Р Е Ш
Е Н И Е
№............., град Шумен, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
състав:
Административен съдия: Росица Цветкова
при секретаря Св. Атанасова
като разгледа докладваното от административния съдия
Р. Цветкова адм. д. №134 по описа за 2023 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172 ал.5 от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), образувано въз основа на жалба от М.А.М., с ЕГН
**********,***, чрез пълномощник адвокат Д. Д.при ШАК, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/
№23-0814-000044/15.05.2023 г. на Началник група към ОД на МВР Ямбол, РУ
Стралджа, с която е прекратена
регистрация на ППС с рег.№....., на основание чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, за срок
от 6 месеца.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт по
смисъла на чл.146 т.4 и т.5 от АПК. Жалбоподателят твърди, че не са налице приетите
от административния орган фактически и правни основания за налагане на
принудителна административна мярка по реда на чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, тъй като
процесното превозно средство не е било предоставено
от жалбоподателя за управление на трето лице, което е неправоспособност. В тази
връзка се твърди, че по силата на Договор за наем на МПС жалбоподателят, като
собственик на процесното МПС, го е отдал под наем на
„Екопозитив“ ЕООД град Нови пазар, което ЮЛ от своя
страна го е отдало под наем на лицето Т.Ш., гражданин на Украйна. Нарушението
за управление на МПС от неправоспособен водач е установено по отношение на лице
– V=N=, което не фигурира като наемател
и по двата договора, поради което жалбоподателят не е допуснал управление на
МПС от неправоспособен водач. Навеждат се доводи, че е нарушен и принципът за
съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, тъй като се ограничава правата на
жалбоподателя в по-голяма степен от необходимото. На тези основания
жалбоподателят моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени ЗППАМ №23-0814-000044/15.05.2023
г. на Началник група към ОД на МВР Ямбол, РУ Стралджа, както и да му присъди
направените по делото разноски.
Ответната страна Началник група към ОД на МВР Ямбол, РУ Стралджа, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител, както и не представя писмено
становище по жалбата.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и извършвайки
служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК, съдът установи от фактическа страна
следното:
На първо место
следва да се посочи, че спор по фактите няма между страните. Спорът е по
приложение на материалния закон и неговата цел.
Със ЗППАМ
№23-0814-000044/15.05.2023 г. на Началник група към ОД на МВР Ямбол, РУ Стралджа
на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Прекратяване на
регистрация на ППС с рег. №..... за срок от 6 месеца”, на основание чл.22 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.171 т.2А б.А от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено
обстоятелството, че е съставен Акт за установяване на административно нарушение
серия GA №405096 от 15.05.2023 г. против V=N=,
за това, че на 15.05.2023 г., около 14.20 часа, по път от общинска пътна мрежа JAM 2054 км 2+200, в посока от с.Първенец към с.Правдино, управлявал
собствения на жалбоподателя лек автомобил „Опел Вектра“
с рег.№....., като водачът е неправоспособен - не притежава СУМПС. Това
нарушение, видно от приложения Акт за установяване на административно нарушение
от 15.05.2023 г. и издаденото въз основа на него НП №23-0814-000070/15.05.2023
г. на Началник група към ОД на МВР Ямбол, РУ Стралджа, е квалифицирано по чл.150
от ЗДвП. С Акта за установяване на административното нарушение са отнети 2 броя
регистрационни табели с №..... и свидетелство за регистрация на МПС №*********,
които са посочени и в процесната заповед. С оглед на
това в процесната заповед е прието, че жалбоподателят
е допуснал управление на МПС от лице, което е неправоспособен водач.
Няма спор между
страните, че процесното ППС е собственост на жалбоподателя.
От приложения по
делото Договор за наем на МПС от 01.01.2023 г. се
установи, че жалбоподателят е предоставил под наем на „Екопозитив“
ЕООД град Нови пазар, представлявано от М.А.М., процесният
лек автомобил, като дружеството от своя страна по силата на Договор за наем на
автомобил от 09.05.2023 г. също е предоставило процесния
автомобил под наем на трето лице Т.Ш.,
гражданин на Украйна.
Процесната Заповед е връчена на адресата на 15.05.2023 г., а
жалбата до АдмС град Шумен е депозирана на 23.05.2023
г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок за
оспорване на акта, поради което съдът приема, че е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна,
поради следните съображения:
Процесната ЗППАМ съдът приема, че е издадена от компетентен
орган. Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл.171
т.2А
се налагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г., на основание
чл.165 от ЗДвП, министърът на вътрешните работи е определил Областните дирекции
на МВР като структура, осъществяваща контрол по ЗДвП. От своя страна, със
Заповед №376з-99/01.02.2022 г. Директорът на ОД на МВР град Ямбол на основание
чл.172 ал.1 от ЗДвП, е оправомощил Началник група в
РУ към ОД на МВР Ямбол, да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки. Настоящата заповед е издадена от Началник група към ОД
на МВР Ямбол, РУ Стралджа, от което следва, че заповедта е издадена от
компетентен административен орган.
При издаването
на заповедта съдът приема, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна
на оспорения административен акт.
Съдът приема, че
процесната заповед отговаря на изискванията за форма.
В нея е посочено, че се издава въз основа Акт за установяване на
административно нарушение, като са описани и установените с Акта обстоятелства.
Съдът намира, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, тъй като в текста на акта фигурира
позоваване на фактическо обстоятелство, съставляващо едновременно с това и
възприетото от органа при произнасянето му материалноправно
основание за прилагане на принудителната административна мярка. В оспорената
заповед са описани подробно фактическите основания за нейното издаване, като
административният орган се е позовал и на съставения АУАН от 15.05.2023 г.
спрямо водачът V=N=, където нарушението е квалифицирано по чл.150 от ЗДвП. АУАН
се явява част от фактическите основания за издаване на процесната
заповед и доколкото административният орган изрично се е позовал на него, то
посочената правна квалификация на нарушението в него безспорно обвързва
фактическите констатации в заповедта. Фактическа обстановка изцяло се подкрепя
от събраните по делото писмени доказателства.
При преценка за
материална законосъобразност на оспорената заповед, съдът установи следното:
Принудителните
административни мерки по чл.171 т.2А
от ЗДвП се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което
те са преустановяващи ПАМ по смисъла на чл.22,
предложение второ от ЗАНН.
Съгласно
разпоредбата на чл.171 т.2а б.А от ЗДвП, цитирана като правно основание за
издаване на заповедта, в редакция на нормата към ДВ бр.2/2018 г., в сила от
03.01.2018 г., за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка «прекратяване регистрацията на пътно превозно средство»
на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен
водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл. 171 т.1
или 4
или по реда на чл.69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Следователно тази вид ПАМ
се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид
ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство, както когато той лично
управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при
наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от
административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от
посочените хипотези и неговия собственик.
В конкретния
случай, видно от мотивите на процесната заповед, в
частност от фактическото описание на деянието, административният орган е приел
наличието на една от хипотезите, визирани в законовата разпоредба, а именно
управление на притежаваното от жалбоподателя ППС от лице, което не притежава
СУМПС или с други думи казано - управление на МПС от водач, който не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него превозно средство.
Съдът намира за
доказано наличието на посоченото в заповедта фактическо основание, обосноваващо
прилагането на процесната ПАМ, което не се оспорва и
от жалбоподателя.
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗДвП всяко пътно превозно средство, което участва в
движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява
от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се
управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на
моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по
чл.152, ал.1, т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на
правоспособността по реда на наредбата по чл.152, ал.1, т.4. Според чл.150а,
ал.1 от ЗДвП, за да има право да управлява МПС, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и
свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Доколкото при
проверката водачът на притежаваното от жалбоподателя ППС не е предоставил СУМПС
и изрично е заявил, че никога не е притежавал такова, то безспорно е налице
нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Административният орган ясно е посочил в
какво се изразява извършеното нарушение, като е подвел законосъобразно фактите
в хипотезата на приложимата правна норма, даваща основание за налагане на
административна принуда спрямо собственика на процесното
превозно средство. При наличието на предвидените в закона материалноправни
предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание, доколкото нормата на чл.171, т.2а, б. «а» от ЗДвП е императивна и административният орган действа в условията на
задължителна администрация. Т.е. преценката и мотивите за прилагане на
принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата
правна норма.
Неоснователно се
явява възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената
заповед, тъй като не е допуснал лицето до управление на МПС, видно от
представените договори за наем. Действително съдът констатира, че
административният орган в заповедта е приел, че „жалбоподателят е допуснал
управление на МПС от лице, което е неправоспособен водач“. Този факт, дори и да
не е налице, по никакъв начин не се отразява върху законосъобразността на процесната ПАМ. От правилно приложените материалноправни
разпоредби на ЗДвП става ясно, че при налагането на принудителната
административна мярка по чл.172 ал.4 във връзка с чл.171 т.2а б.а от ЗДвП –
изземване на свидетелство за регистрация на МПС и на табели с регистрационния
номер, е без значение обстоятелството, че автомобилът е бил управляван от
водач, различен от лицето, на което е бил отдаден под наем от собственика му,
дори и той да не е дал съгласието си за това. Иначе казано, фактът, че
превозното средство е било управлявано от друго лице, а не от наемателя е ирелевантен за отговорността на собственика на МПС дори и
той да не е знаел, че другото лице не притежава СУМПС. В противен случай,
самата принудителна мярка – изземване на СРМПС и на табели с регистрационен
номер не би могла изобщо да бъде налагана, а тя не може да бъде насочена към
лице, различно от собственика на съответното превозно средство.
Разпоредбата на
чл. 171 т.2а б.а от ЗДвП е категорична и ясна, че се прекратява регистрацията
на пътно превозно средство, не само когато собственик, който го управлява е
неправоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171 т.1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. По силата на чл.171 т.2а б.а от ЗДвП, тази
принудителна административна мярка се налага и на собственик, когато неговото
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. В този случай, актът за
установяване на административно нарушение, съставен в изпълнение на чл.172 ал.4
от ЗДвП, е срещу лицето, управлявало моторното превозно средство, както това е
сторено в настоящия случай от контролните органи. Въз основа на същата
разпоредба, свидетелството за регистрация на моторното превозно средство и
табелите с регистрационния номер се изземват от собственика. След като
наемателят го е отдал на трето лице без знанието и съгласието на собственика на
превозното средство, отговаря пред наемодателя за вредите, настъпили от този
факт, въз основа на чл.233 от Закона за задълженията и договорите.
Обезщетението за тези вреди се предявява по общия исков ред пред съответния
граждански съд или въз основа на неустойка, посочена в договора и основанието
за обезвъзмездяване е извън обхвата на настоящия
правен спор.
За пълнота на
изложеното следва да бъде посочено също така, че ПАМ се налагат отделно от административните
наказания по чл.13 от ЗАНН, които имат различна цел, посочена в чл.12 от ЗАНН.
Наложената принудителната административна мярка е в минималния размер от 6
месеца, предвиден в чл.171 т.2а б.а от ЗДвП.
В този смисъл се
явява и неоснователно възражението на жалбоподателя за несъразмерност между
приложената принудителна административна мярка и последиците от мярката.
Преценката за съразмерност по чл.6 от АПК се прави само и единствено при
упражняване на оперативна самостоятелност, т.е. в настоящия случай при
определяне срока на действие на мярката. При хипотезата на чл.171 т.2а
б."а" от ЗДвП на първо място следва да се посочи, че нормата е
императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а
последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. Фактът е от
значение както във връзка с тълкуването на същата, така и във връзка с
приложението на чл.6 АПК. За приложение на принципа за съразмерност по чл.6 АПК, може да се говори само и единствено в хипотеза, в която органът действа
при условията на оперативна самостоятелност - има право на преценка между две
или повече законосъобразни възможности. В конкретната хипотеза органът няма
право на такава преценка. При реализиране в действителността на фактите,
представляващи основание за определяне на мярката, същият орган е длъжен да
издаде акт, с който да наложи предвидената в ЗДвП ПАМ, без на органа да е
дадена възможност на преценка дали мярката да бъде наложена. Единствено
размерът на мярката се определя от органа в условията на оперативна
самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една
година. Или за оперативната самостоятелност би могло да се говори, само когато
срокът на мярката надвишава минимума от шест месеца. В конкретният случай административният
орган е фиксирал 6-месечен срок на мярката, който законодателят е предвидил
като минимално необходим за постигане целта на закона, а именно – осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на
административните нарушения (чл.171 изр.1 от ЗДвП). В този смисъл е и константната
съдебна практика - Решение №1367/01.02.2019 г. на ВАС по адм.
д. №10008/2018 г. и Решение №2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г.
Законът допуска
засягане на правата на собственика на превозното средство с оглед постигане на
целта, регламентирана в чл.1 ал.2
от ЗДвП, както и в чл.171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че материалният закон е приложен в точния му
смисъл, както и с неговата цел. Съгласно разпоредбата на чл.171 т.2а
от ЗДвП административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, което означава, че при установяване на фактическите основания,
визирани в хипотезата на правната норма, както е в случая, същият няма право на
избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна
мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде
административен акт с указаното от закона съдържание. Наложената принудителна
административна мярка е насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо
състав административно нарушение. В случая административния орган е наложил
мярката за минималния предвиден в закона срок – 6 месеца, поради което
заповедта съответства и на целта на закона.
От така
установеното фактическо и правно положение съдът приема, че процесната
заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена
форма, при липса на съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, както и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. По
изложените съображения съдът приема, че жалбата е неоснователна, поради което същата
следва да бъде отхвърлена.
Ответната страна не претендира разноски, поради което такива не следва
да бъдат присъдени, независимо от изхода на делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
Отхвърля жалбата на М.А.М., с ЕГН
**********,***, чрез пълномощник адвокат Д. Д.при ШАК, против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №23-0814-000044/15.05.2023 г.
на Началник група към ОД на МВР Ямбол, РУ Стралджа, с която е прекратена регистрация
на ППС с рег.№....., на основание чл.171 т.2А б.А от ЗДвП, за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.172 ал.5 от ЗДвП.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137
във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: