№ 829
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Тони Гетов
Диана В.ева
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
в присъствието на прокурора Х. Люцк. А.
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20251100606532 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 19.03.2025г., постановена по НОХД № 6177/2024 г., СРС, НО, 16-ти
състав, е признал подсъдимия А. В. Я. за виновен в това, че ма 19.07.2022г. за времето от
21:30ч. до 21:45ч. в гр. София, ж.к. Света Троица, в магазин „ ЦБА“, находящ се на ъгъла на
ул. „Варна“ и ул. „Русе“, отнел чужди движими вещи – платнена чантичка на стойност 9
(девет) лв., съдържаща кожен портфейл на стойност 6 лв. (шест) лв., сумата от 200 лв.
(двеста лева) и мобилен телефонен апарат марка „Шаоми“, модел „Редми 4Н“ с ИМЕИ
номер 861187039060549 на стойност 52 лв. (петдесет и два лева), всичко на обща стойност
267 лв. (двеста шестдесет и седем лева), от владението на В.Г. Д. без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен – престъпление по
чл.194, ал.3 от НК, като е оправдан за това деянието да осъществява състав на престъпление
по чл.194, ал.1 от НК. Със същата присъда на подс. Я. е определено наказание по реда на
чл.54, ал.1 вр. чл.42а, ал.2, т.1 и 2 от НК – „пробация“ със следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок от една година и
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1 година. Направените
по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия на основание чл.189, ал.3 от НПК.
По жалба на подс. Я., подадена чрез защитника му – адв. Д., е образувано ВНОХД
№ 6532/2025г. по описа на СГС - НО, V въззивен състав, с което е атакувана постановената
присъда на СРС с доводи за неправилност, немотивираност и незаконосъобразност. Моли
присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга такава, с която подс. Я. да бъде
признат за невиновен.
С определение от 20.10.2025г. въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е
1
преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия,
свидетели и експерти пред настоящата инстанция, както и ангажирането на нови
доказателства.
В хода по същество защитникът на подсъдимия в лицето на адв. Д. поддържа
подадена жалба, като излага допълнителни съображения в подкрепа на своите искания.
Твърди, че липсват категорични доказателства неговия подзащитен да е извършил деянието,
за което е подведен под наказателна отговорност. Застъпва тезата, че подсъдимият не е
извършил престъпление по чл.194 от НК, а Т.а по чл.195 от НК, тъй като вещите са били без
постоянен надзор. Счита мотивите на СРС за неясни досежно достигнатите правни изводи за
виновността на подс. Я., като моли съдът да оправдае подзащитния му поради липса на
достатъчно доказателства, алтернативно – да му бъде наложено наказание „глоба“ в
минимален размер.
Представителят на СГП пледира за потвърждаване на постановената
първоинстанционна присъда. Намира същата за правилна и законосъобразна, а изложените
във въззивната жалба доводи за неоснователни.
В правото си на лична защита подс. Я. поддържа заявеното от адвоката си, а в
правото си на последната дума моли съдът да бъде оправдан, тъй като е невинен.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства,
обжалвания съдебен акт, изложеното в жалбата, както и доводите, направени в съдебното
заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от
НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт,
настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при
изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по
делото доказателства, обсъдени подробно в мотивите на присъдата. С оглед на което
настоящата инстанция се солидаризира изцяло с приетата от първостепенния съд фактическа
обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново, още повече че и
доказателствената съвкупност не е допълнена във въззивното производство.
Приетите от районния съд факти се установяват по категоричен начин от
събраните в хода на наказателното производство доказателства, както следва: устни
доказателствени средства: обясненията на подс. Я., свидетелските показания на В. Д.
(л.30-32 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4 от НПК (л.23 от ДП), показанията
на св. Л. Д.а (л.32 от СП), показанията на св.Г.Б. (л.44 от СП), вкл. Приобщените по реда на
чл.281, ал.4 от НПК (л.24 от ДП), показанията на св. С.Т. (л.55 – 56 от СП), показанията на
св. Г.Т. (л.56 т СП); Писмени доказателствени средства: протокол за разпознаване на лица
и предмети (л.32-33 от ДП); Писмени доказателства: справка за съдимост, справка от СО,
Район „Илинден“, справка от „Верига супермаркети КОМЕ“, справка от НЗОК; Способи за
доказване: заключението от изготвената видео – техническа експертиза (л.37 – 43 от ДП),
заключението от изготвената съдебно оценителна експертиза (л.45 – 46 от ДП).
Въззивният съдебен състав, след цялостна проверка на доказателствената
съвкупност, изцяло споделя както фактическите констатации, така и достигнатите правни
изводи на първоинстанционния съд. Правилно СРС е приел, че събраните по делото
писмени и гласни доказателствени средства, както и експертизи са непротиворечиви,
логични и обсъдени в своята взаимовръзка, установяват по несъмнен и категоричен начин
престъпната съпричастност на подсъдимия Я. с инкриминираното в обвинителния акт
2
деяние.
Възприемането като достоверна на информацията, изведена чрез гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите Д.и, Б. и Т., както и извършеното
тяхно съпоставяне с протокола за разпознаване, с писмените доказателства и със
заключенията на експертизите е дало основание на контролираната инстанция да изгради
цялостната картина на престъпното деяние, вкл. участието на подс. Я. в него. Настоящата
инстанция не намира основание да не сподели изводите на СРС, относими към датата,
мястото, авторството, механизма на извършване на деянието, както и предмета на
посегателство, като прецени, че същите са изградени след обстоен анализ на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства. В частност - проверяваният съд е обосновал
своите изводи, пряко относими към предмета на доказване, въз основа на показанията на
свидетелите В. и Л. Д.и, ведно с тези на свидетелите Б., Славянка и Г.Т.и, които изцяло се
кредитират и от въззивния съд поради тяхната еднопосочност и корелация с останалата
доказателствена маса. Ключови за датата и мястото на инкриминираното деяние, както и
съдържанието на отнетата от владението на пострадалия Д. вещ, са именно неговите
показания, както и тези на съпругата му – св. Л. Д.а. От съдържанието на депозираните от
двамата съпрузи показания се установява и фактът, че вещите са забравени, а не загубени
или оставени на обществено доверие. Въззивният съд на свой ред на откри причина, която да
обуславя извод за злонамереност на изнесените от тях твърдения или желание за придаване
на фактите на различна оценка от действителната им.
На следващо място правилно районният съд е кредитирал и обясненията на
подсъдимия Я. в по-голямата им част, като е отчел двояката им функция на гласно
доказателствено средство, но и на ефективно средство на защита. Самият Я. не отрича на
инкриминираните ден и място да е взел чантата от търговския обект, като обаче акцентира
на факта, че го е направил с ясното съзнание, че вещта е чужда и ще я върне на нейния
собственик. По отношение на начина на връщане на процесната чанта и съдържащите се в
нея вещи, както и изложената от подсъдимия причина същите да бъдат върнати на трето
лице (И.Т.), а не лично на пострадалия – св. Д. - правилно контролираният съд я е приел
като защитна теза, неотговаряща на останалите обективни находки по делото. Лансираната
от подс. Я. версия за хода на събитията, в частност – невзимането на инкриминираната сума
от 200 лв. и мотивацията му да върне отнетата чанта на лице, различно от действителния й
собственик, противостои и на споделеното от св. Г.Т.. Твърдението на Я., че на деня,
следващ инкриминирания, е направил неуспешен опит да потърси първо св. Д. (няколко
минутно чакане и звънене на вратата му) и чак впоследствие се е обърнал за съдействие към
И.Т. се оборва от показанията на св. Т.. Макар и производни, доколкото пресъздават чужди
възприятия за хода на събитията, правилно районният съд е дал вяра на свидетелските
показания на Т. относно обстоятелството, че подсъдимият директно е върнал чантата на
майка му (И.Т.) без да търси реалният й собственик поради влошеното си здравословно
състояние. И двамата свидетели Т. добросъвестно споделят известната им и относима към
предмета на доказване информация, като въззивният съд, подобно на контролирания, не
намира основания да не я кредитира и използва за изграждане на фактическите си изводи.
(връщане на чантата от подсъдимия на тяхната майка и последващото й предаване на
пострадалия от страна на И.Т., липсата на пари в чантата).
По отношение тезата на защитата за възможността друго лице, различно от
подсъдимия, да е отнело инкриминираните вещи, в частност паричната сума от 200 лв..,
въззивният съд намира същата за несъстоятелна. Видно от заключението на изготвеното
експертно становище, анализирано съвкупно с протокола за разпознаване и показанията на
св. Б., именно подсъдимият Я. е отнел инкриминираната чанта и впоследствие е напуснал
пределите на магазина. Приложените видеозаписи от инкриминираната вечер и
последвалата видео - техническа експертиза установят по несъмнен начин, че времето между
забравянето на чантата от страна на св. Д. и последващото й отнемане от страна на подс. Я.
3
е незначително – около 5 мин.. В този времеви отрязък (между 21:37ч. и 21:42ч.) на
територията на магазина, в частност – в обхвата на камерата, насочена към мястото, където е
била забравена чантата, липсват други лица, различни от подсъдимия Я., които да забележат
чантата, да я взимат и установяват своя фактическа власт. В подкрепа на този извод е и
споделената от свидетелите Т. информация, че майка им не е взимала нищо от предадената й
от подсъдимия чанта, както и че към момента на предаване в нея са липсвали парични
средства. При това е изключена възможността друго лице, различно от подсъдимия Я., да е
влязло в магазина и да е отнело чантата на пострадалия Д., в какъвто смисъл са доводите на
защитата.
В подкрепа на изложената фактология следва да бъдат ценени и заключенията на
изпълнените в хода на производството видео-техническа и съдебно-оценителна експертиза,
тъй като са компетентно изготвени от вещи лица с необходимите познания и опит в областта
и отговарят в пълна степен на поставените задачи.
В заключение следва да се посочи, че в случая не са налице само косвени
доказателства, тъй като макар и никой да не е видял вземането на чантата от страна на
подсъдимия Я., последният не само не отрича това обстоятелство, а даже напротив- твърди
го, макар и да се опитва да му придаде друг смисъл. Освен това вещите действително са
били у него, като безспорно е установено на база заключението на видео - техническата
експертиза, свидетелските показания на Б. и изготвения протокол за разпознаване, че
именно той е взел забравената в търговския обект чанта, както и че след това вещите са
намерени у него, тъй като той ги е върнал на лицето И.Т.. При това положение фактите не са
спорни. Спорна се явява само дадената от защитата оценка и квалификация на същите, но
това не означава, че присъдата почива на косвени доказателства.
От правна страна:
Първостепенният съд е достигнал и до извода, че са налице всички предпоставки,
за да се приеме, че в случая се касае за маловажен случай на кражба по смисъла на чл.194,
ал.3 от НК. Правилно СРС е преценил, че ниският размер на предмета на посегателство (по -
малко от половината минимална работна заплата за страната), механизма на извършване на
самото деяние, който освен самото действие по отнемането не съдържа други
противоправни елементи, липсата на други вредни последици от извършеното, връщането
на част от отнетите вещи, както и чистото съдебно минало на подс. Я. към датата на
инкриминираното деяние, очертават занижена обществена опасност, която в сравнителен
план е отчетливо по-ниска от типичната такава на деяния от същия вид. Въззивният съд
намира, че предвид конкретната обществена опасност на деянието, която показва
съществени отклонения от типичната за този вид престъпления, доколкото не са засегнати
значително обществените отношения, защитени с криминализацията, процесният случай
напълно отговаря на дефинитивните признаци на маловажния по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК. При това правилно и законосъобразно съдът е преквалифицирал деянието, осъществено
от подс. Я. на инкриминираните дата и място по привилегирования състав на кражбата по
чл.194, ал.3 от НК, като го е оправдал по основния състав, визиран в чл.194, ал.1 от НК.
Обосновано първоинстанционният съд е приел, че от обективна страна деянието
на подсъдимия Я. съдържа всички елементи на престъплението кражба. На
инкриминираните ден и място подс. Я. е отнел чужда движима вещ (платнена чантичка със
съдържащите се в нея пари и мобилен телефон), прекратил е упражняваната от св. Д.
фактическа власт върху последната и е установил своя такава.
Всъщност, подсъдимият оспорва отнемането на инкриминираната вещ по смисъла
на чл. 194, ал. 1 от НК, като твърди, че е имал намерение да върне същата лично на
4
притежателя й и затова не я е предал своевременно. Правилно районният съд е изходил от
съвкупността от всички обстоятелства за конкретното престъпление - това, че
противозаконно отнетата вещ се е намирала в търговския обект и е била забравена от св. Д.
за около 5 мин. преди да бъде отнета от подсъдимия, което я прави годен предмет на кражба.
Подсъдимият Я. е съзнавал, че намирайки чужда вещ за него възниква задължение веднага
да предаде същата на нейния собственик, да съобщи на правоохранителните органи или най
– малкото - да уведоми служителите на магазина с цел предприемане на действия по
издирване на действителния собственик на вещта. Въпреки това знание Я. е имал пасивно
поведение, аргументирайки се, че не е пристъпил към незабавно връщане на отнетата вещ
поради влошено здравословно състояние и обстоятелството, че вече е късно през деня,
поради което е прибрал неправомерно движимите вещи при себе си. Връщайки се на
стелажа, за да си вземе инкриминираните вещи, които е забравил, собственикът Д. е
манифестирал, че не се отказва от владението върху тях, че те все още са му необходими и че
в бъдеще може да ги ползва или да се разпореди с тях. Контролираният съд е изложил и
пространни мотиви, поставяйки ясна разграничителна линия между забравена и загубена
вещ. Действително загубената вещ не може да бъде предмет на кражба, но отнемането на
забравена такава в превозно средство, в обществено заведение, в чакалня, търговски обект и
т.н вещ, с намерение да бъде присвоена, е кражба, защото притежателят й не е прекъснал
владението си върху нея, доколкото не е лишен от възможността да упражни фактическата
си власт. Знае къде я е забравил и се връща да си я търси. Вземайки чантата с всички
намиращи се в нея вещи, прибирайки го със себе си, излизайки от магазина подсъдимият Я.
е прекъснал владението на собственика върху вещта и е установил своя фактическа власт
върху отнетото. Поради това няма как да бъде кредитирано като достоверно твърдението на
подсъдимия Я., че не е съобщил веднага за забравената и намерена от него чанта, тъй като
очаквал да я предаде лично на притежателя й по-късно следващия ден. Т.а твърдение
противоречи не само на доказателствата по делото, но и на формалната логика. Освен това,
то е ирелевантно при преценката за съставомерността на деянието, защото въпросите за
наличието и формата на вината се решават най-напред при установяване на фактите и се
извличат от поведението на дееца, а не от субективната му преценка за деянието и
резултата.
Касателно възражението на защитата относно размера на отнетите вещи и тяхната
парична равностойност въззивният съд изцяло се солидализира с констатациите на
районния. Относимият момент, определящ размера на реално причинената вреда (отнетата
чужда вещ), е този към момента на извършване на деянието, а именно – отнемането на
вещта от нейния собственик и установяване на своя такава от страна на дееца.
Последващото разпореждане с вещите или част от тях, вкл. изтъкнатото от защитата
връщане на част от отнетите вещи, е ирелевантно за ангажирането на отговорността на
подсъдимия, както и за определяне размера на инкриминираните вещи. В подкрепа на този
извод е и заключението на изготвената съдебно оценителна експертиза, установяваща
реалният размер на вредата, а именно – 267.00 лв.. Правилно районният съд е посочил в
своите мотиви, че когато деецът отнеме от владението на другиго вещ, която е
предназначена за съхраняване или пренасяне на вещи, пари или други ценности, макар и при
извършване на деянието да не знаел какво е съдържанието на тази вещ, то неговият умисъл
обхваща като предмет на престъплението освен вещта, така и нейното съдържание. В случая
с прекъсването на фактическата власт на досегашния собственик и установяването на своя
върху отнетата чанта, подс. Я. е прекъснал и фактическата власт и върху съхраняваните в
нея вещи, а именно – документи, пари, кожен портфейл, мобилен телефон.
Тук е мястото въззивният съд да отговори на възражението на защитата досежно
приложението на чл.195, ал.1, т.2 – вещта да не е била под постоянен надзор. Предмет на
кражбата по чл.195, ал.1, т.2 от НК могат да бъдат вещи, които по обичай, по естество, по
предназначение или поради други наложили се обстоятелства са оставени на обществено
5
доверие, без постоянен надзор, независимо от това къде се намират тези вещи (населени
места, по улици, площади, паркове или градини). Съдебната практика приема, че в тези
случаи вещта е оставена на обществено доверие, на място, до което има свободен достъп,
вещта трябва да е поставена на Т.а място, където тя не се наблюдава от никого или макар
наблюдавана, това да е само периодично. В случая обаче се касае за вещ, която поради
разсейване от страна на св. Д. е била забравена в магазина и за кратко оставена на
търговския стелаж. Малко след като е бил забравена, същата е била потърсена от нейния
собственик, което е индикация, че същият не се е дезинтересирал от нея и не я е оставил на
обществено доверие. С оглед пълнота на изложението настоящия съдебен състав намира за
необходимо да посочи, че съставите на кражба, визирани в разпоредбата на чл.195 от НК са
квалифициращи, като за съда буди недоумение причината, поради която защитата желае
осъждане по по-тежко наказуем състав. Дори да беше налично това квалифициращо
обстоятелство – откраднатата вещ да не е под постоянен надзор, то за въззивния съд не
съществува правна възможност да признае подс. Я. за виновен по този състав поради липса
на съответно обвинение и съблюдаване правото му на защита и справедлив съдебен процес.
От субективна страна, както аргументирано е посочил СРС, подсъдимият е
действал при пряк умисъл - съзнавал е, че неправомерно лишава действителния собственик
от упражняваната до момента фактическа власт върху чантата, съзнавал е че вещта е чужда
и няма правно основание да се разпорежда с нея, но въпреки това е прекъснал чуждата
фактическа власт и е установил своя такава.
По наказанието:
Предвиденото наказание за престъплението по чл. 194, ал. 3 вр., ал. 1 НК е
лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба от сто до триста лева.
При определяне на наказанието районният съд е направил частично неправилен
разбор на смекчаващите и отегчаващите отговорността на подс. Я. обстоятелства, като
неправилно е определил вида на наказанието, което следва да бъде наложено. През призмата
на смекчаващи отговорността обстоятелства правилно са били преценени ниската стойност
на отнетите вещи, чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата му ангажираност,
както и обстоятелството, че Я. е върнал част от отнетите вещи, макар и на трето лице. От
друга страна районният съд е придал по-голяма тежест на някои обстоятелства, неправилно
тълкувайки ги като отегчаващи – личността на пострадалия (възрастен човек и съсед на
подсъдимия), както и възрастта на подс. Я.. Въззивният съд счита, че възрастта на
пострадалия Д. и фактът, че същият наистина е съсед на подсъдимия не обуславят извод за
квалифицирането им като утежняващи положението на подсъдимия факти. Към момента на
извършване на деянието подс. Я. не е бил наясно, че прибягва към отнемането на чужди
вещи, собственост на възрастен негов съсед – тези обстоятелства не са били съзнавани от
дееца.
На следващо място настоящият съд прецени, че с оглед изтеклия сравнително
дълъг период от време от извършване на деянието (19.07.2022г.) до реализацията на
наказателната отговорност на дееца, е изтекъл дълъг период от време. В случая съдът
съобрази съдебната практика, свързана с действието на разпоредбата на чл.6, пар.1 от ЕСПЧ
- при преценката на критерия относно разумност на продължителността на периода за
провеждане на наказателното производство се преценяват три критерия: фактическа и
правна сложност на делото, поведението на компетентните органи и поведението на самия
носител на правото, като за нарушение на чл.6, пар.1 от ЕСПЧ се приема единствено
поведението на компетентните органи. Налице е прекомерно забавяне на наказателното
6
производство (досъдебната фаза е продължила близо 2 години – 09.08.22г. до 19.04.24г.),
като същевременно делото не представлява фактическа и правна сложност, обуславяща
забавянето на производството спрямо подсъдимия. Така констатираното нарушение на
разумния срок съдът прецени като смекчаващо отговорността на Я. обстоятелство.
При преценка на необходимата степен на наказателна репресия, която се следва на
подсъдимия за извършеното престъпление, СГС в този си състав съобрази, че целите на
наказанието биха били постигнати и с по-ниска по интензитет наказателна репресия, а
именно – глоба в размер от 100 лв..
Така определеното наказание се явява справедливо с оглед обществена опасност на
деянието и дееца, като същевременно е годно да изпълни целите си, заложени в
разпоредбата на чл.36 от НК.
Водим от горното и на основание чл.334,т.3, вр. чл.337, ал.1, т.1 и чл.334, т.6 вр.
чл.338 от НПК, Софийски градски съд, НО, V ВЪЗЗ. СЪСТАВ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда от 19.03.2025г., постановена по НОХД № 6177/24 г. на СРС,
НО, 16-ти състав, като НАМАЛЯВА НАКАЗАНИЕТО на подсъдимия А. В. Я. от
ПРОБАЦИЯ със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ
адрес два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от 1 година на ГЛОБА в размер на 100 (СТО) лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7