Р
Е Ш Е Н И Е
№
121
Гр.
Пловдив, 15.01.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, Първо отделение ,І състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря к.р.,
като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 1575 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесу-алния кодекс (АПК), във връзка с чл.53 и следващите от
Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
Образувано е по жалба на П.К.М.,ЕГН **********
***,със съдебен адрес:***н чрез адвокат М.Д. ,против изменение в кадастралния
регистър (КР) на неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер, община
Карлово, област Пловдив, извършено от началника на Служба по геодезия,
картография и кадастър (СГКК), гр. Пловдив, при Агенцията по геодезия,
картография и кадастър (АГКК), като в КР на недвижимите имоти в
неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер, община Карлово, област
Пловдив, одобрен със Заповед №РД-18-615 от 04.09.2019г. на изпълнителния
директор на АГКК, за поземлен имот (ПИ) с идентификатор №35496.67.223, освен Н.С.Ч./наследодателя
на жалбоподателката/ за собственик е записана и държавата, чрез Министерството
на околната среда и водите (МОСВ), за което е изготвено Уведомление с
Изх.№01-469272 от 26.02.2020г.
Претендира се отмяна на оспореното
изменение на КР поради незаконосъобразност,
В жалбата се поддържа,че са допуснати
съществени нарушения в процедурата: 1) заявлението на директора на Национален
парк“Централен Балкан“/НПЦБ /е подадено след изтичане на преклузивния срок за
обжалване на заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. на изпълнителния директор на
АГКК, с която е одобрена КККР на неурбанизираната територия на землището на
град Калофер; 2) в картата на възстановената собственост, въз основа на която е
създадена кадастралната карта, държавата не фигурира като собственик; 3) не е
спазена процедурата по чл.51 ЗКИР; 4) налице е неприключил спор за собственост
пред Карловския районен съд, поради което началникът на СГКК Пловдив е следвало
да откаже исканото изменение .Направено е искане за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът- Началник на СГКК- Пловдив,
изразява становище за неоснователност на жалбата..
Заинтересованото лице- Държавата, чрез
МОСВ, чрез процесуалните си представители, изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Представено е писмено становище.
Заинтересованото лица- С.К.Ч.,представя
писмено становище и счита,че жалбата като основателна следва да бъде уважена.
По допустимостта на жалбата съдът
констатира следното:
Според легалното определение на §1, т.13
от ДР на ЗКИР, “заинтересовани лица“ са собствениците и носителите на други
вещни права върху недвижими имоти, а в случаите на предоставени права на
управление – ведомствата и общините, на които са предоставени правата.
Според Ситуационен план на ПИ с идентификатор
№35496.67.223 по кадастралната карта (КК) и КР на неурбанизираната територия в
землището на гр. Калофер (лист 60), както и според извадка от КР на недвижимите
имоти в неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер (лист 61),
посоченият ПИ е заснет с площ от 11408 кв.м. и е записан като собственост на Н.С.Ч..
Имотът е с трайно предназначение- земеделска земя; с начин на трайно ползване
(НТП)- изоставена орна земя; намира се в местност “Параджика“. Като
доказателство по делото е прието заверено копие на Решение №02271 от 12.08.1997г.
(лист 99 и сл.) на Поземлена комисия- Карлово, с което решение е възстановено
правото на собственост на Н.С.Ч., в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху множество имоти, между които и нива с
площ от 11.410 дка, находяща се в землището на гр. Калофер, местност
“Параджика“. Според приетото по делото Удостоверение за наследници с Изх.№231
от 06.08.2020г. (лист 70-75), издадено от длъжностно лице в община Карлово, Кольо
Стоянов Ч., ЕГН ********** е починал на 08.08.2014г., а негови законни наследници
са жалбоподателката (дъщеря), както и заинтересованото лице С.К.Ч..
Предвид посоченото до тук,
жалбоподателката се явява заинтересовано лице по смисъла на ЗКИР и за нея е
налице правен интерес по отношение на заявеното оспорване.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
лице с правен интерес, чиито права неблагоприятно са засегнати от оспореното
изменение, и в 14-дневния преклузивен срок с оглед липсата на доказателства за
датата и начина на съобщаване на изменението на жалбоподателката. Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна поради следните съображения:
Производството по изменение на
кадастралния регистър на недвижимите имоти е започнало въз основа на заявления
от 08.10.2019 г. с вх.№ 01-469272 от 17.10.2019 г., подадени от директора на
Дирекция Национален парк „ Централен Балкан”/л.11 и сл./, с което е поискано от
СГКК Пловдив да нанесат настъпили промени в подробно описаните в заявлението
имоти, между които и поземлен имот с идентификатор 35496.67.223 , като се
запише държавата като собственик на тези имоти, находящи се в землищата на град
Карлово и град Калофер и попадащи на територията на Национален парк „Централен
Балкан” (НПЦБ).
Към заявленията са приложени Акт № 1 за
изключителна държавна собственост от 16.01.1997 г./л.22/ на недвижим имот
Народен парк „Централен Балкан”, планински масив с обща площ 73261,8 ха, от
които 44079,8 ха горски фонд и 29182 ха високопланински пасища и ливади; Заповед
№ 843 ат 31.10.1991 г. на министъра на околната среда, обн. ДВ, бр.93 от 1991
г., с която е обявен Народен парк „Централен Балкан”/л.23 и сл./, и Заповед №
РД-396 от 15.10.1999 г. на министъра на околната среда и водите/л.26/, с която
е прекатегоризиран Народен парк „Централен Балкан” в национален парк, намалена
е площта на парка с 323,1 ха в общините Тетевен, Троян и Априлци и са
определени териториите от горския фонд с обща площ 44000,8 ха и високопланински
пасища и ливади с обща площ 27668,7 ха. Съгласно заповедта от 1999 г. НПЦБ
обхваща 11780,8 ха високопланински пасища и ливади на територията на община
Карлово.
Към заявленията са приложени също списък
на имотите, попадащи на територията на НПЦБ от землищата на град Карлово и град
Калофер /л.18/ и справка за възстановените имоти в НПЦБ/л.38 исл./, в които /на л.42/фигурира процесният
поземлен имот с идентификатор 35496.67.223 , т.е., може да бъде направен
категоричен извод, че процесният имот действително попада на територията на
националния парк и този факт е безспорно доказан.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че цитираните документи не са достатъчен титул за собственост на
държавата. Вярно е, че със заповедта от 1999 г. е отменена предходната заповед
от 1991 г., защото с новата заповед се прекатегоризира парка и се определя отново
територията му, т.е., новата заповед пререшава, преурежда цялата материя от
въпроси – предмет на старата заповед, която по този начин е загубила своето
правно действие. Отмяната на заповедта от 1991 г. не означава, че в правния мир
не съществува изключителната държавна собственост „Национален парк Централен
Балкан”, защото обявяването на парка през 1991 г. е продължило действието си
чрез новата заповед от 1999 г.
Противно на застъпеното от жалбоподателя
становище, правното основание за издаване на Акт № 1 за изключителна държавна
собственост от 16.01.1997 г. е чл.18, ал.1 от Конституцията, съгласно който
подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както
и водите, горите и парковете с национално значение, природните и
археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна
собственост. Значението на заповедта от 1991 г. за издаване на Акт № 1 се
състои единствено в това, че с тази заповед е определен статутът на парка и
неговият териториален обхват. Както се каза по-горе, паркът продължава да
съществува като национален парк, изключителна държавна собственост, и след
отмяната на заповедта от 1991 г., а доколкото новата заповед от 1999 г. е
издадена след акта за изключителна държавна собственост е практически
невъзможно тя да бъде отразена в графа 2 на акта.
Вярно е, че със заповедта от 1999 г. е
намален териториалният обхват на парка, но с оглед представените справки за
възстановените имоти, попадащи на територията на НПЦБ от землищата на град
Карлово и град Калофер, както това вече се каза, по безспорен начин е
установено, че имотът на жалбоподателя попада на територията на парка и към настоящия
момент. В този смисъл възражението на жалбоподателя за липса на
индивидуализация на територията на парка с граници и номера на имотите или
масивите се явява напълно необосновано и противоречащо на събраните писмени
доказателства.
В хода на съдебното производство не са
събирани нови доказателства, тъй като страните нямат спор по фактите. Спорът е
правен относно правилното приложение на материалния закон.
При така установеното от фактическа страна,съдът намира, че оспореното изменение
на кадастралния регистър на град Калофер относно собствения на жалбоподателя
поземлен имот с идентификатор 35496.67.223
е законосъобразно.Съображенията в тази насока са следните.
Съгласно чл.53, ал.2 ЗКИР при наличие на
документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост,
съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на
недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.
Настоящият случай е именно такъв –
жалбоподателката е собственик по наследство от своя баща Н.С.Ч. на процесния
поземлен имот с идентификатор 35496.67.223, а държавата е изключителен
собственик на Национален парк „Централен Балкан”, в чиято територия попада
имота на жалбоподателя, въз основа на акта за изключителна държавна собственост
и заповедта на министъра на околната среда, цитирани по-горе.
Доколкото нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР е
императивна, началникът на СГКК няма право на преценка относно действието,
което дължи, а следва задължително да направи записване на данните на всички
лица и документите им, удостоверяващи право на собственост или друго вещно
право за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Искането за изменение на данните в
кадастралния регистър на недвижимите имоти може да бъде направено във всеки
момент, не е обвързано със срок, поради което неоснователно и неотносимо към
предмета на делото е възражението на жалбоподателя за пропускането на срока от
страна на МОСВ да иска изменение на заповед № РД-18-615 от 04.09.2019 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с която е одобрена кадастралната карта и
кадастралните регистри за неурбанизираната територия в землището на град
Калофер, доколкото настоящата процедура не представлява такова изменение.
Съгласно чл.53, ал.3 ЗКИР за измененията
по ал.1, т.2 и ал.2 се съобщава по реда на Административнопроцесуалния кодекс
на всички заинтересовани лица в тридневен срок от извършването им. Нормата
изисква лично съобщаване на заинтересованите лица, което им гарантира
навременно узнаване за направените изменения и пълно реализиране на правото на
защита, включително чрез обжалване на измененията по административен и съдебен
ред. Разпореденият от закона начин на съобщаване е спазен, като за настоящия
случай е неприложим редът по чл.51, ал.4 ЗКИР.Видно е ,че в настоящия
случай,уведомяването е отправено до починалия наследодател Никола Ч.,а не до
неговите наследници,но жалбоподателката е узнала за изменението на КР и е
упражнила правото си на жалба.
Неоснователно е също възражението за
неспазване на изискването на чл.51, ал.6 ЗКИР, което е неприложимо към
настоящия казус, тъй като не е извършено изменение на кадастралната карта с
промяна на границите на поземлените имоти. Извършеното изменение касае
единствено кадастралния регистър на недвижимите имоти в частта относно данните
за собственика на недвижимия имот и за акта, от който новозаписаният собственик
черпи правото си, като заедно с досегашния собственик е добавена държавата.
В този смисъл съществуващият между
жалбоподателя и държавата спор за собственост е без правно значение за
законосъобразността на извършеното изменение, защото не са променени границите
на имота. Както се каза вече, нормата на чл.53, ал.2 ЗКИР е императивна и
изисква от началника на СГКК точно определено действие, а наличието на материален
спор за собственост има значение единствено в случаите на отстраняване на
непълнота или грешка, какъвто настоящият случай не е.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата е неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на делото и направеното
от процесуалните представители на МОСВ искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден
жалбоподателя да заплати на МОСВ сумата 100 лева на основание чл.143, ал.3 АПК,
във връзка с чл.78, ал.8 ГПК и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, І състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на П.К.М.,ЕГН ********** ***,със
съдебен адрес:***н чрез адвокат М.Д., против изменение в кадастралния регистър
(КР) на неурбанизираната територия в землището на гр. Калофер, община Карлово,
област Пловдив, извършено от началника на Служба по геодезия, картография и
кадастър (СГКК), гр. Пловдив, при Агенцията по геодезия, картография и кадастър
(АГКК), като в КР на недвижимите имоти в неурбанизираната територия в землището
на гр. Калофер, община Карлово, област Пловдив, одобрен със Заповед №РД-18-615
от 04.09.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, за поземлен имот (ПИ) с
идентификатор №35496.67.223, освен Н.С.Ч./наследодателя на жалбоподателката/ за
собственик е записана и държавата, чрез Министерството на околната среда и
водите (МОСВ), за което е изготвено Уведомление с Изх.№01-469272 от
26.02.2020г.
ОСЪЖДА
П.К.М.,ЕГН ********** ***,със съдебен адрес:***н чрез адвокат М.Д. да заплати
на Министерството на околната среда и водите сумата 100 (сто) лева,
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването.
СЪДИЯ: