МОТИВИ към решението по
а.н.д. № 74 по описа на Луковитския районен съд за 2020 г.
С мотивирано постановление от
20.02.2020 г. Районна прокуратура гр.Луковит е внесла по реда на чл. 375 от НПК
предложение за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия О.М.М.,
ЕГН ********** *** и налагане на административно наказание по реда на чл. 78а,
ал. 1 от НК за престъпление по чл.235, ал.6 вр.ал.2 от НК за това, че на
19.08.2019г. по земен път в м.Кабар, землище на гр.Луковит, без редовно писмено
позволително транспортирал с кон и каруца - 1 пр. м3 дървен
материал за огрев от благун и цер, на стойност 70.00лв., незаконно добит от
другиго, като деянието е маловажен случай.
Районна
прокуратура гр. Луковит не изпраща представител.
Обвиняемият О.М.М. участва в производството пред съда
лично.
Обвиняемият се признава за виновен, не оспорва
фактическите положения, изложени в постановлението на РП – Луковит и моли за
минимално наказание глоба.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните,
намира следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Об. О.М.М. е роден на *** ***,
постоянен адрес *** ***, български гражданин, българо-мохамеданин, основно
образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.
Обв. М. е наказван по
административен ред за нарушения по ЗГ.
На 19.08.2019г. свидетелите п.р.й., Й.В.М. и П.Д.М.
извършвали проверка в землището на гр.Луковит поради зачестили нарушения по
Закона за горите. Движейки се със служебен автомобил в отдел 3031 подотдел „о„
м.Кабар около 19.00ч. спрели движещия се с каруцата О.М.М.. В каруцата имало
дърва и те му поискали документи за тях. Обвиняемият не представил превозен
билет, а дървата в каруцата от благун и цер били прясно отсечени и не били
маркирани с КГМ. Горските служители измерили дървата в каруцата в обем 1пр.м.3
на стойност 70.00лв. /л.20 / и обяснили на М., че ще му бъде съставен АУАН. След
като същия бил съставен от П.Й.- АУАН бл.№ 117397/19.08.19г. и вписани
свидетелите на нарушението - Й.М. и П.Д., го предявили на нарушителя, който го
подписал без възражения. Дървата не задържали, тъй като нямали техническа
възможност.
Назначената по делото съдебно-графическа експертиза /л.52/ е
изследвала подписа на обвиняемия върху съставения АУАН, поради направено
възражение от негова страна, че не е ходил за дърва. Заключението на вещото
лице е категорично, че подписа е положен именно от О.М.М..
Изложената фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на приобщения по делото
доказателствен материал : протоколи за разпит на свидетелите, АУАН, справка за
нарушител, справка за пазарна стойност на дърва /л.20/, графическа експертиза,
справка за съдимост и останалите писмени доказателства.
Доказателствата са
непротиворечиви, взаимно допълващи се и анализирани в своята съвкупност не
налагат различни изводи.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така установената по несъмнен и
безспорен начин и възприета от съда фактическа обстановка, е налице
престъпление по чл.235, ал.6 вр.ал.2 от НК, осъществено от обективна и субективна
страна от обвиняемия О.М.М. - като от обективна страна на 19.08.2019г. по земен път в м.Кабар, землище на гр.Луковит, без
редовно писмено позволително транспортирал с кон и каруца - 1 пр. м3 дървен материал за огрев от благун и цер, на стойност
70.00лв., незаконно добит от другиго, като деянието е маловажен случай, а от субективна страна деянието е извършено от
обвиняемия при условията на пряк умисъл, като той е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и
пряко ги е целял. При извършване на престъплението той е действал със знанието,
че транспортираните от него дърва са незаконно добити от другиго.
Предвид количеството и стойността на незаконно транспортираната дървесина /1
пр.м.куб. на стойност 70.00 лева/, оказаното съдействие от лицето, извършеното
деяние се квалифицира по чл.235 ал.6 от НК, а именно като маловажен случай на
посоченото престъпление, тъй като в конкретния случай представлява по-ниска
стенен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления
от този вид.
По изложените съображения съдът призна обвиняемия О.М.М. за виновен
в извършване на престъплението по чл.235, ал.6 вр.ал.2 от НК.
Видно от справката за
съдимост обв. М. не е осъждан за престъпление от общ характер. С присъда по
НЧХД № 334/2013 г. по описа на РС – Луковит, влязла в сила на 20.06.2014 г. на
основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност и ме у
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева за престъпление
по чл. 132, ал.1, т. 4 вр. чл. 20, ал. 2 от НК. В кориците на досъдебното
производство не се съдържат данни наложеното наказание да е изпълнено. С Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. ОСНК на ВКС потвърди признатото в т. 4 от ППВС № 7/85 г. право на
повторно освобождаване от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК
след изтичане на една година от изпълнение на наложеното административно
наказание по аналогия с чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК. Същевременно с решението е
възприето приравняване на неизпълнимото поради изтекла давност наказание с
изтърпяно такова и е прието, че в случай на неизпълнено наказание необходима
предпоставка за повторно освобождаване от наказателна отговорност на
основание чл. 78а от НК е последователното изтичане на давността за
изпълнение на глобата и едногодишния срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК.
Доколкото глобата, налагана на основание чл. 78а от НК, представлява
административно наказание, приложими са давностните срокове по ЗАНН. В
настоящия случай, наложеното на обвиняемия М. по реда на чл. 78а от НК с
присъда по НЧХД № 334/2013 г. по описа на РС – Луковит, влязла в сила на
20.06.2014 г. административно наказание глоба е
погасено по давност на 20.06.2017 г., т. е.
след изтичане на двугодишния срок за изпълнение по смисъла на чл. 82,
ал. 1, б. „а“ от ЗАНН и едногодишният срок по чл. 86, ал. 1, т. 3 от НК.
Следователно към момента на извършване на деянието – 19.08.2019 г. обв. М. е
бил реабилитиран за посоченото деяние, поради което следва да се приеме, че не
е бил освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
На следващо място, от деянието не са настъпили съставомерни
имуществени вреди. За извършеното умишлено престъпление
законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или
пробация, или глоба от сто до триста лева
При това положение са налице предпоставките за приложение на чл.
78а по отношение на обв. М., поради което
съдът го освободи от наказателна отговорност и на основание чл. 78а ал. 1 от НК му наложи
административно наказание глоба в размер на 1000 лева, съобразявайки
обстоятелството, че е безработен,
няма доходи, недвижимо имущество и МПС /видно от декларацията за семейно и
материално състояние/. Така определеното административно
наказание съдът намира, че е необходимо, достатъчно и справедливо за постигане
целите на наказанието и преди всичко с оглед поправянето и превъзпитанието на
обвиняемия, както и за постигане на генералната превенция.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди обвиняемия да
заплати направените в хода на досъдебното производство разноски - сумата от 209,10
лева в полза на ОД МВР Ловеч.
На основание чл.235, ал.7 от НК съдът осъди обвиняемия да
заплати равностойността на предмета на престъплението – 1 пр.куб.м.дърва от
благун и цер в размер на 70,00 лева.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: