юридически лица или неперсонифицирани организации, в това число
държавни и обществени органи, органи на местно самоуправление,
синдикални и съсловни организации и прочие. Нещо повече, доколкото
отговорността по ЗЗДискр е разновидност на общата деликтна отговорност,
то уреждащите последната правила в чл. 45 – чл. 53 от ЗЗД намират
съответно приложение. Така например, при наведени твърдения за вреди в
хипотезата на чл. 71, ал. 1, т. 3 от ЗЗДискр) от нарушено право на равно
третиране от юридическо лице или неперсонифицирана организация,
увреденото лице има право на избор – дали да предяви иска си срещу
прекия причинител – физическото лице, или срещу юридическото лице
като възложител на работата, или в условията на солидарност срещу
двамата.
Не така обаче стои въпросът досежно осъдителния иск по чл. 71, ал.
1, т. 2 от ЗЗДискр. Той може да бъде предявен срещу физическото лице –
пряк нарушител, само ако се касае за действия, които то е извършило в
лично качество, а не при или по повод дейността на юридическо лице или
организация. Ако правото на равно третиране е засегнато от действие или
бездействие на физическо лице, извършено при изпълнение на
функциите на държавен орган, орган на местно самоуправление или на
юридическо лице, в тези случаи искът не може да бъде предявен срещу
прекия нарушител. Това е така, защото преустановяването на
нарушението и бъдещото му невъзпроизвеждане не може да бъде искано
от прекия нарушител, чието участие в структурата на съответния орган
или юридическо лице е временно. Интересът на пострадалия е свързан с
възможността да обвърже със сила на пресъдено нещо не лицето, което пряко
е нарушило правата му, а юридическото лице или организация, при чиято
дейност е извършено това нарушение. Именно тя ще е отговорна да
преустанови нарушението и да осигури последващото му неизвършване,
независимо от това, дали нарушителят ще продължи да бъде част от състава й
или ще отпадне от него. В този смисъл е и трайната съдебна практика по
реда на чл. 290 от ГПК, намерила израз в Решение № 546/19.12.2012г. по
гр. д. № 828/2012г., IV Г.О., ВКС.
При наведени твърдения за осъществени действия и бездействия от
ответника Й. Х. Б. във връзка с призоваване, разпитване и представяне на
доказателства по преписка № 338300-1481/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР,
пр. пр. № НЗ-7/2019г. по описа на СРП, както и по преписка № 338300-
3
1389/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр.пр. № 9782/2019г. по описа на СРП
в качеството му на служител на 08 РУ – СДВР , се обосновава правен
интерес от предявяване на иска по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр не срещу
физическото лице, което временно изпълнява служебни функции към
посочената дирекция, по отношение на когото не се твърди да е извършил
дискриминационни актове в лично качество, а срещу държавният орган
СДВР, в който е заето физическото лице – пряк нарушител. Всички
правопораждащи факти сочат, че процесуално легитимиран ответник в
производството е СДВР. В случая, обаче, исковата претенция е насочена
срещу лице, различно от сочената страна по материалното
правоотношение, в отклонение от възприетата съдебна практика по реда
на чл. 290 от ГПК. От иск срещу този ненадлежен ответник ищецът не
разполага с правен интерес. Процесуалната легитимация на страните е
абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което за
наличието й съдът следи служебно. Ако при проверката за това бъде
констатирано, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник, съдът
следва да укаже на ищеца да отстрани в определен срок тази нередовност чрез
предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник, а при
неизпълнение на указанието производството следва да бъде прекратено –
Тълкувателно решение № 1/2001 г. на ОСГК на ВС. Когато нередовността на
исковата молба поради противоречие между обстоятелствената част и
петитума не е била отстранена, а делото е било разгледано и е постановено
решение спрямо лице, което няма качеството на надлежна страна,
постановеното решение е недопустимо. Такова решение изобщо не може да
обвърже с последиците си лицето, което би имало качеството на надлежна
страна, но не е било конституирано по делото. Съгласно задължителните
разяснения, дадени в т. 5 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако този порок се констатира от
въззивния съд, той следва да обезсили първоинстанционното решение.
По изложените съображения първоинстанционното решение в
ЧАСТТА, в която съдът се е произнесъл по иска по чл. 71, ал. 1, т. 2 от
ЗЗДискр следва да бъде обезсилено.
Касателно предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр ,
първоинстанционното решение е допустимо и правилно, поради което
споделя изцяло изложените мотиви и на основание чл. 272 от ГПК препраща
към тях.
С предявения иск по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр въззивникът Т. Д. П.
навежда твърдения за осъществена спрямо него пряка дискриминация,
произтичаща от бездействието на въззиваемия Й. Х. Б., в качеството му на
служител (началник на икономическа полиция) към 08 РУ – СДВР, по
разпределени му две преписки – преписка № 338300-1481/2019г. по описа на
08 РУ - СДВР, пр. пр. № НЗ-7/2019г. по описа на СРП и преписка № 338300-
1389/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр.пр. № 9782/2019г. по описа на СРП,
на основата на признаците „лично и обществено положение“. Конкретно,
4
твърди се въззиваемият да не е разпитвал въззивника по двете преписки,
нещо повече, наведени са твърдения за непредаване на документи към
прокупатурата по преписка № 338300-1481/2019г. на 08 РУ, пр.пр. № Н3-
7/2019 г. СРП.
От фактическа страна по делото не е спорно, а и при съвкупната
преценка на събраните доказателства се установява, че по сигнал на Т. Д. П.
от 30.01.2019 г. до Софийска районна прокуратура (СРП) е образувана пр.пр.
№ Н3-7/2019г. (вх. № 5730/2019г.) по описа на СРП. С постановление по реда
на чл. 145, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ),
наблюдаващият прокурор по преписката към СРП е възложил и дал указания
на началника на 08 РУ на СДВР да бъде извършена цялостна предварителна
проверка от служители към 08 РУ на СДВР по сигнала, в това число да бъдат
снети писмени сведения от Т. Д. П.. По този начин е образувана преписка №
338300-1481/2019 г. по описа на 08 РУ – СДВР. С резолюции от 11.03.2019 г.
и 11.07.2019 г. на началника на 08 РУ на СДВР предварителната проверка е
била възложена на служителите С., В., както и въззиваемия Й. Х. Б.. В
рамките на предварителната проверка, видно от предоставените по делото
доказателства, са снети обяснения от трима домоуправители, от служител на
Столична община, както и от Т. Д. П. (писмени сведения от 18.03.2019г.). Въз
основа на докладна записка на 19.03.2019г. Преписка № 338300-1481/2019г.
по описа на 08 РУ – СДВР, пр.пр. № Н3-7/2019г. по описа на СРП е върната
на СРП. Така, с Резолюция от 25.03.2019г. на СРП въпросната прокурорска
преписка е прекратена поради липса на основания за извършване на действия
по реда на надзора. Отделно от това, по сходен начин се е развил и друг
сигнал, който Т. Д. П. е депозирал на 08.02.2019г. до Върховен
административен съд с твърдения за извършени от кмета на Столична община
престъпления. По служебен ред, сигналът е препратен към Софийска районна
прокуратура, където е администриран под пр.пр. № 9782/2019г. по описа на
СРП. По реда на ЗСВ, СРП е дала указания за извършването на
предварителна проверка по сигнала на 08 РУ на СДВР, с което е образувана
преписка № 338300-1389/2019г. по описа на 08 РУ – СДВР. Въззиваемият
Й. Х. Б. е бил сред служителите на 08 РУ – СДВР, на които е била възложена
проверката по сигнала. Въз основа на докладни записки от 04.04.2019г. на
въззиваемия, както и от 22.05.2019г. на служителя Г.В., с които е дадено
мнение за прекратяване, наблюдаващият прокурор към СРП на 28.06.2019г. е
издал Постановление за отказ от образуване на досъдебно производство по
преписка № 338300-1389/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр.пр. №
9782/2019г. по описа на СРП. Така и пр.пр. № 9782/2019г. по описа на СРП е
прекратена.
От правна страна, съгласно чл. 4 от ЗЗДискр забранена е всяка пряка
или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа
принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра,
образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон
или в международен договор, по който Република България е страна.
5
Определението за „пряка дискриминация“ е дадено в чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр, а
именно всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било
третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. В този смисъл, за
да е съставомерно деянието, неравното третиране следва да е обусловено от
защитен от ЗЗДискр признак (по чл. 4, ал. 1) и освен различното третиране е
необходимо да се докаже, че това третиране е извършено по някои от
признаците, посочени в чл. 4 от ЗЗДискр. Следва да е налице и пряка
причинно-следствена връзка между причините (свързани с признака) и
неблагоприятното третиране. Тоест, за да е налице дискриминация следва
да се установи неравностойно (по-неблагоприятно) третиране, основано
на някой от изброените в чл. 4 от ЗЗДискр признаци. Дори и да се
установи действително по-неблагоприятно третиране, то ако липсва
причинната връзка между защитения признак и относителното
ощетяване, няма да е налице дискриминация по смисъла на специалния
закон. За въведените с исковата молба признаци „лично и обществено
положение“ не съществува легално определение в закона. Тези признаци
следва да се разглеждат във всеки конкретен случай от гледна точка на онези
същностни за личността белези, които на практика я обуславят като такава и
които предполагат еднаквото приложение на закона.
Поради изложените особености на антидискриминационното
законодателство, с разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр е създадена изрична
уредба относно доказателствената тежест в съдебното производство за защита
срещу дискриминация. Въпросът за доказателствената тежест е от
съществено значение за правилността на крайния акт на съда, доколкото с
визираната разпоредба е възприет принципът за прехвърляне (разделяне) на
доказателствената тежест между ищеца и ответника, за разлика от общото
правило, според което всяка страна носи доказателствената тежест и доказва
фактите, които претендира и от които чепри благоприятни последици.
Основната доказателствена тежест е възложена на ищеца. Последният е
длъжен да докаже фактите, въз основа на които може основателно да се
предположи, че той е жертва на дискриминация. Само в този случай
законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи
обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в
конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца
на възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно
основание за постановяване на отхвърлителен резултат по предявения
иск.
С оглед на изложеното в исковата молба, а и във въззивната жалба,
която по същество повтаря аргументите, които вече са били изтъкнати в
първоинстанционното производство, както и представените по делото
доказателства, изцяло правилно е заключението на първоинстанционния съд
относно неприложимостта на правилото на чл. 9 от ЗЗДискр в настоящия
случай, доколкото не се установяват факти, които да предполагат, че в
сравнение с други лица, които подават сигнали до МВР, Прокуратурата на
6
Република България и други държавни институции, Т. Д. П. не е бил третиран
по сходен начин, като незаконосъобразно не е бил призован и разпитан от Й.
Х. Б. и последният не е приложил по една от преписките предадена от
въззивника папка с писмени доказателства.
Основен момент от съществено значение за правилното разрешаване на
спора, който СРС е съобразил, се явява установяването на действията и
бездействията, които въззиваемия, в качеството му на служител към 08 РУ –
СДВР, е предприел, респективно не е предприел спрямо Т. Д. П. по преписка
№ 338300-1481/2019г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр.пр. № Н3-7/2019г. по
описа на СРП и преписка № 338300-1389/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР,
пр.пр. № 9782/2019г. по описа на СРП.
По отношение на преписка № 338300-1481/2019г. по описа на 08 РУ –
СДВР, пр.пр. № Н3-7/2019г. по описа на СРП , по делото се установява, че
Т. Д. П. е бил разпитван и е изложил своите писмени сведения по случая на
18.03.2019г. Действително, както и първоинстанционният съд е установил,
разпитът не е бил извършен от въззиваемия, на когото е била възложена
работата по преписката, но видно от предоставената по делото справка от
СДВР, сектор „Финансово осигуряване“, в този период ответниът е бил в
отпуск поради временна неработоспособност и общо заболяване, като
предвид на кратките срокове за извършване на всички действия по
възложената от СРП предварителна проверка, работата е превъзложена на
служителя Г.Д.. В тази връзка, изцяло неоснователни се явяват възраженията
на въззивника в смисъл, че Г.Д. е нямал правомощия и не е трябвало да го
разпитва. Това е така, доколкото разследващите органи, в това число и
служителите към структурите на МВР, не са неизменни, напротив те са
взаимозаменяеми. По този начин, когато даден разследващ орган или
служител на МВР не може да продължи работа по една или друга причина,
той бива заменян с друг, но самото разследване и проверка продължава,
резултатите се запазват, а извършените действия не се повтарят. Като
неоснователно следва да се отхвърли и възражението на въззивника, че
неправилно първоинстанционния съд не е допуснал до разпит Г.Д.. Това е
така, доколкото с Определение № 20273558 от 10.12.2020г. по делото,
имплементиращо в себе си изготвен доклад по чл. 146 от ГПК,
първоинстанционният съд е дал указания на въззивника в едноседмичен срок
от получаването на Определението да посочи обстоятелствата, които ще се
установяват от св. Г.Д. под страх от преклудиране на това доказателствено
искане. Подобна уточнителна молба не е постъпвала по делото, поради което
правилно и законосъобразно СРС е приел доказателственото искане за
преклудирано по силата на чл. 146, ал. 3 от ГПК и го е оставил без уважение.
Отделно от това, по делото не се установява и по-неблагоприятно
третиране на въззивника по повод на твърдяното от него поведение на Й. Х.
Б. и непредставянето от него на документи по въпросната преписка.
Доказателствена тежест за установяването на това обстоятелство е била за Т.
Д. П., като последният нито е установил какви и колко са тези документи,
нито е ангажирал доказателства, че реално ги е предал на въззиваемия. По
делото се установи и пряката комуникация на въззивника към СРП по повод
7
на подадените от него сигнали и образуваните преписки, като в този смисъл,
правилна е изведената от СРС индиция, че очевидно Т. Д. П. е представял
относимите според него доказателства лично на СРП, поради което
твърдението му, че е предал на въззиваемия различни документи, които
последният е бил длъжен да приложи по прокурорската преписка, но не го е
направил, се явява житейски нелогично, като не става ясно защо, след като уж
е разбрал, че тези документи не са изпратени на СРП от Й. Х. Б., въззивникът
сам не ги е предоставил на прокуратурата по примера на предходни негови
действия по преписката. Следователно, изцяло правилно е заключението на
първоинстанционния съд, че доколкото правата на въззивника не са били
нарушени, ведно с установяване неверността на твърденията му, че не е бил
призован и разпитан, то не се доказва твърдяното бездействие на въззиваемия
по преписка № 338300-1481/2019г. по описа на 08 РУ – СДВР, пр.пр. № Н3-
7/2019г. по описа на СРП, поради което няма и как да се установи изначално
каквато и да е форма на дискриминация, респективно по-неблагоприятно
третиране в сравнение с други сходни случаи.
Касателно преписка № 338300-1389/2019г. по описа на 08 РУ - СДВР,
пр.пр. № 9782/2019г. по описа на СРП, ведно с преценката на
доказателствата по делото, въззивният съд приема, че противоправно
бездействие от страна на Й. Х. Б. по повод на тази преписка също не се
установява и не се доказва от страна на въззивника. Действително, липсват
данни Т. Д. П. да е бил изрично призован и да са му били снети писмени
сведения, като в докладна записка от 04.04.2019г. на въззиваемия и в
докладна записка от 22.05.2019г. на Григор Вълчев е посочено, че от Т. Д. П.
е снето сведение, но такова не е приложено по преписката. Въпреки това,
вземане на писмено сведение би се явило изцяло безпредметно, доколкото
въззивникът сам и във връзка с поставените му въпроси (както самият той
заявява – л. 15 от преписката) е представил подробни писмени бележки –
уточнения на подадения първоначален от него сигнал, които директно е
адресирал към прокуратурата. Поради това, както и първоинстанционният
съд е заключил, липсата на изричен разпит на Т. Д. П. не нарушава правата му
и не води до неговото по-неблагоприятно третиране, доколкото същият
очевидно е изложил всичко, което знае по случая в подадените от него молби,
в това число и подробните писмени бележки на л.15-28 от преписката, която
именно е възприета от служителите към 08 РУ – СДВР и въззиваемия като
писмено сведение. Тоест в случая, твърденията на въззивника за липса на
разпит и снемане на негови сведения по преписка № 338300-1389/2019 г. по
описа на 08 РУ - СДВР, пр.пр. № 9782/2019 г. по описа на СРП, с което се
накърнявали негови права, се явяват неоснователни и недоказани.
За пълнота, правилни са и изводите на първоинстанционния съд по
отношение на сочените от въззивника сходни случаи, които били третирани
по различен начин – подадени сигнали от М.Д., В., А.П., Н.Н. и други.
Отново, доказателствената тежест за установяване на това обстоятелство е
било в тежест на въззиника, но последният не е ангажирал каквито и да било
доказателства във връзка с тези случаи. Описаните случаи не са
общоизвестни или служебно известни на съда, тъй като съдът не разполага с
8
информация какви конкретни действия са били предприети по призоваване
или разпитване на сигналоподателите по тези други преписки. Нещо повече,
дори да се възприеме, че във визираните от въззнивка случаи по другите
преписки подателите на сигналите са били призовавани и разпитвани, то само
по себе си това не обуславя основателност на предявения иск, респективно
установяване на дискриминационно поведение от страна на въззиваемия, тъй
като бездействието в случая не представлява по-неблагоприятно третиране на
въззивника – същият не е бил лишен от възможността да изложи всички
факти, които е знаел по случая, като твърденията му в подробните писмени
молби са съобразени при постановяване на крайния акт по преписката.
По тези мотиви изводите на двете инстанции по иска по чл. 71, ал.
1, т. 1 от ЗЗДискр съвпадат. Първоинстанционното решение като
правилно следва бъде потвърдено в тази му част.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски,
но тъй като не е заявила претенция за тях, такива не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 20078458 от 26.03.2021г. по гр.д. №
39433/2020г. на СРС, I гражданско отделение, 162 състав, В ЧАСТТА, в
която е отхвърлен като неоснователен предявения от Т. Д. П. , ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, срещу Й. Х. Б., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, ж.к. **** иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 от
ЗЗДискр за осъждане на ответника да преустанови нарушението и да се
въздържа за в бъдеще от такова нарушение, представляващо осъществена
спрямо него дискриминация по признак лично и обществено положение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20078458 от 26.03.2021г. по гр.д. №
39433/2020г. по описа на СРС, I гражданско отделение, 162 състав, В
ЧАСТТА с която е отхвърлен като неоснователен предявения от Т. Д. П. ,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „****, срещу Й. Х. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. **** иск с правно основание чл. 71, ал.
1, т. 1 от ЗЗДискр за установяване на нарушението на правото на ищеца за
равно третиране при призоваване, разпитване и представяне на доказателства
по преписка № 338300-1481/2019 г. по описа на 08 РУ - СДВР, пр. пр. № НЗ-
7/2019 г. по описа на СРП, както и по преписка № 338300-1389/2019 г. по
описа на 08 РУ - СДВР, пр.пр. № 9782/2019 г. по описа на СРП, основано на
лично и обществено положение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните чрез връчването на препис от същото.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10