Р Е
Ш Е Н
И Е №33
гр.
Кюстендил, 21.02.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение
в открито
заседание на двадесети и първи февруари
две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ
НАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА
БРАТАНОВА
МАРИЯ АНТОВА- мл. съдия
с участието на секретаря
Любка Николова
и прокурора от КОП Костадин Босачки
като разгледа
докладваното от съдия Братанова ЧНД №
632
по описа за 2017
г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 30 и сл. във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции/ЗПИИРКОРНФС/.
В Окръжен съд- Кюстендил е постъпило искане от Федерална служба „Правосъдие“ в
Република Германия по преписка №III 5-9352/2Е- В15-36А2608/17
с дата 20.11.2017 г. с приложено удостоверение по чл. 4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета, издадено от Окръжно управление на гр.Клеве към Федерална служба
„Правосъдие“ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции. Удостоверението по чл.4 е
издадено въз основа на решение за прилагане
финансови санкции
№ 3.1- 03181128584/S10, постановено на
16.11.2016 г., влязло в сила на 01.12.2016 г. от несъдебен орган на Република
Германия за прилагане на финансови санкции по отношение на българския гражданин А.Л., роден на *** г. в
Република Македония. Финансовата санкция е в размер на 120 € + 25 €
разноски според записаното в удостоверението и е наложена на посоченото лице за извършено нарушение на
чл.24 от Закона за движение по пътищата, чл.30, ал.3, чл.49 от Правилника за
движението пътищата от Федерален каталог за финансови санкции. В искането се моли да бъдат упражнени правомощията по
споменатия закон, т. е. да се допусне признаване изпълнението на решението.
Санкционираното лице А.Л. е
лице с двойно гражданство- българско и македонско. От извършените служебни
справки се установява, че същият
неколкократно е посещавал РБългария,
като последно е излязъл през българска граница на 03.01.2018 г. Обичайното
местопребиваване на Л. по см. на чл.30, ал.3 от ЗПИИРКОРНФС е в РБългария, гр.К.,
ул.”*****” № ***. Производството срещу същия е задочно при условията на чл.30,
ал.3 ЗПИИРКОРНФС.
Служебният защитник на засегнатото лице- адв. Г.Д. изразява становище за
частична основателност на искането.
Представителят на КОП също изразява становище за частична основателност
на искането.
Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и възраженията на
страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл. 35 от него,
визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл. 32 във вр. с чл. 16
ал.1-8 от Закона, прие от фактическа и правна страна следното:
С посоченото писмо на Федерална служба „Правосъдие“ на ФРГ Кюстендилския окръжен съд е сезиран като
компетентен съд по силата на посочения закон за признаване и изпълнение на посоченото
решение от компетентните власти на ФРГ (издаваща държава
по смисъла на закона) за
прилагане на финансови санкции - задължение за заплащане на
120 €, нарушение на правилата за движение по пътищата- извършено на 03.10.2016 г. във гр.Щрелен по автомагистрала
40 при 0, 5 км по посока гр.Дортмунд - затова, че българският гражданин А.Л. е
изпозвал товарен автомобил с ремарке противно на забраната за движение на
товарни автомобили в празничен ден.
Към писмото е представено удостоверение по чл. 4 от посочения закон, от чийто
превод от немски език, се установяват следните факти:
Издалият решението орган е компетентен орган по см. на чл.6 от закона.
Лицето е с посоченото име и адрес и
обичайно пребивава в изпълняващата държава по см. на закона, т.е.
Република България. Решението е влязло в сила на 01.12.2016 г. Паричната сума,
наложена с решението, е 120 € +25 € разноски, или това е общият размер на
финансовата санкция. Нарушението е извършено на 16.11.2016 г. в гр. Щрелен и е
за нарушение на разпоредбите за движение по пътищата. Издаващата държава не
допуска в изпълняващата държава да бъдат издавани решения за алтернативни санкции,
ако решението за плащане на финансовата санкция не може да бъде изпълнено, или
може да бъде изпълнено само частично.
Според т.2, б”б” от удостоверението производството по налагане на парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по нейния национален закон; потвърдено е, че съответното решение е имало възможността да отнесе въпроса и до съд по наказателни дела. В т.4 от удостоверението е посочено, че е налице частично заплащане на финансовата санкция в размер на 50 €. Това обстоятелство се потвърждава и от превода на решението, въз основа на което е издадено удостоверението.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно разп. на чл. 31, ал. 1
във вр. с чл. 15, ал. 4 и 5 от посочения закон, компетентен да признае и
допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е окръжният
съд по местоживеенето на лицето или обичайното местопребиваване на лицето- Кюстендилския окръжен съд. Изложените в тази
насока доводи не се приемат, тъй като по делото са събрани доказателства,
установяващи, че лицето е посещавало РБългария през 2014- 2018 година,
управлява регистриран в гр.Кюстендил товарен автомобил и е български гражданин
от 2012 година. Тези обстоятелства
сочат, че лицето пребивава обичайно в РБългария. Решението за изпълнение на
наложената финансова санкция е изпратено по реда на чл. 8, ал. 1 от закона от
МП.
Правилата за признаване на
този род решения са уредени от чл. 32 от Закона, който препраща към чл. 16,
ал.1-8 от него. И двете посочени норми препращат към субсидиарно приложение на
НПК за неуредените случаи.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 от закона и на преведеното надлежно на български език
съд решение безспорно се установява, че българският гражданин А.Л. е
санкциониран с влязъл в сила в ФРГермания
акт на несъдебен орган за плащане на глоба, наложена за нарушение във връзка с правилата за движение по
пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на страна -
членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод
извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно правото си
да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела. В този смисъл липсват основанията на чл.3,
ал.2 от ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е
наложена финансова санкция.
Удостоверението по чл.4, ал.1 от същия закон съдържа реквизитите,
изискуеми по силата на член 4 от Рамково
решение 2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че наказателното
преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от ЗПИИРКОРНФС, касае
административно нарушение по чл.30,
ал.2, т.1 от с.з. (поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата), т.е. в този случай изследването на двойна наказуемост не се изисква.
В случая не е налице нито
една от факултативните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на
процесното удостоверение, визирани в чл. 35, ал. 1, т.1-8 от Закона.
Удостоверението по чл. 4 е представено и е пълно по съдържание. Не са налице
данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в България или друга, различна от издаващата държава решение
за финансови санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по
българското законодателство и административното нарушение, извършено в ФРГермания,
не е подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са
пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния. Наложената
финансова санкция не е по-малка от 70 €. Решението е постановено срещу
пълнолетен български гражданин, който носи наказателна отговорност. От
съдържанието на удостоверението е видно, че производството е било писмено и е
потвърдено, че лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата
държава относно правото си да обжалва
решението и следователно факултативното основание за отказ по чл.35, т.9 от
Закона не е налице.
Предвид
изложеното съдът прие, че са налице условията на чл. 30, ал. 1 и 2 от Закона за
признаване на процесното решение, но същото следва да бъде изпълнено частично,
доколкото е налице изрично отбелязване,
че е налице частично плащане в размер на 50 €.
В този аспект следва да се приложи разп. на чл.33 вр. чл.17 от Закона и
да се приспадне посочената сума. Други
основания по чл. 32, ал. 2 от Закона за намаляване размера на финансовата
санкция не са налице.
Съгласно разпоредбата на чл.16,
ал. 8 от Закона съдът определи размера на паричното задължение в левова
равностойност според съотношението €-
български лев към деня на постановяване на решението. Размерът на наложената с
решението общата парична санкция от 145 € е с левова равностойност в размер на 289, 34 лева. Посочената
равностойност е съобразена с фиксирания курс на еврото към лева към датата на
постановяване на решението. Доколкото в самото удостоверение изрично е отбелязано
наличието на плащане в размер на 50 €, е налице доказателство по чл.33 от Закона
за частично изпълнение на наложената санкция, поради което следва да се приложи приспадане по реда на
чл.17 от закона, като паричното задължение, което следва да се плати от Л.
възлиза на 185, 90 лева.
Предвид изложеното съдът на осн.чл.32, вр.чл.33 във вр. с чл.16 ал.7 и
чл.17 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА решение
по преписка №III 5-9352/2Е- В15-36А
2608/2017 с дата 20.11.2017 г. с приложено удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Окръжно управление на гр.Клеве към
Федерална служба „Правосъдие“ относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на решение за
прилагане финансови санкции № 3.1-
03181128584/S10, постановено на 16.11.2016 г., влязло в сила на
01.12.2016 г. от несъдебен орган на Република Германия за прилагане на
финансови санкции по отношение на
българския гражданин А.Л., роден на *** г. в Република Македония, с
постоянен адрес *** - за заплащане на 120 € +25 € разноски /левова
равностойност 289,
34 лева/ за извършено нарушение на чл.24 от Закона за
движение по пътищата, чл.30, ал.3, чл.49 от Правилника за движението пътищата
от Федерален каталог за финансови санкции.
ПРИСПАДА платената част от
финансовата санкция в размер на 50 €, която е платена от засегнатото лице
според посоченото в удостоверението, като остават дължими 95 € с левова
равностойност, според курса на БНБ в размер на
185, 90 лева.
Решението на издаващия орган ведно с решението
на окръжния съд да се изпратят на Национална агенция за приходите за
изпълнение по реда на ЗНАП и по реда на ДОПК.
След получаване на
решението Националната агенция за приходите незабавно да уведоми настоящия съд
за предприетите действия по изпълнение му на основание чл.36 във вр. с чл.22, ал.2 ЗПИИРКОРНФС, като след
приключването на изпълнението, съдът следва да бъде уведомен с цел уведомяване
на компетентния орган на издаващата
държава.
На осн.чл.38 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати
незабавно на компетентния орган на издаващата държава.
Да се уведоми издаващата държава за частичното признаване на решението.
На осн. чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС препис от решението да се изпрати
незабавно на Министерство на правосъдието на Република България.
На осн. чл.42, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС ПОСТАНОВЯВА сумата, представляваща
наложената глоба, да остане в приход на бюджета на Република България-ТД
"НАП"-Кюстендил като изпълняваща държава.
Решението може да се обжалва
пред САС в 7-дневен срок, считано от днес, като обжалването не спира
изпълнението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.