№ 35121
гр. София, 04.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20231110120871 по описа за 2023 година
Съдът с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ГПК следва в закрито съдебно
заседание да се произнесе след като отново извършва проверка на редовността и
допустимостта на предявените искове, по предварителните въпроси и направените
доказателствени искания на страните.
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК от „Йеттел България“
ЕАД (предишно наименование „Теленор България“), ЕИК ********* против Г. Х. Б. по чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване вземане на ищеца в размер на
500.84 лева, от които:
сумата от 11,00 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни
такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №
**********/01.11.2020 г.; № **********/01.12.2020 г. и № **********/01.01.2021 г. за
периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до
изплащане на вземането;
сумата от 261,72 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, ведно със
законна лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, от които: 161,82 лв. по
Договор за лизинг от 17.07.2020 год., сключен във връзка с договорен абонамент за
номер +359********* за 17 броя лизингови вноски, дължими в периода м. 02.2021 год. -
м.06.2022 год. и допълнителна сума от 8,99 лв., дължима на основание чл. 1, ал. 2 от
договора; 31,80 лв. по Договор за лизинг от 17.07.2020 год., сключен във връзка с
договорен абонамент за номер +359********* за 19 бр. лизингови вноски, дължими за
периода м. 12.2020 год. - м. 06.2022 год. и допълнителна сума от 1,59 лв., на основание
чл. 1, ал. 2 от договора; 41,20 лв. по Договор за лизинг за базови аксесоари от
17.07.2020 год. за 19 бр. лизингови вноски, дължими за периода м. 12.2020 год. - м.
06.2022 год. и допълнителна сума от 2,06 лв., на основание чл. 1, ал. 2 от договора;
26,90 лв. - остатък от задължение по Договор за лизинг от 17.07.2020 год., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер +359*********, дължима за 20 бр. лизингови
вноски, дължими за периода м. 11.2020 год. - м. 06.2022 год. и допълнителна сума от
1
12,59 лв., на основание чл. 1, ал. 2 от договора;
сумата от 228,12 лева, представляваща неустойка, ведно със законна лихва от
21.11.2022 г. до изплащане на вземането, от които: 77,19 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 17.07.2020 год. за мобилен номер
+359*********; 141,62 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 17.07.2020 год. за мобилен номер +359********* и 9,31 лв., неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 17.07.2020 год. за мобилен номер
+359*********.
За сумите е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.12.2022 г. по ч. гр.
д. № 63233/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
Претендират се и направените в исковото производство разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, които съдът намира за
допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на делото, с
оглед което следва да се допусне събирането им.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в срок
отговор от ответницата.
Съдът, след повторна проверка редовността и допустимостта на предявените искове,
на основание чл. 140 ГПК, намира, че исковата молба е редовна, предявените искове са
допустими и делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора твърдения страните следва да бъдат приканени да постигнат
съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез медиация или друг способ.
Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който страните могат да вземат
становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 и 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 63233/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 09.11.2023 год. в 09,45. часа, за когато да
се призоват страните като им се връчи и проект за доклад и им се съобщят последиците от
неявяване в съдебно заседание.
ПРЕДОСТАВЯ НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК от „Йеттел България“
ЕАД (предишно наименование „Теленор България“), ЕИК ********* против Г. Х. Б. по чл.
79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 342 ТЗ и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване вземане на ищеца в размер на
500.84 лева, от които:
- сумата от 11,00 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
2
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №
**********/01.11.2020 г.; № **********/01.12.2020 г. и № **********/01.01.2021 г. за
периода от 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от 21.11.2022 г. до
изплащане на вземането;
- сумата от 261,72 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски, ведно
със законна лихва от 21.11.2022 г. до изплащане на вземането, от които: 161,82 лв. по
Договор за лизинг от 17.07.2020 год.,сключен във връзка с договорен абонамент за номер
+359********* за 17 броя лизингови вноски, дължими в периода м. 02.2021 год. - м.06.2022
год. и допълнителна сума от 8,99 лв., дължима на основание чл. 1, ал. 2 от договора; 31,80
лв. по Договор за лизинг от 17.07.2020 год., сключен във връзка с договорен абонамент за
номер +359********* за 19 бр. лизингови вноски, дължими за периода м. 12.2020 год. - м.
06.2022 год. и допълнителна сума от 1,59 лв., на основание чл. 1, ал. 2 от договора; 41,20 лв.
по Договор за лизинг за базови аксесоари от 17.07.2020 год. за 19 бр. лизингови вноски,
дължими за периода м. 12.2020 год. - м. 06.2022 год. и допълнителна сума от 2,06 лв., на
основание чл. 1, ал. 2 от договора; 26,90 лв. - остатък от задължение по Договор за лизинг от
17.07.2020 год., сключен във връзка с договорен абонамент за номер +359*********,
дължима за 20 бр. лизингови вноски, дължими за периода м. 11.2020 год. - м. 06.2022 год. и
допълнителна сума от 12,59 лв., на основание чл. 1, ал. 2 от договора;
- сумата от 228,12 лева, представляваща неустойка, ведно със законна лихва от
21.11.2022 г. до изплащане на вземането, от които: 77,19 лв. неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 17.07.2020 год. за мобилен номер +359*********;
141,62 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от 17.07.2020 год.
за мобилен номер +359********* и 9,31 лв., неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от 17.07.2020 год. за мобилен номер +359*********.
За сумите е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 01.12.2022 г. по ч. гр.
д. № 63233/2022 г. по описа на СРС, 65 състав.
В исковата молба се твърди, че ответницата ползвала предоставяните от ищцовото
дружество мобилни услуги, но не изпълнила точно своите парични задължения. Ето защо
ищеца моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че съществува вземането му по издадената Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 63233/2022 г.
Претендират се и направените в исковото производство разноски за адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба от ответницата, с който оспорва основателността на исковите претенции. Оспорва да е
потребявала далекосъобщителни услуги за периода 01.10.2020 г. до 31.12.2020 г. Поддържа,
че не са налице доказателства за наличието на активната легитимация на ищеца с оглед
твърденията му, че ответницата има сключени договори за услуги с ищцовото дружество.
Оспорва да е била неизправна страна по процесните договори по съображения за липса на
доказателства за същото, евентуално възразява че представените от ищеца фактури не
съответстват на избрания от ответницата абонаментен план. Оспорва и иска за неустойки, с
аргумент за липса на доказателства обективиращи волеизявление от страна на ищеца за
прекратяване на договора за предоставяне на услуги, което да е достигнало до ответницата.
Прави и възражение за нищожност на клаузите за неустойка от процесните договори, като
излага доводи, че същите са неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 1 и 2 от ЗЗП и
нищожни на основание чл. 26 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Претендира
разноски.
По доказателствената тежест:
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка от страните следва да установи фактите, на
които основава исканията си.
В тежест на ищеца е да докаже възникването на твърдените правоотношения, както
3
и че е изпълнил надлежно задълженията си по облигационните правоотношения по
предоставяне на мобилни услуги и лизингови вещи, като е предоставил на ответника
мобилни електросъобщителни услуги и лизингови вещи за процесния период и стойността
на същите, включително наличието на неустоечно съглашение при неизпълнение по
договора за лизинг и размер на неустойката, както и че договорът за мобилни услуги е
прекратен по вина на ответницата.
Ответницата следва да докаже надлежното изпълнение на договорните си
задължения, респективно връщане на лизинговите вещи след прекратяване на
правоотношенията между страните, за което УКАЗВА, че не сочи доказателства.
В тежест на ответницата е да докаже и възражението си за нищожност на клаузата
от договора, предвиждаща заплащането на неустойка.
Не са налице безспорни между страните обстоятелствата по делото.
Няма общоизвестни и служебно известни на съда факти и обстоятелства, които
поради тази причина да не се нуждаят от доказване.
По доклада страните могат да изразят становища писмено до първото съдебно
заседание или най-късно в насроченото открито съдебно заседание, както и да ангажират
допълнителни доказателства във връзка с указанията на съда и разпределената
доказателствена тежест.
НАПЪТВА страните към спогодба, като им указва, че в случай че постигнат
такава, на ищеца ще му бъде възстановена половината внесена държавна такса.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4