№ 92
гр. София, 21.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000502281 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 261773 от 17.03.2021 г., постановено по гр.д. № 8046/2019
г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на В. К. Н., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 20 000
/двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.02.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 19.05.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 50 000 лева.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати:
- деловодни разноски на В. К. Н., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, в размер на сумата от 260 лева;
- адвокатско възнаграждение на адв. В.О., на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв., в размер на сумата от 1 130 лева;
- по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
държавна такса, в размер на сумата от 800 лева;
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца – В.
К. Н., ЕГН ********** да заплати на Застрахователна компания „Лев Инс“
АД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни
разноски, в размер на сумата от 90 лева и юрисконсултско възнаграждение, в
размер на 50 лева.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца В. К. Н.,
ЕГН ********** в частта, в която прекият иск е отхвърлен, за разликата над
уважения до пълния предявен размер от 50 000 лева с доводи за
неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на
материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че размерът на присъденото от
първоинстанционния съд обезщетение е занижен и не съответства на
действително претърпените от него неимуществени вреди. Изразява
несъгласие с крайния извод на първоинстанционния съд, че пострадалият е
пътувал без поставен обезопасителен колан и с това си поведение е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо
това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната
лихва, считано от 19.05.2019 г.
Моли съдът да осъди ответника да заплати направените деловодни
разноски, както и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия
процесуален представител.
Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
е подал насрещна жалба срещу решението на първоинстанционния съд в
частта, в която е осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, за разликата над сумата от 4 000 лева до присъдените 20 000 лева,
както и в частта за разноските с доводи за неправилност, поради
необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че присъденото по размер обезщетение е
завишено и не съответства на действително претърпените неимуществени
вреди от ищеца.
Моли въззивния съд да постанови решение, с което да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това да отхвърли
прекия иск, до размер на сумата от 4000 лева.
Моли да се присъдят направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
2
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, тъй като са подадени в
срок от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който
подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът – В. К. Н., ЕГН ********** е предявил против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 432, ал.
1 от КЗ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
08.02.2019 г., около 07:00 часа в гр. София, на бул. „Самоковско шосе“, на
кръстовището с ул. „Капитан Петко Войвода“ е настъпило ПТП между
управлявания от него лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № *** и автобус
„Мерцедес Конекто“, с рег. № ***, управляван от М. Г. В., ЕГН **********.
Ищецът твърди още, че:
- ПТП е настъпило по вина на М. Г. В., ЕГН **********, който при
управлението на автобуса е извършил маневра „завой наляво“, като е отнел
предимството на насрещно движещия се лек автомобил „Опел Вектра“, с рег.
№ ***, вследствие на което е последвал удар между двете превозни средства;
- вследствие на удара е получил телесни увреждания, поради което е
бил транспортиран за лечение в УМБАЛ „Света Анна“ АД – София;
- мястото на произшествието е било посетено от служители на
полицията, които извършили оглед и съставили Констативен протокол за
ПТП;
- на водача на автобуса е бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 429444/08.02.2019 г.;
- автобусът „Мерцедес Конекто“ с рег. № ***, управляван от М. Г. В.,
ЕГН ********** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП;
- на 18.02.2019 г. е предявил писмена претенция за обезщетяване на
вредите, по която е образувана щета, но не му е изплатено обезщетение;
Ищецът поискал ответникът да заплати обезщетение за претърпените от
ПТП неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от 19.05.2019 г.
3
Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски, както
и да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален
представител.
Ответникът - Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********
подал отговор на исковата молба /л. 32/, с който признал обстоятелството, че
водачът на автобуса е имал валидна застраховка в деня на ПТП, но оспорил
основателността на предявения пряк иск, за разликата над сумата от 1 000
лева с доводи, че посочената сума е достатъчна да обезщети болките и
страданията, получените вследствие на увреждания от ПТП, а освен това
ищецът, като водач на лекия автомобил при управлението му не е ползвал
обезопасителния колан и с това си поведение пряко и непосредствено е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, т.е. налице е
съпричиняване.
Оспорил претенцията за присъждане на законната лихва – предмет на
предявения акцесорен иск.
От фактическа страна:
Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от
страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички
правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.
Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви,
които въззивният съд възприема изцяло и постановявайки своето решение
препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото
изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими
факти.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 08.02.2019
г., около 07:00 часа в гр. София, на бул. „Самоковско шосе“ и кръстовището с
ул. „Капитан Петко Войвода“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел
Вектра“ с рег. № ***, управляван от В. К. Н., ЕГН ********** и автобусът
„Мерцедес Конекто“ с рег. № ***, управляван от М. Г. В., ЕГН **********.
Автобусът се е движил по бул. „Самоковско шосе“ в посока от гр.
София към гр. Самоков и на кръстовището с ул. „Капитан Петко Войвода“
извършил маневра „завой наляво“ без да пропусне насрещно движещия се с
предимство лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. № ***, управляван от В. К.
Н., ЕГН **********, вследствие на което между двете превозни средства
настъпил удар.
4
Мястото на произшествието е било посетено от служител на МВР, който извършил
оглед и съставил Констативен протокол за ПТП – л. 5 от първоинст. п-во, както и Акт за
установяване на административно нарушение на водача на автобуса „Мерцедес“.
Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление, с което на водача на
автобуса е наложено административно наказание „глоба“.
Постановлението не е било обжалвано и е влязло в сила на 30.03.2019 г. – л. 58 от
първоинст. п-во.
Ищецът е бил транспортиран за лечение в УМБАЛ „Св. Анна“ АД - София, където
след извършени изследвания и обработка на раната на главата и на дясното коляно е
освободен за провеждане на амбулаторно лечение.
Впоследствие на 13.02.2019 г. е извършено изследване на дясната колянна става с
ЯМР.
От писменото заключение на вещото лице, извършило в първата инстанция
медицинска експертиза /л. 73/ се установява, че ищецът вследствие на ПТП е получил
следните травматични увреждания:
- частична линейна руптура на вътрешния мениск на дясната коленна става;
- оток, кръвонасядане и контузна рана на лявата челна област на главата;
- охлузване на средната фаланга на 3-ти пръст на дясната ръка;
- оток и кръвонасядане на дясната коленна става;
- възпаление на околоставната торбичка на дясното коляно;
Линейната руптура на вътрешния мениск на дясната коленна става по своите медико
- биологични характеристики представлява трайно затруднение на движенията на десен
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, който в случая е 2 месеца. Била е поставена
„коленна ортеза“ на мястото, а в последствие наколенка за срок от общо 35 дни.
Получените мекотъканни увреждания по своите медико-биологични характеристики
представляват временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Общият лечебен и възстановителен период при ищеца е продължил 2-3
месеца, през който период е изпитвал болки и страдания, които са били по-
интензивни през първите 2 - 3 седмици, както и през първите 2 седмици при
провеждане на рехабилитацията.
Възможно е при преумора на коляното ищецът да получи единични
болки, които ще отзвучат бързо при употреба на аналгетици.
Увреденият вътрешен миниск не е напълно възстановен, поради това, че
не е извършено оперативно лечение.
5
Няма блокаж на ставата.
Пострадалият се придвижва самостоятелно без помощно средства с
нормална походка.
Бъдещата прогноза при ищеца по отношение на работата му е
оптимистична, но ако упражнява спорт /няма данни да е упражнявал спорт, а
предвид възрастта не се очакват активни спортни занимания/ може да се
извърши „менисцектомия“ (частично премахване на отделената част) задния
рог на мениска за да възвърне напълно обема и силата на движения на
дясното коляно.
Пострадалият е пътувал без поставен обезопасителен колан по време на настъпването
на инцидента, като отсъствието на този колан при челния удар е способствал да се получат
всички установени телесни увреждания.
Вещото лице в съдебното заседание пред първоинстанционният съд е уточнило /л.
78/, че ищецът и при наличието на обезопасителен колан е могъл да получи уврежданията в
зоната на крайниците.
Автобусът е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника в деня на настъпване на ПТП.
Ищецът е предявил претенция за обезщетяване на 18.02.2019 г. при ответника, който
е образувал щета, но не е изплатил обезщетение.
От правна страна:
Предметът на въззивното производство е очертан с подадената от
ищеца жалба и подадената от ответника насрещна жалба, като спорът се
концентрира до размера на обезщетението на претърпените от ищеца
неимуществени вреди и наличието на поведение, с което пряко и
непосредствено да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Приложим за разрешаване на правния спор е Кодексът на
застраховането, който е в сила от 01.01.2016 г.
По главния /пряк/ иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, имащ
за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
6
изискванията на чл. 380.
Съгласно разпоредбата на чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с
предявяването на претенцията да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на
застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на иска предполага наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на увреждането и поведение на
застрахования, което осъществява деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние – действие и/или бездействие; вреди – имуществени
и/или неимуществени; причинно-следствена връзка между деянието и вредите
и вина, която се презумира.
В случая автобусът „Мерцедес Конекто“ с рег. № ***, управляван от М.
Г. В., ЕГН ********** е имал застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в деня на ПТП, по силата на която ответникът, в качеството
си на застраховател е длъжен да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования, за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
По отношение на водача М. Г. В., ЕГН **********, който не е изпълнил
задължението преди да завие наляво да пропусне движещия се с предимство
лек автомобил и с това е допуснал нарушение на правилата за движение – чл.
37, ал. 1 от ЗДвП е реализирана административнонаказателна отговорност.
С влязло в сила наказателно постановление му е наложено
административно наказание глоба - л. 58 от първоинст. п-во.
Посоченото наказателно постановление и събраните по делото
доказателствата обосновават извод, че водачът на автобуса с това си
противоправно поведение е станал единствената причина за настъпването на
ПТП и вредните последици, т.е. водачът с поведението си е осъществил
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът е претърпял една средна телесна повреда, която поглъща
останалите леки телесни повреди.
7
Вещото лице в съдебното заседание е внесло уточнения, че ищецът е
щял да получи средната телесна повреда и при правилно поставен
обезопасителен колан.
Настоящият състав при последните фактически констатации на вещото
лице обосновава извод, че пострадалият ищец с поведението си пряко и
непосредствено Не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, т.е.
Не е налице съпричиняване.
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ е доказан по
основание, като размерът на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица следва да се
определи от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/.
Въззивният съд намира, че размерът на пълното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, на което има право ищеца възлиза на
сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв., който е съобразен с критериите на
съдебната практика за справедливост, установени с Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленум на ВС, както и с конкретните данни по делото,
относно възрастта на пострадалия; неговото обществено положение;
полученото травматично увреждане, което е преодоляно с носенето на
„колянна ортеза“; продължителността на общия лечебен и възстановител
период; периода от време, в който болките и страданията са били интензивни;
бъдещата оптимистичната прогноза за това увреждане по отношение работа
на ищеца; обществено – икономическите условия в страната и лимита на
застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Прекият иск е основателен до размер на сумата от 20 000 лв. и подлежи
на отхвърляне до пълния предявен размер от 50 000 лева.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД , имащ за предмет
присъждане на законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят следва да
се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
8
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от
нейното предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за
уреждане на претенции.
Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, Застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 ;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 „Когато ползвателят на застрахователната услуга е
увредено лице по застраховки "Гражданска отговорност" или трето ползващо
се лице по други застраховки, застрахователят го уведомява за
доказателствата, които той трябва да представи за установяване на
основанието и размера на претенцията му. Допълнителни доказателства може
да се изискват само в случай че необходимостта от тях не е можела да се
предвиди към датата на завеждане на претенцията и най-късно в срок 45 дни
от датата на представяне на доказателствата, изискани при завеждането по
изречение първо.“;
Ищецът е предявил своята застрахователна претенция на 18.02.2019 г.,
като е поискал и съдът е присъдил законната лихва, считано от 19.05.2019 г.
С оглед на изложеното и двете жалби са неоснователни, поради което
следва:
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която ответникът е осъден да заплати обезщетение на претърпените
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 19.05.2019 г., за
разликата над сумата от 4 000 лева до размер на сумата от 20 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта, в
която е отхвърлен прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на
9
претърпените неимуществени вреди, за разликата над сумата от 20 000 лева
до пълния предявен размер на сумата от 50 000 лева;
- да се потвърди решението на първоинстанционния съд в частта за
разноските;
Решението на първоинстанционния съд в частта, в която ответникът е
осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 19.05.2019 г., до размер на сумата от 4 000 лева не е
обжалвано от ответника и е влязло в сила.
По разноските:
С оглед изхода на делото - неоснователността на подадените от
страните жалби и непромененото съотношение на уважената/отхвърлената
част на исковете, всяка от страните следва да поеме направените от нея
разноски във въззивното производство.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261773 от 17.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 8046/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът
– Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да
заплати на В. К. Н., ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 08.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2019
г., за разликата над сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева до размер на сумата
от 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261773 от 17.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 8046/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен предявения от В. К. Н., ЕГН ********** против Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, пряк иск с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, имащ за предмет обезщетяване на претърпени
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 08.02.2019 г., за разликата над
сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева до пълния предявен размер от 50 000
лева.
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261773 от 17.03.2021 г., постановено по
гр.д. № 8046/2019 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА за разноските.
Решение № 261773 от 17.03.2021 г., постановено по гр.д. № 8046/2019 г.
от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която ответникът – Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД, ЕИК ********* е осъден да заплати на В. К. Н., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
08.02.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 19.05.2019 г., до размер
на сумата от 4 000 /четири хиляди/ лева не е обжалвано от ответника и е
влязло в сила.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11