ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 30.07.2020г.
Административен
съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на тридесети
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа адм.дело №355 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на П.Т.З. ***
– чрез пълномощника адв.Б.Б., с правно основание чл.256, ал.1 от АПК и се търси
защита от бездействие на административен орган по задължение, произтичащо пряко
от нормативен акт, а именно: неоснователно бездействие на Кмета на Община
Кайнарджа по задължението му, произтичащо от разпоредбите на чл.15а, ал.2 и 4
от ЗДОИ в частта им, задължаващи го за публикува и обновява своевременно на
интернет страницата на общината информация за размера на разходите
/нормативите/ за предоставяне на достъп
до информация по чл.20, ал.2 от ЗДОИ, съединено с иск по чл.204, ал.4 от АПК - за заплащане на обезщетение от незаконосъобразното бездействие.
Първоначално жалбата е постъпила пред АС
Силистра и е образувано а.д.№69/2020г., производството по което е прекратено с
Определение №279/15.04.2020г. и изпратено по подсъдност на АС Хасково.
В жалбата се твърди, че Кметът на Община
Кайнарджа бил публикувал на интернет страницата на общината отменената Заповед
№10/10.01.2001г. на Министър на финансите, обективирана в Приложение №3 към
пар.2 от Вътрешните правила за предоставяне достъп до обществена информация,
утвърдени със Заповед №РД/2011г. на Кмета на Община Кайнарджа, в сила от
01.01.2012г., вкл. и към момента на подаване на жалбата – 10.04.2020г. Това
било в разрез с чл.35, ал.3, изр.2 от ЗДОИ и нормативните разходи, определени
със Заповед №ЗМФ-1472/2011г. на Министъра на финансите – ДВ бр.98/2011г., в
сила от 01.01.2012г. Съгласно чл.15 и чл.15а, ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗДОИ Кметът
на Община Кайнарджа бил задължен да публикува и обновява информацията за
размера на разноските по предоставяне на достъп до обществена информация.
Жалбоподателят бил заявител и на 30.08.2019г., осведомявайки се от сайта на
Община Кайнарджа – Достъп до обществена информация/ Нормативни разходи/
Приложение №3 към пар.2 от ВППДОИ, в което била публикувана Заповед
№10/10.01.2001г. на МФ, съгласно т.3 установил, че се дължи заплащане –
електронна поща-1 МБ-0,30 лева, и внесъл 1,08 лева с Разписка
№0200009564913316/30.08.2019г., за МБ с ДДС по Заявление
вх.№РД-25-1114/30.08.2019г. така получил справка – отговор
изх.№РД-25-1114-1/05.09.2019г. на Кмета на Община Кайнарджа, в която същият бил
изразил мълчаливо съгласие относно преведената сума от 1,08 лева в полза на
общината и която сума се събирала в разрез с правилото на чл.35, ал.3, изр.2-ро
от ЗДОИ. Информацията относно дължимата сума била заблуждаваща, тъй като
Заповед №10/10.01.2001г. на МФ вече била отменена със Заповед
№ЗМФ-1472/29.11.2011г. на МФ, обн. ДВ бр.98/2011г., в сила от 01.01.2012г., а
според последната тази сума не се дължала – чл.35, ал.3 от ЗДОИ. Исковата
претенция от 1,08 лева била за пряка и непосредствена имуществена вреда, причинена
виновно от кмета на общината, изразила се чрез порочното му действие, считано
от 01.01.2012г., включително и до подаването на жалбата. Това порочно действие
заблудило жалбоподателя и той бил заплатил недължимо цената от 1,08 лева с
Разписка от 30.08.2019г. Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде
задължен Кметът на Община Кайнарджа да премахне от сайта Заповед
№10/10.01.2001г., като бъде осъдена Община Кайнарджа да заплати цената на иска
от 1,08 лева, представляваща имуществена вреда, както и да бъдат заплатени
направените по делото разноски.
Ответната страна – Кмет на Община
Кайнарджа, не взема становище по жалбата. Представя доказателства, както и сочи
линк, на който може да бъде извършена проверка – интернет страница на общината.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното Заявление по ЗДОИ
от 30.08.2019г., подадено от П.Т.З., същото е адресирано до Кмета на Община
Кайнарджа, като в него се сочи, че исканата информация следва да бъде изпратена
като справка-отговор на личен имейл, както и че е внесена с разписка от същата
дата сума от 1,08 лева съгласно Приложение №3 от Вътрешни правила за
предоставяне на достъп до обществена информация, Кайнарджа 2012. Представена
като доказателство е и Разписка №0200009564913316 от 30.08.2019г. С представената Справка-отговор
№РД-25-1114-1/05.09.2019г. в отговор на заявлението е представена информация от
Кмета на Община Кайнарджа.
Видно от приложената извадка от интернет
страницата на Община Кайнарджа към 10.04.2020г. – л.10 от а.д.№69/2020г. на АС
Силистра, в секция достъп до обществена информация считано от 5/1/2015г. има
прикачени файлове – Вътрешни правила за предоставяне на достъп до обществена
информация и Нормативни разходи за предоставяне на достъп до обществена
информация. Вътрешните правила, както и
Заповед №10/10.01.2001г. на МФ са представени като приложение към подадената
жалба – л.11-14.
От ответната страна са представени
Вътрешни правила за изпълнение на Закона за достъп до обществена информация –
без дата на утвърждаване, Годишен отчет на Община Кайнарджа за 2017-2019г. по
ЗДОИ, Списък на категориите информация, създаване, обработвана и съхранявана в
Община Тутракан, заявлението по ЗДОИ от жалбоподателя, ведно с резолюция от
30.08.2019г. и справката отговор. Видно от представената разпечатка за
съдържанието на интернет страницата на Община Кайнарджа в секция Достъп до
обществена информация към 24/4/2020 има прикачени файлове – отчети, ЗДОИ, Заявление
ДОИ, списък на категории информация, Вътрешни правила и отговорно лице.
Съдът, като разгледа
административната преписка и постъпилите по делото доказателства, както и извърши служебна справка в
интернет сайта на Община Кайнарджа, намира, че искането на П.З. за защита от неоснователно
бездействие на Кмета на Община Кайнарджа по задължението му, произтичащо от
разпоредбите на чл.15а, ал.2 и 4 от ЗДОИ в частта им, задължаващи го за
публикува и обновява своевременно на интернет страницата на общината информация
за размера на разходите /нормативите/ за предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 от ЗДОИ, следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустимо, а
производството по делото следва да бъде прекратено.
Съгласно разпоредбата на чл.256, ал.1 от АПК бездействието на административния орган
по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори
безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на
индивидуалните административни актове. Съгласно ал.2 на чл.256 от АПК, неизвършването на фактически действия,
които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи
на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването
му. Предпоставка за допустимостта на иска по чл.256, ал.1 от АПК е наличието на бездействие на
административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Целта
на търсещия съдебна защита в настоящото производство е да осъди
административния орган да извърши фактическото действие, за което е задължен по
закон и което не извършва.
Видно от представените и неоспорени по делото Вътрешни
правила за предоставяне достъп до обществена информация, Кайнарджа 2012, същите
имат Приложение №3 – Заповед №10 на МФ от 10.01.2001г., както и че тези ВП са
действащи към момента на образуване на настоящото съдебно производство.
Безспорно е и че към 24.04.2020г. на интернет страницата на общината вече понастоящем
съществуват Вътрешни правила за изпълнение на Закона за достъп до обществена
информация, като към тях няма в приложение Заповед №10 на МФ от 10.01.2001г.
нещо повече – съгласно чл.15 от ВП дължимите разходи са посочени като такива
съобразно Заповед №1472/29.11.2011г. на МФ. В този смисъл съдът прави извод, че
соченото в искането бездействие не е налице. Същото е преустановено в хода на
настоящото производство, като отменената Заповед №10 на МФ от 10.01.2001г. е свалена от сайта на общината, приети са нови правила и разходите
са посочени като дължими по актуалната Заповед
№ЗМФ-1472/29.11.2011г. на МФ. Извършено от
административния орган действие по задължението му да
публикува и обновява своевременно на интернет страницата на общината информация
за размера на разходите /нормативите/ за предоставяне на достъп до информация по чл.20, ал.2 от ЗДОИ сочи на извод за липса на предпоставките за допустимост на съдебното обжалване в настоящия случай – правен интерес от оспорване на описаното бездействие, което е преустановено. Така осъщественото
от административния орган действие в съответствие със задължението му
по ЗДОИ и произтичащата от това липса на правен интерес от оспорването му,
обуславят извода за наличие на основание за оставяне на искането без разглеждане и за прекратяване на
делото.
Като се има предвид изложеното относно искането по
чл.256, ал.1 от АПК, то следва да бъде оставено без разглеждане и искането за
осъждане на общината да заплати обезщетение, тъй като допустимостта му се
определя от произнасянето на съда по незаконосъобразността на бездействието.
При крайния извод на съда за
недопустимост на искането по чл.256, ал.1 и по чл.204 от АПК ответната страна –
като страната, която с поведението си е причинила
възникване на съдебния спор, дължи на жалбоподателя направените съдебни разноски от 850,00 лева, представляващи договорено
и заплатено адвокатско възнаграждение. Разноските от жалбоподателя са направени преди
Община Кайнарджа да е прекратила соченото в жалбата бездействие.
Мотивиран така и на основание чл.159, ал.4 от АПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Т.З. *** с правно
основание чл.256, ал.1 от АПК – за защита от бездействие на административен
орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а именно:
неоснователно бездействие на Кмета на Община Кайнарджа по задължението му,
произтичащо от разпоредбите на чл.15а, ал.2 и 4 от ЗДОИ в частта им,
задължаващи го за публикува и обновява своевременно на интернет страницата на
общината информация за размера на разходите /нормативите/ за предоставяне на
достъп до информация по чл.20, ал.2 от
ЗДОИ, както и съединения иск по чл.204, ал.4 от АПК - за заплащане на
обезщетение от 1,08 лева, представляващо имуществени вреди от
незаконосъобразното бездействие.
ПРЕКРАТЯВА производството по а.д. №355 по
описа за 2020г. на Административен съд Хасково.
ОСЪЖДА Община Кайнарджа – с.Кайнарджа,
обл.Силистра, да заплати в полза на П.Т.З., ЕГН **********, направените по
делото разноски от 850,00 лева.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Върховния административен съд в 7-дневен срок, считано от съобщението до
страните.
Съдия: