Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1141 09.09.2020 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, ХХІІІ състав, на тридесет и първи
август две хиляди и двадесета година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Галя Русева
при
секретаря И. Г., като разгледа докладваното от съдията Русева административно
дело № 704 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118, ал.1 КСО вр.чл.149, ал.5 АПК и е образувано по жалба на Т.П.Т. ***, против Решение №
1057-02-276#4/04.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е
оставена без уважение подадената от Т.П.Т. жалба и уточнение към нея за
обявяване нищожност на Разпореждане № **********/01.04.2013 г., Разпореждане № **********/01.07.2014
г., Разпореждане № **********/27.02.2015 г., Разпореждане № **********/01.07.2015
г., Разпореждане № **********/19.04.2016 г., Разпореждане № **********/01.07.2016
г., Разпореждане № **********/02.02.2017 г., Разпореждане № **********/01.07.2017
г., Разпореждане № **********/01.10.2017 г., Разпореждане № **********/09.01.2018
г., Разпореждане № **********/01.07.2018 г., Разпореждане № **********/01.07.2019
г., издадени от ръководителя на Пенсионно осигуряване на ТП на НОИ – Бургас, в
частта им, с която е определен индивидуалният коефициент и доход за изчисляване
размера на пенсията на Т. съгласно чл.70 КСО.
В жалбата се сочи несъгласие с решението и се иска неговата отмяна, като
се излагат съображения във връзка с неправилно изчислен индивидуален коефициент
при изчисляване размера на пенсията на жалбоподателя. Иска се отмяна на
решението и прогласяване нищожността на посочените разпореждания на
ръководителя на ПО при ТП на НОИ - Бургас, като преписката се върне на ТП на
НОИ с указания за преизчисляване на индивидуалния коефициент съобразно
разпоредбите на закона.
В с.з. жалбоподателят се явява лично и
поддържа жалбата, моли за уважаването й, сочи доказателства и претендира
разноски.
Ответникът по жалбата - Директор
на ТП на НОИ Бургас, представя административната преписка. В с.з. не изпраща
представител, редовно уведомен, не изразява становище по жалбата.
Административен
съд – Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, представената административна
преписка и като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С оспорените от жалбоподателя разпореждания - Разпореждане № **********/01.04.2013 г., Разпореждане № **********/01.07.2014
г., Разпореждане № **********/27.02.2015 г., Разпореждане № **********/01.07.2015
г., Разпореждане № **********/19.04.2016 г., Разпореждане № **********/01.07.2016
г., Разпореждане № **********/02.02.2017 г., Разпореждане № **********/01.07.2017
г., Разпореждане № **********/01.10.2017 г., Разпореждане № **********/09.01.2018
г., Разпореждане № **********/01.07.2018 г., Разпореждане № **********/01.07.2019
г., издадени от ръководителя на Пенсионно осигуряване на ТП на НОИ – Бургас, е
определена личната пенсия на жалбоподателя по чл.68 КСО за осигурителен стаж и
възраст, респ. същата е била осъвременена и преизчислена.
От
доказателствата по административната преписка /л.60-л.67/ е видно, че
жалбоподателят първоначално е депозирал жалба против тези разпореждания пред
Административен съд Бургас, с оплаквания за нищожност на тези актове само в
частите за определяне на индивидуален коефициент и доход за изчисляване размера
на пенсията му. По жалбата е било образувано адм.дело № 2852/2019 г. по описа
на АдмС Бургас. С Определение № 2845/10.12.2019 г. по това дело АдмС Бургас е
оставил без разглеждане жалбата на Т. против общо 16 бр. разпореждания на
ръководителя на ПО на ТП на НОИ Бургас, сред които и процесните 12 бр.
разпореждания, като е прекратил производството пред себе си и жалбата на Т.
против процесните 12 бр. разпореждания, оспорени в настоящото производство, е
изпратена по подведомственост на директора на ТП на НОИ Бургас, като в мотивите
на съдебния си акт съдът е посочил, че жалбоподателят не е спазил установения в
чл.117, ал.1 КСО ред за обжалване на посочените административни актове, които
подлежат на задължително обжалване по административен ред пред Директора на ТП
на НОИ Бургас. Настоящото производство е образувано след съответното
произнасяне от страна на Директора на ТП на НОИ Бургас, и има за предмет
проверката за законосъобразност на решението на административния орган от
04.03.2020 г., с което жалбата на Т., с оплаквания за нищожност на процесните
разпореждания, е отхвърлена като неоснователна. В мотивите на обжалваното
решение от 04.03.2020 г. органът е приел, че разпорежданията, чиято частична
нищожност се претендира, са издадени от компетентен орган и в предвидената от
закона писмена форма, като същите са в достатъчна степен мотивирани, чрез
посочване на фактическите и правните основания за тяхното издаване.
Обжалваното
решение е издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл.117, ал.1,
т.2 КСО. Същото е неправилно, постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила, по следните съображения:
Административният
орган, издал обжалваното решение, е бил сезиран с жалба на Т.Т., изпратена му
по подведомственост, озаглавена като „искова молба“, ведно с молба-уточнение /л.2-л.5
и л.16-л.18 от приложеното към настоящото адм.дело № 2852/2019 г. на АдмС
Бургас/, в която жалбоподателят е твърдял нарушение на материалния закон при
издаването на процесните 12 бр. разпореждания поради това, че според него не е
определен правилно индивидуалният коефициент и доход за изчисляване размера на
пенсията му съгласно чл.70 КСО, както и защото тези разпореждания са
незаконосъобразни, понеже не са посочени фактическите и правните основания за
издаването им – нарушение по чл.59, ал.2, т.4 АПК. Изложени са съображения и
във връзка с неправилното изчисляване на осигурителния доход на жалбоподателя,
от който е следвало да бъде изчислена пенсията му. По изложените съображения,
искането му е оспорените разпореждания да се прогласят за нищожни, като
преписката се върне на органа с указания за преизчисляване на индивидуалния му коефициент.
С оспореното в настоящото производство решение от
04.03.2020 г. директорът на ТП на НОИ – Бургас е разгледал единствено
възражението на Т. за нищожност на посочените разпореждания, като в мотивите не
са изложени съображения относно останалите възражения на жалбоподателя,
свързани с твърдяната незаконосъобразност на актовете и нарушението на
материалния закон при издаването им. Не са изложени мотиви и относно това дали
подадената жалба, с която се атакуват тези 12 бр. разпореждания, е в срока по
чл.117, ал.4 КСО, а именно – 14-дневен от получаването им. По административната
преписка не се съдържат никакви доказателства относно връчването на някое от
разпорежданията, предмет на жалбата пред административния орган, на
жалбоподателя Т., въпреки че с Определение № 1426/29.07.2020 г. по настоящото
дело, съдът е задължил ответника по жалбата да представи такива, както и да
представи доказателства за евентуалното им предходно обжалване /л.294-л.295/. В
изпълнение на указанията на съда, ответникът е депозирал становище вх.№
6876/12.08.2020 г. /л.303/, в което за част от оспорените разпореждания твърди,
че са били вече предмет на съдебна проверка, и цитира в тази връзка съдебни дела.
Настоящият съдебен състав констатира, че предмет на тези дела /копия от чиито
крайни съдебни актове са в кориците на приложеното адм.дело № 2852/2019 г. на
АдмС Бургас/ не са процесните разпореждания, а други административни актове,
поради което не може да бъде споделен изводът на ответника, че по посочените от
него разпореждания има влезли в сила съдебни решения. Относно друга част от
разпорежданията, предмет на жалбата на Т., а именно – Разпореждане №
67103-5127/19.04.2016 г. и Разпореждане
№ **********/02.02.2017 г., ответникът е посочил, че същите са били
връчени на жалбоподателя „на ръка“ – съответно на 09.05.2016 г. и на 23.02.2017
г., видно от приложена справка, разпечатка от деловодната му система
/л.304-л.305/. И този извод на органа не може да бъде споделен, тъй като видно
от приложените по делото разпечатки – 2 бр., от деловодната система на НОИ,
същите касаят регистрирането на инициативната изходяща преписка, като на
посочените от ответника дати – 09.05.2016 г. и 23.02.2017 г., до жалбоподателя
е била изпратена изходяща кореспонденция – Разпореждане № 71/19.04.2016 г. и Разпореждане
№ 216/02.02.2017 г., различни от процесните Разпореждане №
67103-5127/19.04.2016 г. и Разпореждане
№ **********/02.02.2017 г., като дори няма данни кога същите са били
връчени на получателя. Освен това, жалбоподателят е оспорил тези доказателства
в с.з. на 31.08.2020 г. с твърдението, че нито едно от оспорените разпореждания
не му е било връчено от органа.
При това положение съдът намира, че по делото не се съдържат
никакви доказателства относно връчването на Разпореждане № **********/01.04.2013
г., Разпореждане № **********/01.07.2014 г., Разпореждане № **********/27.02.2015
г., Разпореждане № **********/01.07.2015 г., Разпореждане № **********/19.04.2016
г., Разпореждане № **********/01.07.2016 г., Разпореждане № **********/02.02.2017
г., Разпореждане № **********/01.07.2017 г., Разпореждане № **********/01.10.2017
г., Разпореждане № **********/09.01.2018 г., Разпореждане № **********/01.07.2018
г., Разпореждане № **********/01.07.2019 г., издадени от ръководителя на
Пенсионно осигуряване на ТП на НОИ – Бургас, на жалбоподателя Т.. След като не
са му връчени, следва да се приеме, че подадената от него жалба против тези
актове е в срока по чл. 117, ал.4 КСО, и при наличието на оплаквания за
нарушение на материалния закон при постановяването им, административният орган,
сезиран с жалбата, е следвало да разгледа конкретните оплаквания на
жалбоподателя и да се произнесе по същите. Това не е сторено, тъй като
административният орган се е задоволил да разгледа единствено възражението на
жалбоподателя за нищожност на сочените разпореждания. Липсата на мотиви относно
материалната законосъобразност на атакуваните разпореждания представлява
съществено процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на
атакуваното в настоящото производство Решение № 1057-02-276#4/04.03.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ Бургас, тъй като на практика лишава жалбоподателя от
една инстанция по съществото на спора и нарушава правото му на защита.
С оглед на горното,
оспореният акт се явява незаконосъобразен поради съществено процесуално
нарушение, което налага извод за основателност на подадената жалба. Атакуваното
решение на директора на ТП на НОИ – Бургас следва да бъде отменено и преписката
следва да се върне на административния орган, с указания за произнасяне по
оплакванията за материална незаконосъобразност на атакуваните от Т. 12 бр.
Разпореждания, като органът се произнесе с отделен, нарочен акт по оплакванията
по всяко едно от тях.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на
разноските при успешно оспорване, но такива не следва да му се присъждат,
предвид липсата на доказателства за направени разноски.
Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1057-02-276#4/04.03.2020 г. на
Директора на ТП на НОИ Бургас, по жалба на Т.П.Т. ***.
ВРЪЩА преписката на Директора на ТП на НОИ Бургас
за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящия
съдебен акт.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от връчването му на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: