Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№

гр.П., 08.01.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

П.ски районен съд, VI граждански състав, в публично заседание на 18.12.2017 г., в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ФИЛИПОВА

      

при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 4909 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взема предвид:

Производството е по реда на чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.

Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против В.Ц.П., с ЕГН **********, с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на сумата от 484,52 лв., за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по което е образувано ч.гр.д. № 2917/2017 г. на РС-гр.П., по което съдът е издал заповед за изпълнение срещу ответника, своевременно възразена. РС П. е указал на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 ГПК. Ищецът твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване дължимостта на вземането, както следва: 426.24 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.03.2014 г. до 28.02.2017 г. и 58,28лв. – лихва за забава от 08.05.2014г. до 18.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2917/2017 г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.

Препис от исковата молба и доказателствата са връчени на ответника по делото, в едномесечния срок след получаването им, по делото е постъпил отговор, в който се оспорват и двата предявени иска. Твърди се, че не става ясно как е формирана претендираната главница по установителния иск, доколкото липсват данни как са формирани отделните начислявани от ищеца суми за компонентите на консумирана топлинна енергия. Не се сочи по какви цени е начислена цената на топлинна енергия, спазен ли е предвидения в ОУ ред за продажба на топлоенергия за битови нужди ред. В тази връзка се оспорва верността на представения препис – извлечение от сметка за задълженията за исковия период, приложен към заповедното производство. Твърди, че не са налице валидни Общи условия съобразно изискванията на ЗЕ. Оспорва иска за обезщетение за забава като неоснователен, тъй като липсва яснота как е формирана главницата. Твърди, че е недоказано извършването на дялово разпределение на топлинна енергия в сградата от ищеца за исковия период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че е останало недоказано какво количество топлоенергия реално е предоставено. Сочи, че видно от договор за продажба на жилище от държавния жилищен фонд от 01.12.1976 г. и удостоверение за наследници на Ц.Й.П.приложени към възражението в заповедното производство, собственици на имота, за който се претендира незаплатената топлинна енергия са Ц.Й.П.ЕГН ********** и В.А.П.ЕГН **********, като след почиването на Ц.П.на 06.08.2003  г. негови наследници са В.А.П.ЕГН **********, Л.Ц.П.ЕГН ********** и ответника. Твърди, че съгласно съдебната практика след като исковото производство е продължение на заповедното производство, диспозитивът на исковата молба не може да се различава от приетото в заповедното производство. Твърди, че в конкретния случай е налице разминаване между претендираните в заповедното производство главница и лихва и посоченото в петитума на исковата молба. Претендира, че приложеното към исковата молба съобщение за дължими данъци от Община П. представлява злоупотреба с личните му данни.

Третото лице – помагач - „НЕЛБО“ ЕАД гр. София, не взема становище по съществото на делото, представя изисканите от него писмени доказателства, с които доказва, че е извършвал отчитането и дяловото разпределение в сградата на адрес ***

 

 

 

 

Съдът, като обсъди становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:  От приложеното ч.гр.д. № 2917/2017 г. по описа на ПлРС се установява, че ищецът е депозирал на 25.04.2017 г. пред ПлРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника В.Ц.П., с ЕГН ********** за следните суми – 848.90 лв. – главница, представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2012 год. – 28.02.2017 год.; 234.77 лв. - лихва върху главницата за периода от 02.03.2012 год. – 18.04.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.04.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски за ДТ в размер на 25.00 лв. и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. Установява се също така, че за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение с № 1825 от 26.04.2017 г. По тази заповед ответникът е възразил в законоустановения срок. С Разпореждане на съда, получено от заявителя на  08.06.2017 г., е указано на заявителя  да предяви иск за установяване на вземанията си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило възражение от длъжника. Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което съдът го приема за допустим.

В изпълнение на указанието на заповедния съд, ищецът е предявил иск срещу ответника за установяване на своето вземане, като е редуцирал неговия размер, съобразявайки изтичането на кратката погасителна давност, претендирайки признаване дължимостта на вземането, както следва: сумата от 426.24 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.03.2014 г. до 28.02.2017 г. и 58,28лв. – лихва за забава от 08.05.2014г. до 18.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 2917/2017 г. на ПлРС до окончателното изплащане на сумите.

Видно е от приложено от ищеца копие от вестник „Посоки”, че „Т.П.” ЕАД е публикувала общите условия за предоставяната от нея услуга.

По делото е приет договор за продажба на жилище от държавния жилищен фонд от 01.12.1976 г., видно от който ***е продаден на Ц.Й.П.и В.А.П.по реда на Наредба за продажба и замяна на държавни жилища, ДВ бр.81/1973 г. По ч.гр.д. № 2917/2017 г. на ПлРС е представено удостоверение за наследници на Ц.Й.П.от 23.05.2017 г., видно от което същият е починал на 06.08.2003 г., като наследници на същия се явяват В.А.П.-съпруга, и Л.Ц.П.и В.Ц.П.-синове.

Отчетът за консумация на отдадената в жилището и в сградата топлоенергия е изготвен от третото лице – помагач на ищеца „НЕЛБО“ ЕАД гр. София, което е представило по делото подробни месечни справки за разпределението на ТЕ в жилището на ответницата – л. 40 – 79 от делото, за периода м. 03.2014г. – м. 04.2017 г. Съгласно тези справки, съгласно представеното от ищеца извлечение от сметката на ответника, а и съгласно заключението на ССчЕ по делото, за процесния период размерът на главницата, представляваща стойността на консумирана и незаплатена топлинна енергия е начислена за следните пера: сума за отопление от щранг лира в размер на 113,89 лв., ТЕ за сградна инсталация в размер на 305,99 лв., дялово разпределение в размер на 6,36 лв. ВЛ е определило размера на лихвата върху главницата от изискуемостта на отделните плащания за периода от 08.05.2014 г. до 18.04.2017 г. в размер на 58,28 лв.

По делото е допусната СТЕ по задачи, формулирани от ищцовото дружество. Видно от заключението на същата топлоснабденият имот се намира в топлофицирана жилищна сграда, състояща се от 26 апартамента и офис помещение. В жилището не са били монтирани отоплителни тела, отоплението в банята се осъществява посредством щранг лира. При така описаните фактически обстоятелства индивидуалната сметка за имота съдържа два компонента- делът на имота за отдадената топлинна енергия в сгррадната инсталация и отоплението в банята. Отопляемият обем на имота възлиза на 120,41 куб.м., а на цялата сграда- на 3483,66 куб.м. В заключението са включени два броя таблици, съобразно които по месеци е посочена стойността на дела на имота от топлинната енергия за сградна инсталация за периода м.03.2014 г.-м.02.2017 г., както и е изчислена топлинната енергия за отопление в баня от щранг лира. ВЛ посочва в заключението си, че до сградата е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работела. Посочва, че през процесния период до имота е доставяна ТЕ с компоненти, посочени по-горе. Фирмата за дялово разпределение е начислявала топлинна енергия за отопление в баня и дял от сградна инсталация на имота. Разпределението на ТЕ е изготвено съгласно методика за разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост, приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334  от 06.04.2007 г.

Съдът кредитира тези две експертни заключения, като обективни и изготвени от специалисти, разполагащи с необходимите специални знания.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: На първо място следва да бъде отбелязано, че са неоснователни доводите за недопустимост на иска поради несъвпадение на сумите от заповедното и исковото поизводство. В исковото производство няма пречка кредиторът да заяви претенцията си в различни размери и периоди, стига същите да са обхванати от размерите и периодите, за които е издадена заповедта за изпълнение /така и решение от 02.11.2016 г. по в.гр.д.№743/2016 г. на Пл ОС/.

Безспорно се доказа, че ищецът - „Т.П.” ЕАД, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като е последвало възражение от страна на длъжника. Това поражда правен интерес за заявителя/ищец да подаде установителен иск по чл. 422 ГПК, с което е образувано настоящето дело. Същият е предявен в законоустановения срок.  Съдът намира, че съгласно чл. 153 ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна енергия, поради което тя е дължима. По делото се установи от всички приети експертизи, че в сградата има изградена АС и топлопреносна мрежа. При това процесния имот се явява топлоснабден по смисъла на ЗЕ, а ответникът като физическо лице, собственик на топлоснабден имот е лице ползващо ТЕ за битови нужди в процесното жилище и има качеството на потребител на ТЕ.

Законът за енергетиката утвърждава като принцип за уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия в сгради - етажна собственост, реално доставената на границата на собственост топлинна енергия - чл. 156, ал. 1 ЗЕ. Т.е., законът гарантира правото на топлопреносното предприятие да получи цената на доставената до абонатната станция на сградата – етажна собственост - топлинна енергия. Тази цена подлежи на разпределение между отделните собственици на имоти в сградата, явяващи се потребители на топлинна енергия по утвърдени правила. От допуснатата по делото СТЕ се установява, че дружеството за дялово разпределение е начислявало топлинна енергия за отопление в баня и дял от сградна инсталация на имота, като разпределението на ТЕ е изготвено съгласно методика за разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост, приложение към чл.61 ал.1 от Наредба за топлоснабдяване №16-334  от 06.04.2007 г.

От представения с исковата молба договор за продажба на жилище от държавния жилищен фонд от 01.12.1976 г., се установява, че ап.15, находящ се в ***, е закупен от Ц.Й.П.и В.А.П.по реда на Наредба за продажба и замяна на държавни жилища, ДВ бр.81/1973 г.

От представеното ч.гр.д.№2917/2017 г. на ПлРС удостоверение за наследници от 23.05.2017 г. е видно, че Ц.Й.П.е починал на 06.08.2003 г., като негови наследници се явяват В.А.П.-съпруга, и Л.Ц.П.и В.Ц.П.-синове.

От представените по делото препис-извлечение от сметка, както и ССчЕ и СТЕ, се установява, че за периода на топлоснабден имот ***е дължима сума в размер на 426.24 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.03.2014 г. до 28.02.2017 г. и 58,28лв. – лихва за забава от 08.05.2014г. до 18.04.2017 г. От представената по делото ССчЕ се установява, че дължимите суми не са заплатени, като плащане не се и твърди от ответника. По делото не са представени доказателства, нито се твърди извършване на делба, но на осн. чл. 30 ал.3 от ЗС съдът приема, че всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. От представеното удостоверение за наследници съдът приема, че ответникът е придобил по наследство 1/3 ид.ч. от процесния недвижим имот, като дължи на ищеца 1/3 от дължимите суми за топлинна енергия и сградна инсталация за процесния имот, или 142,08 лв. главница. По отношение на лихвата за забава ВЛ е изчислило сумата върху главницата от 426.24 лв., поради което съдът счита, че същата следва да бъде изчислена върху главницата от 142,08 лв. или дължимата лихва за забава за периода 08.05.2014 г. до 18.04.2017 г. е в размер на  42.59 лева.

Ето защо ответникът следва да бъде осъден  да заплати на ищеца сумата 142,08 лв., представляваща 1/3 ид.ч. от сумата 426.24 лв.-главница на незаплатената топлинна енергия за периода  от 01.03.2014 г. до 28.02.2017 г., както и сумата в размер на  42.59 лв.  – лихва върху главницата за периода от  08.05.2014г. до 18.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2017 г. /датата на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2917/2017 г. на ПлРС/, като за разликата до претендираните 426.24 лв. главница и 58,28 лв. п лихва за забава  предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 1825/26.04.2017 г. по ч.гр.д.№2917/2017 г. на ПлРС следва да се обезсили за сумите, за които не е бил предявен иск, а именно- за сумата над 426.24 лв. главница и 58,28 лв. представляваща лихва за забава.

При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди разноските и в двете производства в тежест на ответника, в размер, определен съобразно уважената част на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и уважения иск /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските, направени от ищеца и в заповедното производство/. Съдът намира, че с оглед изменението на чл. 78, ал. 8 ГПК, претендираното възнаграждение за юрисконсулт следва да се определи в размер на 100.00 лв. за исковото производство. При това положение на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 181,04 лв., представляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и внесени депозити за вещо лице в исковото производство и 28,59 лв., представляващи разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедно производство. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

       Воден от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление ***, че В.Ц.П., с ЕГН ********** *** му дължи сумите от 142,08 лв., представляваща стойност на незаплатена топлина енергия за периода  от 01.03.2014 г. до 28.02.2017 г., и сумата в размер на  42.59 лв.  – лихва за забава върху главницата за периода от  08.05.2014г. до 18.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2017 г. /датата на заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. №2917/2017 г. на ПлРС/, до окончателното изплащане на сумите като ОТХВЪРЛЯ исковете до пълния предявен размер като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 415 ал. 5 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 1825/26.04.2017 г. по ч.гр.д.№2917/2017 г. на ПлРС за сумите над 426.24 лв.-главница на незаплатената топлинна енергия за периода  от 01.03.2014 г. до 28.02.2017 г. и сумата над 58,28лв. – лихва за забава от 08.05.2014г. до 18.04.2017 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК В.Ц.П., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление ***, разноски по настоящото производство в общ размер на 181,04 лв., както и разноски в производството по ч.гр.дело №2917/2017 г. в размер на 28,59 лв.

Решението е постановено при участието на ТЛП на страната на ищеца.

Решението подлежи на обжалване пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: