РЕШЕНИЕ

№ 24

гр.Поморие, 12.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година в състав:

 

              СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

 при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.дело № 684 по описа за 2019 год., и за  да  се  произнесе  взе  предвид  следното :

 

Производството по делото е образувано по искова молба от А.И.П., с адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.К.М.-С., против В.Я.П. ***.

Ищецът твърди, че с ответницата са сключили брак през 2011 г., след което са заживели в гр.Поморие, а по-късно се установили в с.Грозден, общ.Сунгурларе.

Сочи, че от съвместното съжителство на страните преди брака, през 1985 г., е роден синът им И.А.П., навършил пълнолетие.

Твърди, че в началото на 2018 г. ответницата напуснала семейното жилище и заминала в чужбина, като оттогава страните са във фактическа раздяла, при влошени отношенията между тях датиращи отпреди раздялата.

Предявява иск с правно основание чл. 49, ал.1 СК, за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответницата.

Претендира и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответницата, която в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не е представила отговор.

В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от упълномощен процесуален представител – адвокат. Поддържа заявената претенция.

Ответницата не се явява и не се представлява в съдебно заседание, редовно призована.

За да се произнесе по така поставения за разрешаване спор съдът се запозна подробно със становищата на страните и събраните по делото доказателства и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното.

Установява от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак от 28.06.2011 г., издадено от община Сунгурларе, че страните са съпрузи  по силата на акт за граждански брак № 9/28.06.2011 г., на община Сунгурларе.

Съгласно представения заверен препис от удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № 35/16.09.2019 г., на община Сунгурларе, от съвместното си съжителство преди брака страните имат родено едно дете – И.А.П., ЕГН **********, навършило пълнолетие при предявяване на иска.

Видно от представения по делото заверен препис от нотариален акт за продажба на недвижим имот № 35/1998 г., нот.дело № 879/1998 г. на РС – Поморие, семейното жилище на страните – жилищна сграда, находяща се в с.Грозден, общ.Сунгурларе, е лична собственост на съпруга и ищец, придобито от последния преди брака.

По делото са изслушани показанията на св.Д.Ж.С.и А.Ю.А.(съседи и познати на страните), които в показанията си сочат, че отношенията между съпрузите били влошени, от установяването им в с.Грозден, общ.Сунгурларе, ответницата не работела, вземала пари в заем, които не връщала, а през 2018 г. напуснала семейното жилище и заминала за чужбина, като прекратила отношенията си с ищеца.

Предвид така установената фактическа обстановка – влошени отношения между страните, довели до фактическа раздяла, съдът прие, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Искът за развод следва да се уважи.

Що се отнася до вината за разстройството на брака, тя е изключително на ответницата, която не е изпълнила задължението си по чл.14 СК, отношенията между съпрузите да се изграждат на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство, съответно с поведението се е станала причина за трайната фактическа раздяла на страните от началото на 2018 г. По делото не се събраха доказателства за противобрачно поведение на ищеца.

По отношение на семейното жилище същото е лична собственост на ищеца, на който след развода следва да се предостави ползването му.

По искането на ищеца с решението си съдът да постанови ответницата да възстанови предбрачното си фамилно име – М., като съобрази разпоредбата на чл.53 СК и обстоятелството, че съпругът, приел името на другия съпруг при сключването на брака – ответницата, не е заявила желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, съдът прие, че същата следва да запази брачното си фамилно име след развода.

Съгласно чл. 329, ал. 1 от ГПК, съдебните разноски по брачни дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг, който в случая е ответницата, поради което в нейна тежест следва да се възложат разноските на ищеца в производството в размер 425 лв., от които 25 лв., заплатена държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Предвид ниската правна и фактическа сложност на делото съдът намира, че допълнителна държавна такса по чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, не следва да бъде възлагана на ответницата.

Мотивиран от изложеното Районен съд – Поморие

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА БРАКА между А.И.П., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, със съдебен адреса*** адв.К.М.-С. и В.Я.П., ЕГН **********,***, сключен с акт за граждански брак № 9/28.06.2011 г., на община Сунгурларе, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, настъпило по вина на съпругата В.Я.П., ЕГН **********.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в с.Грозден, общ.Сунгурларе, представляващо жилищна сграда, застроена на площ 60 кв.м. в дворно място с площ 930 кв.м., съставляващо ***, по плана на с.Грозден, общ.Сунгурларе, на А.И.П., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА  след влизане в сила на това решение съпругата В.Я.П., ЕГН **********, да носи брачното си фамилно име П..

ОСЪЖДА В.Я.П., ЕГН **********, да заплати на А.И.П., ЕГН **********, сума в размер 425 лв. (четиристотин двадесет и пет лева), представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщението.

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: