Определение по дело №6311/2018 на Районен съд - Стара Загора

         

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                     Номер                     Година   15.07.2019                   Град  Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                      XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На петнадесети юли                                                                                       Година 2019 

в закрито съдебно зА.едание в следния състав:

                                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.

Секретар:                

Прокурор:                                  

като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6311 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

След изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който назначеният от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК на ответника е подал писмен отговор, съглА.но нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявените с нея искове по чл. 422, ал. 1 ГПК допустими. 

За изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими, допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба писмени документи, каквито с отговора не са представяни, както и да се изиска и приложи заповедното ч.гр.д. № 4204/2018 г. на Старозагорския районен съд.

Доколкото страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се внесе и нА.рочи в открито съдебно зА.едание, за което да се призоват същите с препис от нА.тоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на особеният представител на ответника. Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се разяснят преимуществата й.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от дължимата се за производството държавна такса.

 

РАЗЯСНЯВА на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на правосъдието.

 

СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които произтича съществуването на претендираните от ищеца вземания, са посочени в исковата му молба и изразяват по същество в това, че на 25.03.2016 г. между него и ответника бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +-, за срок от 24 месеца, по програма - 29,99, с неограничени национални минути, със стандартен месечен абонамент в размер 29.99 лева. Ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 82.58 лева, представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 29.03.2016 г. – 31.05.2016 г. На същата дата - 25.03.2016 г., и по повод посочения договор с номер +-, ищецът, като лизингодател, сключил с ответника - лизингополучател, договор за лизинг, с който предоставил на ответника за временно и възмездно ползване устройство марка - с обща лизингова цена от 335.57 лева, платима на 23 месечни вноски, всяка по 14.59 лева. По договора за лизинг, ответникът дължал плащане на сума в общ размер от 342.83 лева, формирана от лизинговите вноски за отчетен период 29.03.2016 г. - 31.07.2016 г., а именно: 14.59 лева лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 29.03.2016 г. - 31.03.2016 г., която била начислена във фактура № **********/01.04.2016 г.; 14.59 лева лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г., която била начислена във фактура № **********/01.05.2016 г.; 14.59 лева лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г., която била начислена във фактура № **********/01.06.2016 г.; 7.26 лева остатък от лизингова вноска след извършени отстъпки за отчетен период 01.06.2016 г. - 30.06.2016 г., която била начислена във фактура № **********/01.07.2016 г.; 291.80 лева сбор от 19 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съглА.но чл. 12 от Общите условия към договора за лизинг и 1 лизингова вноска съглА.но чл. 1, ал. 3 от договора за лизинг, дължими за отчетен период 01.07.2016 г. - 31.07.2016 г., които били начислени във фактура № **********/01.08.2016 г. Отново на 25.03.2016 г. между ответника и ищеца бил сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +-, за срок от 24 месеца, по програма Интернет 6500, със стандартен месечен абонамент в размер 19.99 лева. Ответникът не бил изпълнил задълженията си по договора в общ размер на 58.42 лева, които представлявали неплатени абонаментни такси за отчетен период 25.03.2016 г. - 31.05.2016 г. Посочените задължения за предпочетен номер +- били индивидуализирани в следните фактури: фактура № **********/01.04.2016 г. за отчетен период 29.03.2016 г. - 31.03.2016 г., срок за плащане 16.04.2016 г., издадена за 40.33 лева неплатени абонаментна такса, използвана услуга и лизингова вноска, като дължимите суми били, както следвало: 25.74 лева абонаментна такса и използвана услуга за предпочетен номер +-, 14.59 лева лизингова вноска за предпочетен номер +-; фактура № **********/01.05.2016 г. за отчетен период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г., срок за плащане 16.05.2016 г., която била издадена за 49.45 лева неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингова вноска, като дължимите суми били, както следвало: 34.86 лева абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +-, 14.59 лева лизингова вноска за предпочетен номер +-; фактура № **********/01.06.2016 г. за отчетен период 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г., срок за плащане 16.06.2016 г., която била издадена за 36.57 лева неплатени абонаментна такса и лизингова вноска, като дължимите суми били, както следвало: 21.98 лева абонаментна такса за предпочетен номер +-, 14.59 лева лизингова вноска за предпочетен номер +-; фактура № **********/01.07.2016 г. за отчетен период 01.06.2016 г. - 30.06.2016 г., срок за плащане 16.07.2016 г., която била издадена за 7.26 лева остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +-, след направени отстъпки; фактура № **********/01.08.2016 г. за отчетен период 01.07.2016 г. – 31.07.2016 г., срок за плащане 16.08.2016 г., която била издадена за 826.49 лева неустойка и лизингови вноски, като дължимите суми били, както следвало: 534.69 лева неустойка за предпочетен номер +-, като тази сума не се претендирала с исковата молба; 291.80 лева лизингови вноски, които били начислени накуп за предпочетен номер +-. Фактурата претендирала за 291.80 лева начислени накуп лизингови вноски за предпочетен номер +-. Горепосочените задължения за предпочетен номер +-, били индивидуализирани в следните фактури: фактура № **********/01.04.2016 г. за отчетен период 25.03.2016 г. - 31.03.2016 г., срок за плащане 16.04.2016 г., която била издадена за 24.50 лева неплатена абонаментна такса за предпочетен номер +-. Фактурата претендирала за 17.84 лева, поради извършено чА.тично плащане в размер на 6.66 лева; фактура № **********/01.05.2016 г. за отчетен период 01.04.2016 г. - 30.04.2016 г., срок за плащане 16.05.2016 г., която била издадена за 20.59 лева неплатена абонаментна такса за предпочетен номер +-; фактура № **********/01.06.2016 г. за отчетен период 01.05.2016 г. - 31.05.2016 г., срок за плащане 16.06.2016 г., която била издадена за 19.99 лева неплатена абонаментна такса за предпочетен номер +-. С оглед на гореизложеното, на 15.08.2018 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, в което се претендирали 483.83 лева главница и законна лихва от подаване на заявлението до изплащането й. Образувано било ч.гр.д. № 4204/2018 г. на Районен съд Стара Загора. Издадена била заповед за изпълнение, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, за ищецът възниквал правен интерес от предявените искове.

Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца суми в общ размер от 483.83 лева за главница от неплатени месечни абонаментни такси, използвани услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +- и неплатени лизингови вноски по договора за лизинг към него, и неплатени абонаментни такси по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +-, и законна лихва върху тази сума от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4204 описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по делото и в заповедното производство разноски.

Правната квалификация на предявените искове за съществуване на процесните вземания е нормата на чл. 422, ал. 1 ГПК.

С подадения в срок отговор назначеният особен представител на ответника заема становище, че предявената искова молба била допустима, но неоснователна. Оспорвал всички твърдения и факти, изложени в обстоятелствената й чА.т. Оспорвал твърденията на ищеца, че ответникът бил ползвал далекосъобщителните услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +- и по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +-, за чиято стойност били издадени фактура № 72388896079/01.04.2016 г., фактура № **********/01.05.2016 г., фактура № **********/01.06.2016 г., фактура № **********/01.07.2016 г., фактура № **********/01.08.2016 г., фактура № **********/01.04.2016 г., фактура № 72401989983/01.05.2016 г. и фактура № **********/01.06.2016 г. Към исковата молба не били представени доказателства, които да установявали ползването на посочените услуги - разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги. Липсвали каквито и да било доказателства за това дали по силата на сключените договори за мобилни услуги ищецът реално бил предоставил на ответника такива услуги, дали същите били вярно отчетени от измервателните средства на доставчика на услугите и правилно тарифирани, а оттук - и дали били коректно фактурирани. Към исковата молба не били представени доказателства, от които да се установявало, че по процесните фактури не били извършени плащания от ответника, както и че към момента на подаване на заявление за издаване на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4204/2018 г. на СтРС, ищецът имал вземане в посочения във фактурите размер. Поради изложеното претенцията му за установяване съществуването на вземане от ответника в размер на 141 лева за предоставени далекосъобщителни услуги била неоснователна и недоказана. Оспорвал претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му плати 342.83 лева за неплатени лизингови вноски по договор, като неоснователна и недоказана. Не били представени доказателства, които да установявали неплатено задължение на ответника към ищеца в претендирания размер. Не били представени доказателства, които да установявали, че цената на предоставеното процесно устройство, марка -, била тази, посочена от ищеца в исковата му молба, и ако тя била в посочения размер, дали била платена или не от ответника. Поради изложеното претенциите на ищеца били неоснователни и недоказани, и моли съда да го остави без уважение с всички законни последици.

Тежестта за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в исковата му молба, тъй като на тях е основал предявените искове за съществуване на процесните вземания, а ответникът носи тежестта да докаже по делото всички горепосочени обстоятелства, твърдени в отговора на особения му представител, тъй като на тях е основал възраженията си за неоснователност на тези искове.

 

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните заверени преписи от: договор за мобилни услуги от 25.03.2016 г.; договор за лизинг от 25.03.2016 г.; общи условия и приложение към него; декларация – съглА.ие от 26.03.2016 г.; договор за мобилни услуги от 25.03.2016 г.; приложение – ценова листа за абонаментни планове за чА.тни лица от 25.03.2016 г.; декларация – съглА.ие от 25.03.2016 г.; общи условия на ищеца; фактура № **********/01.04.2016 г., ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран номер; фактура № **********/01.05.2016 г., ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран номер; фактура № **********/01.06.2016 г., ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран номер; фактура № **********/01.07.2016 г., ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран номер; фактура № **********/01.08.2016 г.; фактура № **********/01.04.2016 г., ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран номер; фактура № **********/01.05.2016 г., ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран номер; фактура № **********/01.06.2016 г., ведно с общо потребление за мобилен/фиксиран номер и справка от ТР.

 

           ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ ч.гр.д. № 4204 по описа за 2018 г. на Старозагорския районен съд.

 

ВНА.Я делото в открито съдебно зА.едание и го НА.РОЧВА за 23.10.2019 г. от 11.10 чА.а, за която дата и чА. да се призоват страните с препис от нА.тоящото определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на особения представител на ответника.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: