РЕШЕНИЕ
№ 2710
гр. Бургас, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря С. Д. Д.
като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20242120100553 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Я. С. В., против Решение №
3680-О/10.01.2023 г. на ОСЗ Созопол. Моли същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобрзано, както и да бъде прогласена
нищожножността на предходните решенияна ОСЗ-Созопол по преписа
№2940/06.01.2000 г. по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ за определяне правото на
обезщетение и №6С/17.01.2005 г. по чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ за
определяне правото на обезщетяване.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е постановено при
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалния закон, несъответствие с целта на закона, при
неспазване на установената форма, както и е необосновано, поради което и
моли за отмяната му. На първо място счита, че между стойността на имота,
който се предоставя като обезщетение и този, по отношение на който е
постановен отказ за възстановяване, липсва равностойност, на което
основание решението подлежи на отмяна.
Жалбоподателката сочи, че оспорваното решение се позовава на
предходни решения на ОСЗ-Созопол с №2940/06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 от
ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и №6С/17.01.2005 г. по чл.
19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на обезщетяване, които не са
влезли в законна сила, тъй като не са й връчвани, поради което и не са
породили целените правни последици и е налице отменително основание по
1
чл. 146, т. 3 от АПК. Едновременно с това счита, че решенията от предходните
фази - по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ и по чл.27а от
ППЗСПЗЗ, не са придобили статут на стабилни индивидуални
административни актове, поради нищожност - липса на законен състав, на
изискуема от закона писмена форма и липса на мотиви.
Жалбоподателката излага още, че по отношение на процесния имот
няма законови пречки да се възстанови правото на собственост на
наследниците на С. С. С. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници, тъй като към настоящия момент теренът е свободен и незастроен,
няма извършено отреждане и отчуждаване на терена за МНО и основанието,
заради което е било отказано възстановяване в стари реални граници е
отпаднало. Счита обжалваното решение и за необосновано, тъй като от
съдържанието му не става ясно за кой точно имот се отнася определеното
обезщетение с 6,190 дка на стойност 1523 лева от поземлен имот от ОПФ
№40124.103.510 по плана за обезщетяване – пасище, мера, осма категория, в
м. Баба Калина, землище с. Крушевец. Посочена била само преписката,
въпреки че по нея са признати, но невъзстановени повече от три имота. С
друго решение на ОСЗ-Созопол №7280-О/10.01.2023 г. било определено
обезщетение с 11,738 дка на стойност 1256 лева от поземлен имот от ОПФ №
61114.11.68 по плана за обезщетение, представляващ изоставена нива, девета
категория, м. „Юнтала“ в землището на с. Равна гора. Посочва се, че
определената като обезщетение земеделска земя нито поотделно, нито двата
имота общо по стойност не е съответна на вече определената с предходните
административни актове.
В подкрепа на жалбата са ангажирани доказателства.
В качеството на заинтересована страна в производсвото са
конституирани Ж. С. М., М. С. С., Д. Т. И., М. А. Г., Т. Г. Г., А. Г. Г., К. С. М., З.
С. Г., З. П. Х., С. Г. И., Г. И. И., Т. Х. Х. и Ж. Х. С..
В съдебно заседание жалбоподателят и заинтересованите страни Т. Х.
Х., К. С. М., З. П. Х., З. С. Г., С. Г. И., Ж. Х. С. и М. С. С. представляват от
адвокат Д., която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Останалите заинтересовани страни не се явяват в съдебно заседание и
не вземат становище по жалбата.
В съдебно заседание насрещната по жалбата страна - ОСЗ Созопол,
чрез пълномощника си изразява становище за неоснователността й като счита,
че актът е постановен при спазване на материалноправните и процесуални
правила.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е депозирана в срок от активно процесуалноправно
легитимирано лице, разполагащо с правен интерес от обжалване. В тази
връзка, видно от Удостоверение за наследници, изх.№ 337/09.08.2023 г.,
издадено от Община Созопол, жалбоподателят и заинтересованите лица са
наследници на С. С. С., починал на 2* г.
2
С жалбата се иска отмяната на решение № 3680-О/10.01.2023г. на ОСЗ -
Созопол като незаконосъобразно и обявяване нищожността на предходните
решения на ОСЗ - Созопол - решение № 2940/06.01.2000 г. по чл. 19, ал. 8 от
ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и №6С/17.01.2005 г. по чл.
19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. Съобразно нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК,
претенцията за нищожност на актовете може да бъде предявена без
ограничение във времето.
Обжалваното понастоящем Решение № 3680-О/10.01.2023г. е
постановено от ОСЗ - Созопол по преписка №2940/06.01.2000 г., представена
по делото, а според съдържанието му, на основание чл.27а от ППЗСПЗЗ,
наследниците на С. С. С. са обезщетени чрез предоставяне в собственост на
6.190 дка земеделски земи на обща стойност от 1 523 лева от ПИ от ОПФ №
40124.103.510 по плана за обезщетяване. Видно от решението, същото е
постановено въз основа на Решение №2940 от 06.01.2000 г., постановено по
чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ и на Решение №6С от 17.01.2005 г., постановено по
чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ.
В приложената и приета по делото административна преписка липсват
актове с горепосочените номера, а именно Решение №2940 от 06.01.2000 г.,
постановено по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ и на Решение №6С от 17.01.2005 г.,
постановено по чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ. Предвид това по преписката не
са представени и доказателства за връчване на тези решения на
заинтересованите страни.
Налице са обаче Решение №2940/14.03.2000г. за определяне правото на
обезщетение на наследниците на С. С. С., видно от което на наследниците е
признато за невъзстановено право на собственост върху земеделски земи
както следва: 5.400 дка. III кат. с Решение № 2940 от 23.03.1996г. по чл. 18ж,
ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Представено е и решение № 5Ч от 17.01.2005г. за определяне начина на
обезщетяване и плана за обезщетяване. В същото решение е прието, че
наследниците на С. С. С. следва да бъдат обезщетени със земя на стойност от
2779 лв. за разлика до пълния размер на дължимото обезщетение – с
поименни компенсаторни бонове на стойност от 1433 лв.
По делото е допусната оценителна експертиза, вещото лице по която,
след като е проверило и проучило материалите по представената от ОСЗ
Созопол преписка и след оглед на място е установило, че при приложение на
НРОЦЗЗ, така посоченият имот в решение № 3680-О/10.01.2023г. на ОС
„Земеделие“ - гр. Созопол е на стойност от 1089 лв., а не както е посочено в
решението 1523 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Въз основа на служебно извършената цялостна проверка по
законосъобразност, съдът приема за основателно оплакването на
жалбоподателя досежно нищожност на решенията, въз основа на които е
постановено обжалваният акт в настоящото производство. При разглеждане на
3
производството по делото, жалбата по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е възприета за
допустима, подадена в законоустановения срок за обжалване решението на
ОСЗ-Созопол. Разгледана по същество съдът счита жалбата и за основателна,
по следните съображения:
Съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници,
притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни
земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от
това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях,
селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните
територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни
земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни
компенсационни бонове.
В конкретния случай не става ясно какво е наложило обезщетяването
със земя от общинския поземлен фонд, както и с обезщетяване с
компенсационни бонове. В постановените по представената преписка решения
не са формирани никакви мотиви относно това как комисията е достигнала до
заключение, че обезщетение се дължи, както и как е решено то да се
осъществи чрез посочените в решенията начини. В преписката липсват
доказателства, въз основа на които да се установи, че върху собствените на
наследодателя на жалбоподателя имоти са застроени или върху тях са
проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на
собствеността.
Нещо повече, към представената по делото преписка от ОС
„Земеделие“ - гр. Созопол дори не а приложени Решение №2940 от 06.01.2000
г., постановено по чл.19, ал.8 от ППЗСПЗЗ и на Решение №6С от 17.01.2005 г.,
постановено по чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ.
От друга страна, съгласно чл. 19а, ал.1 от ЗСПЗЗ, условията и редът за
обезщетяване се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл.
19а, ал.2, т.4 от ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците, общинската
служба по земеделие се произнася с решение за обезщетяване със земеделска
земя.
Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на
обявен план по чл. 19, ал. 18, ОСЗ постановява решение за обезщетяване със
земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14-
дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при
несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение. С
оглед приложимата в случая разпоредба на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ следва
изводът, че законосъобразността на решението, с което се определя
обезщетението се проверява само по отношение на съответствие в стойността
на признатото и полученото обезщетение.
Преди постановяване на решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
следва да бъдат постановени други решения, а именно решение с което се
признава правото на възстановяване на собствеността, по отношение на
4
претендираните земи, съответно се отказва тяхното възстановяване в стари
реални граници, решение с което се определя право на обезщетение за
признато но невъзстановено право на собственост, постановено на основание
чл. 10б от ЗСПЗЗ, решение с което се определя стойността на обезщетението,
постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, решение с което се
определя коефициент за редукция постановено на основание чл. 19, ал. 16 от
ППЗСПЗЗ, като тези решения може да са обективирани в един или няколко
отделни акта. След влизане в сила на решенията, в производство по реда на чл.
27а от ППЗСПЗЗ, се постановява решение, с което се обезщетяват лицата, с
предоставяне на конкретен имот.
Съдът намира, че твърдението на жалбоподателя за нищожност на
решенията, въз основа на които са поставени обжалваните в настоящото
производство такива, е основателно. В тази връзка съдът намира следното:
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии
/понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални
административен актове и следва да отговарят на условията за
законосъобразност на един административен акт, тоест да са постановени от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и
да са съобразени с целта на закона - чл. 146 от Административно -
процесуалния кодекс.
Според чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето. В жалбата си жалбоподателят отправя твърдения именно за такива
пороци на административните актове, което обуславяло тяхната нищожност.
Следователно и на това основание жалбата се явява допустима, доколкото
въпросът за нищожността може да се повдига без ограничение във времето.
Отделно от изложеното, съдът следи и служебно за пороци на
административния акт, обуславящи неговата нищожност.
По повод на решение на Поземлена комисия - гр. Созопол № 2940 от
14.03.2000 г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда
на чл.10б, 10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на с. Черноморец, постановено
по преписка за обезщетяване по заявление вх. № 2940 от 06.01.2000 г. на
наследниците на С. С.:
Съгласно чл. 60, ал. 4 от ППЗСПЗЗ поземлените комисии се състоят от
председател, заместник- председател - инженер по горско стопанство, или
техник по специалността „Горско и ловно стопанство“, секретар и нечетен
брой членове. Председателят, заместник-председателят и секретарят на
комисията и определените от Министерството на земеделието, горите и
аграрната реформа нейни членове задължително се назначават на щат. На
останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите
нормативни актове. В ал. 5 е посочено, че в поземлените комисии по
възможност се включват юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-
земеустроител, инженер по горско стопанство.
В случая от събраните в хода на производството доказателства не се
5
установява съответствие на състава на комисията със законовите изисквания.
Установява се, че броят на членовете в комисията е четен. Съдът намира, че
изискването за броя на членовете е императивно, а не поЖ.телно до отмяната
на разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ през 2001 г. В съдебната практика
се приема, че несъответствието на състава на комисията с императивните
законови разпоредби води до некомпетентност на органа, като липсата на
компетентност на органа, постановил оспорения административен акт, е
порок, който по дефиниция обосновава неговата нищожност /Така Решение от
18.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 18/2009 г., Решение от 5.03.2009
г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 17/2009 г. и др./.
Това обуславя нищожността на посочения административен акт, поради
което същият следва да се прогласи за такъв, а преписката следва да се върне
на административния орган за произнасяне по заявлението.
По повод на Решение на Общинска служба по земеделие и гори - гр.
Созопол № 5Ч от 17.01.2005 г. за стойността на обезщетението със земя и/или
с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17,
т. 1 от ППЗСПЗЗ:
Предвид твърдението от жалбоподателя, че предходните решения, въз
основа на които са постановени обжалваните в настоящото производство
актове, са нищожни, съдът дължи проверка на същите.
Оспореното решение е издадено на основание чл. 19, ал. 17 от
ППЗСПЗЗ. За да бъде издадено същото на соченото основание следва да е
налице влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Липсата на
предписаното от закона правно основание за постановяване на
административния акт, каквото в случая е изискването на чл. 19, ал. 17 от
ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ
е особено съществен порок за валидното действие на административния акт,
който във всички случаи обосновава неговата нищожност, за което съдът
следи служебно. Това е така доколкото, както се посочи по - горе, актът въз
основа на който е издаден това решение е нищожен, което рефлектира и върху
действителността на решението по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ /В този смисъл
Решение № 16202 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2009 г., IV о./.
Не без значение е и обстоятелството, че по представената по делото
административна преписка не са налице доказателства за връчване на
постановените актове на всички заинтересовани страни.
По тези съображения, административният акт следва да се прогласи за
нищожен, а преписката следва да се върне на административния орган за
произнасяне по заявлението.
По отношение на обжалваното решение по чл. 27а, ал. 1 от
ППЗСПЗЗ:
Нормата на чл. 19а, ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда, че условията и редът за
обезщетяване се определят с правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. Съгласно чл.
19а, ал.2, т.4 от ЗСПЗЗ, при обезщетяване на собствениците, общинската
служба по земеделие се произнася с решение за обезщетяване със земеделска
земя.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на
обявен план по чл. 19, ал. 18, ОСЗ постановява решение за обезщетяване със
земя, което се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК и в 14-
дневен срок от съобщението може да се обжалва пред районния съд при
несъответствие по стойност между признатото и полученото обезщетение.
Преди постановяване на решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ
следва да бъдат постановени други решения, а именно решение, с което се
признава правото на възстановяване на собствеността, по отношение на
претендираните земи, съответно се отказва тяхното възстановяване в стари
реални граници, решение с което се определя право на обезщетение за
признато но невъзстановено право на собственост, постановено на основание
чл. 10б от ЗСПЗЗ, решение с което се определя стойността на обезщетението,
постановено на основание чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, решение с което се
определя коефициент за редукция постановено на основание чл. 19, ал. 16 от
ППЗСПЗЗ, като тези решения може да са обективирани в един или няколко
отделни акта.
Както беше посочено по-горе, към преписката представена от ОС
„Земеделие“ - гр. Созопол са приложени именно такива решения, които следва
да бъдат постановени, преди решението по чл. 27а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ –
предмет на настоящото съдебно производство. Посочено беше и че тези
решения не отговарят на императивните изисквания на закона, поради което и
следва да бъдат обявени за нищожни. Съдът намира, че макар в мотивната
част обжалваните решения да са посочени Решение № 3049 от 06.01.2000г. по
чл. 19, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за определяне на правото на обезщетение и Решение
№ 6С от 17.01.2005г. по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина
на обезщетяване и плана за обезщетяване, то действителните решения, въз
основа на които е постановено процесното такова са Решение № 3049 от
14.03.2000г. за определяне правото на обезщетение на наследниците на С. и
Решение № 5Ч от 17.01.2005г. за определяне начина на обезщетяване и плана
за обезщетяване. Разминаването в номерата на решенията се дължи на
техническа грешка, допусната от административния орган, за което има данни
и по други съдебни дела с аналогичен предмет.
Предвид горното и доколкото решенията на ОС „Земеделие“ - гр.
Созопол, въз основа на които е постановен процесния акт, са прогласени за
нищожни, то настоящият съдебен състав счита, че решението по чл. 27а от
ППЗСПЗС се явява постановено без да са налице правни основания за това -
при липсата на стабилен административен акт, с който да е отказано
възстановяване на определени имоти, налагащо определяне начин на
обезщетяване и фактическото му извършване - било с имот, било с поименни
бонове.
Горният извод дава основание на съда да приеме, че Решение № 3680-
О/10.01.2023г. по преписка №2940/06.01.2000г. следва да бъде прогласено за
нищожно.
По отношение на разноските:
7
Жалбоподателят и част от заинтересованите страни претендират
присъждане на сторените в процеса разноски, а именно адвокатско
възнаграждение и възнаграждения за вещи лица. При този изход от спора в
полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноски в размер на
1420 лева за възнаграждение за вещи лица. В нейна полза следва да се
присъди и сумата от 450 лв. за процесуално представителство. В полза на Т.
Х. и Ж. С. следва да се присъди сумата от 450 лв., а в полза на З. Г., К. М., З.
Х., С. И. и М. Г. сумата от 450 лв. На осн. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 143 АПК
разноските следва да бъдат заплатени от ОС „Земеделие“ - гр. Созопол.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ Решение №3680-О/10.01.2023 г.,
Решение № 2940/14.03.2000 г. и Решение № 5Ч от 17.01.2005 г., постановени
от Общинска служба „Земеделие“ - Созопол по преписка, вх. №
2940/06.01.2000 г. на наследниците на С. С. С..
ВРЪЩА на Общинска служба „Земеделие“ - Созопол преписка, вх.
№2940/06.01.2000 г. на наследниците на С. С. С., за издаване на валидни и
законосъобразни решения.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати
на Я. С. В. с ЕГН **********, деловодни разноски в размер от 1 870 лева.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати на
Т. Х. Х. с ЕГН ********** и Ж. Х. С. с ЕГН **********, деловодни разноски
в размер на 450 лева.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати на
К. С. М. с ЕГН **********, З. П. Х. с ЕГН **********, З. С. Г. с ЕГН
**********, С. Г. И. с ЕГН ********** и М. А. Г. с ЕГН **********,
деловодни разноски в размер на 450 лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Административен
съд - Бургас в 14-дневен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8