Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260066 / 16.2.2022г.
гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П. районен съд, гражданска колегия, ІХ-ти състав, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Районен съдия: Т.Т.
При секретаря: Д.Б., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 816 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от „Теленор България” ЕАД, ЕИК ********* срещу Р.Д.Ч., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.415, вр. чл.410 от ГПК и чл.86 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от сумата 44.64 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които е издадена фактура № *** от 15.12.2018 г. за периода от 15.11.2018 г. до 14.12.2018 г. и сумата в размер на 105.90 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.12.2017 г. за мобилно устройство с марка ***, взето във връзка с мобилен номер ***за периода м.02.2019 г. до м.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед № ***г. по ч.г.д.№ ***г. на ПРС.
В законоустановения срок ответникът Р.Д.Ч. чрез назначеният му особен представител - адв. Р.К. е подал отговор на исковата молба, в който е заявил становище за недължимост на сумите по предявения иск, като се излагат доводи за неоснователност и недоказаност на иска. По изложеното в отговора на исковата молба се моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирана писмена молба чрез адв. Г. поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът Р.Д.Ч. в съдебно заседание се представлява от назначения му особен представител, който оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед № ***г. по ч.г.д.№ ***г. на ПРС, поради което съдът намира, че исковете са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
От приложените в заповедното и исковото производства доказателства е видно, че страните по делото са сключили Договор за мобилни услуги с № ********* от 07.06.2016 г.; Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер *** от 10.05.2016 г. и Договор за мобилни услуги № 619058563от 02.12.2017 г., за което няма спор по делото.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л. В.П., неоспорено от страните, при проверката на счетоводната документация на ‘Теленор България" ЕАД е установено, че са осчетоводени процесиите фактури: фактура № ***/15.12.2018 г. и фактура № ***/15.02.2019 г. Размерът на неизплатеното задължение на ответника към ищеца по изброените фактури към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК - 10.09.2020 г. е в размер на 104.64 лева, които по процесните фактури е както следва:
- Фактура № ***/15.12.2018 г. за периода от 15.11.2018 г. – 14.12.2018 г. в размер на 47.36 лева с ДДС и
- фактура № ***/15.02.2019 г. за периода от 15.01.2019 г. до 14.02.2019 г. в размер на 286.21 г., от които неустойка за предсрочно прекратяване на договори за услуги в размер на 180.31 лева и дължим остатък на вноски лизинг в размер на 105.90 лева.
При изготвяне на експертизата вещото лице е установило, че при „Теленор България“ ЕАД има издадено кредитно известие № **********/15.01.2019 г. за периода от 15.12.2018 г. до 14.01.2019 г. на стойност от 12.42 лева с ДДС, която е върната на абоната пропорционално начислени абонаментни такси и 10.59 лева – лизингова вноска. След съобразяване на процесните фактури и издаденото кредитно известие, вещото лице е установило, че общият дълг на ответника е в размер на 104.64 лева, представляващи незаплатени месечни абонаментни такси за мобилни услуги, но по искова молба ищецът претендира такива на стойност от 44.64 лева. По отношение на неустойката за предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 180.31 лева, начислени в последната фактура от 15.02.20198 г., те също не са предмет на иска. Съгласно приетото заключение счетоводството на ищеца е редовно водено.
В заключение вещото лице сочи, че към датата на проверката 17.12.2021 г. общо дължимата сума от ответника към ищеца за потребени и незаплатени мобилни услуги, фактурирани за процесните мобилни номера през периода от 15.11.2018 г. до 14.12.2018 г., предоставени съгласно сключените между страните договори за мобилни услуги (разговори, данни, съобщения, месечни абонаменти, допълнителни пакети) са в размер на 104.64 лева, размерът на лизинговите вноски, дължими за цената на устройството, което във връзка с абонамента за мобилен номер ***след м.02.2249 г., месеца, в който е издадена крайната фактура на 15.02.2019 г. е от 105.90 лева, което представлява неплатени 10 лизингови вноски х 10.59 лева.
По делото са представени и процесните фактури, която всяка фактура е придружена от детайлна справка на месечното потребление на услугите за ползвания от ответника мобилен номер, както и сумите за взетото от ответника устройство на лизинг.
За основателността на главния иск в тежест на
ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и
ответника е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
предоставяне на мобилни услуги, по който той е изпълнил задължението си да
предостави далекосъобщителни услуги на ответника, а по иска за неустойка – че
съществува валидно уговорена между страните клауза за заплащане на неустойка
при прекратяване на договора и настъпването на основанието за начисляването й,
както и че договорът е прекратен предсрочно.
Доколкото ответника не оспорва наличието на
сключен между страните договор за мобилни услуги, допълнително споразумение към
същия и договор за лизинг, а и от събраните по делото писмени доказателства –
договори и приложенията към тях, носещи подписите на страните и обективиращи техни валидно направени изявления, насочени
към сключване на договора и настъпване на правните им последици, се установява
по безспорен начин съществуването на валидно облигационно правоотношение по
договори за предоставяне на мобилни услуги между страните и договор за лизинг,
чиято доказателствена стойност не беше оспорена от ответника.
Това обстоятелство се установява и от
приетите по делото фактури за предоставените услуги. От тях се установява също
така, че през процесния период ищецът е изпълнил задължението си да предостави
на ответника договорените мобилни услуги, а ответникът е ползвал доставените му
услуги. Доказателство за това са приложените към всяка една от фактурите
разпечатки (Приложение А), съдържащи данни за стойността на месечната такса и
информация за използваните пакети, броя и минутите на проведените от ответника
разговори, мобилен интернет, брой съобщения и други.
Не се спори, че ответника е закупил от ищеца
и устройство на лизинг, които задължения също са отразени в приетите по делото
фактури. Няма спор и, че е настъпил и срокът за плащане на потребените
мобилни услуги, посочен във всяка от процесните
фактури, както и срокът за плащане на месечните лизингови вноски.
Ответникът нито твърди, нито ангажира доказателства да е заплатил ползваните от него мобилни услуги, както и дължимите вноски за устройство на лизинг през процесния период, поради което съдът намира за основателна заявената от ищеца претенция за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца44.64 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които е издадена фактура № *** от 15.12.2018 г. за периода от 15.11.2018 г. до 14.12.2018 г. и сумата в размер на 105.90 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.12.2017 г. за мобилно устройство с марка ***, взето във връзка с мобилен номер ***за периода м.02.2019 г. до м.11.2019 г. За тези суми е издадена и процесната Заповед № ***г. по ч.г.д.№ ***г. на ПРС.
В горния смисъл искът като основателен и доказан следва да бъде уважен. На ищеца следва да бъде присъдена и дължимата законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и изплащане, с оглед основателността на главния иск.
По разноските:
Предвид Тълкувателно решение № 4/18.06.2014
г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за
деловодните разноски на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва
да се реши с настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78,
ал.1 от ГПК. Ищецът е направил разноски в заповедното производство в размер на 145.00
лева за адвокатско възнаграждение и държавна такса, а в исковото производство в
размер на 555.00 лева за държавна такса, адвокатско възнаграждение, възнаграждение на особен представител и депозит вещо лице. С
оглед изхода на делото сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото
производства в общ размер на 700.00 лева, следва да бъдат възложени върху
ответната страна.
Воден от горното П. районен съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Д.Ч., ЕГН **********,*** дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***сумата 44.64 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които е издадена фактура № *** от 15.12.2018 г. за периода от 15.11.2018 г. до 14.12.2018 г. и сумата в размер на 105.90 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 12.12.2017 г. за мобилно устройство с марка ***, взето във връзка с мобилен номер ***за периода м.02.2019 г. до м.11.2019 г., за които суми е издадена Заповед № ***г. по ч.гр.д. № ***г. на ПРС.
ОСЪЖДА Р.Д.Ч., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ***сумата в размер на 700.00 лева, представляваща разноски по
заповедното и исковото производства за държавни такси, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение на особен представител и депозит вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред П. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д. № ***г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС.
Районен
съдия:
Вярно с оригинала: Д.К.