Р Е
Ш Е Н
И Е
град Карлово, 18.11.2011 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд, втори
граждански състав в публичното заседание на двадесети октомври през две хиляди
и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЛИЧЕВА - ГУРГОВА
При секретаря К.Б. като разгледа докладваното от
районния съдия гражданско дело № 284 по
описа за 2011 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по член 128 във връзка с член 245,
ал.2 от КТ.
Ищецът М.А.Г. ЕГН ********** ***,
моли съда, да постанови решение, с което да осъди ответника И.А.Ч., ЕГН **********,
в качеството му на частен земеделски производител, БУЛСТАТ *********, с постоянен
адрес: гр.Б******, да заплати: сумата от 1 120,00 лева ато които 1. На
основание чл.128 от КТ, сума в размер 840,00 лева представляваща неизплатено
трудово възнаграждение за периода м. юни – м. август 2008 г., или помесечено за
всеки от месеците по 280,00 лева, ведно с мораторна лихва в общ размер 40,00
лева или за всеки от месеците в размер на 10,00 лева, считано от датата на
падежа на първото вземане 13.10.2008 г. до завеждане на иска – 14.02.2011 г.,
както и законна лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане;
2. На основание чл.221 ал.1 от КТ, сума в размер на 280,00 лева за прекратяване на тр. възнаграждение
без предизвестие, мораторна лихва върху тази сума в размер на 10 лева считано
от датата на падежа на на това вземане до завеждане на иска – 14.02.2011 г., ведно
със законна лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответника не взема становище по исковете.
От събраните по делото доказателства
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото са представени в заверено
копие от Заповед №*** от 13.10.2008 г., с която на основание чл.327 т.2 от КТ е
прекратено трудовото правоотношение и страници 1, 22 и 23 от трудова книжка на
ищцата, от които се установява, че между страните по делото е съществувало трудово
правоотношение, което е било прекратено.
По делото беше изслушано заключение на
вещо лице по допусната съдебно – счетоводна експертиза, което не беше оспорено
от страните и съдът го възприе като обективно, безпристрастно и компетентно.
Съгласно заключението на вещото лице
се установява, че общата сума на неизплатените трудови възнагражданения за процесния
период юни, юли, август 2008 г. е в размер на 782,18 лева за главницата и 263,71
лева за лихвата или или помесечно както
следва: за м. юни 2008 г. – 244,77 лева главница и 85,81 лева лихва за забава; за
м. юли 2008 г. – 268,72 лева главница и 90,71 лева лихва за забава; за м.
август 2008 г. – 268,69 лева главница и 87,19 лева лихва за забава. Размера на
обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ е 310,50 лева, а дължимата лихва за забава
върху обезщетението е 92,55 лева.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът, изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
Съгласно член 245, ал. 2 от КТ във
връзка с член 128 от КТ - работодателят е длъжен да плаща на работника или
служителя договореното възнаграждение за извършена работа в установените
срокове. Безспорно е по делото, че ответникът не е изплатил своевременно
дължимото и начислено трудово възнаграждение. Съгласно чл. 245, ал.2 от КТ,
разликата до пълният претендиран размер на трудовото възнаграждение остава
изискуема. Съдът възприема депозираното заключение на вещото лице като
професионално изготвено, обективно и безпристрастно, вещото лице е отговорило
изцяло на поставената му задача. Видно от заключението по същото, на ищеца са
дължми неизплатените трудови възнагражданения за процесния период юни, юли, август 2008 г. е в
размер на 782,18 лева за главницата и 263,71 лева за лихвата или или помесечно както следва: за м. юни 2008 г.
– 244,77 лева главница и 85,81 лева лихва за забава; за м. юли 2008 г. – 268,72
лева главница и 90,71 лева лихва за забава; за м. август 2008 г. – 268,69 лева
главница и 87,19 лева лихва за забава.
По отношение на претенцията по
чл.221 ал.1 от КТ, съдът намира същата за основателна и следва да я уважи. Трудовият
договор е прекратен на основание чл. 327 т.2 КТ, при което прекратяване се
дължи обезщетение по този текст и същото не е дадено. Видно от заключението на вещото лице размера
на обезщетението по чл.221 ал.1 от КТ е в размер на 310,50 лева, а дължимата
лихва за забава върху обезщетението е
92,55 лева.
Ответника не ангажира доказателства
да е заплатил размера на претендираните суми, като в негова тежест е
доказването на факта на плащането, който факт за ищецът е отрицателен.
Ето защо, съдът намира иска за
неизплатени трудови възнаграждения с
правно основание чл.128 КТ, за основателен и доказан до размера установен от
вещото лице, а по отношение на иска за мораторна лихва за забава относно
главницата, както и относно исковете за заплащане на обезщетение по чл.221 ал.1
от КТ и мораторна лихва върху него, до размерите претендирани от страната, тъй
като същата не е изменила исковите си претенции по пътя на изменение на иска.
Поради което следва да осъди
ответника да заплати на ищеца дължимото и неизплатено трудово възнаграждение за
периода юни, юли, август 2008 г. в общ
размер на 782,18 лева за главницата и 40,00 лева за мораторната лихва върху
него; и дължимо и неизплатено обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 280,00 лева и 10,00 лева за мораторната лихва
върху него.
На основание чл. 78 ал.6, вр. с
чл.72 ал.1 от ГПК, следва да се осъди ответника И.А.Ч. да заплати държавна
такса в размер на 200,00 лева за четирите обективно съединени иска, както и
направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 70,00
лева, по сметка на КРС.
Ищцата е претендирала разноски, но
от представения по делото договор за правна защита и съдействие № 13692 от
16.06.2011 г./л. 25 от делото/, не се установява, вписаната като договорена
сума да е била изплатена. Ето защо съдът намира, че не следва да присъди на
страната разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА И.А.Ч., ЕГН **********, в
качеството му на частен земеделски производител, БУЛСТАТ *********, с постоянен
адрес: гр.Б**********и настоящ адрес: гр. П*****, да заплати на М.А.Г. ЕГН **********
***, дължимо и неизплатено трудово възнаграждение за периода юни, юли, август
2008 г. в общ размер на 782,18(седемстотин осемдесет и два лева и
18 ст.) лева за главницата и 40,00 (четиридесет)лева за мораторната лихва за забава,
считано от падежа на всяко вземане до завеждане на иска – 14.02.2011 г., ведно
със законата лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.02.2011 г. до
окончателното плащане, като до пълната претендирана сума за главницата 840,00
лева, ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА И.А.Ч., ЕГН **********, в
качеството му на частен земеделски производител, БУЛСТАТ *********, с постоянен
адрес: гр.Б*** и настоящ адрес: гр. П*****, да заплати на М.А.Г. ЕГН **********
***, дължимо и неизплатено обезщетение по чл.221 ал.1 от КТ в размер на 280,00(двеста и осемдесет) лева и 10,00(десет) лева мораторна лихва за забава,
считано от падежа на вземането до завеждане на иска – 14.02.2011 г., ведно със
законата лихва от датата на подаване на исковата молба - 14.02.2011 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА И.А.Ч., ЕГН **********, в
качеството му на частен земеделски производител, БУЛСТАТ ********** с постоянен
адрес: гр.Б****** и настоящ адрес: гр. П*******, да заплати по сметка на КРС, в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 200,00(двеста)лева,
както и направените по делото разноски за възнаграждение на вещо лице в размер
на 70,00 (седемдесет) лева
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.