Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 337 09.11.2018 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
Нa 10 октомври две
хиляди и осемнадесета година
В открито заседание в следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ УРУКОВ
АТАНАС
АТАНАСОВ
СЕКРЕТАР: ПЕНКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от зам. председателя ТЕЛБИЗОВА-ЯНЧЕВА
в.гр.д. № 1332 по
описа за
Производството е образувано по
въззивната жалба на Г.Д.Г. против решение № 277 от 18.05.2018 г., постановено
по гр.дело № 1350/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд, в частта, в
която се допуска между Ж.Б. и Г.Д.Г.
делба на процесните недвижими имоти при квоти: за Г.Д.Г. с ЕГН ********** : 3/4 ид. части от дворното място ; 3/4 ид.
части от старата жилищна сграда, 3/4 идеални части от първия етаж на масивната
двуетажна жилищна сграда, 1/2 идеална част от втория етаж на масивната
двуетажна жилищна сграда, ѕ идеални части от гаража, строен преди
Въззивницата обжалва частично
решението на първоинстанционния съд в частта, с която е допусната делба на
процесния имот, както и по отношение на допуснатите до делба постройки намиращи
се в имота. Намира, че искът е недопустим
и ако бъде допуснат за разглеждане следва да бъде отхвърлен. По
отношение на него по силата на спогодба по д. № 1035/2014 г. на РС – Казанлък
било предоставено на ползване на непълнолетните деца на ищеца заедно с тяхната
майка и не е наличен спор между страните, че същите ползват имота съвместно с
майка си. По отношение на старата стопанска постройка под № 5 не била посочена
в н.а. № 182 т.ІІІ от
Въззиваемият Ж.Б., чрез адв. С.А., изразява
съображения, че въззивната жалба е допустима, но по същество е неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Излага
съображения по всички оплаквания в жалбата. Намира, че постройките с №№ 1 и 5
към момента на делбата са съществуващи, поради което правилно в съдебното
решение съдът е допуснал до делба и тези постройки. Моли съдът да постанови
решение, с което да отхвърли въззивната жалба на Г.Д.Г. и да потвърди
първоинстанционното решение, както и да му бъдат присъдени разноските по
делото.
Съдът, като обсъди направените в
жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно
разпоредбата на чл.271 ал.1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата
по делото, намери за установено следното:
Предявен е иск за съдебна делба на имот с
правно осн. чл.34 от ЗС във връзка с чл. 341 и сл. ГПК.
Ищецът Ж.Б. твърди, че с Г.Д.Г. са съсобственици на имот- дворно място, цялото
от 812 кв.м. по титул за собственост, а по скица 780.00, находящо се в
гр.Шипка, по одобрен със заповед № 069/2003г. на община Казанлък ПУП,
представляващо УПИ VI - 133, в квартал 61, при съседи на имота по скица: улица,
имот № V - 13. През 1999 год. сключил
граждански брак с ответницата. През 2003г. закупили една втора идеална част от
дворно място, цялото от 812 кв.м. по титул за собственост, а по скица 780.00,
находящо се в гр.Шипка, по одобрен със заповед № 069/2003г. на община Казанлък
ПУП, представляващо УПИ VI - 133, в квартал 61, при съседи на имота по скица:
улица, имот № V - 132, имот № IX - 134, имот № VIII -136, имот № VII - 137,
ведно с построените в това място масивна жилищна сграда, стара жилищна сграда,
гараж, навес. Останалата една втора идеална част от имота ответницата била
придобила по наследство, поделено с договор за доброволна делба № 154/02.12.1996г.
След като закупили имота съборили жилищна
сграда, като оставили само три подпорни стени и изградили нова къща, с
циментови плочи за пода на първият и вторият етаж и тавана, тъй като същите
били на гредоред. Поставили изолация на стените и пода, изградили нов покрив с
нови керемиди, изградили два комина, измазали къщата отвън и от вътре,
боядисали стените от вън и от вътре с луксозна мазилка, поставили ламинат и
теракот на пода, алуминиева дограма на всички прозорци и врати, изградили ново
стълбище от мазето към първият етаж, поставили ново подово покритие и нова
врата. Направили канализация. Обзавели луксозно къщата. Изградили в двора
помещение за офис, което се намира до друго помещение, предназначено за офис,
построили и гараж.
На 28.10.2013г. бракът му с ответницата бил
прекратен и имотът, описан по-горе и представляващ семейна имуществена общност
останал неподелен между тях.
Твърди, че към момента притежава 1/4 идеална част от земята-дворното място,
1/4 идеална част от старата къща-жилищната сграда изградена през 1989 год., 1/4
идеална част от стария офис, а ответницата притежава 3/4 идеални части от
същите.
Твърди, че притежава 1/2 идеална част от
масивната жилищна сграда-двуетажна сграда построена през 2007 год., 1/2 идеална
част от новопостроеното през 2007 год. за офис помещение, както и 1/2 идеална
част от гаража, построен преди 1989 год.
Твърди, че жилището е единствено за него,
пожелал да изкупи дела на ответницата и по този начин да прекратят доброволно
съсобствеността върху имота, но не стигнали до споразумение относно цената на
нейният дял. Не могат да го ползват заедно, поради неразбирателството помежду
им. Твърди, че имотът е неподеляем и следва да бъде изнесен на публична продан,
сумата от продажбата му да бъде поделена между него и ответницата в съотношение
за него: 1/4 ид. ч. от дворното място с ограда построена през 2004 год.;1/4 ид. ч. от жилищната сграда построена през
1989 год., 1/2 идеална част от двуетажната жилищна сграда, построена през 2007
год., 1/2 ид. част от помещението-склад построено през 2007 год., 1/4 ид. част
от гаража, построен преди 1989 год. и 1/4 ид. част от сградата-стопанска
постройка, построена преди 1989 год. и за ответницата: 3/4 ид. ч. от дворното
място с ограда построена през 2004 год.; 3/4
ид. ч. от жилищната сграда построена през 1989 год., 1/2 идеална част от
двуетажната жилищна сграда, построена през 2007 год., 1/2 ид. част от
помещението-склад построено през 2007 год.,3/4 ид. части от гаража, построен
преди 1989 год. и 3/4 ид. части от сградата-стопанска постройка, построена
преди 1989 год. Моли съда да се произнесе с решение, с което да допусне до
съдебна делба описания недвижим имот при посочените квоти. Моли съда да
прекрати съсобствеността между страните върху горепосоченият имот чрез изнасянето
му на публична продан като неподеляем, а получената сума да бъде разпределена
между него и ответницата, съобразно притежаваните дялове.
Ответницата Г.Д.Г. оспорва изцяло предявените
претенции по основание и размер. Признава, че бракът й с ищеца е прекратен с
развод през 2013г. По време на брака закупили 1/2 идеална част процесния имот,
но с нейни лични средства, ищецът нямал никакъв принос по закупуването на
имота, както и по неговото изграждане и реновиране в последствие. Твърди, че никога
не са извършвали събаряне на жилищната сграда. Разкрили единствено покрива на
съществуващия етаж и извършили надстрояване.
Заявява, че обект № 1 –стара жилищна сграда следва да бъде изключен от
делбата тъй като не съществува. Ако съдът допусне старата жилищна сграда и
навеса описани в н.а.№ 182/2003 год. до делба заявява, че по 1/2 идеална част
от двата обекта са нейна лична собственост, а останалата 1/2 ид. част от същите
обекти са придобили в съсобственост с ищеца по време на брака им, т.е от тях тя
притежава по 3/4 ид. части, а ищецът – по 1/4 ид. част. По отношение на
дворното място твърди, че 1/2 ид. част от мястото е нейна лична собственост, а
другата 1/2 идеална част от същото дворно място са придобили в съсобственост с
ищеца по време на брака им. По отношение на двуетажната жилищна сграда заявява,
че от първият жилищен етаж на сградата описана в н.а. №182/2003 г. тя притежава
на лично основание 1/2 ид. част, а другата 1/2 ид. част от този първи етаж е
придобита в съсобственост с ищеца по време на брака им. По отношение на втория
етаж на същата жилищна сграда, като строен по време на брака им, заявява, че
всеки притежава по една втора идеална част от този етаж. Заявява, че притежава
на лично основание правото на собственост на 1/2 ид. част върху гаража- обект №
4, построен в дворното място, а заедно с ищеца са придобили по време на брака
си другата 1/2 ид. част поради което тя е собственик на 3/4 ид. части от
гаража, а ищецът – на 3/4 ид. част.
На основание чл.349 от ГПК претендира
възлагане на имота като нейно единствено
жилище и на основание, че на нея е предоставено упражняването на родителските
права на родените от брака деца.
По делото не се спори, а и това се установява
от нот. акт № …том …дело № …год., че на
27.02.1973 год. Г.Г. със съгласието на съпругата си Т.Г. продават на сина си Д.Г.Г.
дворно място от 812 кв.м. с всички постройки в него, находящо се в с.Шипка,
Старозагорски окръг, за което е образуван парцел № ХI-34 в кв.61 по плана на
същото село при съседи наследници на А.М., Д.Ч. и улица за сумата 5000лв. срещу
задължението купувача да се грижи за продавача и за съпругата му Т.Д.Г. до края
на живота им и при запазване на правото на продавача и на неговата съпруга да
ползват по свои избор едната или другата жилищни постройки намиращи се в
имота. Видно от договор за доброволна
делба от 02.12.1996 год., вписан в АВ на 02.12.1996 год. Т.Д-Л. и Г.Д.Г.
получават правото на собственост върху дворно място от
Видно от нот. акт № …том …дело № …год. Т.Д.Л.
продава на сестра си Г.Д.Б. придобития чрез наследство и делба свой имот: 1/2
ид.ч. от дворно място цялото с площ от
В този смисъл са и констатациите на вещото
лице инж.Д.Д., която в с.з. въз основа на направения оглед и строителни книжа
заявява, че за двуетажната жилищна сграда по стария проект по който е била
строена сградата, между мазето и първия етаж е било гредоред, по новия проект е
било плоча и е изпълнена такава, същото е и за тавана на първия етаж, било е
гредоред, изпълнено е плоча. На първия етаж промяната е зазидване на две врати,
ако има излизане извън проекта, това трябва да е отразено в строителните книжа,
но в предоставените й от страните книжа не е отразено друго освен зазидване на
вратите.
От приложените към настоящото дело
производство, водени между страните по делото се установява, е с влязло в сила
на 28.10.2013 г. решение по гр. д. 1785/2013 г. по писа на РС – Казанлък
сключеният на 06.07.1999 г. в гр. Казанлък граждански брак между Ж.А.Б. и Г.Д.Б.
е прекратен с развод по взаимно съгласие. Упражняването на родителските права
спрямо децата А.Ж.Б. ЕГН ********** и Д.Ж.Б. с ЕГН ********** е предоставено на
Г.Д.Б. и е постановено децата да живеят при майката Г.Д.Б. на адрес ***.
Ползването на семейното жилище находящо се в гр. Шипка, ул. „…“ № …е
разпределено между съпрузите както следва: на Ж.А.Б. е предоставено ползването
на спалнята и санитарния възел на жилищната сграда; ползването на останалите
помещения от жилищната сграда е предоставено на Г.Д.Б. и двете деца на
съпрузите; ползването на кухнята на първия етаж от жилищната сграда е
предоставено съвместно на Ж.А.Б., Г.Д.Б. и двете им деца А.Б. и Д.Б..
С влязло в сила решение постановено по гр. д.
№ 876/2014 г. по описа на РС – Казанлък и издадената въз основа на това решение
заповед за защита Ж.Б. е отстранен от обитаваното на семейното жилище в гр.
Шипка, ул. „…“ № …за срок от 6 месеца, считано от 18.07.2014 г.
Въз основа на одобрена по гр. д. № 1035/2014
г. по описа на РС – Казанлък съдебна спогодба е изменено постановеното по гр. д
№ 1785/2013 г. по описа на РС – Казанлък решение № 502/2013 г. в частта касаеща
ползването на семейното жилище. Ползването на семейното жилище гр. Шипка, ул. „…“
№ …, представляващо дворно място с двуетажна жилищна сграда е предоставено
изцяло на Г.Д.Г. като Ж.А.Б. е осъден да освободи семейното жилище в гр. Шипка,
ул. „…“ № …, представляващо дворно място с двуетажна жилищна сграда в срок
до 01.02.2015 г.
С влязло в сила решение № 171/05.04.2016 г.
постановено по гр.д. № 2034/2014г е
отхвърлен предявеният от Г.Д.Г., с ЕГН-********** *** срещу Ж.Б., с ЕГН-**********
*** иск за признаване за установено по отношение на Ж.Б., че поради липса на
съвместен принос Г.Д.Г. е изключителен собственик на 1/2 идеална част от дворно
място, цялото с площ от 812 кв.м.,
находящо се в гр. Шипка, по одобрен подробен устройствен план на града със
заповед №069/2003 г. на Община Казанлък, представляващо УПИ VI-133, в кв.61 при
съседи: от изток-улица, от запад-УПИ IХ-134, от север –УПИ V-132 и от юг- УПИ
VIII-136 и УПИ VII-137, заедно с 1/2 идеални части от построените в това дворно
място масивна жилищна сграда, жилищна сграда, гараж и навес с оградни стени,
като неоснователен.
Видно от скица № 882/06.06.2014 г. УПИ VI -
133 квартал 61 по действащия ПУП за който регулацията е приложена, е с площ
Видно от представеното у-ие
№194-С-2235/11.09.2014 год. на Община Казанлък и приложеното към нея
копие-извадка от ПУП на гр.Шипка, одобрен със Заповед №69/2003 год. в УПИ VI – 133 квартал 61 по плана на гр.
Шипка се намират следните обекти: Сграда 1 – жилищна, строена преди 1989г. с
площ 60кв.м, няма данни за строителни книжа; Сграда 2 – двуетажна жилищна, с
надстройка направена през
От заключението на съдебно счетоводна
експертиза с вещо лице инж. Д.Д., което заключение съдът възприема изцяло като
компетентно и добросъвестно се установява, че, имотът предмет на настоящото
производство съдържа следните обекти: -дворното
място, за което е отреден УПИ VI - 133, квартал 61 по плана на гр. Шипка с площ
При така установените фактически
обстоятелства по делото, въззивният съд намира за безспорно установено по
делото, че страните са съсобственици на недвижим имот-дворно място с постройки.
Съсобствеността е смесена, възникнала е от повече от един юридически факти, а
именно делба, наследяване, покупко-продажба и построяване и надстрояване. Съдът
приема, че страните са съсобственици на: дворното място, за което е отреден УПИ
VI - 133, квартал 61 по плана на гр. Шипка с площ
Установено е по делото, че въз основа на
извършената на 02.12.1966 год. делба Г.Д.Г. е придобила преди брака си с ищеца,
в съсобственост със сестра си Т.Л., собствеността на 1/2 идеална част от дворно място от
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира
че процесните недвижими имоти следва да бъдат допуснати до делба при посочените
по-горе квоти за всяка една от страните.
Въззивният съд намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че искът за делба е недопустим и следва да бъде
отхвърлен, тъй като по гр.д.№1035/2014г. по описа на КРС между страните е
постигната спогодба за ползване на семейното жилище от съпругата и децата,
поради което твърди, че съгласно чл.57 ал.4 във вр. с чл.61 от ЗС и решение
№70/25.06.2014г. на ВКС по гр.д.№31/2014г. II ГО, правото на ползване върху
имота предмет на делбата следвало да бъде прекратено преди производството по
делбата. Налице е разлика между учредяване на ограничено право на ползване
върху чужд имот и създаване на облигационно отношение между страните при
прекратяване на брака за това кой от бившите съпрузи ще ползва имота.В първия
случай учреденото право на ползване по съответния ред е тежест върху имота,
която не позволява делба на имота, тъй като ползването изключва възможността за
това. Във втория случай съглашението между страните при прекратяване на брака
относно ползване на имота представлява облигационно/наемно / правоотношение и
се прекратява с извършването на делбата. В този случай неползващия имота съпруг
има право на наемната цена за частта от имота, която не ползва. С оглед на това
въззивният съд намира, че предявеният иск е допустим и основателен, а
въззивната жалба в тази й част е неоснователна.
Относно оплакването, че сграда №1 и
селскостопанска постройка №5 от съдебно-техническата експертиза са
несъществуващи и разрушени, поради което следва да се изключат от делбената
маса, въззивният съд намира, че то е неоснователно. Видно от заключението на
съдебно-техническата експертиза, като вещото лице е извършило и оглед на място
на имот, постройките №1 и №5 са съществуващи към този момент в имота, поради
което правилно първоинстанционния съд е допуснал до делба и тези постройки.
Предвид гореизложените
съображения, настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, поради което следва да
бъде потвърдено като такова. При постановяването му не са допуснати нарушения
на материалния и процесуалния закони, изводите съответстват на събраните по
делото доказателства.
С оглед
изхода на делото – неоснователност на въззивната жалба, следва въззивницата да
бъде осъдена да заплати на въззиваеамия направените разноски за въззивното
производство, които видно от представяния списък по чл.80 от ГПК са в размер на
600 лв. – адвокатско възнаграждение.
Водим от горните мотиви, Старозагорския
Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 277 от 18.05.2018 г., постановено по гр.дело № 1350/2014 г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН ********** *** да заплати на Ж.Б. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес ***, офис № 6, адв. С.А. сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща направените разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл.280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: