РЕШЕНИЕ
№ 510
гр. Бургас, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII СЪСТАВ, в публично заседание
на десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20212120101586 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Производството е образувано по
искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр.Бургас против Н.
М. М. и Ю. М. М., за осъждане на ответниците да заплатят разделно на
ищцовото дружество сумата от 399.59 лв. - сбор от стойността на
предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и пречистена вода в периода
от 15.03.2018 год. до 15.12.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на
58.02 лв., начислена за периода от 26.05.2018 год. до 03.03.2021 год. и
законната лихва, начиная от 04.03.2021 год. до окончателното плащане.
Така предявени, исковете са правно основание в чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД и в съдебно заседание се поддържат от
процесуалния представител на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който
ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.
Особеният представител на ответниците оспорва
претенциите като неоснователни, по съображения, подробно развити в
отговора на исковата молба.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства и ги обсъди поотделно и в тяхната съвокупност, Бургаският
районен съд намира за установено от фактическа страна следното:
Двамата ответника са наследници на Т. С. Х., б.ж. на с.Р*,
поч. на **** год.
Съгласно удостоверение от Община К*, Д“МПДТР“, на
****год. наследодателката на ответниците е декларирала собственост върху
имот, находящ се в с.Р* ****, ул.“*****“, без номер, със следното описание
на имота: „кадастрален номер ****от 1968 квартал *****, УПИ парцел
*****одобрен през 01.01.1968 г.“
От заключението на вещото лице по съдебно –
техническата експертиза се установява, че във водоснабдения имот -
двуетажна жилищна сграда на адрес: с.Р*, общ.К*, ул.“****“ № ****, ПИ с
идентификатор ******по КК и КР на с.Р*, бивш УПИ *** в кв.** по плана на
селото, е бил монтиран един водомер за студена вода, снет понастоящем,
1
поради прекъсване на водоснабдяването. Експертът е изчислил, че общото
количество потребена вода е 242 куб.м., описал е в табличен вид начислените
количества, като е остойностил същите на 399.59 лв., съпоставяйки ги със
съставените 33 бр. фактури.
Разпитана по делото, св. Ш. – отчетник в ищцовото
дружество заявява, че познава имота, както и че за процесния период
отчетите са видени и въвеждани в мобилно устройство.
Представени са извлечения от карнетите за отчет с
мобилно устройство, в които показанията към началната и крайна дата на
периода са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен.
На съда за известни и решенията на ДКЕВР за
утвърждаване цената на предоставяните от „Водоснабдяване и канализация”
ЕАД услуги, както и действащите Общи условия за предоставяне на ВиК
услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен
съд намира исковете за неоснователни.
Основателността на исковата претенция по чл.79, ал.1 от ЗЗД
е обусловена от успешно проведено от страна на ищеца доказване наличието
на облигационна връзка между него и ответниците, по която да е изпълнил
задълженията си точно. Понеже се твърди такава връзка между водния
оператор-ищец и потребителите-ответници да е възникнала по силата на чл.3
от Наредба № 4 / 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, това по необходимост включва и положително установяване, при
условията на пълно и главно доказване, че правото на собственост, респ.
правото на строеж/ползване върху водоснабдения имот през процесния
период е принадлежало на ответниците, а също и обема на притежаваните от
всеки от тях права.
Въпреки изначално възложената му с доклада на съда
доказателствена тежест, ищецът не ангажира доказателства, от които да се
установява, че в периода от 15.03.2018 год. до 15.12.2020 год. ответниците са
били носители на правото на собственост или вещното право на
строеж/ползване върху имота. Следва да се допълни, че декларацията,
депозирана от наследодателката пред Дирекция „МПДТР“ при Община К*о,
не е годна да преодолее горния извод на съда. Нещо повече - настоящият
състав би бил склонен да я приеме като доказателство за принадлежността на
правото на собственост, но декларираното с нея очевидно касае друг имот.
Т.е. от нея не може да се изведе идентичността на декларирания имот с
водоснабдения. Както вече се каза, главното и пълно доказване на това
обстоятелство е възложено на ищеца, което налага, при твърдение за
наследено право на собственост, носещата доказателствената тежест страна,
освен удостоверението за наследници да ангажира и титул за собственост на
наследодателя или друг документ, легитимиращ еднозначно
ответниците.
Ето защо, главният иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява
недоказан, а оттам - неоснователен, което от своя страна има за своя
закономерна последица неоснователност на акцесорния – по чл.86, ал.1 от
ЗЗД, за дължимост на мораторна лихва.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК
******, със седалище и адрес на управление в гр. Б*, кв. “*********”,
представлявано от Г* Т*, предявени против Н. М. М. от гр.Б*, ж/к „*****,
2
ЕГН - ********** и Ю. М. М. от гр.В*, ж/к „В******, ЕГН - **********, за
осъждане на ответниците да заплатят разделно на ищцовото дружество
сумата от 399.59 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги -
доставена, отведена и пречистена вода в периода от 15.03.2018 год. до
15.12.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 58.02 лв., начислена за
периода от 26.05.2018 год. до 03.03.2021 год. и законната лихва, начиная от
04.03.2021 год. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: М Е
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
3