№ 18988
гр. С. 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110106509 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, евентуални искове
с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД и и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както и
евентуални искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът излага твърдения че на 06.08.2024г. сключил с ответно дружество
договор за паричен заем. Ищецът, в качеството на заемодател по договора, се
задължил на предаде на ответника, в качеството на заемател, сумата от 5 200 лева, като
страните се уговорили сумата да бъде преведа по банков път по посочена банкова
сметка. Заемателят поел задължение да върне получената заемна сума в срок до
19.08.2024г., като заплати на ищеца възнаградителна надбавка в размер на 300 лева.
Ищецът твърди, че предал на заемателя уговорената парична сума на 06.08.2024г. чрез
извършен банков превод. След настъпване на падежа на задължението за връщане на
заемната сума заемополучателят не престирал дължимото изпълнение, поради което
считано от 20.08.2024г. изпаднал в забава. Предвид допуснатото договорно
неизпълнение от страна на ответника ищецът претендира за осъждане на ответника да
заплати дължимата сума по договор за паричен заем, уговорената възнаградителна
надбавка и начислена лихва за забава. Въз основа на изложените фактически
твърдения ищецът претендира ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 5 200
лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем от 06.08.2024г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане; сумата от 300 лева, представляваща дължима
възнаградителна надбавка по договор за паричен заем от 06.08.2024г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане; сумата от 351,92 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
20.08.2024г. до 04.02.2025г. В условията на евентуалност ищецът претендира за
осъждане на ответника да му заплати сумата от 5 200 лева, представляваща дължима
главница по договор за паричен заем от 06.08.2024г., и сумата от 300 лева,
представляваща дължима възнаградителна надбавка по договор за паричен заем от
06.08.2024г., с които ответникът се е обогатил неоснователно по смисъла на чл. 55, ал.
1
1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и за сумата от 351,92 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 20.08.2024г. до 04.02.2025г. С уточнителна молба от 29.08.2025г.
ищецът посочва, че посредством предявената искова молба отправя изявление за
разваляне на договора за заем към ответника поради виновното му неизпълнение,
вследствие на което претендира редхибидаторни последици от развалянето – осъждане
на ответника да заплати предоставената заемна сума поради отпаднало основание. В
условията на евентуалност ищецът предявява иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
за осъждане на ответника да му заплати процесните суми, а именно сумата от 5 200
лева, представляваща дължима главница по договор за паричен заем от 06.08.2024г., и
сумата от 300 лева, представляваща дължима възнаградителна надбавка по договор за
паричен заем от 06.08.2024г., с които ответникът се е обогатил неоснователно, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и за сумата от 351,92 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 20.08.2024г. до 04.02.2025г. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Не.“ ЕООД, не подава отговор на исковата
молба, не се явява в съдебното заседание, не е направил искане делото да се разгледа в
негово отсъствие.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона,
достигна до следните фактически и правни изводи:
На основание чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Както беше посочено,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, не се явява в съдебното
заседание, за което е бил редовно призован, не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие. В открито съдебно заседание от 15.10.2025г.
процесуалният представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Следователно, предпоставките по чл. 238,
ал. 1 ГПК са налице.
Следва да се установи, дали са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК.
С връчването на разпореждане от 04.04.2025 г. на ответника е указана
последицата, че при неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебното
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, по искане
на ищеца съдът може да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
От представените към исковата молба писмени доказателства се установяват
елементите на фактическия състав на предявеното от ищеца право.
Между страните е сключен договор за паричен заем от 06.08.2024г., по силата на
който ищецът в качеството на заемодател е поел задължение за предостави в заем на
ответника в качеството на заемополучател сумата от 5 200 лева, срещу което
ответникът се е задължил да заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер от
300 лева за целия период на погасяване, както и да върне заемната сума в срок до
19.08.2024г. От представеното платежно нареждане се установява, че на 06.08.2024г.
ищецът е изплатил по банков път на ответника заемната сума в размер на 5 200 лева.
По делото не са представени доказателства за извършени плащания от ответника за
погасяване на задълженията по договора.
Ето защо, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу
ответника.
По разноските:
Право на разноски при този изход от спора има ищецът.
Съобразно задължителните разяснения, дадени с т. 5 от ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в обезпечителното
производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото
2
на спора, с оглед крайния му изход. С представения списък по чл. 80 ГПК ищецът
претендира за присъждане на извършените разноски в обезпечителното производство
по ч. гр. дело № 76489/2024 г. по описа на СРС, 34 състав за държавна такса за
издаване на обезпечителна заповед и платено адвокатско възнаграждение в общ
размер от 505 лева. Ищецът посочва, че е сторил разноски в исковото производство,
както следва: 234,07 лева държавна такса, 300 лева депозит за изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза и 1 180 лева адвокатско възнаграждение.
В приложения договор за правна защита и съдействие от 16.12.2024г. е уговорен
вида на възложените от ищеца на процесуалния представител правни действия, но не е
посочен конкретен размер на дължимото адвокатско възнаграждение, респективно
начин на определянето му, както и начин на заплащане. Съгласно задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
6/2012 г., ОСГТК, посредством договора за правна защита се удостоверява, както че
разноските са заплатени, така и че само са договорени, като страните по договора
могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия, в това число и
заплащане на резултативен хонорар, който да бъде дължим след приключване на
делото и да се определя от неговия изход. Тази свобода в договарянето обаче се
свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя
разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
В процесния случай в представения договор за правна защита не е посочен
размера на дължимо адвокатско възнаграждение, нито реда за негово определяне като
на отделно основание страните не са уговорили и вида на плащане. От тук съдът
приема, че представените разписки не следва да бъдат ценени като доказателства за
извършено реално плащане по договора, доколкото съществува неяснота относно
конкретния размер на уговорения между страните адвокатски хонорар и начина на
неговото заплащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Не.“ ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр. С. ул.
„Г.“ №, вх, ет ап представлявано от управителя Д. Г., да заплати на Г. Е. С., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. С. ул. „Г. С. Р.“ № ет, на основание чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 240, ал. 1, следните суми: сумата в размер на 5 200 лева, представляваща
непогасена главница по договор за паричен заем от 06.08.2024г., и сумата от 300 лева,
представляваща дължима възнаградителна надбавка по договор за паричен заем от
06.08.2024г., ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата
молба – 04.02.2025 г., до окончателното плащане, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 351,92 лева, представлваща мораторна лихва върху главницата за периода от
20.08.2024г. до датата на предявяване на исковата молба – 04.02.2025г.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3