№ 263
гр. Русе, 02.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Елена Ив. Балджиева
при участието на секретаря Галя М. Г.а
като разгледа докладваното от Елена Ив. Балджиева Гражданско дело №
20224520105788 по описа за 2022 година
Предявените в обективно съединение искове за издръжка са с правно основание
чл.144 и чл.149 от СК.
Ищцата М. С. А. от гр.Русе твърди, че ответника С. Й. А. е неин баща. Заявява, че
до завършване на средното й образование А. е заплащал ежемесечна издръжка в
размер на 150.00лева за нея, чрез нейната майка и законен представител Е. З. З..
Родителите й били разделени от дълго време, като от раздялата им тя живеела заедно
със своята майка.
Към настоящият момент била навършила 21 години и посещавала редовна форма
на обучение в Академия на министерство на вътрешните работи в гр.София, факултет
„Полиция”, първи курс на специалността „Противодействие на престъпността и
опазване на обществения ред” с фак.№ РБЛ 2206066.
Всички разходи, свързани с подготовката й за кандидатстване, закупуване на
необходимите учебници, материали и пособия относно висшето й образование,
осигуряване на място за живеене, както и разходите за социален живот били поети
единствено от нейната майка. Заявява, че не притежава недвижимо или движимо
имущество и не реализира доходи, от които да се издържа сама, а ответникът работи и
реализира трудов доход, от който би могъл да и заплаща издръжка. Моли съда да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да и заплати издръжка за
минало време – за времето от 01.10.2022г. до датата на депозиране на исковата молба в
съда, в размер на 200.00 лева месечно, както и за времето от депозиране на исковата
1
молба в съда до завършване на обучението й или до навършване на 25 години, в същия
месечен размер.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника С. Й. А., чрез проц.представител
адв.Б.Д. от РАК, е депозирал писмен отговор, в който оспорва предявените искове.
Сочи, че издръжката на пълнолетните деца не е безусловна и като такава се дължи
само ако няма да съставлява особено затруднение за родителя, който я дължи. Моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Между страните не се спори, а и от представеното удостоверение за раждане /л.3/
се установява, че ответникът е баща на ищцата, която понастоящем е пълнолетна /21
годишна/. Видно от издаденото уверение, последната е записана през учебната
2022/2023г. в първи курс, редовно обучение за висше образование на образователно-
квалификационна степен -бакалавър по специалността специалността
„Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред” в Академия на
министерство на вътрешните работи в гр.София, факултет „Полиция”.
От служебна бележка за получени брутни доходи с изх. № 421/08.12.2022 год.,
издадена от „Линамар Металс Русе” ЕООД, гр.София, е видно, че ответникът е
получил брутно трудово възнаграждение за периода от м.юни 2022 год. до м.ноември
2022 год. сумата 10401.98 лева, или средно месечно брутно тр.възнаграждение в
размер на 1733.66 лв. По делото не се спори и от представените писмени доказателства
е видно, че ответникът е създал семейство със З. Д. В., като от съжителството им се
родило детето Л. С. А., родена на ............г. От представеното уверение (л.13) е видно,
че Л. през учебната 2022/2023г. е ученичка в 8-ми клас, в дневна форма на обучение в
АГ “Гео Милев“ – Русе. З. Д. В. работи, като е получила брутно трудово
възнаграждение за периода от м.януари 2022 год. до м.октомври 2022 год. сумата
4657.50 лева.
При изслушването на М. С. А., съгласно разпоредбата на чл.176 от ГПК в съдебно
заседание става ясно, че майка й е безработна от дълго време. Уточнява, че от
получаваната от нея месечна стипендия в размер на 180.00 лева й удържат 25.00 лева
за общежитие, 10.00 лева задължителна застраховка и оставащите й средства не са
достатъчни за транспорт, храна и други нейни нужди. Пояснява, че след завършване на
средното си образование в продължение на две последователни години не е била
приета в Академията, и през този период ответника не й е дал никакви средства.
Дадените от ищцата обяснения се подкрепят от останалите събрани по делото
писмени доказателства, а и по делото липсват други такива, които да опровергават
изложените от нея факти, поради което съдът няма основание да не ги цени.
2
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
В СК е регламентирано задължението на родителите да осигуравят издръжка и на
своите навършили пълнолетие деца. Съобразно предвидените в закона предпоставки,
за да се присъди издръжка на навършило пълнолетие дете и бъде уважен иск по чл.144
СК е необходимо да се установи в процеса кумулативното наличие на елементите на
правопораждащия факт: детето да е навършило пълнолетие, да учи редовно обучение в
средно, полувисшо или висшо учебно заведение, да не може да се издържа от доходите
си или от използване на имуществото си, да не е навършило 20 г., респ. 25 г. и
издръжката да не съставлява особено затруднение за родителя. По делото се установи,
че ищцата е пълнолетна, учаща във висше учебно заведение в 1-ви курс, редовно
обучение за учебната 2022/2023г., без собствени доходи и имущество и е навършила 21
годишна възраст. От представената по делото служебна бележка за получени брутни
доходи с изх. № 421/08.12.2022 год., издадена от „Линамар Металс Русе” ЕООД,
гр.София, се установи че за периода от м.юни 2022 год. до м.ноември 2022 год.
ответникът е получил брутно трудово възнаграждение в общ размер на 10401.98 лева,
или средно месечно брутно тр.възнаграждение в размер на 1733.66 лв. - сума близка
до размера на средната работна заплата за страната (конкретно за Северен централен
район е 1541 лв. за 4-то тримесечие на 2022г. съгласно статистически данни на НСИ).
Относно възражението, че ответника имал задължение и към второ дете, същото е
отчасти основателно, т.к. видно от приетите доказателства същото е 14-годишно и
нуждите му са значително по-ниски, а за издръжката му задължение има и неговата
майка. С оглед на това, съдът приема, че са налице визираните в закона предпоставки,
които обусловят частичната основателност на предявените искове. Предвид
изложеното съдът намира, че ищцата има право на издръжка от своите родители, тъй
като няма самостоятелни средства за живот. За да се ангажира отговорността за
издръжка на ответника към навършилото вече пълнолетие дете следва заплащането на
издръжка да не представлява особени затруднения за него. Съдът счита, че за
ответника няма да представлява особено затруднение заплащане на издръжка в размер
на 130.00 лв. месечно, а останалата част от необходимата издръжка следва да се
осигурява от ищцата и от нейната майка. Искът като основателен следва да бъде
уважен до размер на 130.00 лв., а в останалата част следва да се отхвърли.
По отношение на предявения иск за заплащане на издръжка за минал период от
време съдът съобразява следното :
Искът е частично основателен по гореизложените съображения за издръжката,
претендирана от ищеца. За периода от 01.10.2022г. до 14.11.2022г. са налице всички
изискуеми по закон предпоставки, пораждащи за ищцата право да претендира от
ответника заплащане на издръжка като пълнолетно учащо се дете. По отношение на
3
размера на издръжката важат изцяло гореизложените мотиви, поради което намира ,че
за посочения период ответникът дължи на ищеца издръжка по 130.00лв. месечно. За
останалият размер исковата претенция следва да бъде отхвърлена.
И двете страни по делото са претендирали разноски. Ищецът е претендирал
присъждане на разноски за настоящата инстанция и с оглед изхода на спора и на
основание чл.38 от ЗА и чл.7, ал.1, т.6 от Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения, адвокатското възнаграждение на адв.Г.Г. е в размер на 500.00лв.
Ответникът претендира заплащането на разноски, като съгласно представения
списък направените от него разноски по делото са в размер 400.00 лева, като включват
възнаграждение за един адвокат.
При това положение и съобразно уважената част от иска, ответникът ще дължи
разноски на ищеца в размер 185.00 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът дължи държавна такса по с/ка на РРС в
размер на 195.00лв.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. Й. А., ЕГН: **********, от гр.Р., ул.Д., №., вх.., ет.. да заплати на
М. С. А., ЕГН ********** от гр.Русе, със съдебен адрес-гр.Р., ул.”Ф.”, №., ет.., офис ..,
чрез адв.Г.Г. месечна издръжка в размер на 130.00 лв. (общо сумата от 195лв.) за
минал период, считано от 01.10.2022г. до 14.11.2022г. и ОТХВЪРЛЯ иска в останалата
му част до 200.00лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Й. А., ЕГН: **********, от гр.Р., ул.Д., №., вх.., ет.. да заплаща на
М. С. А., ЕГН ********** от гр.Русе, със съдебен адрес-гр.Р., ул.”Ф.”, №., ет.., офис ..,
чрез адв.Г.Г. месечна издръжка в размер на 130.00 лв., считано от 15.11.2022г., ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства
водещи до изменението или прекратяването на издръжката и ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до 200.00лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА С. Й. А., ЕГН: **********, от гр.Р., ул.Д., №., вх.., ет.. да заплати на
адвокат Г. М. Г. от АК-Русе, със съдебен адрес-гр.Р., ул.”Ф.”, №., ет.., офис .. сумата
185.00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА С. Й. А., ЕГН: **********, от гр.Р., ул.Д., №., вх.., ет.. да заплати по
сметка на Русенски районен съд държавна такса в размер на 195.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от 02.03.2023г. на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
4
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5