РЕШЕНИЕ
№ 9930
гр. София, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:.............
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ............. Гражданско дело № 20241110119198 по
описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 341 и сл. от ГПК, като
делбеното производство е във фазата по допускане на делбата.
Ищцата В. С. П. с ЕГН **********, от ........, твърди в исковата си
молба, че с ответниците били съсобственици на по ½ /една втора/ ид. част от
ПИ с идентификатор по КККР ......... по плана на гр. ......"-СО с площ от 1467
кв.м., съгласно Скица на поземлен имот №....... г. Същата твърди, че като
наследница на баща си ........., съгласно Удостоверението за наследници и
Нотариален акт за продажба на недвижим имот ......... г., съставен от ........-1-ви
Нотариус на Софийската нотариална служба била собственица на:
ПРИЗЕМНИЯ ЕТАЖ от двуетажната жилищна сграда, находяща се в .........
състоящ се от две стаи, кухня и обслужващи помещения, застроен на 75.50
кв.м., заедно с 1/2(една втора) идеална част от дворното място, цялото от 1430
кв.м., съставляващо парцел ..........., понастоящем ПИ с идентификатор ........ по
плана на гр. ......... при съседи: ...........и улица. Нотариален акт за продажба на
недвижим имот ............г. бил изготвен въз основа на Решение от ........ г.,
постановено по гр.д. №15745 по описа на СРС за 1984 г., с което е обявен за
1
окончателен „ПРОЕКТО-РАЗДЕЛИТЕЛНИЯ ПРОТОКОЛ на процесния
недвижим имот, както следва: ДЯЛ ПЪРВИ, състоящ се от 34(една втора)
идеална част от дворното място, цялото от 1430 кв.м., находящо се в
...........при съседи ...... и улица, ведно с приземен етаж от построената върху
същото място двуетажна жилищна сграда, 1/12 ид.част от подобренията в
имота, и трайните насаждения, и дървена стопанска сграда в северозападната
част на имота, според заключението на вещите лица." Излагайки горното, и
считайки, че за нея е налице правен интерес, ищцата моли съда да допусне в
първа фаза и да извърши във втора фаза съдебна делба на имота. В съдебното
заседание иска се поддържа.
Ответницата В. И. И. с ЕГН **********, от ......, чрез адв. Н. Н. от
САК, със съдебен адрес ..........., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала
писмен отговор, в който оспорва иска за делба, молят същият да бъде
отхвърлен.
Ответникът Д. И. И. с ЕГН **********, от .... чрез адв. Н. Н. от САК,
със съдебен адрес гр. ..........., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подала писмен
отговор, в който оспорва иска за делба, молят същият да бъде отхвърлен.
След преценка становищата на страните с оглед събраните по
делото доказателства съдът приема за установено следното:
Съдът е приел и приложил като доказателства по делото следните
писмени доказателста, които са представени с исковата молба и подадените
отговори – Заверено копие от Нотариален акт ........... г., Заверено копие от
РЕШЕНИЕ от ..... г. на СРС-45, постановено по гр.д. №15745 по описа за 1984
г.; Кадастрална Скица на поземлен имот №........ г., Заверено копие от
бракоразводно Решение №..........г., Заверено копие от Удостоверение за
наследници на .......... г., Копие от Удостоверение за наследниците на .......... изх.
№........ г., Заверено копие от Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1
от ДОПК с изх.........; Решение на CPC, 43 състав от .......г. по гр.д.№ 15745/84
г., Удостоверение за наследници от ...... г. на ........., Удостоверение за
наследници от ......... г. на......., като всички по-гореизброени доказателства са
относими към спора по делото.
От представените писмени доказателства следва, че предмет на делбата
е поземлен имот с идентификатор ....., в който има построена двуетажна
сграда, в която единият етаж е собственост на ищцата, а другия етаж е
2
собственост на ответниците. Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността
в сгради, при които отделни етажи принадлежат на различни собственици,
общи на всички собственици са земята, върху която е построена
съсобствената сграда, дворът и другите, изрично посочени в тази законова
норма части. Чл. 38, ал. 1 от ЗС се намира в раздела на закона, озаглавен
„Етажна собственост“ и следователно самата сграда, визирана в чл.38 ЗС
следва да се разбира, че е под режим на етажна собственост. Същевременно
следва да се има предвид, че съществува и Закон за управление на етажната
собственост (ЗУЕС), но той не намира приложение в конкретния случай и то
по две самостоятелни причини: На първо място, Законът за управление на
етажната собственост се отнася само до принципите на управление на
етажната собственост, а не и до правилата, които се прилагат при действия на
„разпореждане“ с части от тази етажна собственост. На второ място този закон
не се прилага и защото според чл. 3 от ЗУЕС той не се прилага само ако
самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един
собственик. В случая самостоятелните обекти са етажите, които са общо два и
следователно съгласно чл. 3 от ЗУЕС този закон не намира приложение.На
следващо място следва да бъде разгледан въпроса дали поземления имот с
идентификатор ........ е вещ, която е самостоятелен обект на правото на
собственост и може да бъде предмет на делба или е вещ – принадлежност или
обща част към друга вещ и поради това да съществуват пречки тази вещ да
бъде предмет на делба. Отговор на този въпрос дава чл. 38, ал. 1 от ЗС,
съгласно който при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общи на всички съсобственици са дворното място, в
което е построена сградата, основите на сградата, външните стени,
вътрешните разделителни стени в сградата, колоните, трегерите, плочите,
асансьорите, покрива, комините и т.н. Съществува и константна съдебна
практика на ВКС, която последователно приема, че земята, върху която е
построена сграда в режим на етажна собственост е обща част на сградата –
такива са например Решение № 43/06.07.2018 г. на ВКС, 2 г.о. по гр.д.№
1406/17 г.; Решение № 421/31.05.2004 г. на ВКС, 2 г.о. по гр.д.№ 708/03 г.;
Решение № 1323/25.10.1984 г. на ВС 4 г.о. по гр.д.№ 484/84 г., Решение №
99/13.01.2020 г. на ВКС, 2 г.о. по гр.д.№ 2789/18 г. и др. Следователно, както
изричната норма на закона, така и съдебната практика на ВКС по неговото
приложение, изрично приемат, че дворното място, в което е построена сграда,
3
в режим на етажна собственост, е обща част на тази сграда, а не е
самостоятелен обект на правото на собственост. Съгласно чл. 38, ал. 3 от ЗС
общите части не могат да се делят и доколкото се установи, че поземления
имот с идентификатор ............ е обща част на съсобствениците на сградата, то
същият не следва да бъде допускан до делба. Съдебната практика на ВКС по
приложението на чл.38, ал. 3 ЗС изрично приема, че този вещноправен режим
на недопустимост на делба на общите части е императивен и следва да бъде
съблюдаван абсолютно стриктно, като в този смисъл е Решение №
30/11.04.2022 г. на ВКС, 2 г.о. по гр.д.№ 2603/21 г. Съществуват и множество
съдебни решения на ВКС, в които изрично е прието, че общите части
(включително дворното място) не могат да се делят, а съставляват
принадлежност към главната, съсобствена вещ. Това са вече цитираното
Решение № 30/11.04.2022 г. на ВКС, 2 г.о. по гр.д.№ 2603/21 г., но и много
други: Решение № 103/20.01.2021 г. на ВКС, 1 г.о. по гр.д.№ 4703/19 г.,
Решение № 138/04.05.2010 г. на ВКС, 1 г.о. по гр.д.№ 265/09 г. и т.н.
Следователно, съгласно изричните разпоредби на Закона за
собствеността и съдебната практика на ВКС, дворното място върху което е
построена сграда, в която етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, съставлява обща част и не може да бъде разделяна нито по пътя
на доброволната делба, нито въз основа на съдебна делба.
За пълнота следва да се разгледа и единственото изключение по
съдебната практика на ВКС, при което е допустимо дворното място да се
приеме, че не е обща част и да е допустимо извършването на делба по
отношение на него и това е случаят, когато съществува лице, което да е
съсобственик на дворното място, но да няма самостоятелен обект на
собственост в построената в това дворно място сграда, като в този случай
според практиката на ВКС е допустима делба на дворното място, като в тази
носака са Решение № 54/20.06.2016 г. на ВКС, 1 г.о. по гр.д.№ 4977/15 г.;
Решение № 99/13.01.2020 г. на ВКС, 2 г.о. по гр.д.№ 2789/18 г., Решение №
21/25.03.2020 г. на ВКС, 3 г.о. по гр.д.№ 1144/19 г. В процесният случай обаче
това изключение не е налице и не следва да влияе на окончателното решение
по делото.
Отделно от това, за процесния имот вече е извършвана съдебна делба в
лицето на наследодателите на страните. Като писмено доказателство по
4
делото е прието копие от съдебно решение от 27.08.1984 г. на СРС по гр.д.№
15745/84 г., което е съдебното решение от фазата по допускане на делбата.
Видно от диспозитива на това съдебно решение допуснатия до делба имот е:
„дворно място от около 1400 кв.м., заедно с построената жилищна сграда и
фурна кокошарник...“, тоест допусната е делба както за дворното място, така и
за сградата. Видно от последващото съдебното решение от 07.02.1985 г. на
СРС по същото гр.д.№ 15745/84 г. от фазата на извършване на делбата, също
прието и преложено като доказателство по делото, делбата е извършена по
следния начин: на единия съделител е даден в дял единия етаж от сградата и ½
ид.ч. от дворното място, а на другия съделител е даден втория етаж от
сградата и също ½ ид.ч. от дворното място. Извода от двете съдебни решения
е, че още през 1984 г., макар и във първата фаза да е допусната делба на
дворното място, с решението от втората фаза на делбата не е извършена
реалната му делба, а то е оставено в режим на съсобственост като единствено
е извършена делба на сградата и това е именно заради чл. 38, ал. 3 от ЗС, който
не допуска реалното разделяне на дворно място, в което е построена сграда в
режим на етажна собственост, като тази норма е неизменна от 1984 г. до днес.
С оглед горното съдът счита, че следва иска за делба, предявен от В. С.
П. против В. И. И. и Д. И. И. да бъде отхвърлен.
С оглед този изход на делото право на разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от
ГПК има всеки от ответниците, като същите следва да бъдат в размер на 1 500
лева – адвокатско възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Тъй като делото е за делба и е започнало без държавна такса, съгласно
чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК при
отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по
спогодба се събира такса до 100 лева, но не по-малко от 25 лева, от което
следва извода, че ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата в размер
на 25 лева, за която, ако бъде доброволно заплатена, следва да представи
доказателство по делото, за да не бъде издаван изпълнителен лист.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. С. П. с ЕГН **********,
от........... против В. И. И. с ЕГН **********, от ..........., и Д. И. И. с ЕГН
**********, от ......, иск за делба с пр. осн. чл. 341, ал.1 от ГПК на следният
недвижим имот – на по ½ /една втора/ ид. част от ПИ с идентификатор по
КККР ........, кв.........., по плана на гр....... с площ от 1467 кв.м., съгласно Скица
на поземлен имот №......... г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА В. С. П. с ЕГН **********, от ., да заплати на В. И. И. с
ЕГН **********, от гр........... .......... сумата в размер на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски –
адвокатско възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА В. С. П. с ЕГН **********, от ......., да заплати на Д. И. И. с
ЕГН **********, от ..........., сумата в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/
лева, представляваща направените по делото разноски – адвокатско
възнаграждение за един адвокат, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА ищцата В. С. П. с ЕГН **********, от ........., да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата в размер на 25 /двадесет и пет/ лева,
съгласно чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират по ГПК –
държавна такса за прекратено дело за делба, както и сумата в размер на 5 /пет/
лева, представляваща държавна такса за изпълнителен лист при
непредставяне на доказателства за доброволно плащане на държавната такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6