РЕШЕНИЕ
№ 22118
гр. София, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110149164 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу Ц. Н. Б., с която са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК по чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200
ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищцовото дружество сумата 21,75 лева - главница за цена
на доставена от дружеството топлинна енергия за имот в **********, за периода
от 01.05.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна лихва от 21.03.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата 6,20 лева - мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 06.03.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №16806/2024 г. по описа на
СРС.
Ответницата в срока за отговор на искова молба твърди, че е заплатила
паричните вземания.
Ищецът не оспорва, че е получил плащане и моли присъждане на съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач „Д.“ ЕООД представя писмени доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, приети са за безспорни и
ненуждаещи се от доказване всички правнорелевантни факти за възникване на
предявеното право на парично вземане и размер на исковете. Не се спори, а и от
писмените доказателства – Фискален бон от 09.10.2024 г., че ответницата е
заплатила на ищеца сумата 79,63 лева.
Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК, решението на съда трябва да отразява
1
правното положение между страните по делото към момента на приключване на
устни състезания, като се вземат предвид новонастъпилите факти, които са от
значение за спорното право. Ищецът признава неизгодният за него факт, че е
извършено погашение на предявените парични вземания, като със сумата е
покрито задължението за законна лихва за забава, начислена върху главниците от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до датата на плащането;
мораторна лихва и главница, и 50 лв. за съдебни разноски за платена държавна
такса. Ищецът има право на съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение за заповедното и настоящото производство за сумата общо 100
лв. По арг. от чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът е дал повод за водене на делото-
не оспорва изпадането си в забава спрямо ищеца, а неизпълнението на
изискуеми задължения на техния падеж е повод за завеждане на дело.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*********, срещу Ц. Н.
Б., с ЕГН:**********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК искове по чл. 318, ал. 2 от
ТЗ, чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, за признаване за установено, че Ц. Н.
Б. дължи „Т.С.“ ЕАД сумата 21,75 лева - главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за имот в ***********, за периода от 01.05.2020
г. до 31.08.2020 г., ведно със законна лихва от 21.03.2024 г. до изплащане на
вземането, и сумата 6,20 лева - мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до
06.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №16806/2024 г. по описа на СРС,
поради извършено от Ц. Н. Б. в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА Ц. Н. Б., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с
ЕИК:*********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 100,00 лева – съдебни
разноски.
Присъдената сума може да бъде платена от Венцислав Спасов
Стамболийски, с по банкова сметка на „Т.С.“ ЕАД № IBAN:************,
BIC:******** – „О. б.“ АД.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Д.“
ЕООД на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2