№ 527
гр. Плевен, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430100036 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Субективно съединени искове с правно основание чл. 422 във вр. с
чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***” АД гр. П., в която се твърди, че
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответниците К. КР. С. и М. КР. С., и двамата от гр.
П., общо за сумата от 988, 01 лв., от които 867, 56 лв. главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01. 11. 2018 год. до 30. 04. 2021 год. и сумата 120, 45 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 03. 01. 2019 год. до 20. 09. 2021 год., ведно със
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението, както и направените по делото разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че с разпореждане, постановено
по ч. гр. д. № ***/ 2021 год. по описа на Плевенския районен съд е било
уважено искането на ищеца и е била издадена заповед за изпълнение срещу
ответниците. Твърди се, че заповедта е била връчена на длъжниците по реда
на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че в законоустановения срок по чл. 415 ал.1
1
от ГПК ищецът е предявил иск за установяването на съществуване на
вземането му за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу
ответниците за техен топлоснабден имот- апартамент, находящ се в гр. П.,
***, с аб. № ***. Твърди се, че основанията, обстоятелствата и фактите, от
които произтича вземането на ищеца са следните: като собственици
/ползватели/ на топлоснабден имот, находящ се в гр. П., ответниците са били
клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 ал. 1
/изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./. Твърди се, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Твърди се, че за
ответниците важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди се, че съгласно чл. 150
ал. 1 /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17. 07. 2012 год./ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
към Министерски съвет. Твърди се, че съгласно ал. 2 същите влизат в сила 30
дни след първото им публикуване в един централен и един местен
ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено
приемане на клиентите. Твърди се, че Общите условия от 2007 год. са
публикувани във вестник „Нощен труд” от дата 13- 14. 12. 2007 год. и във
вестник „Посоки” бр. 239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях се
регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна
енергия и дружеството, правата и задълженията на двете страни, редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия,
отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в
раздел VІІ от Общите условия от 2007 год.- „Заплащане на топлинна
енергия”, е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия
/в т. ч. и ответниците/, са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Твърди се, че задължението на ответниците за заплащане на
дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните
фактури, е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на
2
доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането на последния ден
от месеца, ответниците са изпаднали в забава за тази сума, като на основание
чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата
сума. В заключение ищецът моли съда да признае за установено по
отношение на всеки от двамата ответници вземането му както следва:
-по отношение на ответника К. КР. С.- за сумата от 433, 78 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01. 11. 2018 год. до 30. 04. 2021 год. и сумата 60, 22 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03. 01. 2019 год. до 20. 09. 2021
год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата;
-по отношение на ответника М. КР. С.- за сумата от 433, 78 лв.
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01. 11. 2018 год. до 30. 04. 2021 год. и сумата 60, 23 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 03. 01. 2019 год. до 20. 09. 2021
год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените деловодни
разноски.
Ответниците, чрез назначените им от съда процесуални представители,
ангажират становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Претенциите на ищеца намират своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 2021 год. по
описа на Плевенския районен съд. Предявените искове са допустими, тъй като
във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на
предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е
постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ.
заповедта е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
3
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна. По делото е
безспорно, а това се установява и от приложения препис от нотариален акт за
покупкопродажба на недвижим имот № ***, том ***, дело № *** год. по
описа на *** при Плевенския районен съд, че ответниците са съсобственици
на апартамент, находящ се в гр. П., ***, с аб. № ***. Разпоредбата на чл. 150
ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни отношения по продажба на
топлинна енергия по силата на публикувани общи условия, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. В случая е
безспорно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „***” ЕАД на потребители в гр. П. са публикувани в броя на
вестник „Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год. и същите обвързват
ответниците като собственици на процесния имот. Съгласно разпоредбата на
чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими суми за топлинна енергия
следва да се заплащат в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като при неизпълнение на това задължение купувачът заплаща на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на топлинната енергия /ал. 6 на същия член/. За
установяване на задълженията на ответниците към ищцовото дружество в
хода на съдебното дирене е назначена съдебно- счетоводна експертиза, която
е изготвило заключение, което не е оспорено от страните и съдът кредитира
като обективно и компетентно. От същото е видно, че за процесния
топлоснабден недвижим имот се дължи сумата от 867, 56 лв. за неплатена
топлинна енергия за периода от 01. 11. 2018 год. до 30. 04. 2021 год., като
лихвата за забава върху тази сума възлиза на 120, 45 лв. От заключението на
назначената съдебно- техническа експертиза се установява, че
индивидуалната сметка на ответниците включва три компонента: дял на
имота за отдадената топлинна енергия в сградната инсталация, топлинна
енергия, отдадена от отоплителни тела, и топлинна енергия за отопление в
баня. Вещото лице е посочило, че извършеното дялово разпределение е
направено съгласно методика за разпределение на топлинна енергия в сгради-
етажна собственост, приложение към чл. 61 ал. 1 от Наредба за
топлоснабдяване № 16- 334/ 06. 04. 2007 год.
4
В заключение може да се обобщи, че предявените при условията на
субективно съединяване на исковете положителни установителни искове по
чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явяват основателни и следва да бъдат
уважени в претендираните размери.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцовото дружество
направените в хода на заповедното и исковото производство деловодни
разноски съобразно дяловете им в съсобствеността.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника К. КР. С.
от гр. П., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от
***, сумата от 433, 78 лв. представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 11. 2018 год. до 30. 04. 2021 год. и сумата
от 60, 22 лв. представляваща лихва за забава за периода от 03. 01. 2019 год.
до 20. 09. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от 433, 78
лв., считано от 29. 09. 2021 год. до изплащане на вземането.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. КР. С.
от гр. П., ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***, представлявано от
***, сумата от 433, 78 лв. представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 11. 2018 год. до 30. 04. 2021 год. и сумата
от 60, 23 лв. представляваща лихва за забава за периода от 03. 01. 2019 год.
до 20. 09. 2021 год., ведно със законната лихва върху главницата от 433, 78
лв., считано от 29. 09. 2021 год. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА К. КР. С. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***,
представлявано от ***, сумата от 37, 50 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 602, 50 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА М. КР. С. от гр. П., ЕГН **********, да заплати на „***”
5
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., ***,
представлявано от ***, сумата от 37, 50 лв., представляваща направени
деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от 602, 50 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6