Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 22.02.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на двадесет и трети септември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА МИРОНОВА
при
секретаря Румяна Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д.
№ 2414 описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, представлявано от А.В.Г., чрез пълномощник, ю.к., срещу Х.Т.Г.,
ЕГН **********,***, за установяване на задължение за заплащане на дължими суми
по договор.
Ищецът посочва, че ответникът е сключил Договор
за потребителски паричен на кредит CREX-10735980/15.05.2014 год. с третото лице
БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********, по силата на който е получил
кредит от 726,80 лв., изплатен пряко на упълномощения търговски партньор, за
избраната от ответника стока.
Кредитът трябвало да бъде
изплатен на 25 месечни погасителни вноски, но това си задължение ответникът не
е изпълнил. Първата неплатена вноска била на 20.06.2014 год., крайният срок за
погасяване на задължението е 20.08.2015 год.
На 10.01.2017 год. между
първоначалният кредитор и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания,
като цедента упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжника за
прехвърлянето. Това е сторено с исковата молба.
По заявление по чл. 410 ГПК
от ответника, по ч..гр.д. № 1673/2018 год. на ЛРП била издадена заповед за
изпълнение срещу ответника, като той се е възползвал от правото си на
възражение.
Иска
се: да бъде признато от
съда за установено, че съществуват следните вземания на ищеца към ответника, за
които е издадена зааповед за изпълнение по ч.гр.д. № 673/2018 год. на ЛРС:
- 651,58 лв. – главница,
- 78,10 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 20.06.2014 – 20.08.2015 год.,
- 269,03 лв. – лихва за забава за периода 21.06.2014 –
07.08.2018 год.,
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане.
Претендират се и направените
разноски по заповедното и исковото производство.
Писмен
отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, чрез назначеният при условията на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. В. И., МАК.
В отговора си, отвътникът
счита предявените искове за допустими,
но неоснователни, доколкото не са доказани по размер. Позовава се и на
неравноправни клаузи в договора за кредит, водещи до неговата нищожност
/възражението е бланкетно/.
Възразява се прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като в
писмена молба поддържа исковете така, както са предявени и счита, че следва да
бъдат уважени в цялост, тъй като възраженията, въведени с отговора на ответника
са неоснователни. Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно и своевременно
призован не се явява. Представлява се от адв. В.И., МАК, назначен при условията на чл. 47,
ал. 6 ГПК, който поддържа становището, изразено в писмения отговор.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата
по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По ч.гр.д.№ 1673/2018 г. по описа на Ломския районен
съд е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед № 1054 от 24.08.2018 год., за
изпълнение на парично задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против
ответника – Х.Т.Г., за сумата от 998,71 лв., представляваща: 651,58 лв. –
главница – задължение по договор за потребителски кредит № CREX-10735980/15.05.2014
год., както и 78,10 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.06.2014 –
20.08.2015 год. и 269,03 лв. – лихва за забава за периода 21.06.2014 – 07.08.2018
год., ведно със законната лихва върху главницата от 23.08.2018 год. /датата на
подаване на заявлението/, до изплащане на вземането и разноски в размер на 75,00
лв., направени по заповедното производство.
За издадената заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ГПК и съдът, с
Разпореждане от 19.10.2018 год. е указал на заявителя правото да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец
в настоящото производство на 29.10.2018 г.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415
ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /видно от п.клеймо/.
В с.з. страните са се съгласили с
изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и
същият е обявен за окончателен.
От доказателствата по делото се
установява, че между ответника и третото лице ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, на 15.05.2014 год. в гр. Монтана е бил сключен Договор за потребителски
кредит CREX-10735980/15.05.2014 год., по силата на който третото лице е
финансирало покупката на избрани стоки от търговски обект – преносим компютър,
м. ASER, компютърна
мишка и чанта за лаптоп, на обща стойност 726,80 лв., а също и пакет
застрахователни услуги, или всичко общо 786,66
лв., които ответникът се е задъжил да върне заедно с уговорените лихви и
надбавки на 15 месечни вноски от по 63,46 лв., с падеж 20-то число на месеца в
срок до 20.08.2015 год.
Посочено е, че общо дължимата сума по кредита е 951,86 лв., без да е уточнено дали
сумата включва главница и такси или главница и лихви. Уговорен е годишен лихвен
процент 29,80% и ГПР 33,31%.
От заключението на назначената
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.И.П. се установява, че
ответникът е погасил три вноски по кредита – на 13.06.2014 год., 09.07.2014
год. и 14.08.2014 год., в общ размер на 190,38 лв., с които са погасени:
главница 124,79 лв., лихва-кредит 51,10 лв., главница застраховка 7,50 лв. и
3,06 лв. – лихва застраховка кредит.
От 15.08.2014 год. ответникът е
преустановил плащанията. Останал е задължен за главница в размер на 651,58 лв.
и незаплатена договорна лихва за периода 14.08.2014 – 20.08.2015 год. в размер
на 67,28 лв.
Законната лихва върху главницата за
периода от падежа на вземането 15.08.2014 год. до 07.08.2018 год. е в размер на
263,41 лв.
Общото задължение към датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК е в размер на 982,27 лв.
С Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 10.01.2017 год. първоначалният кредитор, БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, ЕИК ********* е прехвърлил вземането си към ответника на настоящия
ищец (под № 6011 в списъка-приложение към договора за цесия). По делото е
приложено и потвърждение от цедента, пълномощно, с което цесионерът е
упълномощен да извърши уведомяването на длъжниците от името на първоначалния
кредитор и уведомление до длъжника за извършеното прехвърляне, за което липсват
по делото данни да е изпратено и
получено от него, поради което съдът приема, че това е сторено с подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК.
По принцип, с иска по чл. 422 ГПК се цели установяване на съществуването на
вземане, реализирано по реда на заповедното производство в случай на подадено
възражение от страна на длъжника или при уведомяването му по реда на чл. 47 ГПК
/настоящият казус попада във втората хипотеза/. В това производство по същество
се установява и дали вземането съществува и дали е изискуемо.
В тежест на ищеца е доказване на факта на съществуване на
валидно облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор
за заем, изпълнение на поетите от него задължения по договора, основното от
които е за предаване на заемната сума, факта на осъществяване на всички
предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви
кредита за предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за
последното и размера на претендираното вземане, а в тежест на ответника е и да установи факта на
изпълнение на претендираните задължения, респ. основанието, поради което счита,
че не дължи претендираната сума.
Към датата на цедиране на вземането от страна на
третото лице-помагач /10.01.2017 год./, а и към датата на подаване заявлението
по чл. 410 ГПК /23.08.2018 год./, уговореният между страните срок по Договор за
потребителски заем № CREX-10735980/15.05.2014
год. е бил изтекъл – на 20.08.2015 год.,
поради което и съдът приема, че вземането е изискуемо.
По делото е доказано, че сумата по кредита 786,66
лв. е усвоена от ответника – т. е.,
кредиторът-цедент е изпълнил. Доказано е също, че срокът за погасяване на
задължението е изтекъл, поради което и то е изискуемо.
Неоснователно е възражението на особения
представител на ответника, адв. В. И., МАК за недоказаност на твърдяната
изправност на кредитора. От заключението на приетата по делото и неоспорена
съдебно-счетоводна експертиза се установява както твърдяната от ищеца
изправност на цедента, така и частичното плащане – на три погасителни вноски от
страна на ответника.
Не се констатираха
очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на
чл. 20-24, вр. чл. 10, ал. 2 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават
претендираните суми за лихва, поради което и второто възражение на ответника се
преценява като неоснователно.
Съдът намира, че претенцията за лихви за
забава е основателна и доказана. Тази претенция е за акцесорно задължение,
спрямо главното задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да
бъде уважена и претенцията за лихви – до размера, установевн от вещото лице.
След изтичане на падежа, ответникът – длъжник, съгласно чл. 84, ал. І от ЗЗД е
изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и същия дължи обезщетение,
съобразно чл.86 от ЗЗД. Претендират се
-
78,10 лв. договорна възнаградителна лихва за периода 20.06.2014 – 20.08.2015
год. и
-
269,03 лв. – лихва за забава за периода
21.06.2014 – 07.08.2018 год.
Според
заключението на вещото лице размерът на незаплатената възнаградителна лихва е
67,28 лв. и в този размер искът следва да се уважи, а над него, за разликата от
10,82 лв. – да се отхвърли като недоказан. Оново според заключението на
приетата ССЕ следващата се законна лихва за посочения в и.м. период е 263,41
лв. и в този размер тази претенция следва да се уважи, а за разликата от 5,62
лв. като недоказан.
При този изход на спора страните си
дължат разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК,
ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца разноски
за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
по делото са в общ размер на 800 лв. (от тях юрисконсултско възнаграждение 50
лв. за заповедното и 150 лв. за исковото производство). Последното обуславя
неоснователност на въведеното от ответника възражение за прекомерност на
разноските на ищеца за процесуално представителство.
98,35% от предявените искове
са уважени, съответно – 1,65% - отхвърлени.
Съответно ответникът ще
следва да заплати на ищеца 786,80 лв. – разноски съобразно уважената част от
исковете.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София срещу Х.Т.Г., ЕГН **********,***, за сумата
от 982,27 лв. (деветстотин осемдесет
и два лева, двадесет и седем ст.), от които:
- 651,58 лв. –
главница по Договор за кредит № CREX-10735980/15.05.2014 год., сключен с
третото лице БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, ЕИК *********,
- 67,28 лв. договорна
възнаградителна лихва за периода 20.06.2014 – 20.08.2015 год. и
- 263,41 лв. – лихва за забава за периода 21.06.2014 –
07.08.2018 год.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 23.08.2018 год. до окончателното
плащане, за които суми е издадена Заповед № 1054 от 24.08.2018 год., за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1673/2018 год. на ЛРС,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за възнаградителна лихва над
уваженият размер, за разликата от 10,82
лв. до претендираният размер от 78,10 лв. и за лихва за забава – над уваженият
размер, до претендирания размер от 269,03 лв., за разликата от 5,62 лв. като НЕОСНОВАТЕЛНИ
и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА Х.Т.Г., ЕГН **********,*** да
заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София сумата
от 786,80 лв., представляваща разноски пред първата инстанция по настоящото
производство и по ч.гр.д.№ 1673/2018 г на ЛРС съобразно уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен съдия: