РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Пазарджик, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20245200900034 по описа за 2024 година
Производството е образувано по подадена искова молба вх. №2426/13.03.2024 г. от П. Б. от
гр.П.,чрез адв.Г.Х. от САК против „Гаранционен фонд“гр.София с цена на иска 30 000лв. предявен
като частичен иск от 70 000лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди,ведно със
законната лихва от 19.10.2021г. . до окончателното изплащане и сторени съдебно-деловодни
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 21.12.2021 г., около 12:30 часа, в гр. П., на кръстовище от
ул. Д. Д. и ул. П., пешеходецът П. К. Б. се движи на пешеходна пътека, в посока от запад на изток.
Пешеходната пътека е пресечена от разделителен остров. Пешеходецът преминава двете ленти за
движение за идващи от ул. П. и завиващи по ул. Д. Д., преминава и лентата за идващи от ул. Д. Д. и
завиващи западно по ул. П., където има спрени автомобили преди пешеходната пътека, изчаквайки
пешеходеца да премине. При преминаване на пешеходеца в лентата за движение за идващи от ул. Д.
Д. и завиващи на изток по ул. П., в източния край на пешеходната пътека, непосредствено до
бордюра на тротоара има гьол с вода. Когато наближава гьола пешеходецът променя посоката си на
движение на север, за да го избегне, като остава в границите на пешеходната пътека. В този момент
по ул. Д.Д., се движи автомобил, който е в източната лента за движение за предприемане на десен
завой по ул. П. При така създалата се ситуация траекториите на пешеходеца се пресичат и настъпва
сблъсък между предната част на автомобила и лявата половина на пешеходеца. Вследствие на
инцидента сериозно е пострадал пешеходецът П. Б.. По случая е образувано ДП № 1037/2021 г., по
описа на ОД на МВР - Пазарджик, съотв. пр. пр. № 6532/2021 г., по описа на РП - Пазарджик. Към
момента наказателното производство е спряно, тъй като водачът на процесния инцидент е
неустановен. След пътния инцидент пострадалият постъпва по спешност в „МБАЛ - Пазарджик"
АД, с оплаквания от остри болки в областта на лявото рамо и левия глезен, като в тези области
били налични и костни крепитации. както и нарушена ос и функция на крайниците. Той е
1
хоспитализиран за периода от 21.12.2021 г. до 27.12.2021 г. След проведени прегледи и изследвания
специалистите установяват, че П. Б. е получил следните увреждания: фрактура на стилоидния
израстък на лява тибия (голямопищялен глезен вляво); фрактура с дислокация на шийката на лява
раменна кост. Още на същия ден на пострадалия е извършена оперативна интервенция под обща
интубационна анестезия, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, с
поставяне на гипсова имобилизация. На увредения горен крайник е проведена мануална репозиция.
като раменната кост е фиксирана мека имобилизация. На 05.01.2022 г. ищецът посетил съдебен
лекар, който констатирал следните увреждания: кръвонасядане в областта на страничната лява част
на гърдите с размер 22 х 19 см; кръвонасядане в областта на левите ребра с размери 29 х 17 см;
кръвонасядане в лява странична поясна област с размери 17x9 см; кръвонасядане по предно-
горната повърхност на лявото рамо с размери 38 х 24 см, с охлузване всред него с размери 8x3 см;
кръвонасядане в областта на дясна предмишница с рамери 18 х 10 см; оточна дясна длан с
окръглена рана по външната повърхност е размери 1x1 см; кръвонасядане в областта на дясната
седалищна гънка на дясното бедро с размери 37 х 21 см; кръвонасядане в областта на предната и
страничната срединна повърхност на дясната подбедрица с размери 18 х 13 см; травматичен оток в
областта на лявото коляно с размели 6x5 см, с разкусно-котузна рана всред него с размери 1 х 0,8
см; счупване на хирургичната шийка на лявата раменна кост; счупване на медиален малеол на
левия глезен. Възстановяването на пострадалия продължило в домашни условия при постелен
режим. През първите месеци той бил обездвижен и неспособен да се обслужва и придвижва
самостоятелно, което налага близките му да са неотлъчно до него и да му помагат в ежедневните
битовите и хигиенни нужди - храна, къпане, тоалет и др. Ищецът чувствал силни болки в областта
на травмите, което пораждало нуждата от регулярен прием на обезболяващи медикаменти. Към
момента пострадалият все още усеща остатъчни болки в областта на счупванията, които особено се
засилват при натоварване и промяна на времето. Ищецът се придвижва с накуцваща походка с
левия крак и има намален обем на движения в лявото рамо. Преживеният пътен инцидент
драстично рефлектирал върху психическото здраве на пострадалия. Вследствие на преживения
силен стрес, той се оплаквал от понижено настроение, тревожност и нарушения на съня. Въпреки
изминалия период от време споменът за инцидента все още е в съзнанието му и изпитва страх от
случилото се. Той е отчаян и потиснат, тъй като не може да бъде същия пълноценен човек, какъвто
е бил преди инцидента. Предвид гореизложеното и с оглед обстоятелството, че превозното
средство, което е предизвикало настъпването на процесния пътен инцидент, е неидентифицирано и
виновният водач не е бил открит, за П. К. Б. е налице правен интерес да претендира изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от него, вследствие на процесното ПТП
неимуществени вреди от Гаранционен фонд.На 19.10.2022 г., от името на П. Б. е подадена Молба за
завеждане на щета до Гаранционен фонд, с която е претендирано изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от него, в резултат на процесния пътен инцидент. По повод
подадената молба в Гаранционен фонд е заведена Щета е № 22210164/19.10.2022 г. С Уведомление
с изх. № 24-01-408/21.10.2021 г., по описа на Гаранционен фонд е изискано представянето на
допълнителни документи, а с Уведомление с изх. № 24-01- 408/22/13.01.2023 г., Гаранционен фонд
постанови отказ по искането на П. Б. за изплащане на обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди.Предвид обстоятелствата, че процесният инцидент е причинен от водач,
който е неизвестен с неидентифицирано МПС. а ответникът се е произнесъл с отказ по заведената
щета, на основание чл. 558. ал. 5 КЗ. за П. К. Б. е налице правен интерес да предяви по съдебен ред
претенцията си срещу Гаранционен фонд.Формулирано е искане , да се осъди Гаранционен фонд да
заплати на П. К. Б. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, вследствие на
2
пътен инцидент, настъпил на 21.12.2021 г. в гр. П., в размер 30 000 лв. (тридесет хиляди лева),
предявен като частичен иск от 70 000 лв. (седемдесет хиляди лева), ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на щетата - 19.10.2022 г. до окончателното плащане
на дължимата сума,както и сторените в настоящото производство разноски. Посочва следната
банкова сметка - IBAN: открита при „Обединена Българска банка“ АД, с титуляр Д. С. Т..Сочи
доказателства .
В срок ответникът „Гаранционен фонд“ гр.София,чрез юрк. юрк.К.Я. е подал отговор на
исковата молба.Изразява становище по допустимоста на иска и неговата основателност,като.
спорва изцяло исковите претенции - по основание и по размер, като прекомерно завишени и моля
същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.Липсват доказателства,
установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и
за поведението на участниците в него.При условията на евентуалност оспорвам изцяло твърдения
от ищеца механизъм.Твърдя, че в процесния случай не са налице основание за ангажиране на
отговорността на Гаранционен фонд поради наличие на случайно събитие по отношение на
твърдения водач на МПС, тъй като П. К. Б. е пресякъл внезапно коридора му на движение, без да е
изпълнил изискванията на ЗДВП, се е явявал непредвидимо за него препятствие, съответно ПТП е
било абсолютно непредотвратимо от страна на водача на л.а./т.а.Оспорва всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане. Считам, че не са налице доказателства за водача
на МПС, да е реализирал виновно и противоправно поведение, в резултат на което да е причинено
произшествието и да е настъпил вредоносният резултат за ищеца.При условията на евентуалност,
считам, че вина за процесното ПТП има единствено П. К. Б. , който, пресичайки коридора на
движение на л.а. и се е движел неправилно по пътното платно.
В случай, че вина за процесното ПТП няма единствено П. К. Б. , то прави възражение
за съпричиняване от страна на пострадалия, който се е движела неправилно по пътното
платно и е предприел пресичане на неопределено за целта място, както и не е съобразил с
приближаващите се пътни превозни средства в нарушение на чл. 107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и
114 от ЗДвП. П. К. Б. е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е
предприел пресичането на пътното платно в момент и по начин, в който е било невъзможно
да премине безопасно; предприел е пресичането на пътното платно при силен трафик, на
необезопасено и необзначено място, на място, на което е забранено пресичането на
пешеходци, без да се огледа и да съобрази действията си с интензитета на движението, с
разС.ието и посоката на движението на превозните средства. Ако П. К. Б. не е предприел
подобно пресичане удар не би настъпил.
Оспорва твърденията на ищцовата страна, че П. К. Б. търпи болки и страдания.
Посоченото в исковата молба е твърде общо и без конкретика. Не са представени
доказателства в подкрепа на тези твърдения..Оспорва твърдението на П. К. Б., че същият
страда от понижено настроение, тревожност, нарушения на съня, отчаяност и потиснатост.
Твърдените проблеми, свързани с психичното му здраве не са подкрепени с никакви
писмени доказателства до кога са продължили, дали и кога е проследявано съС.ието им.
Посочените характеристики на емоционалното съС.ие на П. К. Б. са твърде общи и без
конкретика. Ищцовата страна не предоставя никакви писмени доказателства в защита на
твърдените тежки увреждания на психиката си.
3
Оспорва размерите на предявените искове за неимуществени вреди, като считам
същите за прекомерно и неоснователно завишени съобразно претърпените от ищците вреди,
социално- икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на
справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД и с практиката на съдилища за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до
момента на увреждането по настоящото дело.
Гаранционен фонд, към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с процесното
ПТП и по образуваната претенция № 22210164/19.10.2022г., сме уведомили ищеца, че следва
да представи доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице хипотезата
на чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането, които и до ден днешен не са
представени в ГФ по щетата, а и по настоящото дело.На самостоятелно основание, счита, че
не са налице основания за ангажиране отговорността на ГФ, тъй като процесното
пътнотранспортно произшествие е настъпило при преимуществен принос от страна на П. К.
Б. . Твърдя, че е налице самоувреждане, тъй като приносът на пострадалия за настъпване на
вредите, надвишава 50%. Преимущественият принос на пострадалия за настъпване на
произшествието, респ. вредата - изключва изобщо отговорността на водача на процесното
МПС, а оттам на ГФ.
При условията на евентуалност, в случай, че приемете, че вина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие има водачът на процесното МПС, прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който се е движел
неправилно по пътното платно и е предприел пресичане на неопределено за целта място,
както и не е съобразил с приближаващите се пътни превозни средства в нарушение на чл.
107, чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114 от ЗДвП.
Оспорва по основание искането за присъждане на законна лихва върху обезщетенията,
предвид акцесорния й характер. Неоснователността на главните искове води и до
неоснователност на исковете за присъждане на законна лихва.
Претенциите пред Фонда са отправена на 19.10.2022г.Фондът не е деликвент, не е
застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо
задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на
определената в Кодекса за застраховане процедура, поради което на основание чл.558, ал.7
от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по
претенцията на увреденото лице.
Фондът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок. Съгласно посоченото в
исковата молба и от молбата до ГФ, както и от писмата до ищеца, не са били представени
необходимите документи, за да може да бъде определено обезщетение. Фондът е учреден по
силата на закон и е юридическо лице със специална цел - гарантиране изплащането на
застрахователни обезщетения в определение със закон случаи и поради тази цел разполага с
необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение при осъществяване на
посочения и най-подходящ способ, но не и да заплаща напълно ненужно голям размер на
законната лихва..В тази връзка оспорва началния момент на законната лихва и моли,
4
Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда -
13.03.2024г., а в случай на евентуалност от 13.01.2023г. - датата на постановения от ГФ
отказ. Моли, да се отхвърлят предявените искове и да присъдите на Гаранционен фонд
всички сторени в хода на производството разноски вкл. и не само юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в размер на 540.00 лева.В случай, че
претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение надвишава размера от 540
лв., моля същото да бъде счетено за прекомерно и да бъде намалено.
В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба от от П. Б. от
гр.П.,чрез адв.Г.Х. от САК с която оспорва наведените от ответника твърдения ,оспорва
наличието на съпричиняване от страна на на доверителя му.Изразява становище по
направените от отвеника възражения по т.1-т.6 по съображения подробно изложени в
допълнителната искова молба. Относно направените в исковата молба доказателствени
искания, счита, че са допустими и относими към настоящия съдебен спор, като с тях се цели
доказване на твърдените факти и обстоятелства за доказването, на които ищцовата страна
носи доказателствена тежест. Не се противопоставя да бъде издадено съдебно удостоверение
на ответника за снабдяване с документите по ДП № 1037/2021 г., по описа на ОД на МВР -
Пазарджик, съотв. пр. пр. № 6532/2021 г., по описа на РП - Пазарджик.Не се
противопоставям на искането за допускане на КСМАТЕ с формулираните в отговора на
исковата молба въпроси с изключение на въпрос № 19, въпрос № 20 и въпрос № 21, които са
хипотетично зададени.
В срока по чл.373,ал.2 от ГПК от ответника „Гаранционен фонд“ гр.София е постъпил
допълнителен отговор на исковата молба с който поддъра депозирания отговор и оспорват
изцяло исковите претенций по основание и размер. Оспорва размерите на предявените
искове за неимуществени вреди, като счита същите за прекомерно и неоснователно
завишени. Поддържа възражението си за присъждане на законна лихва върху обезщетенията,
предвид акцесорния й характер. В тази връзка оспорвам началния момент на законната лихва
и моля, Гаранционен фонд да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в
съда - 13.03.2024г., а в случай на евентуалност от 13.01.2023г. - датата на постановения от
ГФ отказ.Поддържа възражението си, относно приемането като доказателство
Съдебномедицинска експертиза по писмени данни № - П - 18/2022 г. и Автотехническа
експертиза, по ДП № 1037/2021 г. по описа на РУ Пазарджик Същите не представляват
допустимо писмено доказателство по настоящото дело.Поддържам възражениетоси, относно
искането за допускане на разпит при режим на довеждане на двама свидетели на ищеца.
Поддържа всички доказателствени искания. Въпроси 19, 20 и 21 от КСМАТЕ целят
изясняване на обективната истина. Не са зададени хипотетично и отговорте им биха дали
ясна и точна представа за направените от ГФ възражения.Моли да му се даде възможност
след представяне на доказателства, разпределение на доказателствената тежест и указания
на съда по чл.146 ал.2 от ГПК да вземе допълнително становище и да ангажирам
доказателства.
В съдебно заседание ищеца,чрез адв.Г.Х. от САК поддържа така предавените
5
искове.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.
В съдебно заседание ответника,чрез адв.Г.П. оспорва така предявените искове . Сочи
доказателства и прави доказателствени искания.
Страните по делото са представили доказателства за установяване на твърдените от тях
факти и обстоятелства и направени възражения..
На осн.чл.214 от ГПК е допуснато измевнение на така предявения иск за сумата в р-р на
70 000лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ,вследствие на
настъпилия пътен инцидент от 21.12.2021г. ,ведно със законната лихва върху сумата,считано от
19.10.2022г. до окончателното и изплащане.
Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: Описаните в
исковата молба факти относно станалото пътно произшествие се оспорват. Не се оспорват
получените физически наранявания, участниците в това произшествие.Затова съдът приема за
установени посочените в исковата молба факти,установени и от заключението на допусната и
изслушана по делото КСМАвТЕ и повторна САвТЕ ,а те са следните:
От допуснатата и изслушана повторна САвТЕ ,която съдът кредитира като компитинтно
изготвена се установи,че произшествието е настъпило в гр.П.на кръстовището образувано от
пресичането на ул.“П.“ и ул.“Д. Д.“.Двете улици са предназначени за двупосочно движение.По
ул.“П.“ има обособени две платна за движение,разделени с разделителен остров между тях.В
посока от запад на изток-южно и в обратна посока-северно.Южното пътно платно е с обособени 2
ленти за движение.Платното по ул.“Д.Д.“ непосредствено преди кръстовището има две ленти за
движение,като в зоната на кръстовището лентите се разделят на три посредством разделителни
острови.Гледани в посока от запад на изток са предназначени-първо-за движение от запад на
ул.“П.“ към ул.“Д.Д.“ шширока 5м. ,Втора-за движение от изток на ул.“П.“ към ул.“Д.Д.“ широка-
45м. и трета за движение от ул.“Д.Д.“ към ул.“П.“-широка 6 метра.По ул.“Д.Д.“ в зоната на
кръстовището има пешеходна пътека с шщирочина 3 метра.Пешеходната пътека е изградена по
цялата дължина на платното ,като е разделена на две от западвния разделителен остров..По двете
улици има обособени тротоарни площи с различна широчина,обособени за движение на
пешеходци.Пешеходната пътека свързва два тротоаррни площи по ул.“П.“.Атмосферните условия
по време на настъпване на произшествието са дневна светлина,слънчево време.Мястото на удара
между процесното МПС и пешеходеца П.Б. се намира на около 18,2метра северно от линията на
ориентира и на около 18метра източно от западния разделителен остров или на 8,5м. източно от
линията на ориентира.За пешеходеца ударът настъпва в задната и странична дясна част на тялото ,а
за автомобила ударът е настъпил в предната дясна част
. В случая се установи ,че от техническа гледна точка при конкретните обективни условия е
съществувала възможност произшествието да бъде избегнато,при условие,че водачът на
процесния автомобил е възприел положението ,скоростта и посоката на движение на пешеходеца
Б., пропуснал го е да премине и след това извърши предприетата маневра,без да създава опасност
за останалите участници в движението.Установено е,че водачът е имал видимост и е наблюдавал
движението на пешеходеца във видимата зона пред автомобила преди да осъществи потегляне.В
експертизата е прието време за реакция на шофьора -0,8сек. Което време е достатъчно за да може
водача да възприеме положението на пешеходеца ,като опасност.Също така е установено,че в
приложените материали по делото няма обективни данни за внезапно навлизане на пешеходеца на
платното за движение-пешеходецът се е движил по пешеходната пътека със скорост,при която
водачът на автомобила е имал обективна възможност да възприеме неговото положение.В.л.
посочва,че според данните по делото пешеходецът по време на настъпване на удара и
непосредствено преди това се е движил в границите на пешеходната пътека разположена на
платното за движение,.Преди достигане на югоизточния тротоар по ул.“П.“ пешеходецът е
променил частично своята траектория на движение,като от посока-изток са насочва в посока-
североизток ,с цел заобикаляе на препятствието пред него,като от материалите по селото няма
данни за реязка промяна на скоростта на движение на пешеходеца.Също така е установено,че при
6
условие,че П. Б. е изчакал превинаването на процесния/те/ МПС и след това е продължил
движението си ,удар не би настъпил.Установи се,че в зоната на кръстовището няма разположени
препятствия или други обекти ограничаващи видимостта.В приложените материали по делото е
упоменато,че на ул.“Д.Д.“ по време на настъпване на произшествието има автомобили,които
изчакват да завият в посока запад по ул.“П.“.Видът ,разположението на автомобилите и процесния
автомобил биха могли да повлияят пряко върху линийте на видимост на водача на автомобила и
пешеходеца.
От допуснатата и изслушана КСМАвТЕ в медицинската и част,която съдът кредитира като
доказателство по делото се установи,че след пътния инцидент пострадалият постъпва по спешност
в „МБАЛ - Пазарджик" АД, с оплаквания от остри болки в областта на лявото рамо и левия глезен,
като в тези области били налични и костни крепитации. както и нарушена ос и функция на
крайниците. Той е хоспитализиран за периода от 21.12.2021 г. до 27.12.2021 г. ,а след проведени
прегледи и изследвания специалистите установяват, че П. Б. е получил следните увреждания-
фрактура на стилоидния израстък на лява тибия (голямопищялен глезен вляво); фрактура с
дислокация на шийката на лява раменна кост. Още на същия ден на пострадалия е извършена
оперативна интервенция под обща интубационна анестезия, изразяваща се в открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация, с поставяне на гипсова имобилизация. На увредения горен крайник
е проведена мануална репозиция. като раменната кост е фиксирана мека имобилизация. На
05.01.2022 г. ищецът посетил съдебен лекар, който констатирал следните увреждания:
кръвонасядане в областта на страничната лява част на гърдите с размер 22 х 19 см; кръвонасядане в
областта на левите ребра с размери 29 х 17 см; кръвонасядане в лява странична поясна област с
размери 17x9 см; кръвонасядане по предно-горната повърхност на лявото рамо с размери 38 х 24
см, с охлузване всред него с размери 8x3 см; кръвонасядане в областта на дясна предмишница с
рамери 18 х 10 см; оточна дясна длан с окръглена рана по външната повърхност е размери 1x1 см;
кръвонасядане в областта на дясната седалищна гънка на дясното бедро с размери 37 х 21 см;
кръвонасядане в областта на предната и страничната срединна повърхност на дясната подбедрица с
размери 18 х 13 см; травматичен оток в областта на лявото коляно с размери 6x5 см, с разкусно-
котузна рана всред него с размери 1 х 0,8 см; счупване на хирургичната шийка на лявата раменна
кост; счупване на медиален малеол на левия глезен. Възстановяването на пострадалия продължило
в домашни условия при постелен режим
През първите месеци ищецът е бил обездвижен и неспособен да се обслужва и придвижва
самостоятелно, което налага близките му да са неотлъчно до него и да му помагат в ежедневните
битовите и хигиенни нужди - храна, къпане, тоалет и др. Ищецът чувствал силни болки в областта
на травмите, което пораждало нуждата от регулярен прием на обезболяващи медикаменти. Към
момента пострадалият все още усеща остатъчни болки в областта на счупванията, които особено се
засилват при натоварване и промяна на времето. Ищецът се придвижва с накуцваща походка с
левия крак и има намален обем на движения в лявото рамо. Преживеният пътен инцидент
драстично рефлектира върху психическото здраве на пострадалия. Вследствие на преживения
силен стрес, той се оплаквал от понижено настроение, тревожност и нарушения на съня. Въпреки
изминалия период от време споменът за инцидента все още е в съзнанието му и изпитва страх от
случилото се. Той е отчаян и потиснат, тъй като не може да бъде същия пълноценен човек, какъвто
е бил преди инцидента.В.л. установи,че оздравителния и възстановителен период са продължили
около3-4мес. от датата на травмата,като в този времеви период влизатвремето за зарастване
/консолидация / на костните фрагменти и времето за раздвижване на физиотерапия и
рехабилитация.При прегледа на 02.01.2025г. пострадалия ищец съобщава за ограничени движения
и болки в засегнатите лява раменна и лява глезенни стави.
За изясняване на обстоятелствата за настъпилия инцидент и претърпените болки и страдания
от ищеца по делото са допуснати и разпитани като свидетели Д.Ч. и Г.Б..
В показанията си свид .Д. Ч. установява,че за това дело научила от нейни близки, които
познава и живеят при дядото в квартала. Тя лично не го познава. В последствие разбрала, че се е
случил този инцидент, на който съвсем случайно и тя присъствала там. Когато се случил
инцидентът просто нямало повод да се намеси, тъй като очевидно нямало нужда да отиде. Дядото
изглеждал видимо добре. Това било преди Коледа на 21.12. 2021г. ако не се лъже. Това станало по
7
пътя за „Кауфланд“, на кръстовището, където се завива от главната улица към „Кауфланд“, на
пешеходната пътека, преди паркинга, където има магазин за скутери ,отстрани на магазина за
скутери. Това станало 2021 година. Тя отишла с нейното дете, което било тогава на 2 години, с
количка , били ходили до „Кауфланд“ и били от другата страна на пътя, където има ограда, от там
минават по принцип, на тротоара. Докато преминавали просто се случила тази случка и се спряла
да види какво ще се случи с дядото, тъй като го удари колата, той паднал на земята и тя се спряла
да види дали има нужда от помощ. Хората излезли , били мъж и жена, не чувала много добре
разговора, видяла, че се опитвали да му помогнат. Хората излязли от колата, която го ударила.
Помни, че била червена колата, но не се задълбочила да запомни номер или нещо друго. Минало и
доста време. Хората в продължение на 2 - 3 минутки разговаряли с дядото, той тръгна обратно по
пътеката.Видимо нямаше нещо което да му пречи да върви. Хората се качили обратно в колата и
потеглили. Нямало други, които да се намесят, затова помислила, че му няма нищо, затова не се
задълбочила да помни номер или да се обажда на 112 и продължила. Тя била с малкия си син и се
върнали обратно към къщи.Човекът вървял към „Кауфланд“ по пешеходната пътека, на главната
улица „П., от там идвал. Имало две разклонения едното е наляво да завият колите, другото е
надясно за излизане от града. Той бил пресякъл, почти до края бил стигнал. Имало движение на
коли.Имало един голям гьол който му пречи да мине дядото и леко се обърнал да мине, докато се
опитвал да пресече имало точно на пътеката голяма локва и се опитал да я заобиколи локвата от
другата страна, не знае колата не го видяла ли? Те завивали надясно. Времето било слънчево,
предният ден било валяло. За нея дядото се движел като дядо, по-бавничко. Нямало нещо да бърза,
да тича, нормално като за по-възрастен човек. Автомобилът го ударил с дясната страна, защото той
бил почти към края, а те завивали надясно. Дядото след удара паднал на пътеката до колата. Колата
спряла, излезли мъж и жена и отидоха при него, повдигнаха го, разговаряха няколко минутки.
Дядото се изправи и след малко потеглил обратно. Видимо нямало нещо, което да му попречи и
хората се качиха обратно по колите и тръгнали. Била може би на кръстовището от другата страна,
на около десетина метра от другата страна на кръстовището. Виждала удара, защото гледала в тази
посока и се били наредили коли. В момента, в който го ударила колата тя гледала натам, видяла го.
Наблюдателна била обръщала внимание на много неща. Съвсем случайно се получило да гледа на
там. След инцидента не са дошли органи на МВР. Не е имало повод да се вика нито линейка, нито
полиция. Ако дядото бил реагирал по някакъв начин, да има нещо или не може да стане, щели да се
обадят. Имало движение, не много натоварено, но били се пристроили няколко коли. До този човек
имало коли, изчаквали да преминат. Зад него не си спомняла дали имало кола, но до него имало.
Автомобилът го видяла в момент на тръгване, при самото тръгване го видяла да завива може би с
около тридесетина километра, може би не преценил къде е дядото и го ударил. Имало от лявата
страна други спрели коли, защото дядото преминавал, другите коли също изчакваха да премине.
Колата била пристроена да завие надясно. Той бил първата кола която чакал да завие надясно, не
може да каже дали имало други коли зад него. Около обяд било.
Свид.Г. Б. в показанията си установява,че за това дело научил от адвоката. Инцидентът се
случил на 22 декември 2021 година. От потърпевшия, от брат му научил, че се е случил
тогава.Те били заедно с него и той тръгнал да пазарува, преди Коледа било. Разделили се, той се
прибрал в къщи. Минало час и нещо и му се обадили по телефона: да отиде, че брат му е блъснат
от кола“. Съседите му се обадили по телефона. Той не носил телефон с него. Те живеят на различни
места. Отишъл пред тях и видял,че били повикали Бърза помощ. В това време дошла Бърза помощ,
лекарите го прегледали и го взели. Аз тогава разбрал, че е блъснат. Като дошъл, брат му бил пред
тях, по някакъв начин се е добрал пред тях,как е стигнал до там му е много чудно. Даже долу на
улицата пред гаража седял. Съседите го били сложили да седне. Бил контузен, ударен в левия крак
под коляното. Бил одран и травмата си личала, където е ударен. Дошли Бърза помощ, взели го и го
закарали в Бърза помощ. Отишъл вечерта да го види. Той казал, че му направили операция вече,
счупен бил левия крак и лявото рамо. Ударът е в левия крак в глезена долу и лявото рамо. Казал, че
му сложили планка на крака и игла на рамото. В МБАЛ – Пазарджик го оперирали. Гипс имал на
крака с планка. Рамото било с титаниева игла, не е гипсиран горе. На седмия ден го изписали. От
там си отишъл в къщи, където живеел. Той поел гледането, защото той не може да направи нищо.
Всичко правел той. Нямало кой да се грижи за него, защото жена му починала на днешния ден
преди 6 години, нямал деца, нямал семейство, сам живел. Той му помагал. До ден днешен е в къщи
8
там при него. Гипсът стоял 45 дни и след това като го свалили гипса почнали да хоят на
раздвижване във „Вива“, там долу има физиотерапия. Правили му нагревки на рамото и на крака на
раздвижването и след това във физиотерапията. Ходел два пъти по 10 дни на раздвижване, което му
изписал личния лекар. Не можел да се храни, не можел да се облече. В къщи бил на количка, тогава
не ходел. Сега ходи, но тогава не ходел. Юни месец 2022 година му свалили с операция на крака
планката,а Юли месец 2022 година му свалили конците. В деня на инцидента като го видял всичко
било в кръв по панталона където беше ударен.Мястото било още топло, изтръпнало всичко и не
можел в този момент да разбере, после почнало да го боли. Дойде линейката и го взели. В
болницата не можел да се грижи сам за себе си, защото ходил през деня, тъй като не можел да
отиде до тоалетната. Трябвало някой да му помага, да го държи. Ходил е сутрин, обяд и вечер всеки
ден в болницата, било точно в периода на „Ковид“. Към настоящия момент с крака ходи до
някъде,но поС.но има болки и в рамото има ограничено вдигане на ръката, повече от 70 % не може
да я вдигне. Преди инцидента не е имал проблеми с опорно двигателната система, ходел на Пазара,
пазарувал, обслужвал се за всичко сам. След като починала снаха му той живеел сам и се оправял
сам. ПоС.но си спомнял за това, „Как могло да стане?“. След инцидента е поС.но с брат му, и сега в
момента е с него, защото с една ръка не може нито да сготви, нито да изпере. Той ходел в тях. Даже
в момента е при него. В момента може сам да се обслужва. Преди инцидента брат му не е ползвал
бастун или патерица.
При така установеното по делото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 557, ал. 1, т.1 от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда
за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт
или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно
средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано
моторно превозно средство);
Съобразно изложеното от съществено значение в случая е наличие на причинени увреждания
от МПС напуснало местопроизшествието и не е било установено , а както се посочи по безспорен
начин в процеса се установи наличие на изложените обстоятелства, което е основание за
ангажиране отговорността на ГФ за обезщетяване на пострадалия от ПТП-то.
Съгласно чл. 558, ал. 2 от КЗ за определянето и изплащането на обезщетенията от ГФ
съответно се прилагат Глава четиридесет и шеста и Глава четиридесет и седма от КЗ. Претенцията
обаче, с оглед изискването на чл. 558, ал. 5 от КЗ са- увреденото лице да може да предяви пред съда
при наличието на следните хипотези: ако ГФ не е платил в срока по чл. 496 от КЗ; ако ГФ откаже да
плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение,
като се прилага и чл. 380 от КЗ.
В случаят е безспорно, че ищеца е предявил претенцията си пред Гаранционния фонд, но
обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди не му е изплатено.
Недоказано е възражението на ответния ГФ, че ищеца не е изпълнил в съответния срок дадените от
него указания за представяне на допълнителни доказателства във връзка с претенцията му. Няма
спор, че същата е заведена на 19.10.2022 г. С писмо изх.№24-01-408/22/13.01.2023г. до П. К.Б. е
уведомен,че УС на ГФ отказва да изплати обезщетение по щета рег.№22210164/19.10.2022г. за
неимуществени вреди.В този смисъл се налага извода, че е налице хипотезата на чл. 496 от КЗ.
Освен посочените до тук предпоставки, за да се ангажира отговорността на застрахователя,
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител, да е причинена виновно вреда, както
и да е налице причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда. В случаят
наличието и на тези предпоставки се установиха по категоричен начин като следва да се съобрази,
9
че противоправното поведение на извършителя на деликта, съгласно въведената с чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД презупция, вината се предполага до доказване на противното. Тежестта за оборване на
законовото предположение е за ответника, а в процеса не се събраха доказателства, които да водят
до такъв извод.
С пълно и пряко доказване ищеца доказа и наличието на останалите елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане - настъпилите за него болки и страдания от причинените му
вреди, техния характер, степен и продължителност във времето, както и пряката им причинна
връзка с деянието.
Поради изложеното съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил осъществява
всички признаци на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД, като презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е
оборена, а тежестта за оборване на това законово предположение е за ответника.
Следователно отговорността на Гаранционния фонд по чл. 557, ал. 1, т. 1 следва да бъде
ангажирана.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
При условията на чл. 52 от ЗЗД, съдът следва да съобрази тежестта на търпените от
пострадалия неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, от една страна, и доколко е
налице и в каква степен съпричиняване на вредоносния резултат от същата предвид направени в
процеса възражения за наличието на предпоставките на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД от ответния ГФ.
Безспорно се доказа в процеса, че през целият период на оздравителния процес ищеца е
изпитвал значителен физически дискомфорт, тъй като не е могъл да се справя сам с ежедневните си
грижии др. нужди, което обстоятелство ангажирало грижата и на нейните близки. Всичко това е
дало отражение и върху психичното му съС.ие – бил подтиснат и депресиран. Изцяло бил нарушен
обичайният му начин на живот и социалните контакти през целия период на възстановяване от
травмата.
Съдът приема за неоснователно направеното от ответния ГФ възражение за
съпричиняване от страна на пострадалия поради нарушения на правилата за движение –
неправилно движение по пътното платно и пресичане на неопределено за целта място ,като
не се е съобразил с приближаващите се ППС. За да е налице съпричиняване по смисъла на
закона, пострадалия трябва обективно да е допринесъл за настъпване навредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действала виновно. В случая от събраните по делото доказателства и
заключение на допуснатата и изслушана по делото повторна САвТЕ се установи ,че от
техническа гледна точка при конкретните обективни условия е съществувала възможност
произшествието да бъде избегнато,при условие,че водачът на процесния автомобил е
възприел положението ,скоростта и посоката на движение на пешеходеца Б., пропуснал го е
да премине и след това извърши предприетата маневра,без да създава опасност за
останалите участници в движението.Установено е,че водачът е имал видимост и е
наблюдавал движението на пешеходеца във видимата зона пред автомобила преди да
осъществи потегляне.В експертизата е прието време за реакция на шофьора -0,8сек. Което
време е достатъчно за да може водачада възприеме положението на пешеходеца ,като
опасност.Също така е установено,че в приложените материали по делото няма обективни
данни за внезапно навлизане на пешеходеца на платното за движение-пешеходецът се е
движил по пешеходната пътека със скорост,при която водачът на автомобила е имал
обективна възможност да възприеме неговото положение.В.л. посочва,че според данните по
делото пешеходецът по време на настъпване на удара и непосредствено преди това се е
движил в границите на пешеходната пътека разположена на платното за движение,като
10
ударът за пешеходеца е настъпил в задната и странична дясна част на тялото ,а за
автомобила ударът е настъпил в предната дясна част.Преди достигане на югоизточния
тротоар по ул.“Пловдивска“ пешеходецът е променил частично своята траектория на
движение,като от посока-изток са насочва в посока-североизток ,с цел заобикаляе на
препятствието пред него,като от материалите по селото няма данни за реязка промяна на
скоростта на движение на пешеходеца.
Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 от ЗЗД е онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. .
От събраните по делото доказателства за механизма на ПТП и гласни доказателствени
средства не се установи и доказа ищеца при инцидента реално да е допринесъл за
настъпване на увреждането,в каквато насока е и заключението по допуснатата САвТЕ По
делото не се събраха доказателства установяващи твърдените обстоятелства,че ищецът е
имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не е предприел пресичането на
пътното платно в момент и по начин, в който е било невъзможно да премине безопасно;
,както и такива установяващи твърдението,че е предприел е пресичането на пътното платно
при силен трафик, на необезопасено и необзначено място, на място, на което е забранено
пресичането на пешеходци, без да се огледа и да съобрази действията си с интензитета на
движението, с разС.ието и посоката на движението на превозните средства.
Ето защо съдът прави горният извод за неоснователност на възражението на
ответника.
В своята трайна съдебна практика (т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г.) са определени
критериите за "справедливост". Прието е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Размерът
на дължимото обезщетение се определя според вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за
размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето, а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие.
При определяне на дължимото обезщетение така също следва да се държи сметка и за
обществените представи за справедливост в аспект на съществуващите
общественоикономически условия на живот към момента на увреждането – юли 2021 г. и
създаденият от съдебната практика ориентир /вж. решение № № 551 от 13.12.2022 г. на ПАС
по в. т. д. № 617/2022 г. –на ищеца са причинени следните увреждания-открита фрактура на
костите на дясна подбедрица, многофрагментна и луксация на китково – дланна става на
палеца на лява ръка, които увреждания са в причинна връзка с процесното ПТП-.50 000 хил.
лв.Решение № 17 от 16.01.2023 г. на ПАС по в. т. д. № 616/2022 г.травматично увреждане
многофрагментарна фрактура на двете кости на дясната подбедрица/ голям и малък пищял/ в
долните й части, причинена при ПТП- 50 000 лева./а от временен характер.
Така, за да определи справедливият размер на обезщетението съгласно чл. 52 от ЗЗД, съдът
съобрази задължителните указания дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС,
съгласно които за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера
и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията
и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на
обществото в държавата.
Наред с горното от значение при определяне на справедливия размер на обезщетението по чл.
11
52 от ЗЗД е и икономическата конюнктура в страната. Последната е в основата на непрекъснато
осъвременяване на нивата на застрахователно покритие и към момента на настъпването на
процесното ПТП, при което е пострадало едно лице, съгласно чл. 492 от КЗ .
Всичко изложено до тук относно вида и интензитета на търпените болки при получената
травма,психологически проблеми без установена необходимост от приемане на лекарствени
средства както и обстоятелството, че здравословното и съС.ие е възстановено в значителна степен
макар при определени движения да изпитва затруднения и болки, мотивира съда да приеме, че
справедливият размер на застрахователното обезщетение е 50 000 лева. до който размер следва да
бъде уважен предявения иск. До пълния размер на претендираната сума от 70 000лв. предявения
иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен,а като акцесорен следва да бъде отхвърлен и иска
за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди.
С оглед изхода на спора по главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за
присъждане на законната лихва за забава при спазване разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, която е
приложима в случая. Съгласно така цитираната законова норма законната лихва върху
обезщетението за имуществени и неимуществени вреди се дължи от по ранната дата измежду
двете - изтичането на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 от
КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателствата, поискани от ГФ по реда на чл. 106, ал. 3 от КЗ. В случаят ищеца е
поискал от ГФ изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нег имуществени и
неимуществени вреди на 19.10.2022 г. Съществуват доказателства за произнасяне от страна на ГФ
за представяне на допълнителни доказателства съгласно чл. 106, ал. 3 от КЗ, и липса на
окончателно произнасяне по заявената претенция след изтичането на тримесечния срок. Поради
това началният момент на дължимата лихва трябва да се определи при спазване разпоредбата на чл.
497, ал. 1, т. 1 от КЗ ,или считано от 19.01.2023 г. Неоснователно е искането за заплащане на лихва
за забава от датата на уведомяването, предвид изрично предвидения срок за произнасяне по
претенцията визиран в чл. 496 от КЗ във вр. с чл. 588 от КЗ.
При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК имат и двете
страни, като присъждането им е своевременно поискано, както и са представени списъци на
разноските по чл. 80 от ГПК.
Ищеца е направил съдебно-деловодни такива , а процесуалното му представителство е
осъществявано от адвокат Г.Х. от САК, като видно от договор за правна защита и съдействие е
уговорено предоставянето на правна помощ при хипотезата на чл. 38, ал. 1,т.2 от ЗАдв, каквито са
поискани. Ето защо съдът приема, че следва да присъди възнаграждение в полза на процесуалния
пълномощник нва ищеца-адв.Г. Х. от САК в размер определен при спазване изискванията на чл. 7,
ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно
уважената част на исковите претенции, а именно сумата в р-р на 6 350 лева,като с оглед изхода на
делото в полза на ищеца следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски представляващи Д.Т в
р-р на 2 000лв. , и депозити за експертизи в р-р на 200лв. които ответният ГФ ще следва да бъде
осъден да му заплати.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски съгласно списък на
разноските по чл.80 от ГПК и е представил доказателства,като с оглед изхода на делото на
осн.чл.78,ал.3 от ГПК такива се дължат такива в р-р на 350лв. с оглед частичното отхвърляне на
исковете .
12
Воден от горното и на основание члб.235 и чл. 236 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 2 да заплати на П. К. Б.,
ЕГН:**********,, от гр.П.., ул. "А." №,ет.,ап. на основание на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "a" от КЗ,
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 ( петдесет хиляди) лева претърпени от
него вследствие на процесното ПТП настъпило на 21.12.2021 г.,, ведно със законната лихва за
забава, дължима от 19.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, по следната банкова
сметка - IBAN: , открита при „Обединена Българска банка“ АД, с титуляр Д. С. Т.. като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 50 000лв. до р-ра на 70 000лв.,като
неоснователен ,ведно със законната лихва за забава ,дължима от 19.01.2023г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 2 да заплати на адвокат Г. Х., член на
САК, със съдебе адрес: гр. ., ул. "К." № на основание чл. 38 от ЗАдв. сумата в р-р на 6 350 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
делото .
ОСЪЖДА "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 2 да заплати на П. К. Б. от
гр.Пазарджик,ул.“А.“№,ет.,ап. съдебно-деловодни разноски представляващи Д.Т в р-р на 2 000лв.
, и депозити за експертизи в р-р на 200лв. по следната банкова сметка - IBAN:, открита при
„Обединена Българска банка“ АД, с титуляр Д. С. Т.
ОСЪЖДА П. К. Б., ЕГН:**********,, от гр.П.., ул. "А." №,ет.,ап. да заплати на
"ГАРАНЦИОНЕН ФОНД", БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София
1000, р-н Средец, ул. Граф Игнатиев № 2 съдебно-деловодни разноски представляващи депозити
за експертизи в общ р-р на 350лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните, пред Пловдивския апелативен съд.
Препис от решението да се връчи на страните и да се обяви в регистъра на съдебните
решения.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
13