Р Е Ш Е Н И Е
№141 07.10.2019 г.
град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На двадесет и седми
септември година
2019
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка
Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 162 по описа за 2019
година
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Х от АПК във вр,с
чл. 225а от ЗУТ.
Делото е образувано по жалбата на М.Т.С. ЕГН ********** ***, чрез а.. А.Ж. *** против
Заповед № З-19-389/ 20.06.2019 г. на зам. кмета на община Попово, с която е
разпоредено жалбоподателят да премахне незаконно построената в имота и
постройка към жилищната сграда (със ЗП от около 45 кв.м.) до 30.08.2019 г.
Жалбоподателят сочи, че процесната заповед е нищожна и
отделно от това е незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати
съществени процесуални нарушения. Заповедта е подписана от зам. кмета на община
Попово, който не притежава правомощия по ЗУТ. Кметът на общината не може да
упълномощава други служители от общината да подписват заповеди за премахване на
незаконни строежи. Във всички случаи тези заповеди се издават от името на кмета
и никога от друго лице от подчинената му администрация. В ЗУТ няма възможност
за делегиране на права. Упълномощаването на зам. кмета с такива права е
нищожно, а издадената заповед също е нищожна. По отношение на наличието на
съществени процесуални нарушения жалбоподателят сочи, че фактическите
констатации в процесната заповед са неточни и от това следват неверни правни и
фактически изводи. Процесната сграда жалбоподателят е закупил с НА № 45/ 2008
г., където настоящата сграда е била отразена като „второстепенна сграда“.
Сградата е била декларирана в данъчната декларация, както на жалбоподателя,
така и на предишните собственици. Несъответствието в констатациите е, че
сградата е на две нива, построена е през 1973 г. и е използвана за селскостопанска
дейност. Необоснован е извода на АО, че постройката не отговаря на изискванията
на § 127 от ПЗР на ЗУТ. Постройката е търпима, макар,че няма строителни книжа,
като почти всички селскостопански постройки преди приемането на ЗУТ.
В съдебно заседание по делото
жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с а.. Ж. ***, който поддържа
жалбата и изразява становище за отмяна на процесната заповед.
Ответникът по жалбата – кметът на община Попово,
редовно призован, се представлява от юрк. Х.Г. и юрк. П. Р., редовно упълномощени, които
изразяват становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на процесната
заповед, като и в същия смисъл юрк. Г. представя писмена защита в дадения от съда
срок.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, налице е правен
интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено, че производството
по премахване на процесната сграда е инициирано от Н.Кр,Д. и М. Кр,Д. ***,
според които в имота на жалбоподателя е извършено незаконно строителство на навес
и на масивна сграда според представената жалба до кмета на община Попово от
13.02.2019 г. (стр,35 от преписката). По делото е представена Заповед №
В-19-149/ 20.03.2019 г. на зам. кмета на община Попово за назначаване на
комисия по тяхната жалба (стр,34 от адм.
преписка).
На 29.05.2019 г. комисия от служители от община
Попово, дирекция „ТСУЕТ“ посетили имота на жалбоподателя УПИ № VІІ, кв. 63 по
плана на с. Водица, общ. Попово в негово присъствие и съставили Констативен акт
№ КА-19-11/ 29.05.2019 г. (стр,6 от адм. преписка). По отношение на участниците
в строителството комисията записала в КА, че според жалбоподателя С. обектът е
изграден от предишния собственик (до 2008 г.), но обектът не е описан в НА от
04.11.2008 г., както и не е деклариран в дирекция „Местни данъци и такси“ при
община Попово (на 18.11.2008 г. жалбоподателят С. е декларирала 1 бр,масивна
жилищна сграда, построена през 1963 г. със ЗП от 76 кв.м. и 1 бр,второстепенна
паянтова постройка със ЗП 85 кв.м. от 1945 г. за целия имот). По действащия КРП
на с. Водица от 1989 г., в УПИ № VІІ, кв. 63 са нанесени освен масивна жилищна
сграда и успоредни на границата със съседния имот (УПИ № VІІІ, кв. 63) 2 бр,паянтови стопански постройки с
навес между тях и перпендикулярни на тях навес и паянтова стопанска постройка
да границата с УПИ № VІ, кв. 63. При направена справка в „Google Earth“ и „Google View“ е
установено, че към 04.05.2010 от допълнителното застрояване са съществували
само перпендикулярно разположените навес и паянтова стопанска постройка до
границата с УПИ № VІ, кв. 63. Съществуващата обслужваща постройка (със ЗП от
около 45 кв.м.) е построена в периода между 04.05.2010 г. и м. март 2012 г., а
навесът и паянтовата постройка (до границата с УПИ № VІ, кв. 63) са премахнати
напълно до 07.10.2013 г. поради това комисията е приела, че собственик на
строежа е жалбоподателя С..
По отношение на строежа комисията записала в КА, че
обектът представлява масивна постройка на две нива, с ивични основи от
стоманобетон, пояси от стоманобетон, стени от тухлена зидария от варов разтвор,По
прозорците на постройката е монтирана ПВЦ дограма. Покривът е от двускатна
дървена покривна конструкция, покрита с керемиди, и е със ЗП от около 45 кв.м.
Височината на постройката до кота било е по-малка от 10 м. Построена е в УПИ №
VІІ, кв. 63, с. Водица, общ. Попово до основното застрояване на имота. Строежът
е V категория (съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „А“ от ЗУТ. Обектът не
отговаря на изискванията за търпимост по § 127 от ПЗР на ЗУТ).
За установени нарушения комисията записала в КА, че
обектът е построен без строително разрешение, без протокол за откриване на
строителна площадка и без дадена строителна линия и ниво и одобрени обекти.
Комисията записала в КА, че не е спазена разпоредбата на чл. 148 от ЗУТ.
По делото е представен КА № 3/ 27.03.2019 г. (стр,26
от адм. преписка), възражение на жалбоподателя С. (стр,17 и 18 от адм.
преписка) и Заповед № З-19.228/ 22.04.2019 г. (стр,16 от адм. преписка) от
които става ясно, че комисия от служители при община Попово, са извършили
проверка в имота на жалбоподателя С., съставили КА, по който жалбоподателя е
направил възражения, които кметът на община Попово е приел за основателни и с
горепосочената заповед е отменил КА № 3/27.03.2019 г.
На 20.06.2019 г. зам. кметът на община Попово (при
условията на заместване съгласно Заповед № З-19-394/ 20.06.2019 г. на стр,14 от
делото) издал процесната Заповед №
З-19-389/ 20.06.2019 г. (стр,1 от адм. преписка), в която приел, че процесната
постройка е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Със
заповедта зам. кметът на община Попово е разпоредил, че задължава жалбоподателя
С. да премахне незаконно построената в имота и постройка (около 45 кв.м.) в
срок до 30.08.2019 г.
Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.06.2019 г.
(стр,3 от адм. преписка), който на 11.07.2019 г. чрез адм. орган е подал
настоящата жалба против процесната заповед.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза с
вещо лице архитект. По първия поставен въпрос вещото лице е дало заключение,
че е измерило и изчертало процесната
постройка. Отстоянието и до имотната граница е около 2, 20 м. Постройката е
едноетажна полумасивна лятна кухня, състояща се от едно помещение със застроена
площ от 43 кв.м., с таванско подпокривно пространство, изпълнена с масивни,
носещи стени от керамични тухлени блокове, укрепени със стоманобетонови пояси,
дървени колони по източната фасада и покрита с двускатен покрив от дървена
конструкция, върху гредоред, с покритие от керамични керемиди. Стените са
измазани отвътре с гладка мазилка, а отвън фасадите са частично измазани
(източна фасада) и неизмазани от запад и север.Таванското подпокривно
пространство и дървения гредоред над обитаемото помещение са обшити с талашитени плоскости. Достъпът до
него е през малка вратичка посредством преносима стълба. Височината на
постройката е 4,5 м. до стрехата и 5, 25 до билото. Представлява строеж от VІ
категория, съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ във вр,с чл. 147, ал. 1, т. 1 и
чл. 44 и чл. 46, ал. 1 от ЗУТ. Сградата е елемент от допълващото застрояване в
имота по смисъла на чл. 46 от ЗУТ.
По втория поставен въпрос съдебният експерт е дал
отговор,че при извършената проверка в община Попово, че е открил виза за
проучване и проектиране, разрешение за строеж и протокол за откриване на
строителна линия за процесната постройка. За този тип строежи не се изисква
наличие на одобрени проекти на основание чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, но се
изисква разрешение за строеж и протокол за строителна линия.
По третия поставен въпрос вещото лице е дало отговор,че съгласно т. 3 от Констативната част следва да
се приеме, че времето на изграждане на постройката е в периода между 04.05.2010
г. и 07.10.2013 г. Това е така, тъй като кадастралния план на с. Водица, общ.
Попово е изработен и одобрен през 1969 г. В него е показано наличие на
едноетажна масивна жилищна сграда в югозападната част на имот пл. № 627,
долепена до жилищната сграда едноетажна паянтова сграда, навес, северно от нея
и едноетажна паянтова постройка, северно от навеса. Западно от нея е отразен
навес и едноетажна паянтова постройка – на границата с имот пл. № 626. След
проведен разговор с Борислав Кръстев Борисов (един от продавачите по НА № 174/
2006 г.)става ясно, че към 03.2006 г. в
имота са били налични постройките, които са отразени в кадастралния план,
изградени от неговия дядо, през 50-те години на миналия век. Те са били
премахнати в периода от 03.2006 г. до 04.05.2010 г. с изключение на навеса и
постройката, в дъното на имота, видно от сателитните снимки. Постройката се
появява на сателитните снимки от 07.10.2013 г.. поради това следва да се
приеме, че постройката е изградена в периода между 04.05.2010 г. и 07.10.2013
г., по време на действието на ЗУТ.
По четвъртия поставен въпрос съдебния експерт е дал
заключение, че съгласно ЗУТ чл. 42, ал. 3 изискванията за отстояние от
вътрешната граница на имота е 3 м. Постройката отстои от границата със съседния
имот на около 2, 2 м. в несъответствие с този член на ЗУТ. Действащия
устройствен план, ЗРП е този одобрен със заповед № 28/ 1989 г. Той не предвижда
допълващо застрояване. Когато допълващото застрояване не е предвидено с
действащия ПУП, то се допуска от гл. архитект на общината с виза за проучване и
проектиране по чл. 140 от ЗУТ. Такава не беше открита. Височината на
постройката е 4, 5 м. до стрехата и 5, 25 м. до билото, при законово определени
от 2, 5 м. над прилежащия терен и до 3 м. до най-високата част на покрива в
нарушение на чл. 46, ал. 2 от ЗУТ.
По петия поставен въпрос вещото лице е дало
заключение, че действащият ЗРП на с. Водица, общ. Попово е одобрен със заповед
№ 28/ 1989 г.
По шестия поставен въпрос съдебният експерт е дал
отговор,че покривната конструкция на постройката е двускатна, дървена с
покритие от керемиди, напълно самостоятелна от околните постройки.
По седмия поставен въпрос вещото лице е дало отговор,че
покривната конструкция на постройката е напълно отделна и самостоятелна от
основната сграда и няма да наруши покрива при премахването на лятната кухня.
Няма да бъдат нанесени вреди на покрива на основната сграда.
На осмия поставен въпрос съдебният експерт е
дал отговор,че обектът представлява строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ
в качеството си на постройка. Съгласно тази разпоредба представлява
самостоятелен строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно
функционално предназначение и могъл да има идентификатор по ЗКИР в случай на
създаване на кадастрална карта на населеното място, защото обектите на допълващото
застрояване получават код № 180 по Класификатора за предназначение на сградите,
на съоръженията на техническата инфраструктура със самостоятелни обекти и
самостоятелните обекти в тях. Обектът има статут на допълващо застрояване
съгласно чл. 20, ал. 3 от ЗУТ и допълва функцията на обитаване в имота на
основното застрояване, предвидено за ниско етажно жилищно застрояване със ЗРП.
При изграждането на обекта Наредба № 5 е вече отменена.
На последния въпрос вещото лице е дало заключение,
ч подадената данъчна декларация по чл.
14 и чл. 27 от ЗМДТ на 18.11.2008 г. от собственика на имота, с която е
декларирана второстепенна сграда с РЗП от 85 кв.м. не съответства на площта на
лятната кухня (43 кв.м.). Общата площ на допълващото застрояване (124 кв.м.) не
съответства на декларираното.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните доказателства по делото
като го приобщава към същите.
По делото е разпитан в качеството му на свидетел С. А. Сл. – съсед на жалбоподателя С.. Свидетелят дава
сведение, че познава имота, в който живее жалбоподателят от 1975 г.Познава и
предишния собственик, на име Г. П. Не може да си спомни кога жалбоподателя е
закупил процесния имот. Гледал крави и правел търговия със стария собственик.
Освен къщата в имота е имало като постройки два дама и една плевня. Единият дам
е опирал в къщата до края на градината, там, където е тоалетната. Другият дам е
бил на буквата „Г“, а надолу е имало курник и външна тоалетна, която е била на
края. Виждал е сегашната лятна кухня. Тя е на мястото на дама и на плевнята.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като
непротиворечащи на събраните писмени доказателства по делото.
При тази фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Процесната заповед № З-19-389/ 20.06.2019 г. на кмета
на община Попово е законосъобразен адм. акт, тъй като е издаден от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, определени от чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната разпоредба кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване
на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Според нормата на чл. 225а, ал. 2 заповедта по ал. 1 се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите по чл.
223, ал. 2. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да
подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от
констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и на определените за
това места в сградата на общината, района или кметството.
Процесната заповед е издадена при условията на
заместване съгласно Заповед № З-19-394/ 20.06.2019 г. на кмета на община
Попово. Поради това не се споделят възраженията на процесуалния представител,
че издадената заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган.
При института на заместване заместникът встъпва във всички права на
замествания, като в случая видно от последната заповед е, че кметът е
предоставил всички свои правомощия на заместника си – зам. кмета на община
Попово – Тр,Тр,Правният институт на заместването е необходим от гледна точка на
непрекъснатото функциониране на адм. орган при фактическа невъзможност от
негова страна да изпълнява лично правомощията си.
Съдът приема, че процесната заповед е мотивирана и
съдържа всички необходими реквизити за адм. акт, издаден в писмена форма
съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта адм. орган е изложил фактически и
правни основания за издаване на процесния адм. акт. Такива се съдържат и в адм.
преписка – съставения констативен акт № КА-19-11/ 29.05.2019 г.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена и без
допуснати съществени нарушения на адм. производствените правила. Не е налице
такова нарушение, което, ако не беше допуснато, да би се стигнало и до друго
решение на поставения пред адм. орган въпрос. Съставен е Констативен акт №
КА-19-11/29.05.2019 г. от служители на община Попово, в който е описан подробно
изградения строеж от жалбоподателя. Изготвена е и скица с местоположението на
постройката. Жалбоподателят е подал възражение против първия съставен КА пред
кмета на община Попово, който го е отменил. Обстоятелството, че постройката е
измерена като размер от около 45 кв.м от адм. орган, а от ВЛ в размер на 43
кв.м. по никой начин не влияе върху факта, че е изградена без разрешение за
строеж, виза за проектиране и протокол за откриване на строителна линия.
Съдът приема, че процесната заповед е издадена без
наличието на противоречие със закона при следните съображения:
По делото няма спор,че разпоредения за премахване
обект представлява строеж по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл.
137, ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на този закон. Според чл.
148, ал.1 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само въз основа на
издадено по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не
попада сред изключенията по чл.
151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. С нормата на чл. 225, ал. 2, т. 1 до 6 от ЗУТ
законодателят е дал легално определение за незаконен строеж, сред които е и
липсата на разрешение за строеж (според адм.
орган за процесната сграда). Съгласно
разпоредбата на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ заповедта за премахване на
незаконния строеж се издава въз основа на констативен акт, съставен от
длъжностни лица по контрол на строителството в община Попово съгласно чл. 223,
ал. 2 от ЗУТ. Констативният акт е изпратен на жалбоподателя на 06.06.2019 г.
срещу който той е подал в срок възражение.
Тежестта на доказване в настоящото производство съдът
разпредели върху жалбоподателя, който следваше да докаже, че строежът е
законен. Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената
съдебно-техническа експертиза като непротиворечащо на събраните доказателства
от адм. орган. В тази връзка съдът приема, че процесният строеж е незаконен
като изграден от жалбоподателя без разрешение за строеж, виза проучване и
проектиране и протокол за откриване на строителна линия.
Процесният строеж не е и търпим. Законодателят е дал легално
определение за търпими строежи с чл. 127 от ПЗР на ЗУТ. Дадената последна от
законодателя строителна амнистия обхваща строежи, които са изградени до
31.03.2001 г., като изискването е да са допустими по разпоредбите, действали по
времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този
закон. Строежът е изграден през периода между 04.05.2010 г. и 07.10.2013 г. и
следователно няма как за този период да бъде търпим, поради липсата на изрична
норма в ЗУТ за този период за търпимост. Независимо от свидетелските показания,
съдът приема, че към момента на закупуване на имота 2008 г., процесната
постройка не е съществувала в този си вид. Обстоятелството, че същата е
изградена на стар строеж не изключва изискването за разрешение за строеж и виза
за проектиране поради липсата в ЗП на съществуване на допълващо застрояване.
Нарушена е нормата на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ до страничната линия на имота да има
поне 3 м. Строежът надхвърля необходимата височина за второстепенна постройка
от 3 м. (чл. 42, ал. 3 от ЗУТ и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ), тъй като е с
височина от 4, 50 м. до стрехата и 5, 25 м. до билото.
За неотносимо към спора съдът приема възражението на
жалбоподателя, че строежът е изграден върху основите на стара сграда. Видно от
доказателствата по делото строежът надхвърля параметрите на старата страда, а
за нов строеж ЗУТ, действал по време на изграждане на строежа изисква
строително разрешение. Отделно от това строежът е изграден без издадена виза за
проучване и проектиране в противоречие с чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ
Съдът счита, че в процесната заповед З-19-389/
20.06.2019 г. на кмета на община Попово не е налице и противоречие с целта на
закона. Заповедта е издадена с цел премахване на незаконно строителство.
По отношение на съответствието на оспорения адм. акт с
принципа за пропорционалност, визиран в чл. 6 от АПК. Съдът приема, че не е
налице нарушение на този принцип, тъй като процесната сграда няма характера на
основно жилище за жалбоподателя С., а на второстепенно и сезонно, защото има
функцията на лятна кухня. В процесния имот има изградено и масивно едноетажно
жилище, състоящо се от три стаи, баня, салон и маза според представения НА за
покупко-продажба на недвижим имот № 45, том VІІ, рег. № 8843, дело № 1245 от
04.11.20008 г. на нотариус Елка Димитрова, рег. № 495 на НК – София, с район на
действие РС – Попово (стр,7 от делото).
Поради изложеното подадената жалба следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Предвид на изхода от оспорването и на основание чл.
143, ал. 3 от АПК, съдът счита, че жалбоподателят следва да заплати на адм.
орган направените разноски по дело в размер на 400 лв., съставляващи депозит за
ВЛ в размер на 240 лв. и юрк. възнаграждение в размер на 160 лв. предвид на
фактическата и правна сложност на делото, определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр,с чл. 24 от НЗПП във вр,с чл. 144 от АПК.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 1 във вр,с
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.С. ЕГН ********** ***, чрез а..
А.Ж. *** против Заповед № З-19-389/ 20.06.2019 г. на зам. кмета на община
Попово, с която е разпоредено жалбоподателят да премахне незаконно построената
в имота и постройка към жилищната сграда (със ЗП от около 45 кв.м.) до
30.08.2019 г.
ОСЪЖДА М.Т.С. ЕГН ********** *** да заплати на кмета
на община Попово направените по делото разноски в размер на 400 лв.
съставляващи внесен депозит за ВЛ и юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред ВАС на р,България.
ПРЕПИС решението да се изпрати на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: