№ 1425
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Георгиева
Членове:Валентин Д. Бойкинов
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20251000500616 по описа за 2025 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 10701/24 г. С решение по делото
№ 6906/13.12.24 г. СГС е отхвърлил предявен от А. П. Ч. срещу ЕКС СТРЕКЧЕР
ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 2, вр. чл. 578, ал. 4 ГПК.
В жалбата се твърди, че е налице признаване на иска от ответното дружество, а с
помощта на гласни доказателства е установено, че сделката не е сключена в
предписаната от ГПК форма с лично явяване на страните по сделка за прехвърляне
собствеността над недвижим имот пред нотариус.
Въззиваемото дружество не оспорва жалбата.
По делото е постъпила писмена молба № 30325/25 г. от дружеството Дьолер
България в ликвидация, с изявление, че поради процедура по несъстоятелност на
еднолично търговско дружество са извършени множество симулативни сделки с
участието на ищеца с цел намаляване на масата по несъстоятелност. Приложени са
доказателства. Поради обстоятелството, че заявителят по молбата, заведена в
деловодството на САС под № 30325/25 г., не е страна в процеса, депозираните към
молбата документи не са приети като доказателство и изявленията не са вписани в
протокола от съдебно заседание.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка настоящият състав установи, че въззивната жалба е
1
допустима, а обжалваното решение – валиден и допустим съдебен акт. Дължи се
произнасяне според доводите на въззивника за неправилност на решението.
Въз основа твърденията на страните и представения по делото доказателствен
материал САС приема следното:
Предмет на атака е сделка, станала през 2005 г. т.е. от прехвърлянето на
недвижимия имот от ищеца на ответника е изтекъл визираният в ЗС срок за
придобиване на имот на база недобросъвестно владение, въпреки че по делото няма
позоваване на първично придобивно основание. Сравняването на срока се прави с цел
онагледяване парадоскално дългия срок на бездействие на страните, през време на
който те „са осмисляли редовността на сключената между тях сделка“. С оглед защита
на правната сигурност, въпреки направеното от ответника признание, съдът е длъжен
да не допусне провеждане на симулативен процес и злоупотреба с процесуални права.
Знанието на страните за нарушената форма за изповядане на нотариалната сделка е
съществувало в момента на допуснатата нередност (ако и доколкото такава е имало).
В проведено на 28.11.24 г. открито съдебно заседание е изслушана свидетелката М.
М. К.-К., заявила, че не води дела и не е в родство със страните. Същата започва
разказа си пред съда с изявлението, че познава ищеца и знае за сделка със сграда на
бул. Черни връх 99. След това в заседанието пред САС, проведено 20 г. и 10 м. след
атакуваната сделка, свидетелката възпроизвежда по часове протичането на деня, в
който сделката е сключена (обстоятелство, будещо съмнение в достоверността на
гласните доказателства, въпреки твърдението, че спомените са ясни, тъй като в този
ден братовчедка на свидетелката имала рожден ден). Твърди се от свидетелката, че тя
е придружавала ищеца в течение на деня, чула е телефонен разговор със съконтрагент
на ищеца, тъй като разговорът бил воден на включен високоговорител и е присъствала
на паркиране на колата на ищеца в близост с Турското посолство и подписването от
него на книжа на капака на колата, без да отива в офис в прилежащата сграда.
При анализ на така събраните гласни доказателства не може да се направи извод, че
книжата, подписани извън нотариална кантора, върху капак на автомобил, са свързани
именно с процесната сделка, относно която свидетелката декларира информираност.
Няма твърдение, че тя е прочела текста на подписаните от ищеца книжа. Дори да е
чула и разпознала гласа на представителя на купувача, не може да се изведе, че именно
сградата, прехвърлена от ищеца на ответника на 31.01.05 г., е била договаряна и
договорът за собствеността над нея е бил във фаза подписване на нотариален акт.
Тъй като свидетелските показания не опровергават отразеното в представения като
доказателство нотариален акт (л. 5), че на 31.01.05 г. в кантората на нотариус Р. Д. са
се явили лично А. П. Ч. и Ц. И. Р., управител на ответното дружество, а направеното
след 20 годишен период от време признание на иска буди съмнение за симулативен
процес, настоящият състав се солидаризира с доводите на първоинстанционния съд.
2
Поради извод за правилност на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 272 ГПК
САС се ползва от мотивите, разгърнати в първоинстанционното решение.
С оглед изводите на съда и липсата на претенция за присъждане на разноски,
настоящият състав не дължи произнасяне на основание чл. 78 ГПК.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА . решение № 6906/13.12.24 г., постановено по гр.д. 10701/24 г.
по описа на СГС.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3