№ 609
гр. Разград, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори октомври
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕ.А
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕ.А Гражданско дело №
20233330101061 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите във вр със Закона за енергетиката.
Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу Е. А. Е., с
която при условията на субективно и обективно съединяване на исковете са
предявени такива за установяване дължимостта на сумите 331,30 лв. за
потребена топлинна енергия за периода 31.10.2021 г. – 08.07.2022 г. в имот,
находящ се в грР.*******, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението и 33,88 лв. обезщетение за забава за периода от 01.12.2021 г. до
09.03.2023 и разноските по ч.гр.д. №434/2023 г. Сочи, че ответникът е
потребител на топлинна енергия в горепосочения недвижим имот, че е
ползвал такава на обща стойност 331,30 лв. и не е заплатил тази сума, поради
което ищецът е поискал а съдът е издал заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№ 434/2023 г. Претендира и за заплащане на направените в това
производство разноски.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при
условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда
особен представител оспорва исковете.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи
следните фактически обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за
производство и пренос на топлинна енергия.
Видно от представената по делото справка от Агенцията по вписванията
няма данни за придобиване на правото на собственост върху процесния
недвижим имот от ответника Е. А. Е.. Върху този имот са вписани възбрани
– в полза на ищеца, на „Водоснабдяване – Дунав“ и в полза на Община
Разград за задължения на ответника.
За абонатен №****** за отоплителния сезон 2021/2022 г. са издавани
редовно /всеки месец/ фактури на стойност от 11,89 до 65,69 лв., както и
периодично дебитно известие от 08.07.2022 г. за сумата8,22 лв.
1
По делото е представен формуляр за отчет на ползваната в жилището
топлинна енергия от 10.05.2022 г., в който има подписи, а над подписа на
клиента пише Ш.. В индивидуалната справка за използвана топлинна енергия
е посочено, че претендираната сума 331,34 лв. е получена като сбор от 93,44
лв. отоплителни тела по мощност, 206,82 лв. Сградна инсталация, 13,80 лв.
Такса партида, 10,56 лв. такса разпределители и 6,72 лв. такса смяна ампула.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№905/2021 г. е издадена заповед за
изпълнение №600/28.04.2021 г. срещу Е. А. Е. в полза на «Топлофикация
Разград»ЕАД за сумата 331.30лв./триста тридесет и един лева и тридесет
стотинки/ главница сумата 33.88лв./тридесет и три лева и осемдесет и осем
стотинки/ лихва от 01.12.21г. до 09.03.2023г. ведно със законната лихва,
считано от 09.03.2023г. до окончателното изплащане на главницата, както и
сумата 25лв./двадесет и пет лева/ разноски по делото.
По делото са представени общите условия на договорите за продажба на
топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители
за битови нужди и решение №ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите
са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите купувач на топлинна енергия може
да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди,
който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен
да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-
дневен след изтичане на периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при
неизпълнение в срок заплаща обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата до момента на заплащане на топлинна енергия – чл.32 ал.6.
В чл.11, ал.5 от същите Общи условия е посочено, че купувачите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни редиаторни
вентили, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи
следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй
като действащата към настоящия момент редакция на чл.415 от ГПК
предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено
възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не
осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.
Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат
разпоредбите на Закона за енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от
28.05.2004 г. , Наредба №16-334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба
на топлинна енергия от “Топлофикация Разград”ЕАД на потребители за
битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката
предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. В случая общите условия
са публикувани във в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата
дата и в 30-дневен срок от публикуването влизат в сила без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите.
По отношение на обезщетението за забава, същото се дължи на основание
Общите условия и чл.86 от Закона за задълженията и договорите, който
изрично предвижда задължение за заплащане на обезщетение при
неизпълнение на парично задължение.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Общите условия сочи, че купувач може да бъде
2
физическо лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. В случая по отношение на ответника не бяха представени
доказателства същият да е собственик или титуляр на вещно право на
ползване. Представеното доказателство за вписана възбрана не установява
правото на собственост, а не беше представено доказателство за наличие на
правно основание за придобиване на право на собственост или на вещно
право. В т.6 от Тълкувателно решение №7/25.04.2013 г. по т.д. №7/2012 г. на
ВКС ОСГТК изрично посочва, че при вписване на акт по реда на Правилника
за вписванията проверката, която извършва съдията по вписванията не
включва проверка на материалноправните предпоставки на акта, освен ако
това е изрично предвидено в закон, съответно в т.5 от ТР №6/2014 г. по т.д.
№6/2013 г-. на ОСГТК, ВКС е постановено, че принадлежността на
имуществото, предмет на обезпечението към патримониума на ответника не е
предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или
запор.
Ето защо Съдът намира, че по делото не е установено, че ответникът е
потребител на топлоенергия, поради което искът за установяване на
задължението за заплащане на сумата 331.30 лв. за потребена от него
топлинна енергия за периода 31.10.2021 г. – 08.07.2022 г. в имот, находящ се в
грР.******* е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
В този смисъл са изводите на Окръжен съд – Разград, изложени в решение
№45/31.03.2022 г. по в.гр.д.№39/2022 г.
С оглед неоснователността на главния иск неоснователен се явява и
акцесорния за заплащане на сумата 33.88лв., тъй като обезщетението за забава
е функция на главния иск
В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който
разглежда иска по чл.422 следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, поради което следва да бъде прекратено производството по иска
за установяване задължението за заплащане на сумата 25 лв. разноски по
заповедното производство поради липсата на правен интерес от водене на
същия.
На основание чл.78 от ГПК ищецът няма право на направените по делото
разноски.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от
“Топлофикация Разград” ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление
Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК ********* срещу Е. А. Е., ЕГН
********** за установяване на задължението за заплащане на сумите
331.30лв./триста тридесет и един лева и тридесет стотинки/ главница за
потребена топлинна енергия за периода 31.10.2021 г. – 08.07.2022 г. в имот,
находящ се в грР.******* и 33.88лв./тридесет и три лева и осемдесет и осем
стотинки/ обезщетение за забава за периода от 01.12.2021г. до 09.03.2023г..,
за които е издадена заповед за изпълнение №232/10.03.2023 г. по ч.гр.д.
№434/2023 г.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията
3
докладчик по ч.гр.д. №434/2023 г. на РС - Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4