РЕШЕНИЕ№ 260072
гр.Пловдив, 29. 04. 2022 г.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, в публичното
заседание на двадесет и шести април през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Членове:
Радостина Стефанова
Светлана Станева
като разгледа
докладваното от съдия Радостина Стефанова
възз.гр.д.№ 2834/2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София,
против Решение № 260402/16.09.2020г., постановено по гр.д.№ 866/2020г. от Районен
съд – Пловдив, XV гр.с., с което Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София е осъдена да
заплати на Н.Й.А., ЕГН: **********, сумата от общо 1594,96 лева, представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 221 часа за периода от
01.01.2017 г. до 31.12.2019 г., получени в резултат на преизчисляване на
положени часове нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.02.2020 г., до окончателното
заплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер от общо 205,84 лв. за периода от 01.04.2017 г.
до 09.02.2020 г., както и е осъдена да заплати сумата от 213,80 лв. – разноски
в първоинстанционното производство, от които 113,80 лева държавна такса, и 100
лева – разноски за назначената по делото съдебносчетоводна експертиза; както и сумата от 400
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че
решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на действащата нормативна уредба през процесния период от 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г.
Поддържа се приложението на Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР по отношение на процесния период, както и за
неприложимост на общата уредба относно трудовите правоотношения. Позовава се на
обилна съдебна практика. Моли да се отмени първоинстанционното решение.
Претендира присъждането на направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата
страна, включително и на претендирания адвокатски хонорар.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна Н.Й.А..
С молба по делото въззиваемата страна, чрез
пълномощника си адвокат Ю.С., оспорва жалбата и моли да се потвърди решението
на районния съд. Претендира присъждането на разноските по делото по договор за
правна защита и съдействие и списък на разноските.
Пловдивският окръжен съд,
след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е бил
сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр.
с чл. 187 от ЗМВР вр.
с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Н.Й.А.
е завел искова молба, с която посочва, че
за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2019г. е полагал труд
на длъжността „***“ в сектор „***“ към РД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ Пловдив към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при
МВР. Посочва, че заплащането на възнаграждението за извънреден труд се определя
съобразно Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Излага
твърдения че същият е полагал 24-часови дежурства съобразно утвърдени графици,
както следва: 1303 часа нощен труд, който според същия следва да бъде
преизчислен с коефициент 1.143, и възлиза на 1489,33 часа. Посочва, че
преизчисляването на нощния към дневния труд води до извод за извършен
извънреден труд от 186,33 часа, който към настоящия момент не му е заплатен.
Навежда съображения, че съгласно чл. 187
ал.5 и 6 ЗМВР и на база основното му месечно възнаграждение, ответникът е
следвало да му заплати сумата в размер на 931,65 лева. Претендира, че върху
посочената сума следва да му бъде заплатено обезщетение за забава в размер на
50 лева. Впоследствие, с допуснато изменение на иска, размерът на
претендираните суми е изменен както следва: 1594,96 лева – главница, и 205,84
лева – обезщетение за забава.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“. В него се излагат съображения,
че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата се явява
неприложима в случая, доколкото касае служители по трудово правоотношение в
предприятия по смисъла на пар. 1 т.2 от ДР на КТ. Ищецът е държавен служител и
сключеното с него правоотношение се явява служебно, което е уредено в ЗМВР.
Съгласно чл. 187 ал.3 ЗМВР е допустимо при работа на смени полагането на труд и
между 22.00 и 6.00 часа, като работните часове не следва да надвишават 9 часа
за 24-часов период. Посочва, че през процесния период не е налице празнота в
правната уредба на продължителността на нощния труд, като съобразно
разпоредбата на чл. 187 ал.3 ЗМВР същият е с продължителност от 8 часа, респ.
съотношението между дневната продължителност на работното време и нощната
продължителност на работното време е 8 часа, което е равно на коефициент 1, а
не както е по КТ – 8 часа:7 часа, което е равно на коефициент 1.143. Възразява
се, че законодателят разграничава извънреден труд от нощен труд, доколкото
първият е посочен в ЗМВР, а вторият – в заповед на министъра на вътрешните
работи, а именно: заповед № 8121з-791/28.10.2014 г., в което е регламентирано
допълнително заплащане в размер на 0,25 лева. Предвид изложеното за
приравняване на дневен към нощен труд с коефициент 1, ответникът посочва, че не
са налице допълнителни часове за заплащане. Излага съображения, че процесното
възнаграждение е правилно определено и заплатено, видно от представените
платежни бележки за възнаграждение, респ. претенцията за заплащане на
извънреден труд се явява неоснователна. Доколкото претенцията за обезщетение за
забава се явява акцесорна по отношение на главната – за заплащане на извънреден
труд, то се възразява и че същата е неоснователна.
С обжалваното решение Районният съд
излага основни съображения, че между
страните не е спорно обстоятелството, че за процесния период от 01.01.2017 г. –
31.12.2019г. ищецът е заемал длъжността ***“ в сектор „***“ към РД „Пожарна безопасност и защита на населението“
Пловдив към ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ при МВР. Спорен в
производството по делото е въпросът дали на ищеца се полага допълнително
възнаграждение за положения нощен труд след преизчисляване и приравняване към
дневен такъв.
Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от Закона за
Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. С разпоредбата на ал. 3 е установено, че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и
6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Съгласно ал. 5, т. 2 на чл. 187 от ЗМВР работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, а ал. 6 урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на ал. 9 на същия текст, редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи. За процесния период, по силата на изрична
законова делегация на чл. 187, ал. 9 и чл. 188 от ЗМВР, са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. (преди процесния период), Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., всички на министъра на
вътрешните работи. Всяка една от тези наредби урежда реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР. В Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г.
изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време,
общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се
умножава по 0, 143 – чл. 31, ал. 2. Тази наредба е била отменена с Наредба №
8121з-592, отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело №
5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването и обнародването му. В
последващите две наредби (№ 8121з-592и № 8121з-776) няма норма, аналогична на
посочения чл. 31, ал. 2 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1. 143. Последното изречение на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, а именно че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, не определя нито
продължителността на работната смяна,
която може да е по-голяма или равна на осем часа, като съчетава нощен и
дневен труд, нито пък е свързано с отчитането на нощния труд. Посочената
разпоредба фиксира каква е нормалната продължителност работния ден за
служителите на МВР, работещи на смени, а именно - осем часа, с тази
спецификата, че въпросните служители работят при сумарно отчитане на работно
време. Цитираната разпоредба няма характеристиките на специален закон, тъй като
диспозицията ѝ не припокрива диспозицията на чл. 140, ал. 1 КТ.
В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не е
посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща
към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, което е въпрос на законодателна техника. Следва да изтъкне, че посочения в чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ коефициент за преобразуване на часовете нощен труд в дневен,
представлява числово изражение на залегналия в чл. 140 КТ принцип, а именно, че
нощният труд като продължителност не съвпада с астрономически отработеното
време. Този принцип е характерен за всеки вид трудова ангажираност, тъй като
съставлява най-съществената правна последица от полагането на нощен труд.
Престирането на нощен труд е свързано настъпване на определени благоприятни за
работника компесаторни правни последици. Ако се приеме, че правните последици
или част от тях липсват, то и не би имало разлика между нощен и дневен труд. Съгласно
чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Съгласно
това правило, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение,
колкото за 8 часа през деня. Целта на определения коефициент е да определи така
възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през
нощта, да получава възнаграждение, колкото за 8 часа през деня. Районният съд е приел, че под специална
закрила по смисъла на чл. 188, ал. 2 ЗМВР
следва да се разбират нормите на Кодекса на труда, свързани с отчитането
и заплащането на нощния труд. В наредбата, издадена по чл. 187, ал. 9 ЗМВР, не
е посочен коефициента за отчитане на нощния труд, именно тъй като ЗМВР препраща
към Кодекса на труда и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, което е въпрос на законодателна техника. Съгласно разпоредбата на чл.
187 ал. 7 от ЗМВР, извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно. Във връзка с направеното твърдение в отговора на
исковата молба, че на ищеца е заплатен нощния труд в размер на 0, 25 лв. за
всеки час (съгласно ставката по чл. 8 НСОРЗ), Районният съд е посочил, че
превръщането на нощните часове в дневни съгласно чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се извършва
при сумирано изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо
нощните часове не се прилага чл. 8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 НСОРЗ за всеки
отработен час или за част от него между 22, 00 ч. и 6, 00 ч. на работниците и
служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0, 25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат
едновременно, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове
се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо и при
постановяването му не е
било допуснато нарушение
на императивни
материалноправни норми. Предвид
горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2
от ГПК следва
да бъде проверена правилността
на решението по
изложените във въззивната жалба
доводи.
От фактическа страна по делото се установява и между
страните няма спор, ищецът е бил служител в МВР като през процесния период 01.01.2017 г. – 31.12.2019 г. е отработил
24 дежурства с общо положен труд 1 543 часа. В тази връзка се представя
служебна бележка, Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г.
на Министъра на МВР, протоколи за отчитане на работното време и платежни
бележки.
По делото е
допусната и приета като доказателство
съдебно-счетоводна експертиза. Според вещото лице, при
превръщането на нощния труд в дневен по НСОРЗ
е положен 221 извънреден труд, който не е начисляван и изплащан, и за
който се дължи заплащането на главницата от 1 594,96 лв. – брутна сума,
ведно със законната лихва върху главницата, както и обезщетение за забава в
размер на 205,84 лв. С оглед на така приетата
фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 176
от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според
действащата разпоредба на чл.187 от ЗМВР
през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл. 187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР). Разпоредбата на
чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за
времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса
на труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период
е действала Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., която е отменена
с §
4 от заключителните разпоредби на Наредба
№ 8121з-36 от 07.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 3
от 10.01.2020 г., в сила от 10.01.2020 г., и Решение № 16766
на ВАС на РБ - ДВ, бр. 4 от 14.01.2020 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение, поради което отмяната поражда своите правни
последици занапред и не засяга отношенията, възникнали по време на действието
на Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния
период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06,
00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Основното
възражение на жалбоподателя - ответник е, че по отношение на служителите на МВР следва
да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата
и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са
държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно
приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ,
бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.
В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на
допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в
трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени
от Министъра на вътрешните работи, то следва да намери приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.
9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, т. е. приложимият коефициент е 1, 143. Не следва да се приеме
становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като по-скоро
нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за всеки
24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без
да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато
такъв е положен. Възприемането на обратното становище би поставило държавния
служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по
трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ), са извънреден труд.
Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР.
Изложените от съда съображения не се променят от
възприетото в Решение
от 24.02.2022 г. по дело С- 262/ 2020 г. на Съда на Европейския съюз. Съгласно
цитираното решение член 8
и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на
организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат
да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да
позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
В случая, в българското
законодателство до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. не съществува
норма, определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните
служители в системата на МВР, поради което отговорът на въпроса по т. 1 от
решението на СЕС не променя становището на настоящата инстанция, което е
изложено по-горе в мотивите.
Съображенията на въззивната инстанция не се променят и от възприетото в т. 2 от цитираното решение на
СЕС. Според последното чл.
20 и чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от
частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително
за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен
и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел. В мотивите на решението се приема,
че що се отнася до обосноваността на евентуалната разлика в третирането,
следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика разликата в
третирането е обоснована, когато се основава на обективен и разумен критерий,
тоест когато е свързана с допустима от закона цел на съответното
законодателство и е съразмерна на тази цел (решение от 29 октомври
2020 г., Veselības ministrija, C‑243/19, EU:C:2020:872,
т. 37 и цитираната съдебна практика). Приема се, че възприетото
становище, че в член 187,
алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на труда през деня и
през нощта е еднаква и затова съотношението между нормалната продължителност на
труда през деня и тази през нощта е 1 и не налага преобразуване. Според СЕС подобен аргумен не отразява
допустима от закона цел, годна да обоснове разлика в третирането. Посочва се,
че няма пречка за държавите членки да
вземат предвид бюджетни съображения успоредно със съображения от политически,
социален или демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата
на мерките, които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по
себе си да представляват цел от общ интерес. В решението се сочи, че ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането, която
разпоредбите на националното право в областта на нощния труд въвеждат по
отношение на различни категории работници, намиращи се в сходно положение, би
била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в такъв случай националният
съд да тълкува националното право във възможно най-голяма степен с оглед на
текста и целта на съответната разпоредба на първичното право, като вземе
предвид цялото вътрешно право и приложи признатите от последното тълкувателни
методи, за да гарантира пълната ефективност на тази разпоредба и да достигне до
разрешение, съответстващо на преследваната с нея цел (решение от 6 октомври
2021 г., Sumal, C‑882/19, EU:C:2021:800, т. 71 и цитираната
съдебна практика). В аспекта на изложеното отново следва да се има предвид, че до изменението на ЗМВР с ДВ бр.60/ 2020 г. няма определена нормална продължителност
на нощния труд по ЗМВР. Същевременно, съдът намира, че доводите на жалбоподателя касателно естеството на извършваната дейност, с което се обосновава
различното третиране, не могат да бъдат възприети като обективен и разумен
критерий, свързан с допустима от закона цел за неприлагане преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен. Това е така, защото посочените по-горе
придобивки са свързани именно със специфичния характер на длъжността, а не
конкретно с полагането на нощен труд. Показателно в тази връзка е, че до м.
август 2016 г. наредбите на министъра на МВР са предвиждали преобразуване на
нощните часове в дневни, като отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел. Но дори и да се приеме, че подобна цел е
налице, както бе посочено по-горе в полза на служителите в МВР не са предвидени
мерки за защита и компенсиране на особената тежест на положения нощен труд.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
на ПОС
намира, че исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява
доказана по основание и за размер.
Ето защо, настоящият съдебен състав на ПОС намира, че РС - Пловдив
е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без
уважение като неоснователна.
Разноски. При този изход на делото, основателно е
искането на въззиваемата страна за заплащане на разноските по делото, за които
се представя договор за правна защита и съдействие за изплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева. Във въззивната жалба е направено
възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което се явява неоснователно, тъй като минималният размер на
възнаграждението по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения е в размер на 341,65 лв.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
Потвърждава Решение № 260402/16.09.2020г., постановено по гр.д.№ 866/2020г. от Районен
съд – Пловдив, XV гр.с.
Осъжда
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр.
София, да заплати на Н.Й.А., ЕГН: **********, сумата в
размер на 341,65 лв. за направени разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване съгласно чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: