№ 435
гр. Пазарджик, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николинка Н. П.а
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Николинка Н. П.а Гражданско дело №
20245220101628 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл. 432 от
КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В подадената искова молба от А. Н. А., ЕГН: **********, с адрес гр. Пазар**, чрез
адв. Д. С. Т., член на САК, личен номер на адвоката **, с адрес за съобщения и призоваване:
гр. С** **************@***.** срещу „ЗД „Б**“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. С**7, представлявано от ** им Д. к - изпълнителни директори се твърди, че
на 08.06.2019 г., около 13:55 ч. на кръстовището, образувано от път III-8402 и главен път I - 8
в общ. Септември, обл. Пазарджик е настъпило ПТП, с участието на МПС марка „**“, модел
„** **“ с рег. № **, управлявано от **м, ЕГН: **********, собственост на На**м и МПС
марка „**", модел „**т“ с рег. № **, управлявано от **а, ЕГН: **********, нейна
собственост, като процесният пътен инцидент бил настъпил при отлична видимост, при суха
пътна настилка и през светлата част от денонощието, а вследствие на който била пострадала
пътничката в МПС марка „**“, модел „**т“, а именно ищцата А. Н. А. ЕГН: **********.
Твърди се, че във връзка с процесното ПТП и исковите претенции на ищцата са били
образувани гражданско дело № 20225220101403 по описа за 2022 г. на Районен съд -
Пазарджик и въззивно гражданско дело № 20235200500565 по описа за 2023 г. на Окръжен
съд - Пазарджик, с искане за приобщаване на същите към настоящия съдебен процес.
Поддържа се , че мотивите на приложените съдебни решения следвало да обвързват
настоящия ответник, като твърди, че в приложеното гражданско дело № 20225220101403 по
описа за 2022 г. на Районен съд - Пазарджик и по-конкретно стр. 13 и стр. 14 от същото били
приети от съда правни изводи обуславящи наличието на правен интерес от предявяването на
настоящите искови претенции. Твърди, че мотивите в съдебното решение на
1
първоинстанционния съдебен състав са подробни и задълбочени, че същите се припокривали
и потвърждавали и от въззивната инстанция. Твърди, че правният интерес от приобщаването
на горепосочените и приключили дела е обусловен от правото ищцата да претендира
допълнително обезщетение, вследствие на процесния инцидент, съобразено с принципа на
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
По отношение на инцидента се твърди, че за пътния инцидент е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 340р- 9568/08.06.2019 г. по описа на РУ-
гр. Септември, „ПК“, към ОДМВР - гр. Пазарджик и че съгласно него виновен за
настъпването на произшествието е бил водачът на МПС марка „**“ модел „** **“ с per № **
- **м, който движейки се с несъобразена скорост, при неспазване на правилата за движение
по пътищата и движейки се по път III-8402 от с. в за гр. Септември, на кръстовището с
главен път 1-8 и при наличието на пътен знак В2-Стоп!, отнема предимство като не
съобразява поведението си с пътния знак и удря странично в предната дясна част МПС, в
което се е возила ищцата. Приложено е уведомително писмо с рег. № 340000-1520/17.03.2020
г. по описа на РУ - гр. Септември при ОДМВР - гр. Пазарджик, уведомително писмо с рег. №
340000-1729/31.03.2020 г. по описа на РУ - гр. Септември при ОДМВР - гр. Пазарджик,
ведно с преписи на АУАН, сер. „АА“, с бл. № **/08.06.2019 г. на РУ - гр. Септември и
влязлото в сила наказателно постановление № 19-0340-000773/18.06.2019 г. Твърди се, че
непосредствено след пътния инцидент, пострадалата А. Н. А. била постъпила по спешност с
екип на ЦСМП, в средно-тежко общо състояние и след изпадане в безсъзнание, последващо
от шок и нервна криза в „МБАЛ - Пазарджик” АД гр. Пазарджик. Твърди се, че било видно
от приложените Лист за преглед на пациент № 1240/08.06.2019, издаден от Спешна
медицинска помощ, лист за преглед на пациент № 01240/08.06.2019г. г. и допълнителен лист
за преглед на пациент № 12259/08.06.2019 г. по описа на „МБАЛ - Пазарджик“ АД гр.
Пазарджик, ищцата е била подложена на редица изследвания и рентгенографии, както и, че
същата е била изписана от болницата поради нейното изрично настояване. Твърди се, че
след обстоен преглед, лекарите й поставили следните окончателни диагнози, които по своя
медико- биологичен характер се изразявали в следното: 1. „Контузия на дясна ръка с
охлузвания “, 2. „Контузия на лумбо-сакралната област“, 3. „Неурозис кр.“, Нервна криза и
др. Твърди се, че пострадалата била получила придружаващи заболявалия, изразяващи се в
силни болки в областта на прешлените, гръбначния стълб, главата (кръвонасядания и отоци),
в областта на задната част на гръдния кош, кръста и дясната раменна става, оплаква се от
дезориентация- главоболие, световъртеж, виене на свят и гадене. Твърди се, че десет дни
след инцидента, пациентката е била с данни за „деформиращ лумбална спондилоартроза“,
както и, че в лечебно заведение на дата 02.07.2019г. ищцата направила второ рентгеново
изследване с № 3608 на дясна тазобедрена става, като заключението от него било:
„коксартроза в дясно III степен по скалата на Kellgren-Lawrens. Установена е и стеснена
ставна междина и уплътнени ставни повърхности, както и клюновиден остеофит от горната
вежда на ацетабулума. Твърди се, че с цел овладяване на болковия синдром в дясна
тазобедрена става и тъй като ищцата е била с ограничени движения същата била постъпила
за физикална терапия и рехабилитация в БПЛР-Медицински институт на МВР Филиал
2
Хисар при МВР за периода от 15.07.2019г. до 22.07.2019г., съгласно издадена от лечебното
заведение Епикриза ИЗ № 2846/22.07.2019 г., КП 265 по описа на лечебното заведение.
Твърди се още, че за периода от 11.09.2019 г. до 18.09.2019 г. ищцата отново постъпила за
физикална терапия и рехабилитация при болести на периферната нервна система в БПЛР-
Медицински институт на МВР- Филиал Хисар, като била с ограничени движения в поясен
отдел. Поставена била окончателна диагноза: „УВРЕЖДАНИЯ НА ЛУМБО- САКРАЛНИТЕ
КОРЕНЧЕТА“, „Физикална терапия и рехабилитация при болести на периферната нервна
система“, „Фрактура на прешлени“. Понеже болките в областта на гръбначния стълб не
отшумявали, а и здравословното и емоционалното състояние на ищцата се влошавало,
същата е била хоспитализирана по спешност в увредено общо състояние в УМБАЛ „**“
ООД - клон МС „**“ за периода от 25.10.2019 г. до 29.10.2019 г., където й била поставена
окончателна диагноза: Диагностика и лечение възпалителни ставни заболявалия“,
„Ентезопатия на гръбначния стълб, множествена локализация“, Констатиран е Трайно
нарушен говор, заекване, главоболие, световъртеж, болки в шийна област, болки в долните
крайници. Близо половин година след инцидента, ищцата все още имала видими белези, в
последствие от ПТП, което било констатирано при прегледа от д-р Пеев. Сочи се, че от
съществено значение е и обстоятелството, че ищцата е с болно сърце и страдала от
„есенциална хипертония, както и от спондилоза с радикутопатия, остеопороза пост
менопауза с паталогична фрактура и инцидентът бил рефлектирал изключително тежко
върху цялостното й общо здравословно състояние. Твърди се още, че болките в областта на
ставите продължавали, и поради тази причина, пострадалата пътничка е била приета за
лечение в болнично заведение за пореден път, а именно във Вътрешно отделение
/Ревматологичен сектор/ при УМБАЛ „**“ ООД - клон МС „**“, където ищцата е била
хоспитализирана в лечебното заведение за периода от 23.12.2019 г. до 27.12.2019г. , а по-
късно и за периода от 29.05.2020 г. до 02.06.2020 г. , от 29.09.2020 г. до 02.10.2020 г. и от
08.02.2021 г. до 11.02.2021г. , като в издадените медицински епикризи било описано , че
пациентката е с болки, скованост и ограничени движения в тораколумбален гръбнак, двете
ТБ и коленни стави, с болезнен гръбнак и паравертебрална мускулатура. Твърди се още, че
съгласно Епикриза № 3580/208, издадена от УМБАЛ „**“ ООД - клон Медицинска
структура „**“, гр. Пазарджик, ищцата отново е била хоспитализирана за периода от
23.04.2021 г. до 26.04.2021 г. с окончателна диагноза остра левокамерна сърдечна
недостатъчност - II клас по Килип при хипертонична криза, като придружаващите
заболявалия са: „хипертонично сърце със (застойна) сърдечна недостатъчност - III ст.; Други
видове стенокардия - Пф.к.; Последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести;
Биполярно афективно разстройство. В обобщение, пълномощникът на ищцата, твърди, че би
могло да се констатира, че в следствие на процесното ПТП, ищцата е получила следните
травматични увреждания:Контузия на лумбо - сакралната област - деформираща лумбална
спондилоартроза;Счупвания на препечените;Лявоконвексна сколиоза;Вентролистеза на L4 и
L5, стеснено дискално пространство на ниво L5-S1, умерена остеопороза на костите на
сакро-илиачните стави;Ентезопатия на гръбначния стълб, множествена локализация и
увредено общо състояние;Разкъсно - контузна рана по предната повърхност на лявото
3
коляно;Контузия на лявото коляно с белег от разкъсно - контузна рана по предната
повърхност на лявото коляно с размери 1x1 см.;Контузия на корема с масивен белег от колан
по долната срединна част на корема с размери 10 х 8 см.;Контузия с охлузвания на дясна
ръка;Контузия на гръдния кош;Неурозис кр. и Нервна криза, придружена с постоянни
сюисидни мисли;Депресивно разстройство,Трайно нарушен говор, заекване, главоболие,
световъртеж, болки в шийна област, болки в долните крайници;Болки, скованост и
ограничени движения, ангажиращи тораколумбалния гръбнак, кръстеца и двете ТБ стави,
затруднено придвижване;Лекостепенна лявоконвексна сколиоза, изразена остеопороза на
прешлените с умерено изразена остеофиза;Биполярно разстройство на личността, невроза,
положителен синдром на Манел, положителни с-ми на Отг 30/2 и Шоберт 10/2, положителна
инактивитетна скованост;Емоционално е дистимна, с лабилен ефект, плачлива. Хипобулия.
Хипопросексия. Памет и интелект - болестно ангажирани;Видими белези.
Твърди се, че след поредното изписване на пострадалата от болнично заведение
след инцидента, ищцата продължава лечението си в домашни условия, като в резултат на
причинените й травми, тя била с множество болки в областта на гръдния кош и корема, в
областта на дясната и лявата ръка, левия крак и главата, поради която причина, пострадалата
била потърсила допълнителна медицинска помощ, изразяваща се периодични контролни
прегледи. Налице били и множество придружаващи заболявалия, като част от тях са били
повлияни негативно и вече били хронични, както и, че цялостното общо здравословно
състояние на пострадалата е силно влошено. Твърди се, че в резултат на получените
травматични увреждания, пострадалата изпитвала болки и страдания и съгласно лекарските
предписания й е било препоръчано да извършва минимални движения и да не се натоварва.
Лечебният и възстановителен период на ищцата бил продължителен, и поради възрастта на
пострадалата, както и множеството увреждания, които е претърпяла вследствие на
инцидента, продължава, като възстановяването на психическото ** било невъзможно.
Твърди се, че в следствие на катастрофата физическото състояние на ищцата било тежко, но
по-голямата травма била в душевността на пострадалата. Твърди се, че получените травми
се отразяват изключително зле на психическото й **, че след инцидента е силно тревожна,
психически нестабилна, плачлива, потисната, лесно раздразнителна и нервна. Същата била с
поставена психиатрична диагноза и по този повод била постъпила в специализирано
лечебно заведение. Твърди се, че тъй като нервните кризи се задълбочавали, споменът от
инцидента ежедневно преследвал ищцата, което било довело до състояние на постоянен
стрес и нервна криза, и ищцата била хоспитализирана в Държавна психиатрична болница.
Ищцата споделяла и за болки в областта на „кръста, гърба, краката“ след претърпяното ПТП,
оплаквала се от безсъние, раздразнителност, забравяне, психомоторно напрегната и говорела
за инцидента, заеквайки през сълзи. Разкривала идеи от депресивния кръг, мисли за
безперспективност, снижена себеоценка. Твърди се, че за периода от хоспитализирането си
до настоящия момент, ищцата била на психотерапия и е била подложена на психологични
изследвания, но и към настоящия момент, ищцата страдала от понижено настроение,
тревожност, нарушения на паметта и вниманието, изпитвала панически страх, че случилото
се може да се повтори в бъдеще, че е неспокойна и притеснена, което потискало нормалния
4
й начин на живот. Твърди се, че тя не може сама да обслужва санитарно - битовите си нужди,
което налагало до нея постоянно да има човек, който да се грижи за нея.
Оформен е петитум, с който се моли съдът да осъди ответника „Застрахователно
акционерно дружество „ЗД „Б**“ АД, ЕИК: *, да заплати на А. Н. А., ЕГН: **********,
парично обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, претърпени в резултат
на ПТП, настъпило на 08.06.2019 г., около 13:55 ч., на кръстовището, образувано на от път
III-8402 и главен път 1-8 в общ. Септември, обл. Пазарджик в размер на 10000 лв. (десет
хиляди лева), представляващи парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
както и да осъди ответника да заплати на ищцата дължимата лихва за забава върху
паричното обезщетение за претърпени неимуществени вреди от датата на предявяване на
претенциите пред ответното дружество (09.03.2020г.) до окончателно изплащане на
дължимата сума.Сочат се доказателства. Претендират се съдебно - деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ЗД „Б**“ АД, ЕИК: *,
представлявано от ** им Д. к, чрез пълномощника адвокат М. И. Г. от САК, със съдебен
адрес: гр. С**, в който е изразено становище, че се оспорват предявените обективно
съединени искове за обезщетение за неимуществени вреди и за лихва за забава, както по
основание, така и по размер. Твърди се, че вредите са обезщетени, както и че ищцата е
предявила иск пред PC Пазарджик, по който е образувано гр. д № 1403/ 2022г., по което е
присъдено завишено по размер обезщетение от 10000 лв. за реално претърпените от ищцата
увреждания. Твърди се, че претендираната допълнителна сума от 10 000 лева, за описаните
по-долу леки травми, от които ищцата се била възстановила напълно, без да са останали
негативни последици за **то й, била силно завишена по размер и противоречала на
принципа на справедливостта. Сочи се, че ищцата е с депресивно разстройство, което било с
давност от преди инцидента, като по време на прегледа е в нервна криза - описано в Лист за
преглед на пациент в спешно отделение в деня на инцидента, 8 часа след инцидента. Твърди
се, че към тези повърхностни травматични изменения и оплаквания, можело да се добави, и
то с големи резерви, и описаното в Съдебномедицинско удостоверение от 01.11.2019 г., -
четири месеца след датата на инцидента, по долната срединнна част на корема се вижда
кафеникав белег от предпазния колан, с размери 10x8 см. с кафеникав цвят.По предната
повърхност на лявото коляно има кафеникав белег от разкъсно-контузна рана, с размери 1x1
см". Твърди се, че тези травматични увреждания са причинили лека телесна повреда (или
временна разстройство на **то, неопасно за живота или само болка и страдание - чл.130 ал.1
или ал.2). Твърди се, че описаните белези в Съдебно-медицинско удостоверение, издадено
четири месеца след инцидента не са описани като травми в представената първична
медицинска документация (от деня на инцидента, т.е. не можело да са приеме, че са в
причинно -следствена връзка с ПТП). Твърди се, че всички други медицински документи
описвали хронични ставни възпалителни промени ,като се посочва, че за тези изменения
неоснователно се твърдяло в исковата молба, че са непосредствено причинени и са
последица от процесното ПТП.
Изложено е становище, че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди
5
на основание чл.52 от ЗЗД - по справедливост, следва да се вземат предвид всички факти и
обстоятелства, посочени в ПП на ВС № 4/1968г. - дата на настъпване на ПТП - 08.06.2019г,.
т.е. преди повече от 5 години, годините на пострадалата, нейното влошено здравословно
състояние от преди инцидента, социално икономическата обстановка в страната, социалният
статус и положение на ищцата и т.н. Сочи се съдебна практика, съгласно която състав на
ВКС е определил за справедливо обезщетението за неимуществени вреди такова в размер на
12 000 лева за несравнимо много по-тежки увреждания от тези, получени от ищцата.Твърди
се, че да се приравнят леките увреждания на ищцата с тези, коментирани от ВКС в
посоченото решение от съдебната практика било най-малкото неуместно. Твърди се, че
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следвало да
съответства на необходимото за преодоляването им, като не било проява на справедливост, а
напротив, било е с дисхармония с този принцип определянето на парично обезщетение по-
голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди, съобразявайки
обстоятелството, че не са настъпили никакви ниобратими усложнения за **то на ищеца по
делото. Твърди се, че напротив, възстановил се бил за 15-20 дни от травмите. Обезщетението
не следвало да бъде източник на неоснователно обогатяване за ищеца, а да репарира реално
претърпените от него болки и страдания. Формулирани са доказателствени искания.
В о. с. з. исковата молба и отговора й се поддържат от процесуалните представители
на страните.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна и достигна до следните
правни изводи:
Фактическият състав на така предявения осъдителен иск е очертан от нормата на чл.
432 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, съгласно която увреденото лице има право да иска
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване
изискванията на чл. 380 КЗ, т. е. след отправяне на писмена застрахователна претенция и
предоставяне на пълни и точни данни за банкова сметка, по която да се извърши плащането.
Следователно, за да бъде уважен искът и предвид правилата за разпределянето на
доказателствената тежест по настоящия спор, нужно е ищецът да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор
«Гражданска отговорност» между собственика на увреждащия автомобил и ответника, в
срока на действие на което е настъпило твърдяното застрахователно събитие, в резултат и в
причинна връзка, с което са причинени твърдените неимуществени вреди, съответно техния
размер.
В настоящото производство не са спорни фактите, които се установяват и
представените писмени доказателства, че на 08.06.2019 г., около 13:55 ч. на кръстовището,
образувано от път III-8402 и главен път I - 8 в общ. Септември, обл. Пазарджик е настъпило
ПТП, с участието на МПС марка „**“, модел „** **“ с рег. № **, управлявано от **м, ЕГН:
**********, собственост на На**м и МПС марка „**", модел „**т“ с рег. № **, управлявано
от **а, ЕГН: **********, нейна собственост, като процесният пътен инцидент е настъпил
6
при отлична видимост, при суха пътна настилка и през светлата част от денонощието, а
вследствие на който била пострадала пътничката в МПС марка „**“, модел „**т“, а именно
ищцата А. Н. А. ЕГН: **********.
Не е спорно и се установява по делото , че този пътен инцидент и настъпилите от
него вреди са били предмет на исковите претенции на ищцата, по които са били образувани
гражданско дело № 20225220101403 по описа за 2022 г. на Районен съд - Пазарджик и
въззивно гражданско дело № 20235200500565 по описа за 2023 г. на Окръжен съд –
Пазарджик, като с определение № 2786/28.10.2024 г. постановено по касационно дело №
816/2024 г. по описа на ВКС , решението на въззивния съд не е било допуснато до
касацаионно обжалване. По тези искови претенции, с влязло в сила съдебно решение
ответникът ЗД „Б** „ АД е осъден да заплати на ищцата А. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от същото ПТП в размер от 10,000,00 лв., като частичен иск от
55 000,00 лв.
Не е спорно и се установява от писмените доказателства събрани в настоящото,
както и от неоспореното по делото заключение на допуснатата СТЕ, че виновен за
настъпване на произшествието бил водачът **мов на МПС „** ** Т „ с рег. № **
собственост на Н** от с. *** , тъй като нарушава чл. 50 ал.1 ЗДвП , като отнема
предимството на МПС „ ** **т „ с рег. № **Т, в който на дясната седалка е пътувала ищцата
А. А..Същите фактически изводи са изложени от вещото лице Ф. в изготвеното заключение,
което съдът цени като компетентно и надлежно обосновано и в което също се изяснява
механизма на ПТП и причините за неговото настъпване.
Не е спорно и се установява, че към датата на ПТП автомобилът на виновния водач
разполагал с валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното
застрахователно дружество ЗД „Б**“ АД , като на 09.03.2020 г. ищцата е сезирала
застрахователното дружество с искане за обезщетяването й, по която молба застрахователят
е образувал преписка по щета № 20100007215.
Не се твърди и не се установява във връзка с тази преписка , ответното
застрахователно дружество да е заплатило обезщетение на ищцата във връзка с процесното
ПТП извън обезщетението , което е присъдено по гр. д. № 14.03.2022 г. по описа на ПзРС в
размер от 10 000,00 лв.
Страните не спорят относно описаните по-горе факти , пораждащи претендираното
право и следва да се приеме, че ищцата е лице, активно легитимирано по предявения иск,
като участник в ПТП с автомобил застрахован при ответника.
От своя страна ответникът, като застраховател по имуществена застраховка
гражданска отговорност на другия водач, е пасивно легитимиран по предявения иск, тъй
като и застрахователното събитие е настъпило в срока на застрахователното покритие.
Анализът на посочените по –горе доказателства сочи, че виновният за процесното
ПТП водач е именно лицето управлявало МПС марка „**“, модел „** **“ с рег. № **- **м,
като управлявания от него автомобил е застрахован при ответника. Възражения и спор по
7
тези обстоятелства липсват по настоящото дело , а същите са безспорно установени и в
съдебното решение по предходното дело. При наличието на това условие, настоящият
съдебен състав приема , че в настоящото производство не са събрани каквито и да било
доказателства опровергаващи тези доказателствени изводи относно фактите, а именно –
настъпване на ПТП , по вина на водач, чиито автомобил има валидна застраховка в
ответното застрахователно дружество. Освен това настоящият съдебен състав приема , за
неопровергани и доказателствените изводи , че ищцата е пострадало лице във въпросното
ПТП, тъй като от удара е претърпяла физически травми, които са се отразили на цялото й
здравословно и психическо състояние.
Спорни по делото са твърдените в исковата молба обстоятелства свързани с тежестта
и продължителността на претърпените вреди от ищцата , техния характер, интензивност на
болките и страданията й , времетраене на възстановителния период и връзката на
травматичните увреждания с цялостното влошаване на нейното здравословно състояние –
все обстоятелства, които са относими към размера на претендираното обезщетение над това
което е присъдено по частичен иск в предходното съдебно производство.
Именно в тази връзка по настоящото дело са събрани многобройни писмени
доказателства касаещи медицинска документация във връзка с лечението и здравословното
състояние на ищцата. Тъй като , съдът не разполага със специални медицински познания по
делото е допуснато изслушването на съдебно- медицинска експертиза, заключението по
която съдът цени изцяло предвид неговата пълнота и надлежното му мотивиране. Вещото
лице д-р Д. П., след като е подложил на преценка събраната по делото медицинска
документация и след извършване на личен преглед на ищцата е констатирал, че ищцата е
получила при процесното ПТП травматични увреждания - Контузия на гръдния кош,
контузия в л.с. област и екскориацио /охлузване/ кутис по дясната ръка ,които са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице посочва , че най- вероятно
болката в гърдите да се дължи от травмата на предпазния колан в автомобила, макар че в
Отделението по спешна помощ при прегледа не са установени и регистрирани следи по
тялото /гърдите и корема/ на пострадалата от злополуката. Вещото лице посочва, че всички
приложени епикризи от вътрешно отделение на МБАЛ„**" са за проведено лечение на
хронични и сериозни възрастови изменения на гръбначния стълб, /които са свързани с
постоянни болки с различна интензивност/ на големите стави , постменопаузална остепороза
и последиците от нея , бъбреците , сърдечна слабост, високо кръвно налягане ,
„изкривяване" на палците на ходилата и др./, които е неправилно да се свързват етиологично
като последица от процесното ПТП. Описаните в съдебно- медицинско удостоверение
травми - следи от рана 1x1 см. на лявото коляно, контузия на дясното рамо и следи от
охлузване в долната част на корема не са документирани във всички първични медицински
документи и поради голямата давност от пет месеца, не може да се твърди с категоричност
,че са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.Според експерта, възстановяването
на гореописаните травми става за непродължителен срок от време - около 10-15 дни , но
имайки предвид сериозните дегенеративни , възрастови промени на опорно-двигателния
8
апарат - на гръбначния стълб и големите стави на 70 годишна жена , болковият синдром се е
активирал и продължил по-дълго време. Това е наложило и да проведе продължителен
болнеолечебен курс. Относно хроничната патология на гръбнака , не е провеждано и не е
проведено правилно и насочено лечение, вероятно по субективни причини /няма
консултации с невролог и ортопед за проблема /. Ищцата е приемала нередовно
обезболяващи препарати. Поради тези сериозни, дегенеративни изменения в ОДА /опорно-
двигателен апарат/ , ищцата страда и ще страда цял живот от болки с променлив характер,
но те не трябва да се свързват като последица с процесната травма. По време на процесния
инцидент, когато са били получени травматичните увреждания, при оказването на първа
помощ, ищцата е изпитвала най-силна болка, но не толкова интензивна болка. Вещото лице
сочи , че при болни , които страдат от тежки , хронични, психически разстройства, прагът на
болка им е по- нисък. Ищцата е имала известни болки около инвазивните мероприятия -
инжекции, прегледи при обработката й вечерта в CO гр. Пазарджик, като в последствие те
постепенно бавно са се редуцирали под въздействието на изписаната и проведена
медикаментозна, обезболяваща и проведената, по-късно , физио- терапия. Според вещото
лице при А. А. няма и не са установени трайни последици получени при пороцестния
инцидент.Контузията констатирана при ищцата -на лумбосакралната област за разлика от
Деформираща лумбална спондилартроза, представлява тъпа травма в областта на кръста / в
конкретния случай не много силна , защото не са установени кръвонасядания при
направените прегледи в тази област/, а деформиращата лумбална спондилартроза е
хронично заболяване дължащо се на напреднали дегенеративни процеси във костната,
ставната и връзкова структури на гръбначния стълб.При извършените клинични прегледи на
местопроишествието и вечерта в ОСМП-Пазарджик , както и при направените по-късно
рентгенови изследвания в ДКЦ „Хигия" и МБАЛ „**", не са установени такива от
травматичен характер. Вещото лице сочи, че Лявоконвексна сколиоза представлява
патологично S-образно изркривяване на гръбначния стълб в напречната равнина , дължащо
се на дегенеративни процеси по целия гръбначен стълб, както на костните , така и на
връзковите му структури, Венролистеза на Л4 и Л5 и Остеохондроза на Л4 -Л5
(дегенеративно увреждане на междупрешленните дискове) със слабо изразена (около З мм.)
дорзолистеза ( плиплъзване на Л4 спрямо Л5 ). Този процес е израз на напреднали
дегенеративни процеси във връзковия апарат на прешлените. Ентензопатията е заболяване ,
което се характеризира с увреждане на меките тъкани на ставите и околоставните
пространства , мускулите и сухожилията. Причините за възникване са различни и се
изразяват в дегенеративни заболявания на ОДА, възпалителни заболявания, хронични
травми и др.
В заключението си вещото лице се обосновава , че ударът от л.а. **" с № К **, е
бил страничен и в преднта част на л.а., в който е пътувала ищцата. Това означава , че
векторът на движението на тялото на пострадалата е напред и в страни. Затова травмите на
ищцата са предно странично -дясна ръка , дясна гръдна половина и то леки. Така вещото
лице обосновава своя извод , че контузия на дясната ръка е нискоенергийна травма без
регистрирани кръвонасядания с леко охлузване на кожата . Лечение консервативно - само с
9
обезболяващи.Контузията на гръдната клетка е от нискоенергийните травми без
регистрирани кръвонасядания . Лечение консервативно - само с обезболяващи.
Според вещото лице -главоболие, световъртеж, болки в шийната област, болки в
долните крайници-всичко това са симптоми на хронични, дегенеративни заболявания на
гръбначния стълб . Ищцата няма травма на главата и шията при процесния инцидент и не е
губила съзнание /този факт е документиран/. Болки, скованост, ограничени движения
ангажиращи тораколумбалния гръбнак, крътеца и двете ТБС, затруднено придвижване -
такива не са регистрирани в наличната медицинска документация, както и няма контролни
прегледи при травматалог. Видими белези и как се отразяват на физическото ** на ищцата –
в медицинската документация не са регистрирани такива. Заключението на експерта, че към
момента на прегледа ищцата е възстановена напълно физически от получените телесни
увреждания при процесения инцидент. След процесния инцидент на ищцата са й били
предписани само обезболяващи медикаменти за получените травми поради причинените й
болки страдания с променлив характер на фона на хроничните напреднали дегенеративни
промени на ОДА и дългогодишно увредената й психика.
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото е изслушано заключение на
съдебно- психиатрична експертиза , което съдът кредитира изцяло. Според вещото лице Д.
психическите увреждания при ищцата са от две психични групи заболявания. Първата е от
групата на разстройства причинени от тежък стрес. Те са остра стресова реакция, преминала
в посттравматично стресово разстройство. Втората група разстройства са от групата на
ендогенните психични заболявания и това е биполярно разстройство- нов тежък депресивен
епизод.
Вещото лице посочва , че ищцата е с пожизнено намалена работоспособност поради
БАР. Наслоечният фобиен синдром, макар и с отслабена интензивност и сила и към
момента води до появата на епизодични страхови изживявания и дискомфорт.Вещото лице
посочва още, че са налице следните негативни психични последици в миналото, а именно:
Острата реакция на стрес,като симптомите продължават в разстояние на няколко минути
след въздействието на стесогенния стимул или събитие и изчезват в разстояние на два – три
дни, често след няколко часа. Маже да се наблюдва частична или пълна амнезия за времето
на епизода. Втората посочена от вещото лице негативна последица е Посттравматичното
стресово разстройство , при което обикновено се наблюдава състояние на вегитативна
свръхвъзбуда, повишен старт – рефлекс и безсъние. , а също така тревожност и депресия,
като идеите за суицид не са редки. Между началото на заболяването в тази му форма има
летален период от няколко седмици до месеци / рядко повече от 6месеца/. В болшинството
от случаите завършва с оздравяване , но в малка част – заболяването може да приеме
хроничен ход с продължителност много години. И последната негативна последица, вещото
лице посочва като тежък депресивен епизод към БАР. Вещото лице го охарактеризира като
силно изразено потиснато настроение/ дистимия/, мисловният процес се забавя и е налице
понижена активност на действията / хипобулия/.Болните са безразлични и апатични към
всичко , дори към най- близките си , суицидните идеи и действия са чести.
10
Според вещото лице в настоящия случай се касае за жена с дългогодишна анамнеза
за Биполярно афективно разстройство. Лекувана почти ежегодно в ДПБ- Пазарджик.
Пенсионер по болест, пожизнено. Преди ПТП- то на 08.06.2019 г. е била в относителна
ремисия, без изявени депресивни симптоми. По време на ПТП-то преживява остра стресова
реакция, която след няколко дни преминава в посттравматично стресово разстройство до
момента на разгръщане на тежкия депресивен епизод към БАР. ПТП-то предизвиква
влошаване на подлежащото психиатрично разстройство с нов този път тежък депресивен
епизод и налага лечение с повече и по-силни медикаменти. Продължителен поглед върху
целия ход на БАР при А. А. се илюстрира с чести и ежегодни влошавания, но с леки
депресивни епизоди. Депресивният епизод през 2019г. след процесното ПТП- е тежък, за
разлика от предишни и следващи пролежавания - диагностицирана с умерено тежък или лек
епизод. Според вещото лице трябва да се отдели и сериозно внимание на наслоечното
добавяне и на фобиен синдром, който се изразява със страхови изживявания от пресичане на
улици, от появата на сини бусове и от возене в лека кола. Фобията в същността си
представлява строго определен страх към определен обект. Тези фобийни изживявания при
ищцата са характерни и до момента на клиничното психиатрично изследване, но вече с по-
слаба сила и интензивност.
В заключението си вещото лице посочва, че Биполярно разстройство на ищцата е
пожизнено. Дебютът му при нея е от преди около 40 години и възникването му не е
свързано с въпросното ПТП. Посочените по-горе негативни последици -Острата стресова
реакция и Посттравматичното стресово разстройство са вече отзвучали. Остатъчен е все още
фобийния синдром, който бележи стихваща интензивност и сила, но прогноза за края на
наличието му не може да се даде. Всички те са се отразявали и се отразяват на
психическото ** на г-жа А. с последващ психичен дискомфорт. На този етап трайните
негативни психиатрични последици за здравословното състояние на ищцата са наслоечния
фобиен синдром. Той се характеризира с епизодичен страх от пресичане на улици, страх от
сини бусове и страх от возене в леки автомобили.
В показанията си разпитаните по делото свидетелки ** И.а ** и ** установяват, че
веднага след инцидента ищцата се намирала в изключително тежко състояние, тъй като
физически започнала да се възстановява в рамките на около един месец, но психически се
сринала. Заради физическите си травми ходила на рехабилитация и на санаториум в Хисаря,
но още се оплаквала от болки особено в кръста. Последиците за психика й обаче все още не
били отшумели. Имала страх, не смеела да се качи в кола. Претърпяла и лечение в
Държавната психиатрична клиника гр. Пазарджик след инцидента , тъй като не се чувствала
добре, всичко й било сякаш сънува кошмар, всичко й било пред очите и не можела да излезе
от този кошмар. Тези преживявания негативни за нея – си ги припомняла години след
инцидента. Съдът счита, че показанията на двете свидетелки съответно близката
родственица и съседка на ищцата за наличието на телесни болки и стрес следва да се
кредитират, съобразно критериите за преценка на гласните доказателства по чл. 172 от ГПК,
тъй като са в съответствие с всички обстоятелства по делото. Заинтересоваността на
11
свидетел сама по себе си не е пречка за кредитиране на показанията му, доколкото не
противоречат на останалите доказателства по делото. Вещите лица по двете експертизи
дават категорични заключения за настъпилите увреждания – физически и психически , сочат
и причинната връзка между ПТП и вредите като пряка и непосредствена.
В настоящото производство спорът се съсредочава върху въпроса дали в
предходното съдебно производство съдът с присъждането на обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 10 000,00 лв. са репарирани изцяло претърпените от
ищцата неимуществени вреди в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Безспорно
е в , че по предишното дело ищцата е предявила частичен иск в размер от 10000,00 лв. / от
общо 55000,00 лв. / и също така е безспорно , че този иск заявен като частичен е уважен
изцяло с влязъл в сила съдебен акт.
В хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може
да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на
положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по
останалата част може да се формира нова – различна СПН. При уважаване на частичния иск
обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано
посредством правопораждащите факти /юридическите факти, от които правоотношението
произтича/, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия
размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи
юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата
част от вземането. / В този смисъл и разясненията дадени в т.2 от ТР № 3 / 2016 г. от
22.04.2019 г. по тд.д. № 3/2016 г. на ОСТК на ВКС / .
В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е разликата
/остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане,
но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се
претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. В настоящото
производство се претендира сума в размер от 10000,00 лв. като се твърди , че това
обезщетение следва да се присъди за пълното репариране на вредите над присъдения с
предходното съдебно решение размер. Исковата претенция е допустима , но по същество е
частично основателна.
При определяне на дължимото от ответника обезщетение за неимуществените
вреди, следва да се вземат предвид критериите, приети в задължителната за
съдилищата съдебна практика. Съгласно ППВС № 4/1968 г. и приемащите го за актуално,
постановени по реда на чл. 290 от ГПК, решения на ВКС (Решение № 16 от 06.03.2012 г. по
т. д. № 461/2011 г., т. к., ІІ т. о.), справедливостта като критерий за определяне на размера на
обезщетението при деликт съгласно чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства - обема, характера и
тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
12
съвкупност, на приноса им спрямо увреждането.
В Решение № 177 от 27.10.2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС е прието,
че обезщетението е онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,
понесени от конкретното увредено лице, но и на всички онези неудобствата, емоционални,
физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Според ВКС понятието
"неимуществени вреди" обхваща всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост е всякога детерминиран от съществуващата в страната
икономическа конюнктура (индиция за които са лимитите на застрахователно покритие,
установени с § 27 ПЗР на КЗ отм.) и от общественото му възприемане на даден етап от
развитие на самото общество в конкретната държава.
В конкретния случай ищцата е претърпяла телесни увреждания - Контузия на
гръдния кош, контузия в л.с. област и екскориацио /охлузване/ кутис по дясната ръка, като
съгласно представените доказателства / вкл. и заключението на д-р П. /, тези контузии са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Възстановяването на гореописаните травми
става за непродължителен срок от време - около 10-15 дни , но имайки предвид сериозните
дегенеративни , възрастови промени на опорно-двигателния апарат - на гръбначния стълб и
големите стави на 70 годишна жена при ищцата болковият синдром се е активирал и
продължил по-дълго време. Вещото лице подчертава обаче, че поради сериозни,
дегенеративни изменения в ОДА /опорно- двигателен апарат/ , ищцата страда и ще страда
цял живот от болки с променлив характер, но те не трябва да се свързват като последица с
процесната травма.
От друга страна обаче с оглед събраните по делото гласни доказателства преценени
във връзка със заключенията на двамата експерти и преди всичко заключението на д-р Д.
съдът приема за безспорно установено , че ищцата е претърпяла неудобства и страдания във
връзка с процесното ПТП , което се е отразило изключително негативно, както на нейното
физическо състояние , така и на нейната психика. Безспорно се установява по делото, че
ищцата е с констатирано от години заболяване / биполярно разстройство / , но съдът приема
за безспорно установено, че инцидента с ПТП на пътя е засилил болестните й прояви ,
последиците от които не са отшумели и към настоящия момент. Вещото лице Д. в своето
заключение е направил проследяване върху целия ход на БАР при А. А. , като е посочил ,
че болестта й се е илюстрирала с чести и ежегодни влошавания, но с леки депресивни
епизоди. През 2019 г. след инцидента с ПТП ищцата преживява тежък депресивен период за
разлика от предишни и следващи пролежавания , когато е била диагностицирана с умерено
тежък или лек епизод. Вещото лице също е категорично , че в конкретния случай е налице
наслоечното добавяне и на фобиен синдром, който се изразява със страхови изживявания от
пресичане на улици, от появата на сини бусове и от возене в лека кола. Тези фобийни
изживявания са характерни и към настоящия момент , но вече с по-слаба сила и
13
интензивност.
По настоящото дело, съдът преценява , че макар ищцата да се е
възстановила от нанесените й физически травми в един период от около няколко месеца и
настоящите й здравословни проблеми свързани с физически болки се дължат на
дегенеративни / възрастови / промени , но също така тя е имала изключително тежки
психически преживявания и е претърпяла и продължава да търпи стрес , психическо
неблагополучие, страх и притеснения свързани с непрекъснато повтарящите й се спомени от
преживения удар. Вярно е, че тези преживявания са с една висока интензивност , предвид
нейното психиатрично заболяване, но от това не следва, че нейното психическо и
емоционално страдание следва да се игнорира. Напротив – в това производство съдът е
длъжен да съобрази особеностите на конкретния случай и определи едно справедливо
обезщетение, което да репарира във възможно най- голяма степен вредите от неимуществен
характер , които е претърпяла ищцата и продължава да търпи. Не е нужно да се дават
подробни обяснения за последиците от причиненият стрес, чието значение като
отрицателен, рисков фактор за физическото и психическото ** на човека, е общоизвестно.
Заключението на експертите е, че макар ищцата да се е възстановила в голяма степен от
претърпените физически травми, то тя трудно преживява и не успява да се възстанови в
емоционален и психически план. Изхождайки от тези конкретни обстоятелства съдът счита,
че интензитетът на психическите болки и страданията, които е претърпяла ищцата е
сравнително висок и размерът на обезщетението следва да се определи на сумата общо в
размер от 15000,00 лв. Тъй като в предходното производство ищцата е получила
присъждане на сумата в размер от 10000,00 лв., то в настоящото производство предявеният
от нея иск / който вече не е като частичен / се явява основателен до размера на 5000,00 лв.,
за която сума искът следва да бъде уважен. В останалата й част претенцията е недоказана и
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Както беше посочено по-горе, предходното съдебно решение се ползва със СПН
само по отношение на правопораждащите факти , а размерът на претенцията не е елемент от
фактическия състав на деликта. По отношение на нея е формирана СПН само в рамките на
уважения размер и именно поради това незаявената част от тази претенция е допустимо да
бъде предмет на нов иск. По основателността й съдът се произнася без да е обвързан с
фактическите изводи на съдебния състав по предходното дело -след като анализира всички
събрани в настоящото производство доказателства. Мотивите на съда/ включително и
фактическите му изводи за непредявената част от претенцията / нямат обвързващо съда
доказателствено значение, а се преценяват от настоящия състав по негово вътрешно
убеждение въз основа на самостоятелен анализ на събрания доказателствен материал.
Исковата сума в уважения размер от 5000,00 лв. следва да се присъди, ведно със
законната лихва считано от датата на уведомяване на застрахователя / така Решение № 167/
30.01.2020 г. по т.д. № 2273/ 2018 г. на ТК , ІІ т.о. на ВКС / - 09.03.2020 г. до окончателното
изплащане.
По разноските: Ищцата е освободена от внасянето на държавни такси и разноски ,
14
но процесуалният представител заявява искане за присъждане на възнаграждение по реда
на чл. 38 ал.2 ЗА, което съобразно правната и фактическа сложност на делото и предвид
актуалната практика на ВКС и СЕС , както и вземайки предвид Разпоредбите на № 1 ЗАВ /
като ориентир/ съдът определя на сумата в размер от 1300,00 лв. Това възнаграждение
съобразно изхода от делото и частично уважаване на исковата претенция следва да се
присъди в размер от 650,00 лв. Ответникът също има правото на разноски, които в
настоящото производство са само тези заплатени за адвокатска защита в размер от 1560,00
лв. за адвокатски хонорар. Съдът намира за основателно възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар на ответника , доколкото, този хонорар следва да бъде съобразен с
критериите изложени по-горе и да бъде съответен на фактическата и правна сложност на
делото, както и на защитимия материален интерес, поради което съдът намира , че
възнаграждение в размер на 1300,00 лв. отговаря на тези критерии. Съобразно уважената
част от претенцията следва да се присъдят разноски в размер от 650,00 лв.
Ответникът ще следва да заплати съобразно уважената част от иска държавна такса в
размер от 200,00 лв. , както и да заплати по сметка на ПзРС разноски за възнаграждения на
вещи лица общо в размер от 1231,07 лв.
Така мотивиран, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „Б**“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С**7,
представлявано от ** им Д. к - изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на А. Н. А., ЕГН:
**********, с адрес гр. Пазар**, чрез адв. Д. С. Т., член на САК, с адрес за съобщения и
призоваване: гр. С** **************@***.** сумата в размер от 5000,00 лв./ над присъдената
със съдебно решение по гр.д. № 1403/2022 г. по описа на ПзРС/ представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие от ПТП настъпило на
08.06.2019 г., около 13:55 ч. на кръстовището, образувано от път III-8402 и главен път I - 8 в
общ. Септември, обл. Пазарджик , с участието на МПС марка „**“, модел „** **“ с рег. №
**, управлявано от **м, ЕГН: **********, собственост на На**м и МПС марка „**", модел
„**т“ с рег. № **, управлявано от **а, ЕГН: **********, ведно със законната лихва считано
от датата на уведомяване на застрахователя - 09.03.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението на основание чл. 432 ал.1 КЗ , като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над размера
от 5000,00 лв. до претендирания размер от 10000,00 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ЗД „Б**“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С**7,
представлявано от ** им Д. к - изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д. С. Т., член
на САК, личен номер на адвоката **, с адрес за съобщения и призоваване: гр. С**
**************@***.** на основание чл. 38 ал.2 ЗА сумата в размер от 650,00 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗД „Б**“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: гр. С**7,
15
представлявано от ** им Д. к - изпълнителни директори ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПзРС
държавна такса в размер от 200,00 лв. ,както да заплати и разноски за експертни заключения
в размер от 1231,07 лв.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН: **********, с адрес гр. Пазар**, чрез адв. Д. С. Т., с адрес за
съобщения и призоваване: гр. С** **************@***.** да заплати на „ЗД „Б**“ АД, ЕИК:
*, със седалище и адрес на управление: гр. С**7, представлявано от ** им Д. к -
изпълнителни директори сторените в настоящото производство съдебно- деловодни
разноски в размер от 650,00 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Пазарджик в двуседмичен
срок от връчване препис на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
16