Р Е Ш Е Н И Е
№148/19.6.2019г. 19.06.2019 г., гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД –
Х-ти състав в публично заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета
година:
Председател: В. АТАНАСОВ
секретар Ж. Ч.,
като разгледа докладваното от съдия
А.
АНД №499/2019 г. по описа на ЯРС,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по жалба на Я. И.П.
***, чрез упълномощен защитник-адвокат против наказателно постановление № ***.
издадено от ВПД началник сектор към ОД на МВР-Я., с което за нарушение на чл. 103
от ЗДвП, на основание чл.175,ал.2, вр. ал.1 1,т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за 12 месеца и за нарушение на
100,ал.1, т.1 от ЗДвП, на основание чл.183,ал.1,т.1, пр.2 му е наложена
глоба в размер на 10 лв..
С жалбата се излагат доводи, че при издаването
му са нарушени материалния и процесуалния закон и се иска от съда същото да бъде
отменено.
В съдебно
.заседание жалбоподателят редовно призован не се явява. Чрез процесуалния си
представител твърди, че в АУАН липсва констатация за повторност
на извършеното нарушение по чл. 103 от ЗДвП, което от своя страна води до
незаконосъобразност на издаденото НП и моли съда да бъде отменено.
Въззиваемата страна, чрез юрисконсулт А. пледира за
законосъобразност на издаденото НП и се иска същото да бъде потвърдено.
ЯРС, след като прецени събраните по делото
доказателства, наведените в жалба доводи, възраженията и изразените становища
на страните, прие за установена следната фактическа обстановка:
На 2.10. 2018г.
Н. Н.- мл. полицейски инспектор в РУ-Я.
и свидетеля - полицейски инспектор А.С. се намирали на кръстовището на
ул.“***“ и ул.“***“, когато забелязали лек автомобил „Ауди“ с ДК № У 3276 КК,
управляван от жалбоподателя, който предприел манвра
да завива надясно по ул. „***“. Свид. С. подал сигнал за спиране с помощта на
стоп-палка и въпреки , че сигналът бил възприет от П. , същият извършил
маневрата завой на дясно, след което не
спрял на подадения сигнал и продължил движението си по ул. „***“, като ускорил
скоростта си на движение. Полицейските служители последвали автомобила на П. до
момента, в който последният напуснал територията на гр. Я.
На 15.10.2018 г. в сградата на РУ-Я., в присъствието
на жалбоподателя свид. В.Г.-мл. полицейски инспектор
в РУ-Я. съставил на П. АУАН за нарушение на чл. 103 ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.1
от ЗДвП, който жалбоподателят подписал и му бил връчен екземпляр от него, като
на мястото на възражения, същият записал, че има такива.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено
Наказателно постановление № *** г. на
ВПД Началник сектор при ОД МВР Я., с което за
нарушение на чл. 103 от ЗДвП, на
основание чл.175,ал.2, вр. ал.1 1,т.4 от ЗДвП на
жалбоподателя му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за
12 месеца и за нарушение на 100,ал.1,
т.1 от ЗДвП, на основание чл.183,ал.1,т.1, пр.2 му е наложена глоба в размер на
10 лв., като в същото е посочено, че
нарушението по чл.103 от ЗДвП е извършено в условията на повторност
с влязло в сила НП № ***., влязло в сила на 04.10.2018 г.
.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 12.04.2019г.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в
преклузивния срок по чл. 59 ал.2 ЗАНН от надлежно легитимирано лице. Разгледана
по същество се преценя като частично основателна, поради следните съображения:
По
т. 1 от наказателното постановление.
Съдът счита като неоснователно възражението на
защитника на жалбоподателя, че липсата на констатации за повторност
при нарушението по чл. 103 от ЗДвП.Съгласно чл 42,
ал.1, т.4 от ЗАНН актът следва да
съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено-
обстоятелство, което в конкретния случай е налице.
При реализиране на
административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на обжалваното наказателно
постановление. При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени изискванията
на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.Нарушението е описано
точно и ясно със всичките му съставомерни
признаци.Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
От
материална страна съдът прие, че
посочените в акта обстоятелства са надлежно установени по делото. В случая АУАН
е бил редовно съставен и съгласно
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена
сила до доказване на противното. Т.е. в тежест на жалбоподателя е било да представи пред съда
доказателства, че наистина е изпълнил задължението си да спре, след подаден ясен сигнал със стоп палка
от контролен орган, какъвто без съмнение
се явява свид. С..Доказателства в тази насока не са
представени, като дори и самата жалба,
инициирала настоящото производство, не съдържа никакви конкретни оплаквания и
възражения срещу НП, още повече това обстоятелство не се оспорва от
жалбоподателя. Освен това свид. С. ясно и точно
поясни обстоятелствата по нарушението, поради което съдът приема, че
жалбоподателят виновно е осъществил с деянието си признаците на състава на административно нарушение по смисъла на чл.103 от ЗДвП, поради което
законосъобразно е бил санкциониран за него.
Правилно, наказващият орган
е приел / по арг.на
§6,т.33 от ДР на ЗДвП/,че нарушението е
повторно, тъй като е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на НП № ***., потвърдено с Решение № *** г. по АНД № *** на ЯРС, потвърдено
с Решение № *** г. по КАНД № *** г. на ***, с което на жалбоподателя е наложено наказание за същото по вид
нарушение.
Правилно и
законосъобразно наказващия орган е
приложил и санкционната разпоредба на чл.175, ал.2, вр.ал.1,т.4
от ЗДвП като е определил наказанията глоба и лишаване от право да управлява МПС в законния
максимум, като е отчел наличието на отегчаващи вината обстоятелства – спрямо
жалбоподателя има издадени и влезли в сила
други 21 наказателни постановления
и издадени 10 фиша за извършени нарушения на ЗДвП.
По т.2 от наказателното
постановление.
Съдът счита, че наказателното постановление
следва да бъде отменено и в частта му относно нарушението по чл. 100, ал.1, т.1
от ЗДвП. Съгласно същата водач на МПС е длъжен да носи СУМПС и контролен талон
към него. Видно от разпитите на свид. С. и Г. АУАН е
бил съставен в сградата на РУ-Я. след извършване на нарушението по чл. 103 от ЗДвП от страна на жалбоподателя. В тази насока съдът намира, че към него момент
П. не е управлявал МПС или по-точно не е имал качеството на водач на МПС, който
да е бил длъжен да носи, респ. да представя пред органите на МВР контролен
талон към СУМПС.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № *** г., издадено от ВПД
началник сектор към ОД на МВР-Я. в частта му, с която на Я. И.П.
***,ЕГН ********** за нарушение на чл. 103 от ЗДвП ,на основание чл.175, ал.2, вр.
ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300
лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 12 месеца.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 18-0813-000896/13.11.2018 г. на ВПД Началник сектор
към ОДМВР Я. в частта му, с която на Я.И.П. ***, ЕГН ********** , на осн. чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 10 лева за нарушение по чл.
100, ал.1,т.1 от ЗДвП .
Решението може да се обжалва пред
Административен съд – Я., в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: