№ 2012
гр. Варна, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20233110109483 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано е по искове на В. Г. С.,
ЕГН**********, чрез адв. Ц. С. Д., Личен № ****, Адвокатска Колегия - гр.
Варна Съдебен адрес: гр. Варна, бул."****" №79, против „****" АД, ЕИК:
****, Седалище и адрес на управление гр. Варна, 9009, ВАРНА ТАУЪРС —
Г, бул. „****" № 258 Представлявано от ****, ****, **** с правно
основание чл.124 ал. 1 ГПК във вр. с чл.111 б.“в“ от ЗЗД, за призванане за
установено, че ищецът не дължи на ответното сумата в общ размер на
77.57лв. /седемдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки /
представляващи начислена сума по фактура с номер ****/30.04.2018,
дължима за периода 05.04.2018г. до 24.04.2018г. по партида с клиентски №
**** и абонатен № ****, с адрес на потребление гр.Варна, вилна зона, м-
ст.“****“ №804, поради настъпила погасителна давност на вземането.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Твърди, че е бивш собственик на недвижим имот, находящ се в
гр.Варна, м-ст.**** №804, в който била доставяна ел. енергия по партида с
клиентски номер№**** и абонатен №****. Твърди, че е продал имота през
2018г., но през 2023г. установил, че в масивите на „****" АД фигурира негово
задължение в размер на 77,57лв., за което е издадена фактура №**** от дата
30.04.2018г.
1
Твърди, че не бил съгласен с издадената фактура и на 21.06.2023г.
депозирал възражение за недължимост и погасяване по давност на вземането,
в ответното дружество.
Твърди, че на 11.07.2023г. получил писмен отговор от ответното
дружество, с който го уведомявали, че възражението му е неоснователно.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от „****” АД, в който се
оспорва иска като недопустим и неоснователен. Твърди се, че процесното
задължение касае реални доставки и консумация на ел.енергия. Не се оспорва
изтичането на погасителна давност, но се твърди, че не е погасено правото им
на вземане.
Моли поради изложените съображения за постановяване на решение по
спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си
представител поддържа иска и моли да бъде уважен, ответникът чрез
процесуалния си представител в писмено становище моли предявеният иск да
бъде отхвърлен на съображенията изложени в отговора.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От писмо с изх. № **** от 10.07.2023 г. от „****“ АД се установява, че
ищецът е отправил възражение против поискал от ответното дружество
погасяване на задължение по фактура ****/30.04.2018, на стойност 77.57лв.
/седемдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки /, дължима за периода
05.04.2018г. до 24.04.2018г. по партида с клиентски № **** и абонатен №
****, с адрес на потребление гр.Варна, вилна зона, м-ст.“****“ №804, поради
настъпила погасителна давност на вземането, като ответното дружество му е
отговорило, че не са налице основания за възражението му.
От фактура с номер ****/30.04.2018г. се устновява, че е издадена за
консумирана ел.енергия периода 05.04.2018г. до 24.04.2018г. по партида с
клиентски № **** и абонатен № ****, с адрес на потребление гр.Варна,
вилна зона, м-ст.“****“ №804, за сумата от 77.57лв. /седемдесет и седем лева
и петдесет и седем стотинки /, със срок за плащане до 21.05.2018г.
Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд,
2
като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,
ал.1 ГПК вр. с чл.111, б.“в“ ЗЗД и чл.110 ЗЗД да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата в общ размер на 77.57лв. /седемдесет и седем лева и петдесет и седем
стотинки / представляващи начислена сума по фактура с номер
****/30.04.2018, дължима за периода 05.04.2018г. до 24.04.2018г. по партида
с клиентски № **** и абонатен № ****, с адрес на потребление гр.Варна,
вилна зона, м-ст.“****“ №804.
Ищцецът носи доказателствената тежест да докаже че ответникът е
издал за процесния обект на потребление фактура с номер ****/30.04.2018г.,
за потребена ел.енергия на обща стойност 77.57лв.
Ответникът носи доказателствената тежест, че количествата
електроенергия, остойностени с издадената фактура са реално доставени и
потребени в обекта; че същите са отчетени и фактурирани по реда, предвиден
в Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Енерго-Про продажби” АД; че изискуемостта на задължението за заплащане
на фактурираните количества ел. енергия е настъпила, както и неговия
размер.
Съдът приема за безспорно доказано, че между страните е било налице
валидно възникнало облигационно правоотношение по повод доставката на
електроенергия в процесния обект на потребление с клиентски № **** и
абонатен № ****, с адрес на потребление гр.Варна, вилна зона, м-ст.“****“
№804.
Искът е допустим, тъй като ищецът има правен интерес от
предявяването му предвид издадените от ответното дружество процесна
фактура, която видно от изпратеното до ищеца писмо от 10.07.2023г. счита за
дължима и предвид изявлението на ответното дружество, в писмото и в
отговора на исковата молба, че давността не се прилага служебно. Ищецът
има правен интерес да установи, че неплатените от него задължения са
погасени по давност, тъй като след установяване на този факт, ответното
дружество няма да има право да ги претендира, което би създало правна
сигурност за ищеца.
Между страните е безспорно, че през процесния период на консумация
3
на електро енергия, ищецът е клиент на ответното дружество, което му
предоставя електроенергия с обект на потребление, находящ се в гр.Варна,
вилна зона, м-ст.“****“ №804, с клиентски № **** и абонатен № ****.
От издадената фактура се установява, че тя е издадена за потребена
електроенергия.
Поради това съдът счита, че ответното дружество доказа, че е
изпълнило договорното си задължение да достави до ищеца електроенергия,
която той е потребил.
Погасителната давност представлява изтичане на определен срок от
падежа на вземането, след който се отнема възможността на кредитора да
иска принудително осъществяване на своето право. По този начин
погасителната давност има своя дисциплиниращ характер за кредиторите да
изискват своевременно заплащане на дължимите им вземания и създава
правна сигурност за длъжниците, които след изтичане на определения срок и
бездействие от страна на кредитора имат възможност да не заплатят
дължимото от тях като се позоват на погасяването му по давност.
Позоваването на погасителната давност може да се извърши както чрез
възражение от длъжника при предявен иск срещу него или чрез предявяване
от длъжника на отрицателен установителен иск, че не дължи вземането
поради погасяването му по давност, какъвто е настоящият случай.
От събраните по делото доказателства, а е и безспорно между страните,
че през процесния период ищецът е потребител на електроенергия доставяна
от „Енерго – Про Продажби“ АД, като страните са били обвързани в
отношенията помежду си от Общите условия.
Ответното дружество е издало на ищеца фактура №**** от дата
30.04.2018г. на стойност 77.57лв., дължима за периода 05.04.2018г. до
24.04.2018г., със срок за плащане до 21.05.2018г.
Безспорно е, че тази фактура не е заплатена от ищеца.
Доказа се от писмо от 10.07.2023 г., изпратено от ответника на ищеца и
от процесуалните твърдения и поведение на ответното дружество, че то
изисква заплащането на процесната сума.
На основание чл.111, б."в"от ЗЗД се погасяват с тригодишна давност
вземанията за периодични заплащания каквото е вземането на ответното
4
дружество за потребена електроенергия. Така е прието и в Тълкувателно
решение № 3/2011г. на ОСГКТК на ВКС, според което вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както
и на доставчици на комуникационни услуги представляват периодични
плащания по смисъла на чл.111, б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Съгласно разпоредбата на чл.114 ал.1 от ЗЗД давността започва да
тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквото е процесното за главница/, давността тече от деня на
падежа. В случая падежа на процесната фактура е последната дата за плащане
посочена по-горе - 21.05.2018г., т.е давностния погасителен срок по
вземанията за консумирана електроенергия е изтекъл през периода
22.05.2018г. – 22.05.2021г. т.е. преди подаване на исковата молба.
Предвид гореизложеното предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени.
Ищецът е претендирал разноски и такива му се дължат предвид
уважаване на иска. Според доказателствата по делото разноските сторени от
ищеца са следните държавна такса в размер на 50лв. и заплатено
адв.възнаграждение в размер на 400лв.
Разноски на ответника не се дължат предвид изхода на делото.
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ГПК вр. с чл.111,
б.“в“ и чл.110 ЗЗД в отношенията между страните, че В. Г. С.,
ЕГН********** НЕ ДЪЛЖИ на „****" АД, ЕИК: ****, Седалище и адрес на
управление гр. Варна, 9009, ВАРНА ТАУЪРС — Г, бул. „****" № 258
представлявано от ****, ****, **** сума в размер на 77.57лв. /седемдесет и
седем лева и петдесет и седем стотинки / представляващи начислена сума по
фактура с номер ****/30.04.2018, дължима за периода 05.04.2018г. до
24.04.2018г. по партида с клиентски № **** и абонатен № ****, с адрес на
потребление гр.Варна, вилна зона, м-ст.“****“ №804, поради настъпила
погасителна давност на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК “****” АД, ЕИК: **** със
5
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ****, бул. **** №258 ДА
ЗАПЛАТИ на В. Г. С., ЕГН********** сумата от 450/четиристотин и
петдесет/ лева, представляващи разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6