№ 172
гр. Пловдив, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000600 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от З.Е. АД, ЕИК *********, действащо чрез процесуалния си
пълномощник юрисконсулт Й. СЛ., срещу постановеното решение №260219
от 25.05.2021 г. по търг.дело №19/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З..
С посоченото решение е уважен изцяло предявеният иск от М. ЗЛ. Н.
срещу З.Е. АД за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ексцес –вторична
гонартроза, ограничение на флексия с дефицит около 20 градуса на лявото
коляно, остеопороза на кондилите, образуващи ставата и колянното капаче,
като последното е и с остеофити, ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на исковата молба на 27.01.2020 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят застраховател е останал недоволен от така
постановеното решение, като счита, че са допуснати неточности по
отношение на приетите за установени и безспорни факти, което е довело до
погрешни правни изводи и неправилност на съдебния акт. Изложил е
1
подробни съображения в четири направления – относно липса на
застрахователно правоотношение, като счита, че не са представени
доказателства от страна на ищеца, въпреки издаденото съдебно
удостоверение, което да му послужи пред Г.Ф., относно изтекла погасителна
давност, относно липса на влошаване състоянието на ищеца, относно
съпътстващи заболявания на ищеца. Моли да се отмени решението, а при
условие на евентуалност да се намали присъденото обезщетение. Претендира
направените разноски.
Ответникът М. ЗЛ. Н. е подал отговор срещу въззивната жалба, като я
счита за неоснователна. Не е съгласен с оплакванията в нея. Моли да се
остави без уважение, като се потвърди обжалваното решение.
Третото лице помагач на страната на застрахователя М. Д. А. не е
представил отговор и не е изразил становище.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на жалбоподателя на
14.06.2021 г. Въззивната жалба срещу него е подадена на 16.06.2021 г. по
пощата в двуседмичен срок от връчване на решението. Ето защо е депозирана
в срок от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден
съдебен акт.
Видно от данните по делото, предявен е иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, възникнали в резултат на ексцес.
Ищецът твърди, че на 24.01.2007 г. е възникнало ПТП, при което водачът М.
Д. А. при управление на товарен автомобил М. с ДК № ** **** ** е навлязъл
в стеснен участък на пътя и се блъснал с лек автомобил Р.Е. с ДК № ** ****
**, находящ се в насрещното платно на движение. Било образувано НАХД
№***/**** г. по описа на РС - К., приключило с влязло в сила решение, с
което било прието, че водачът М. Д. А., нарушавайки правилата за движение
по пътищата, по непредпазливост е реализирал ПТП, вследствие на което
пострадал М. ЗЛ. Н., като са му нанесени телесни увреди. Гражданската
отговорност на виновния водач е била застрахована при З.Е. АД със
застрахователна полица №************, валидна от 01.01.2007 г. до
31.12.2007 г.
Твърди, че е получил обезщетение от ответното застрахователно
дружество по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите - в
размер на 6 000 лв. извънсъдебно и в размер на 12 000 лв., присъдени по гр.д.
№********* по описа на СГС,1ГО,1 с-в., като е обезщетен за счупване на
2
капачето на лявото коляно и интеркондилното възвишение на лявата
голямопищялна кост.
Твърди, че при извършени нови изследвания на 26.07.2019 г. е
установено, че в областта на лявото коляно се е развила вторична гонартроза,
ограничение на флексия с дефицит около 20 градуса. Направената
рентгенография установила остеопороза на кондилите, образуващи ставата и
колянното капаче, като последното е с остеофити. Счита, че тези усложнения
представляват ексцес, за който не е обезщетен. Същите са в пряка причинна
връзка с травмата от ПТП. Причиняват му болки, които са постоянни,
накуцваща походка, хрускане в коляното при флексия и екстензия, при
негативна прогноза. Усложняването ще доведе до по-голямо ограничение на
движението и ползване на помощни средства при придвижване.
Посочва, че е поискал от ответника с молба от 14.10.2019 г. да го
обезщети за допълнително причинените му неимуществени вреди, но това не
е станало.
Ответникът оспорва исковата молба и предявения с нея иск по
основание и размер. Оспорва, че е налице полица за сключена застраховка
Гражданска отговорност, като посочва, че щетата е регресна и делинквентът
все още погасява дълга си към застрахователя за изплатеното обезщетение.
Оспорва твърдението за ексцес, като счита, че не може да се говори за ексцес,
тъй като пострадалият е бил напълно оздравял към момента на постановяване
на съдебното решение по гр.д.№2825/2007 г. Оспорва размера на
претенцията. При условие на евентуалност прави възражение за изтекла
давност, като счита, че не дължи претендираната сума, тъй като до завеждане
на исковата молба са изминали повече от 5 години от датата на ПТП
24.01.2007 г. Оспорва и началния момент, в който са били установени
процесните увреждания. Прави и възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като ищецът не спазвал лекарските предписания
относно възстановяването, не е провеждал редовни рехабилитационни
процедури, не е взел необходимите мерки за пресичане на вредоносните
последици.
Третото лице помагач счита, че не следва да се заплаща
претендираното обезщетение.
Така, съдът е сезиран с иск по чл.288,ал.1,т.2,б.а от КЗ/отм./, по който
ищецът следва да докаже наличие на ексцес в здравословното му състояние,
причинна връзка с процесното ПТП и размерът на претендираните вреди,
ответникът - възраженията си в подадения отговор. От въведения в чл.51,ал.1
3
от ЗЗД принцип на пълно обезщетяване на вредите в резултат на
непозволено увреждане следва, че ако в здравословното състояние на
пострадалия настъпи ново страдание или то се влоши в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението, на него му се дължи ново
обезщетение за това. Новото страдание или влошаването трябва да е в
причинно следствена връзка с увреждането и да не се дължи на други
причини. Обезщетението не може да се дублира с вече присъденото
обезщетение.
По делото са представени писмени доказателства – протокол от ПТП,
решение по НАХД №***/**** г. решение по гр.д.02825/2007 по описа на
СГС, и двете решения влезли в законна сила, медицинска документация,
справка от НЗОК за извършените медицински дейности на ищеца за периода
01.01.2007 г. – 31.12.2020 г. Назначена е съдебно-медицинска експертиза за
здравословното състояние на ищеца. Разпитан е свидетел на болките и
страданията, които е изпитвал ищеца.
Направена е служебна проверка за сключена застраховка Гражданска
отговорност от публичния сайт на Г.Ф. от първоинстанционния съд при
подготовката на делото и насрочването му в съдебно заседание. От
приложената разпечатка на л.57 от делото се установява активна застраховка
Гражданска отговорност с ответното застрахователно дружество към датата
на ПТП. Не е необходимо събирането на други доказателства, в т.ч. и от
страна на ищеца за същото обстоятелство при положение, че информацията е
публична и общодостъпна. Ето защо е налице валидно застрахователно
правоотношение. Без значение с оглед вида на застраховката е дали
отговорността е регресна или не.
От влезлите в сила съдебни решения се установява вредоносния
резултат от настъпилото ПТП, както и че ищецът е бил обезщетен за
причинените му в резултат на ПТП неимуществени вреди, произтичащи от
съчетана травма, вкл.счупване на капачето на лявото коляно и
интеркондилното възвишение на лявата голямопищялна кост.
От назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установяват получените травми при ПТП от 24.01.2007 г., оперативното им
лечение с открита репозиция и метална синтеза, срастването на фрактурата
след 10 месеца и изваждане на металните тела, артрозни изменения в
пателофемуралния сегмент на лявото коляно, които са късни усложнения от
многофрагментната фрактура, получена при ПТП. Видно от констатациите на
вещото лице, между първоначалната травма, изразяваща се в раздробено
счупване на лявото колянно капаче и късно появилата се артроза /след 12,5 г./
съществува пряка причинно следствена връзка. Към момента на ПТП ищецът
е бил на 38,5 години, като при тази възраст артрозните и дегенеративни
процеси напредват изключително бавно и тяхната клинична проява идва на
доста по-късен етап. Към момента на изготвяне на експертизата ищецът е на
52,5 години, при което артрозата за в бъдеще ще напредва, но не могат да се
4
установят темповете. Към този момент има 10 градуса дефицит на флексията
сравнение с дясното коляно, екстензията е нормална, костните крепитации в
пателофемуралния сегмент на ставата са леки, затруднява се при клякане,
походката е с лек дисбаланс. При проследяване на приложената по делото
медицинска документация няма данни за патологична симптоматика на
лявото коляно през последните години преди 2019 г., като болковите
оплаквания и дефицитите във функциите на лявата колянна става са се
появили през 2019 г. Същите са резултат от дегенеративни процеси,
следващи травмата от 2007 г.В медицинската документация са установени
прегледи и др.поставени диагнози – псориазис вулгарис, диабет,втори тип,
подагра, които са свързани с артрозните промени по ставите и съответни
дегенеративни процеси. Не са възрастови промени. Няма сходни изменения
на дясното коляно.
Съдът кредитира така направените констатации от вещото лице. Те са
дадени от специалист - медицинско лице, след направен преглед на ищеца и
при проследяване на медицинската документация на ищеца, вкл. и
извършените медицински дейности спрямо ищеца. Ето защо, същите са от
значение за преценка наличието на ексцес спрямо първоначалните
увреждания, които са обезщетени.
Разпитан е и свидетелят З. Н. Г., баща на ищеца, от чиито показания
се установява, че от началото на 2019 г. синът му започнал да се оплаква , че
кракът го боли в коляното. От този момент се изменила походката му. Не
можел да кара кола и няколко пъти ходил с него да шофира. При свиване на
крака, при клякане също имал болки. Научили за доктор в Л., който му
сложил инжекция, и предписал още осем инжекции всеки месец. След
лечението чувствал болки, но не толкова болезнени, търпими. Миналата
година посетил същия доктор. Понастоящем пак имал по-слаби болки.
При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че
ищецът е получил нови страдания, които са в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП и причинените увреждания от него. Това са артрозни
изменения в пателофемуралния сегмент на лявото коляно, които са късни
усложнения от многофрагментната фрактура на лявото коляно, 10 градуса
дефицит на флексията спрямо дясното коляно, леки костни крепитации в
пателофемуралния сегмент на ставата. Същите са възникнали в началото на
2019 г., като ищецът е изпитвал болезнени болки, не можел да шофира, но
след проведено лечение болките станали по-слаби, не били болезнени. Имал
лек дисбаланс в походката. Не могат да се прогнозират темповете на
артрозата.
Въз основа на така приетите изводи се установява фактическият
състав на чл.51,ал.1 от ЗЗД, тъй като обезщетение се дължи за всички преки и
непосредствени последици от увреждането, а описаните по-горе увреждания
5
са възникнали през 2019 г. и са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП
и причинените увреждания от него. Същите представляват ексцес и се дължи
обезщетение за претърпените вреди от този ексцес. Искането за обезщетяване
на тези вреди не е погасено по давност, тъй като началният момент за това
започва да тече, считано от момента на появяване на новите страдания. По
делото се установява, че това е началото на 2019 г., като към момента на
подаване на исковата молба 28.01.2020 г. давностният срок не е изтекъл.В
случая не е налице и съпричиняване, както е посочил ответникът във
възражението си в отговора. Видно от констатациите на вещото лице,
появилите се клинични симптоми по лявото коляно и субективните
оплаквания са резултат от дегенеративни процеси, следващи травмата от
2007 г. Същите са неизбежен резултат от такъв вид травма. Не могат да се
обяснят с неспазване на лекарски предписания. Ето защо, възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, изразяващо се в
неспазване на лекарските предписания и неглижиране на здравословното му
състояние, е неоснователно и не следва да се уважава.
С оглед така установената фактическа обстановка и правни изводи,
основателна се явява претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от ексцес. При преценяване на размера
на обезщетението следва да се има предвид правилото на чл.52 от ЗЗД, а
именно че обезщетяването е по справедливост. При преценката следва да се
имат предвид поредица от критерии, а именно какво е първоначалното
увреждане, как е протекло и отшумяло, кога са възникнали новите
усложнения, в какъв интензитет, имат ли развитие и бъдещите прогнози за
това развитие, изпитаните болки и страдания, вкл. и техния интензитет, как
всичко това се е отразило върху живота на пострадалия. Наред с тези
критерии следва да се отчетат обществено икономическата обстановка в
страната, както и застрахователното покритие. Така, преценявайки всички
посочени критерии, съдът намира, че справедливо обезщетение от
настъпилите вреди от ексцес се явява сумата от 15 000 лв.
Не до този извод е достигнал първоинстанционният съд, поради
което неговото решение следва да бъде отменено частично – за разликата над
15 000 лв. до посочените 30 000 лв. Ето защо, въззивната жалба се явява
частично основателна – само досежно размера на присъденото обезщетение.
6
По разноските – жалбоподателят е направил искане за присъждане на
разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение, което искане е основателно
с оглед резултата по делото, но по съразмерност с оглед отхвърлената част на
исковата претенция. Съгласно списъците по чл.80 от ГПК пред първата и
втората инстанция са направени разноски, както следва 305 лв. за първата
инстанция и 600 лв. за втората инстанция. Следва да се заплати и
юрисконсултско възнаграждение за две инстанции по 300 лв. съгласно
определените размери в Наредба за правната помощ. От общо 1405 лв. и
съразмерно отхвърлената част на иска, му се дължат разноски в размер на
702,50 лв.
Затова, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното решение №260219 от 25.05.2021 г. по
търг.дело №19/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З. В ЧАСТТА МУ, с която е
уважен предявеният иск от М. ЗЛ. Н. срещу З.Е. АД за заплащане на сумата,
представляваща разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв., обезщетение за
причинените му неимуществени вреди от ексцес –вторична гонартроза,
ограничение на флексия с дефицит около 20 градуса на лявото коляно,
остеопороза на кондилите, образуващи ставата и колянното капаче, като
последното е и с остеофити, ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на исковата молба на 27.01.2020 г. до окончателното изплащане,
както и в частта му за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от М. ЗЛ. Н. срещу З.Е. АД в тази част за
заплащане на сумата, представляваща разликата над 15 000 лв. до 30 000 лв.,
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от ексцес.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260219 от 25.05.2021 г. по
търг.дело №19/2020 г. по описа на Окръжен съд С.З. В ЧАСТТА МУ, с която е
уважен предявеният иск от М. ЗЛ. Н. срещу З.Е. АД за заплащане на сумата
от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от ексцес в резултат на причинените увреждания от
ПТП на 24.01.2007 г., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане
7
на исковата молба на 27.01.2020 г. до окончателното изплащане.
Осъжда М. ЗЛ. Н. да заплати на З.Е. АД направени разноски по
съразмерност от 702,50 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на З.Е. АД, а именно М. Д. А..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8