Р Е Ш Е Н И Е № 26
07. 10. 2011 год. гр. Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
Чирпански районен съд ……………………. състав
На 07. 10. 2011 год.
В публично заседание в състав:
Председател: Т.К.
Съдебни заседатели :
Секретар: М.Т.
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от Председателя Т.К.
ЧГр. дело номер 455 по описа за 2011 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 8, т. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие.
В Районен съд Чирпан е постъпила молба от И.Н.Н. ***- р П.Г. № 28, обл. С.З., с ЕГН **********, в която изнася данни за извършено по отношение на него домашно насилие- физически и психически тормоз от лицето С.К.Н. с ЕГН **********,*** Загора.
В молбата си пострадалото лице твърди, че с нарушителката С.К.Н. били във фактическа раздяла от 20. 04. 2011 г., като понастоящем в РС Чирпан имало заведено гр. дело № 322/ 2011 г., за прекратяване на бракът им.
Изнася още в молбата си, че Н. го лишила от възможността да вижда детето А. И.Н., което било на 4 години и 10 месеца, поради което на 16. 09. 2011 г. отишъл до ЦДГ “ Слънце “, която се посещавала от детето. Целта на посещението му била да види дали детето е заведено на детска градина и дали е добре.
Тъй като детето имало здравословен проблем, решил да заведе същото при личния му лекар д- р Чернева, което станало със знанието на учителката на детето.
След преглед от личния лекар, се оказало, че проблема най- вероятно бил на стресова основа.
Разговарял по телефона и с психоложката Д.К. ***, която споделила, че този проблем с дължал на стреса, който изживявало детето.
След напускането му на медицинския кабинет, около 9. 55 часа получил обаждане от ПИ П.Ж., който го попитал къде е и след като разбрал, че е с детето на пазара, го помилил да отиде до РУП Чирпан, тъй като Н. искала да пуска жалба срещу него, поради това, че бил отвлякъл детето.
Молителят отишъл до РУП с детето А. и там пред входа на паспортна служба, стояла нарушителката Н.. Като ги видяла, същата започнала да дърпа детето. А. се уплашил и започнал да бяга от майка си, като се криел зад молителя. В това време Н. започнала да го удря по лявата ръка, след което започнала да го блъска по гърдите, скъсала найлоновата торбичка, в която носел нещата за детето- банани, вода и кърпички.
Предпазвайки себе си и детето, молителят се придвижил до входа на полицейското управление, където стояли няколко полицейски служители, които наблюдавали случващото се. Помолил ги за съдействие да го защитят. Там бил и полицейският служител, който го извикал. Тогава Н. започнала да го блъска силно в решетката на входа след стъклените врати. Ударила му два шамара. Многократно го псувала и обиждала, че бил “ гнусен педераст, побъркан, луд “ и постоянно го удряла. Започнала да обижда и полицаите, тъй като те й правили забележка. Полицаите ги пуснали да влезнат вътре във фоайето, за да не ставали сцени и да се събират любопитни. Вътре в РУП Н. отново му ударила 5 шмара по лицето и лявото рамо, като продължавала да вика и да го обижда.
Всичко това ставало пред очите на детето, което пищяло и се криело зад молителя.
От един кабинет излезнала служителка и възмутена, направила забележка на нарушителката да престане и да не травмира детето. В това време двама офицери В.В. и П.Ж. успяли да избутат Н. до стената и я предупредили да не буйства, а него с детето го поканили в един кабинет, където му били обяснени правата, тъй като искал закрила от полицията.
Молителят се страхувал от нарушителката, тъй като когато била ядосана, ставала неконтролируема, изпадала в истерия и търсила физическа саморазправа.Заплашвала го с убийство и изваждане на очите му, за да не можел да вжда повече детето.
Изнася още в молбата си, че преди три седмици, Н. забила един химикал в ръката му по време на консултация в ЦОП Чирпан, което станало в присъствието на психоложката Д.К. и други служители.
Изпитвал страх за живота и здравето си, който щял да продължава, ако не получил съдебна защита от това насилие.
Моли съда, след като се убеди в горепосочените обстоятелства, да издаде заповед за защита от домашно насилие, с която да забрани на С.К. ***, с ЕГН **********, да се доближава на по- малко от 5 метра от него, да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу него за определен от съда срок, както и да определи местоживеенето на детето А. И.Н. с ЕГН ********** да бъде при него временно, на неговия адрес при условия и срок, определен от съда. Претендира за направените по делото разноски.
Нарушителят С.К.Н. редовно призована, явява се и чрез процесуалният си представител адв. Ю., моли съда да отхвърли изцяло предявената молба от молителят И.Н.Н. и да не налага исканите от молителя мерки. Претендира за направените по делото разноски.
От представените по делото писмени и гласни доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, както и от становищата изразени от страните по
делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Молбата е допустима, а разгледана по същество и основателна поради
следното:
Легално определение на понятието домашно насилие е дадено в нормата на чл. 2
от ЗЗДН, а именно- домашно
насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо
лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Съгласно нормата на
чл. 3 от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко лице пострадало от
домашно насилие, извършено в случаите по т. 1 от чл. 3 от ЗЗДН от съпруг,
какъвто е настоящият случай. Следователно съдът счита, че в случая е налице,
както активната, така и пасивната процесуална легитимация на страните, тъй като
видно от Удостоверението, издадено въз основа на Акт за сключен граждански брак
с № 8/ 27. 03. 1993 г по безсъмнен начин се установява, че страните са съпрузи,
като са сключили граждански брак на 27. 03. 1992 г.
От представените по
делото писмени и гласни доказателства се установи, че от брака си страните имат
родени две деца, по голямото от което е навършило пълнолетие, а малкото А. И.Н.
- роден на *** г.
От разпитаните по
делото свидетели и то най- вече такива от страна на нарушителя се установиха
обтегнати съпружески отношения между страните, довели до наличието на
фактическа раздяла помежду им. В резултат на тези обтегнати отношения между
страните възникнал спор относно местоживеенето на малкото дете и упражняването
на родителските права / виж в тази насока свидетелските показания на разпианата
в хода на производството Д.Д.К. – психолог- направление отдел „ ЗД „ Център за
обществена подкрепа- ЦОП криза на семейните взаимоотношения /
Пак от тази
свидетелка се установява, че на неустановен ден, при една от извършваните от
нея консултаци на страните по делото, в качеството им на съпрузи и на родители
на малолетното дете А., извършена три седмици преди завеждане на ИМ в РС
Чирпан, а именно 16. 09. 2011 г., при възникнали прерикания между страните, нарушителят
С.К.Н. с молив набола ръката на пострадалото лице И.Н.Н. и то в присъствието на
детето А., което по думите на тази свидетелка било твърде травмирано от случващото
се между неговите родители – св. Д.К. “ ... и
С. го набоде с молив, в ръката. Това стана пред детето. И. не й отвърна по
никъкав начин. Набоде го, не мисля, че имаше кръв, просто стана и го убоде, не
мога да преценя точно “
На 16. 09. 2011 г. пострадалият И.Н. отишъл до ЦДГ “ Слънце “, която се посещавала от детето А.. След като поприказвал с детето, решил да го вземе, за което уведомил и госпожата- ръководител на групата, посещавана от детето – св. Р.К.. Същата от своя страна се обадила на майката на детето С.К.Н., че детето е взето от баща си. Междувременно св. Д.К., в нощта на 15/ 16. 09. 2011 г. получила есемес по мобилния си телефон от пострадалото лице И.Н.Н.. Съдържанието на есемеса било, че същият възнамерява да сложи край на живота си и по думите на самата свидетелка един вид се е сбогувал с нея, тъй като й е имал доверие. В съдебно заседание св. К. изнася, че не мислила, че пострадалият ще посегне действително на живота си, но въпреки това сутринта на 16. 09. 2011 г., срещайки полицай на име Р.П. споделила за полученият есемес и за неговото съдържание. За полученият есемес и за неговото съдържание свидетелката К. споделила и със социален работник към Д “ СП “ Чирпан М.Е..
Нарушителят С.К.Н. също работела като социален работник в Д “ СП “ Чирпан, която служба била с начално работно време 9. 00 часа. Полученият есемес и неговото съдържание станали известни на майката С.К.Н. в резултат от обсъждането му от работещите в Д “ СП “ Чирпан.
Притеснена от създалата се ситуация, а именно, че не е била уведомена от бащата на детето И.Н., че го взима същият ден, запозната със съдържанието на полученият от св. К. есемес, нарушителят С.К.Н. решила да се обърне към органите на РУП Чирпан.
На входа на РУП Чирпан, извън сградата, тя била изслушана от св. П.Ж.-***, който решил да и укаже съдействие и тъй като имал номера на мобилния телефон на пострадалия И.Н.Н., започнал да набира същият. В този момент св. Ж. видял пострадалия И. Н.Н., който заедно с детето А. И.Н. се придвижвали в посока към паспортна служба при РУП Чирпан, след което и преустановил набирането на мобилния телефон.
Виждайки пострадалия,
нарушителят С.Н. на висок тон започнала да го обижда,
изричайки нецензурни слова и да посяга да го удря с ръцете си, поради което и
свидетелят Ж. застанал между тях
двамата.Въпреки наличието на полицейски служител, въпреки мястото пред което се
развиват събитията, нарушителката продължила с агресивното си поведение по
отношение на пострадалия. В резултат на вдигания от нея шум пред полицейското
управление излезнал и свидетеля В.В. ***. Той също се намесил, с цел предотвратяване
на по нататъшното развитие на скандала. След като двамата полицейски инспектори
не успяли да увладеят ситуацията, се опитали да разделят пострадалото лице от
нарушителя, като за целта поканили пострадалото лице заедно с детето в РУП
Чирпан, но в създалата се суматоха в РУП Чирпан влязъл и нарушителя С.К.Н.. В
коридора на полицейското управление същата ударила с отворена длан в областта
на дясното рамо пострадалия И.Н. и направила опит втори път да го удари в областта на лицето, но същият се
дръпнал и успял да избегне удара в лицето си. Това нейно действие било
осъществено в присъствието на свидетелите В.В., П.Ж. и Г.Г., последният също
работещ в системата на МВР на длъжност младши ПИ, който чувайки думите изречени
на “ висок тон “ от нарушителката,
решил да провери какво става. Детето А. И.Н. станало свидетел на всичко описано по- горе.
Съгласно
изискванията на чл. 9, ал. 3 от ЗЗСДН към молбата за извършено домашно насилие
следва да се приложи и Декларация от молителя за извършено насилие.
Видно
от приложената по делото декларация се установява, че пострадалото лице И.Н.Н.
е описал акта на домашно насилие, извършен от нарушителката само на 16. 09.
2011 г., а не и за случая предхождащ този акт на насилие и случил се три
седмици по- рано. Изрично в декларацията си молителят е посочил, че му е
известна отговорността за вписване на неверни данни по см. на НК.
Съгласно
нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗСДН, когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал.
3.
И за двата акта на извършено
домашно насилие спрямо пострадалато лице И.Н.Н. е спазено законното изискване,
въведено в нормата на чл. 10 ал. 1 от ЗЗДН, а именно молбата е подадена в срок
от един месец от датата на извършване на домашното насилие.
Съдът не кредтира становището
изразено от процесуалния представител на нарушителя, че същата в състояние на
афект, без умисъл, е извършила актовете на домашно насилие, ръководена и
движена единствено от майчината си любов към детето А.. Предвид
обстоятелството, че страните са съпрузи със сключен граждански брак, същите
имат равни родителски права по отношение на детето А., тъй като към настощият
момент гражданският им брак не е прекратен. По делото не бяха събрани
убедителни доказателства, които да навеждат на обоснован извод, че бащата на
детето действително и реално се е канел да посегне върху собствения си живот,
не случайно и св. К. заявява, че същата не е вярвала в тази възможност, а
доказателства, че същият може да посегне на здравето и живота на детето, изобщо
не бяха събрани.
Притеснението и майчината любов
не оправдават нарушителката С.К.Н. да извършва физическо и психическо посегателство
на пострадалото лице.
По пътя на формалната логика,
съдът счита, че нарушителят С.К.Н., виждайки детето А. с пострадалото лице И.Н.
*** и в присъствието на ПИ П.Ж., би следвало да се успокои от гледна точка на
обстоятелството, че в конкретният момент няма реална заплаха, нито за здравето,
нито за живота на детето А.. Напротив в този момент същата проявава агресивност
по отношение на пострадалото лице, подробно описана по- горе.
В случая следва да се има
предвид, че в един много кратък период от време нарушителят С.К.Н. проявява
невъздържано поведение и агресивност по отношение на пострадалия. Първо при
консултативна среща при психолог – св. К. и след три седмици на 16. 09. 0211 г.
в присъствието на трима полицейски служители, пред и в сградата на РУП Чирпан,
като и на двете прояви на домашно насилие е присъствало детето А..
Предвид всичко гореизложено,
съдът счита че са налице условията визирани в ЗЗДН и следва да постанови мярка
за закрила на пострадалият, като в конкретният случай счита, че тази мярка
следва да бъде по смисъла на чл. 5, ал. 1 т. 1 и т. 3 от същият закон, а именно
да задължи извършителя С.К.Н. да се въздържа от извършване на домашно насилие
спрямо пострадалото лице И.Н.Н. и да забрани на С.К.Н. да приближава пострадалото
лице И.Н.Н. на по- малко от 5 метра от същия, жилището, местоработата, местата
за социални контакти и отдих на пострадалото лице И.Н.Н., за срок от 6 / шест /
месеца.
Съдът
счита, че в случая следва да бъде постановена именно тази мярка, като се
собрази и с представените по делото писмени доказателства- Удостоверение за гр.
брак, изд. въз основа на акт за граж. брак № 8/ 27. 03. 1993 г., Удостоверение
за раждане, изд. въз основа на акт за раждане 0247/ 17. 11. 2006 г., справка за
съдимост № 888/ 06. 10. 2011 г. изд. от РС Чирпан, Удостоверение от 16. 09.
2011 г. от РС Чирпан и Удостоверение № 637/ 29. 09. 2011 г. изд. от ЦПЗ С.З. и
като прецени степента и формата на извършеното домашно насилие.
Съгласно нормата на чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН във всички случаи след като прецени, че следва да постанови мярка за закрила, съдът с решението си по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200. 00 до 1 000. 00 лв. В конкретният случай съдът счита, че глобата следва да бъде в минимален размер.
Водим
от горното и на осн. чл. 15 от ЗЗДН и чл. 5 ал. 1 т. 1 и т. 3, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗДН, съдът
Р
Е Ш И :
ЗАДЪЛЖАВА С.К. ***, с ЕГН **********
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на пострадалия И.Н.Н.
***- р П.Г. № 28, обл. С.З., с ЕГН **********.
ЗАБРАНЯВА на С.К.Н. с посочен
адрес и ЕГН да приближава молителя И.Н.Н. на по- малко от 5 метра от същия,
жилището, местоработата, местата за социални контакти и отдих на пострадалото
лице И.Н.Н., за срок от 6 / шест / месеца, считано от днес.
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед въз основа
на настоящото съдебно решение, с която да се задължи С.К.Н. с п. а. и ЕГН да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на пострадалия И.Н.Н. с
п. а. и ЕГН и да приближава пострадалия И.Н.Н. на по- малко от 5 метра от
същия, жилището, местоработата, местата за социални контакти на пострадалото
лице И.Н.Н., за срок от 6 / шест / месеца, считано от днес.
ПРЕДУПРЕЖДАВА С.К.Н. за
последиците от неизпълнение на заповедта по чл. 21 ал. 3 от ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта на
съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и
уведомява незабавно органите на прокуратурата.
НАЛАГА глоба на нарушителя С.К.Н.,
в размер на 200 / двеста / лв.
ОСЪЖДА С.К.Н. да заплати 25. 00 /
двадесет и пет / лв. за образуване на настоящото дело.
Препис от решението да се връчи
на страните и РУП Чирпан.
Решението подлежи на обжалване в 7-
мо дневен срок от днес, пред ОС С.З..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: