РЕШЕНИЕ
№ 1919
гр. Велико Търново, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА
в присъствието на прокурора С. Р. Р.
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20254110102576 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.2б ал.1 от
ЗОДОВ.
В исковата молба ищецът твърди, че по подадена от него жалба е било образувано
производство по адм.дело **** което е приключилло в производство по адм.дело №****.
Ищецът заявява, че в резултат от нарушаване принципа на разумна продължителност на
делото е претърпял и продължава да търпи душевни страдания и е загубил доверие в
правосъдието. Позовава се на разпоредбата на чл.6 пар.1 от КЗПЧОС, като заявява, че
нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок поражда отговорност за
обезщетение на базата на деликта. Ищецът отправя искане за осъждане на ответниците да
му заплатят солидарно сумата 7 000лв. на основание чл.2б от ЗОДОВ, претендирани като
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, за които се твърди, че са
последица от нарушаване правото на разглеждане и решаване на адм.дело ****ковата молба
до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника ****, в
който искът се оспорва като недопустим и неоснователен по съображения, изложени в
отговора. Сочи, че производството пред *** по адм.дело ***се е развило в максимално
кратки срокове. Ответникът оспорва и твърденията на ищеца, че са му причинени вреди и
техния размер, като излага съображенията си в тази насока в отговора на исковата молба.
Отправя искане за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *** в
който искът се оспорва като неоснователен по съображения, изложени в отговора. Сочи, че
производството пред **** е било под номер ***, образувано на 08.11.2024г., след като е
било изпратено по подсъдност от *** и след отводи на съдиите от ****административен съд
е изпратено на ВАС за процедура по чл.133 ал.6 от АПК. Сочи, че общата продължителност
на производството пред ***е 11 дни и не излиза извън разумните рамки.Отправя искане за
отхвърляне на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника **** в
1
който искът се оспорва като неоснователен по съображения, изложени в отговора. Сочи, че
производството пред *** е приключило за по-малко от три месеца и половина, поради което
не е нарушено правото на разглеждане на делото в разумен срок. Отправя искане за
отхвърляне на иска.
Районна прокуратура ***в проведеното открито съдебно заседание, чрез прокурор
Св.Р. заема становище за неоснователност на исковата претенция.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
На 04.09.2024г. ищецът К. Г. Т. депозира пред **** жалба срещу разпореждане,
обективирано в призовка по преписка **** за явяването му в качеството свидетел с искане
за отмяната на разпореждането като незаконосъобразно.
Съдиите от *** са си направили отводи по чл.22 ал.1 т.6 от ГПК вр. чл.144 от АПК, за
периода от 09.09.2024г. до 02.10.2024г.
С определение от 02.10.2024г. производството по делото е прекратено и изпратено
на ВАС за определяне на друг равен по степен съд, който да го разгледа.
След определяне на **** който да разгледа производството, на 08.11.2024г. е
образувано адм.дело №416/2024г., по което за периода 11.11.2024г.-18.11.2024г. съдиите от
състава на **** са се отвели от разглеждане на делото на основание чл.22 ал.1 т.6 от ГПК вр.
чл.144 от АПК и делото е изпратено на ВАС за определяне на друг равен по степен съд,
който да го разгледа, като такъв е определен ****
На 13.12.2024г. е образувано адм.дело №615/2024г. по описа на ****. Делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.01.2025г., като ход на делото не
е даден по молба на жалбоподателя, с оглед негова ангажираност по други дела. Съдебното
заседание е отложено за 26.02.2025г, като ход на делото не е даден по молба на
жалбоподателя за отлагане на делото по здравословни причини, за които представил
болничен лист. На 26.03.2025г е проведено открито съдебно заседание, в което жалбата е
оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото –прекратено. Срещу
определението жалбоподателят подал частна касационна жалба, която е върната поради
неотстранена нередовност.
По делото е представен констативен протокол от 04.07.2025г. от **** относно
постъпило заявление от К. Г. Т. срещу нарушаване правото за разглеждане и решаване на
адм.дело**** делото в разумен срок, по което заявление е извършена проверка, направени
са горепосочените констатации и същото е отхвърлено като неоснователно, тъй като
продължителността не надхвърля разумния срок. С писмо до заявителя Т. от 29.07.2025г
същият е уведомен за резултата от извършената проверка и за това, че процедурата по Глава
Трета „а“ от ЗСВ се счита изчерпана.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим, а разгледан по същество е неоснователен по следните
съображения:
2
Съгласно разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и
решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за защита
правата на човека, където е посочено, че всяко лице, при решаването на правен спор относно
неговите граждански права и задължения или основателността на каквото и да е наказателно
обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в
разумен срок, от независим и безпристрастен съд. Нормата на чл.2б от ЗОДОВ е предвидена
като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на
държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото
на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧ, като съгласно
чл.8 ал.1 от ЗОДОВ претенцията за обезщетение се разглежда по посочения специален закон
и по реда на ГПК.
В разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ са посочени критериите при извършване на
преценка дали е нарушен принципа на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а
именно: общата продължителност и предмета на производство, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и техните процесуални представители,
поведението на останалите участници в процеса и компетентните органи.
В конкретния случай се претендират неимуществени вреди от продължило според
ищеца извън разумния срок производство пред Административните съдилища-ответници по
делото.
Съдът намира, че не се установи твърдяното от ищеца нарушено негово право на
разглеждане и решаване на посоченото дело в разумен срок.
Първоначално делото е образувано пред ***, по жалба, подадена от К. Г. Т.. Съдиите
от ****са се отвели от разглеждане на делото, като делото е било пред този съд за по-малко
от месец. След това е образувано адм.дело пред ****, където също съдиите от състава на
съда са се отвели и през декември 2024г. е образувано ****г по описа на ****Делото е
приключило през месец март 2025г., като производството е прекратено поради
недопустимост на жалбата, по която е било образувано. Видно от представения по делото
Констативен протокол от проверка, общата продължителост на производството от
образуването му до приключването е ******
С оглед изложеното съдът приема, че процесуалните действия са били извършвани от
ответниците в кратки и разумни срокове и не са довели до забавяне на производството.
За да се приеме, че изискването за произнасяне в разумен срок не е било спазено,
следва да се установи, че това е станало само по вина на Държавата в лицето на конкретния
орган, в чиято компетентност е да се произнесе. В конкретния случай не се установи
бездействие на някой конкретен орган или негово действие, въз основа на което да се
приеме, че производството пред съответния съдебен орган е проведено извън рамките на
разумния срок. Напротив, ответниците, срещу които е насочен иска, предмет на настоящото
производство, са се произнасяли в рамките на предвидените в закона срокове. На следващо
място ищецът не доказа и твърдяните от него неимуществени вреди и тяхната връзка с
3
разглеждане на производството по горепосоченото административно дело.
След като не се установи нарушаване на принципа на разглеждане на делото в
разумен срок от страна на ответниците, неоснователна се явява претенцията на ищеца за
обезщетение за неимуществени вреди и иска за обезщетение за неимуществени вреди по
чл.2б от ЗОДОВ за сумата 7000лв., се явява неоснователен и недоказан, поради което
подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищеца не се дължат разноски.
От ответника ***** е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК, в полза
на този ответник следва да се определи и присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100лв. за настоящото производство.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес **** против ******,
иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
солидарно сумата 7000лв. /седем хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане на адм.дело ****, приключило
окончателно в производство по адм.дело **** в разумен срок съгласно чл.6 пар.1 от ЕКЗПЧ
, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА К. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ на
Административен съд ******* сумата 100лв./сто лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4