Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Ардино, 04.12.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ардинският районен съд в открито
заседание, проведено на дванадесети ноември,
през двехиляди и
петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ ОСМАН,
и при участието на секретаря К.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 77/2015г. по описа на
съда, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по предявен иск с правно основание чл.109 ал.1 от ЗС.
Постъпила е искова молба от Х.Н.Г. ***- чрез адв.Сл.Ч.
***, който твърди, че притежава недвижим имот в с.Бял извор, община Ардино, ,
представляващ УПИ- ХХ с кад.№ 267 в кв.3 с площ от 588
кв.м. по ПУП на кв.Диамандово,село Бял извор,
общ.Ардино, при граници; изток- улица, запад- УПИ- ХVIII, север- УПИ- IX, и юг- улица, за който имот притежавал Нотариален акт № 144,
том ІІ, нот. дело № 272/2010год. по описа на Службата
по вписванията при Районен съд- гр.Ардино.
Ищецът заявява, че ответната
страна е собственик на съседният на неговият парцел от северната страна, а именно на УПИ- IХ oт същия квартал. Ищецът твърди, че ответната страна през
м.декември 2009г. е изградила подпорна стена от бетон с дължина 23 метра и
височина 1,2 метра, която попадала изцяло в неговият парцел. Заявява, че ако
сетната не попада в неговият имот, то тя е била на имотната му граница и нямала
необходимото разстояние от 3 метра от границите на имота му. Многократно искал
от ответната страна да премахне подпорната стена, и и до този момент стената не
била премахната.
Въпреки многократните покани да
премахне подпорната стена от имота му, или от имотната граница, ответната
страна и досега не е сторила това доброволно, което за него се явявал като
правен интерес да заведе настоящият иск.
Предвид изложеното моли съда да постанови
съдебно решение, с което да осъди ответната страна да премахне подпорна стена
от бетон с дължина 23 метра и височина 1,2 метра, от неговият имот, или
алтернативно от границата на неговият имот /описан по-горе/, както и да заплати
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, лично и със
своят пълномощник- адв.СЛ.Ч. ***, поддържа иска по
изложените във съдебно заседание и в представената по реда на чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита, подробни съображения.
Първоначалните
ответници- Б.М.Т., и А.А.Т.
/починал на 09.05.2014г.- както и конституираните на основание чл.230 вр.чл.227 от ГПК ответници- Г.А.Т.,
М.А.Т. и В.Г.Т. /като наследници на своят починал баща А.А.Т./,
чрез процесуалния си представител адв.В.М. ***,
оспорват исковата молба, по съображения, изложени в писменият отговор по чл.131
от ГПк, както и по тези в представената по реда на
чл.149 ал.3 от ГПК писмена защита, и искат
отхвърлянето на същата.
Съдът,
за да се произнесе по предявеният иск, съобрази следното:
От
представеното и прието като доказателство по делото копие на нот.преписка по
издаването на Нотариален акт за собственост върху недвижим имот на основание
чл.587 ал.1 от ГПК с № 114/ 29.12.2010г., том ІІ, н.д. № 272/ 2010г. на Службата по вписванията при
Районен съд- гр.Ардино се установява, че ищецът по делото- Х.Н.Г., и
неговата съпруга АНИФЕ АХМЕДОВА ГЕНЧЕВА, са признати на основание 587 ал.1 от
ГПК за собственици на следният недвижим имот, находящ
се в село Бял извор, общ.Ардино, Двуетажна масивна жилищна сграда,
със застроена площ от 100 кв.м. на първи етаж, и 109 кв.м.- на вторият етаж, и обща
разгърната застроена площ от 209 кв.м., построена чрез
отстъпено право на строеж върху
УПИ- ХХ с кад.№ 267 в кв.3 с площ
от 588 кв.м. по ПУП на кв.Диамандово,село
Бял извор, общ.Ардино, одобрен с Заповед № 432/ 03.05.1977г.,
при граници; изток- улица, запад-
УПИ- ХVIII, север- УПИ- IX, и юг- улица.
Към
нотариалната преписка като ато доказателство е представено заверено копие от
удостоверение за данъчна оценка от 14.12.2010г., изд. от Община- Ардино, в
което като собственици на имота са посочени ищеца и съпругата му. При съставяното на посочения нот.акт са били
представени посоченото удостоверение за дан.оценка, техническо описание на
имота /като е посочено, че жилищната сграда е построена в описаният парацел,
където е било учредено право на строеж за 588 кв.м./, скица на имота /където
същият е записан на името на Христо Николов Семерджиев- старите имена на ищеца
по делото, както и са посочени Заповед за учредено право на строеж № 269/
22.10.1984г. и Договор за учредено право на строеж от 11.01.1985г. /; удостоверение
от Община Ардино, /в което е посочено, че описаната по- горе едноетажна
жил.сграда, построена с отстъпено право на строеж, е законно построена, и
представлява търпим строеж и не подлежи на събаряне и забрана за ползване/;
удостоверение за идентичност на лице с различни имена, в което е отразено, че
имената ХРИСТО НИКОЛОВ СЕМЕРДЖИЕВ и Х.Н.Г., са имена на ищеца по настоящото
производство;Удостоверение за сключен гр.брак на ищеца и неговата съпруга;
декларация от ищеца, че жилищната сграда е построена от него и съпругата му;
декларация от майката на ищеца, с която последната се е отказала в полза на
сина си своята 1/ 2 част от отстъпеното право на строеж върху цитираният и процесен парцел; Договор за учредено право на строеж от
11.01.1985г. в полза ищеца /с тогавашни имена ХРИСТО НИКОЛОВ СЕМЕРДЖИЕВ и на
друго лице/ е отстъпено право на строеж върху 588 кв.м. на парцел ХХ в кв.3 на
село Диамандово –сега квартал на село Бял извор за
построяване на двуетажна жилищна сграда с обща застроена площ от 240 кв.м.;
Строително разрешение № 4 от 10.05.1985г., и Протокол за дадена строителна
линия и определено ниво № 4/ 20.06.1985г. за застрояване на двуетажна жилищна
сграда. Въз основа на така посочените документи е ищецът и неговата съпруга са били
признати за собственик на недвижим имот на осн.чл.587
ал.1 от ГПК на описаният в н.а. № 114,
том ІІ, н.д.№ 272/ 2010г. имот / Двуетажна масивна жилищна
сграда, със застроена площ от 100 кв.м. на първи етаж, и 109 кв.м.- на вторият
етаж, и обща разгърната застроена площ от 209 кв.м., построена чрез
отстъпено право на строеж върху
УПИ- ХХ с кад.№ 267 в кв.3 с площ
от 588 кв.м. по ПУП на кв.Диамандово,село
Бял извор, общ.Ардино, одобрен с Заповед № 432/
03.05.1977г., при граници; изток- улица, запад-
УПИ- ХVIII, север- УПИ- IX, и юг- улица.
Ответниците като доказателство са посочили
следните документи; Н.а. № 54, том 1, н.д. № 44/ 2010г. на СВп
при АРС- от който е видно, че първоначалната ответница Б. МЕХДЕ Т. и нейният
починал съпруг- А.А.Т. са признати за собственици на УПИ- IX с кад
№ 197- съседният имот на процесният УПИ ХХ; писмо от Община- Ардино от 19.04.2013г. до
РУП- Ардино /в който е описано, че ищецът по делото не е собственик на процесният парцел, за който е имало издаден акт за държ.собственост, а само му е учредено право на ползване
върху 588 кв.м.;/, ведно със нот.заверена декларация-
съгласие на ищеца Г. от 06.04.2012г., което последният е дал на ответницата по
делото и нейният съпруг да построят подпорна стена в собственият си парцел УПИ- IX с кад
№ 197- съседен на процесният УПИ ХХ, без да се спазва изискващото
се отстояние от 3 метра; Разрешение
за строеж № 14/ 07.06.2015г.- на обект „Подпорни стени- огради“ в УПИ-
IX с кад № 197; Конструктивно становище към разрешението за строеж; Скица на имот от
17.04.2012г., изд. от община Ардино за имот- УПИ-
IX с кад № 197; Постановление на РП-
Ардино от 13.05.2013г. и от 03.06.2013г.
за отказ да се образува ДП- по жалби на страните по делото; Акт № 226 за
държавна собственост на имот на ОНС /СС/ на с.Бял извор, общ.Ардино- Парцел ХХ в кв.3 с площ
от 588 кв.м. по ПУП на село, а сега кв.Диамандово, село Бял
извор, общ.Ардино, при граници;
изток- улица, запад- парцел ХVIII, север-
УПИ- XVIIII, и юг-
улица.;
Заповед № 269/ 22.10.1984г. на ОНС на СС- с.Бял извор за отстъпване право на строеж върху процесният
УПИ- ХХ с кад.№ 267 в кв.3 с площ от 588 кв.м. по
ПУП- посочен като държавен парцел;; договор от 11.01.1985г. за
учредяване право на строеж; скица и указ на парцел от 10.01.1984г.- всички
касаещи процесният имот на ищеца.;
По
делото е назначена и извършена съдебно-техническа експертиза, по която е
депозирано заключение, в което вещото
лице е посочило следното; че има изградена подпорна стена с дължина 22,54 метра
и височина 1,42 м. между имотите на ищеца и ответниците,
като на определени места същата е била на имотната граница а на други- само
върху имота на ответника;
По
делото допълнително са представени и следните доказателства; 1/ от Община
Ардино- Удостоверение с № 147/ 04.08.2015г., че описаният в Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот на основание чл.587 ал.1 от ГПК с № 114/
29.12.2010г., том ІІ, н.д. № 272/ 2010г. на Службата по вписванията при Районен съд- гр.Ардино имот- УПИ- ХХ с кад.№ 267
в кв.3 с площ от 588 кв.м. по ПУП на
кв.Диамандово,село Бял извор, общ.Ардино, одобрен с Заповед
№ 432/ 03.05.1977г., при граници; изток- улица, запад-
УПИ- ХVIII, север- УПИ- IX, и юг- улица, представлява държавна собственост съгласно АДС №
226/ 09.07.1981г. 2/ От ответника- представен извън сроковете и
хипотезите по чл.147 от ГПК- Декларация, изходяща от ищеца, която е нотариално
заверена на 11.04.2012г., с която същият е оттеглил даденото с Декларация от
06.04.2012г. съгласие на неговите съседи- ответниците
по настоящото производство да изградят подпорна стена /процесната
подпорна стена/- като няма данни същата декларация да е станала известна на
последните;
По
делото са разпитани в качеството на свидетели лицата АНИФЕ ГЕНЧЕВА- съпруга на
ищеца, ЮСЕИН ХАДЖИЮСЕИН и НАДЖИ А.- съседи на страните, в чиито показания се
установяват неоспорвани от страните факти- че има изградена от ответниците подпорна стена, като съпругата на ищеца
заявява, че същата не им пречи ако е на мястото на последните, и респ. пречи им
ако е на тяхното място- искала да се установят границите. Другите двама
свидетели са участвали в изграждането на стената, описват дължината и
височината на същата, материалите от които е направена, заявяват, че същата е
на мястото на ответниците, както и че не пречи на
ищците, т.к. подпира свличането на пръстта от имота
на ищеца към имота на ответниците.
При тези данни, съдът намира предявеният иск с
правно основание чл.109 от Закона за собствеността е допустим, но разгледан по
същество- неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По делото се
доказа по безспорен начин обстоятелството, че ищецът не е собственик на имота, описан в исковата молба, а именно същият има само учредено в
негова полза право на строеж върху същият имот, представляващ и процесен, както следва;
УПИ- ХХ с
кад.№ 267 в кв.3 с площ от 588 кв.м. по
ПУП на кв.Диамандово,село Бял извор, общ.Ардино, одобрен с Заповед
№ 432/ 03.05.1977г., при граници; изток- улица, запад-
УПИ- ХVIII, север- УПИ- IX, и юг- улица- не е собственост на ищеца, и същият представлява
държавна собственост съгласно АДС № 226/ 09.07.1981г., върху който с цитираните по-горе Заповед и
договор е учредено право на строеж. Този установен факт прави предявеният иск
по чл.109 от ЗС неоснователен.
Искът
по чл.109 от ЗС е собственически иск, и с него се дава правна защита на
определен собственик на недвижим имот, чието право на собственост е накърнено
със незаконосъобразни действия от страна на друго лице. Сиреч, за да се приеме
за разглеждане иск по чл.109 от ЗС следва да се установи на първо място, че
ищецът е собственик на недвижимия имот,
спрямо който се извършват неправомерни действия, които го възпрепятстват да
осъществява в пълен обем правомощията си на собственик.
На
следващо място за основателността на иска следва да бъде установено, че друго
лице, несобственик, със свои незаконосъобразни действия пречи на собственика да
упражнява във пълен обем своите собственически правомощия, което във настоящото
съдебно производство не бе сторено. Събраните по делото доказателства по
никакъв начин не установят, че ищеца е собственик, и на следващото място- че ответниците със свои незаконосъобразни действия да са
накърнили упражняването правото на собственост на ищеца /дори и да се приеме че
е собственик/. Установи се, че визираната в исковата молба подпорна стена на
първо място е изградена или в имота на ответниците,
или е на имотната граница, а на следващо място- същата е законно изградена /
дори със съгласието на ищеца и неговата съпруга, които не са били необходими в
настоящият казус/- със съответните строителни книжа /проект, строително
разрешение и прочие/.
Въпреки,
че по делото се представи изходящ от ищеца декларация за оттегляне на
съгласието, което е било дадено на ответниците да
изградят подпорната стена, не се представиха доказателства за узнаването на
това едностранно изявление от ответниците /не се
установи тази декларация да им е станала известна, поради и което не може и
няма как да породи желаните от ищеца правни последици/.
На следващо място, не се установи първоначалната
ответница /и нейният съпруг/, със изграждането на визираната в исковата молба
подпорна стена /за която се установи от техническата експертиза, че не попада в
имота на ищеца- а е в имота на ответниците или на
имотната граница/, да са възпрепятсвали ищеца да
ползва своя имот.
В исковата молба не се посочва изрично, че ответниците пречат на ищеца да ползва имота си с тази
изградена подпорна стена, за която се установи, че изградена при спазване на
правилата на ЗУТ- сиреч липсват незаконосъобразни действия от страна на ответниците по отношение имот, собственост на ищеца.
Със други думи,
по делото не се установи ответницата със свои
неправомерни действия да е пречела на ищеца да ползва свой имот. Съобразно
това, съдът намира, че следва предявеният негаторен иск по чл.109 от ЗС да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При
този изход на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от последните разноски по воденето
на делото- хонорар за един адвокат, както следва; на ответницата Б.М.Т.- 450
лева.
Водим от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС от Х.Н.Г. с ЕГН- **********,***-
с съдебен адрес- адв.С.Ч. ***, против Б.М.Т.
с ЕГН- **********, и А.А.Т. с ЕГН-********** /починал
на 09.05.2014г.- с правоприемници по чл.227 от ГПК- М.А.Т. с ЕГН- **********, Г.А.Т.
с ЕГН- **********, и В.Г.Т. с ЕГН- **********- всички с съдебен адрес- адв.В.М. ***, с който се иска осъждането
ответниците да премахнат подпорна стена от бетон с
дължина от 23 метра и височина от 1,2 метра, от имота му /алтернативно- от
границите на недвижимият имот, представляващ УПИ- ХХ с кад.№
267 в кв.3 с площ от 588 кв.м. по ПУП на
кв.Диамандово,село Бял извор, общ.Ардино, одобрен с Заповед
№ 432/ 03.05.1977г., при граници; изток- улица, запад-
УПИ- ХVIII, север- УПИ- IX, и юг- улица, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Х.Н.Г.
с ЕГН- **********, ДА ЗАПЛАТИ на Б.М.Т. с ЕГН- *********, сумата от 450 лева-
направени по делото разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 14-дневен срок от връчване
на съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ;