Решение по дело №193/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3662
Дата: 12 юни 2025 г. (в сила от 12 юни 2025 г.)
Съдия: Велина Пейчинова
Дело: 20241100500193
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 януари 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3662
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова

Слави Г. Славов
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500193 по описа за 2024 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от ответницата – М.
М. Б., с ЕГН **********, чрез назначен особен представител адв.И. Д., срещу решение
№17219 от 23.10.2023г., постановено по гр.д.№46301/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О.,
69-ти състав, в частта, в която са уважени предявените осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД като е
осъдена жалбоподателката да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК
*********, следните суми: сумата от 142.99 лв., представляваща цена на потребена
топлинна енергия за периода м.06.2018г. - м.02.2019г., ведно със законната лихва,
считано от 06.08.2021г. до окончателното й заплащане, както и сумата от 26.22 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.09.2019г. - 06.07.2021г., както и в частта, в която е осъдена жалбоподателката да
заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК
сумата от 616.51 лв., направени по делото разноски.
В жалбата са инвокирани доводи за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на решението, като постановено в противоречие на материалния
закон. Поддържа се, че неправилен е изводът на съда, с който е прието, че ответницата
има качеството на потребител на топлинна енергия /ТЕ/ и съответно, че е прието за
доказано наличието на облигационно правоотношение между нея и ищеца, като
поддържа, че по делото не е доказано, че е бил подписан писмен договор, както и че
са били приети Общите условия. Твърди се, че в действащите Общи условия и по-
1
конкретно чл.33, ал.1 от тях, представлява неравноправна клауза, тъй като не е
индивидуално уговорена и като такава е нищожна. Оспорва се обстоятелството, че от
събраните по делото доказателства се установява точното количество доставена ТЕ за
процесния топлоснабден имот. Оспорват се изводите на изслушаните по делото СТЕ и
ССчЕ относно дължимостта на претендираните от ищеца суми, като недоказващи
реално потребление. Предвид на изложеното моли съда да постанови съдебен акт, с
който да отмени решението на СРС в обжалваните части и да постанови друго
решение, с което да отхвърли предявените срещу ответницата осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Въззиваемата страна - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, в
срока по чл.263, ал.1 ГПК е подала писмен отговор с бланкетно съдържание, в който
взема становище за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се, че решението
на СРС в обжалваните части е правилно и законосъобразно и моли съда да бъде
потвърдено. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение за настоящата
инстанция.
Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД срещу М. М. Б., с ЕГН
**********, в качеството й на единствен наследник на И.М.Н., починал на
19.01.2020г., при условията на обективно съединяване осъдителни искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед заявения петитум на въззивната жалба съдът приема, че предмет на
въззивен контрол е постановеното първоинстанционно решение в частта, в която са
уважени предявените срещу ответницата - М. М. Б. при условията на обективно
съединяване искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Постановеното решение в частта, в която са отхвърлени предявените срещу
ответницата - М. М. Б. при условията на обективно съединяване искове с правно
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, като
необжалваемо е влязло в сила.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че
фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по
смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В
тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и
преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е сезиран, е допустима - подадена е в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно
съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
2
решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния
закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. За да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в
която е уважен предявения иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД срещу
ответницата - М. М. Б., първоинстанционният съд е приел, че вземанията за главница
за заплащане на стойност на доставена в имота топлинна енергия са дължими поради
проведено доказване на количеството и стойността на потребената от ответницата
топлоенергия, а относно предявеният иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е
прието, че доколкото задължението за заплащане на стойност на доставена в имота
топлинна енергия е срочно ответницата е изпаднала в забава и дължи мораторна лихва
за исковия период. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата
правилност. Относно доводите изложени в жалбата досежно незаконосъобразността на
първоинстанционното решение в обжалваните части, които са изцяло неоснователни
следва да се добави следното:
На първо място съдът намира за неоснователно заявеното от въззивницата
възражение за липса на облигационно правоотношение между нея и ищеца. В
конкретния случай ищецът - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД претендира
ангажирането на отговорността на ответницата в качеството й на наследник по закон
на И.М.Н., който е починал на 19.01.2020г., т.е. след исковия период – м.06.2018г. –
м.02.2019г.. Видно от данните по делото наследодателят на ответницата - М. М. Б. е
вещен ползвател по отношение на процесния имот – от нотариален акт за учредяване
на право на ползване върху недвижим имот №51, том І, рег.№913, дело
№41/13.05.2011г. се установява, че М. М. Б. в качеството й на собственик на
процесния имот - апартамент №408, находящ се в град София, ж.к."Захарна фабрика",
ул."Кукуш" №****, е учредила в полза на И.М.Н. пожизнено и безвъзмездно право на
ползване по отношение на имота. Съгласно нормата на чл.153 от Закон за енергетиката
/ЗЕ/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието
битов клиент на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ,
съобразно която в редакцията й към процесния период битови клиенти на топлинна
енергия са физически лица – ползвател или собственик на имот, които ползват
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Горната законова уредба определя, че потребител по силата на
закона на доставяната топлинна енергия за битови нужди е собственикът на
топлоснабдения имот, освен в случаите, когато върху имота има учредено ограничено
вещно право на ползване. В конкретния случай по делото от ангажираните
доказателства се установява факта, че наследодателят на ответницата през исковия
период се явява вещен ползвател на процесния имот, предвид на което и по горните
мотиви на съда се явява ползвател на доставяната в имота топлинна енергия. В случая
3
единствен правнорелевантен факт досежно възникването на договорното
правоотношение е факта кой е собственикът, респективно носителят на ограничено
вещно право на ползване върху имота за исковия период от време. По горните мотиви
и след като по делото е доказано, че наследодателят на ответницата през исковия
период се явява вещен ползвател на процесния имот, поради което правилно е прието
от СРС, че същият се явява потребител на топлинна енергия за битови нужди по
аргумент на чл.153, ал.1 от ЗЕ и §1, т.2а от ДР на ЗЕ и има задължение да заплаща
стойността на доставяната от ищеца топлинна енергия в процесния имот за исковия
период. При тези аргументи е налице основание в закона за ангажиране на
отговорността на ответницата, която се явява наследник по закон на И.М.Н., който е
починал на 19.01.2020г., т.е. след исковия период – м.06.2018г. – м.02.2019г. и отговаря
за непогасените задължения на своя праводател.
На следващо място, Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, в
процесния случай са тези от 2016г., се одобряват и публикуват по реда на чл.150 ЗЕ.
Налице е специален закон, който изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД и на ЗЗП по
отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ. С оглед
изложеното съдът приема, че не е необходимо потребителите на топлинна енергия да
бъдат приети действащите за процесния период ОУ. За процесния период действат ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на
клиенти в град София, публикувани на 11.07.2016г. и съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ - в сила
от 11.08.2016г.. Следва да се отбележи, че съгласно практиката на СЕС, когато са
налице необходимите за това правни и фактически обстоятелства, националният съд е
задължен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
попадащи в приложното поле на Директива № 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори и по този начин да
компенсира неравнопоставеността, съществуваща между потребителя и продавача или
доставчика. В чл.3, §1 на Директива 93/13/EИO е предвидено, че в случаите, когато
дадена договорна клауза не е индивидуално договорена, се счита за неравноправна,
когато винаги изискването за добросъвестност се създава в ущърб на потребителя,
означаваща неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от
договора. В случая не се установяват ОУ по договорите за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД да съдържат неравноправни
клаузи по смисъла на ЗЗП или цитираната Директива. Нужно е да се отбележи също
така, че в случая не се касае за клаузи, върху чието съдържание потребителят не може
да повлияе, с оглед предвидената в чл.150, ал.3 ЗЕ възможност в срок до 30 дни след
влизането в сила на ОУ на клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат
в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат оценени
условия. Жалбоподателката, чрез назначения й особен представител не доказва, че
нейният праводател се е възползвал от тази възможност. Ето защо доводите за
неравноправност на ОУ на ищеца се явяват неоснователни.
По горните съображения въззивният съд счита, че по делото е доказан факта, че
между наследодателя на ответницата и топлопреносното дружество са възникнали
действителни договорни правоотношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди, като съдържанието на този договор, който е уреден в представените Общи
условия, утвърдени от КЕВР, обвързва наследодателя на ответницата дори и без да ги
е приел изрично - чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и се установява
изключението по чл.150, ал.3 ЗЕ. Налице са основания в закона за ангажиране
отговорността на ответницата за непогасените задължения на своя праводател.
4
На следващо място неоснователен е релевираният във въззивната жалба довод, с
който се оспорва начисленото количество на доставената в имота топлинна енергия. От
събраните по делото писмени доказателства – прието заключение на СТЕ, съдът
приема за установено, че при спазване на чл.125 ЗЕ, чл.139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ в жилището
на ответника е доставяна топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване. В
жилищната сграда няма отопление, поради което не е начислявана топлинна енергия
от радиатори и от сградна инсталация. Топлата вода е начислявана по реален отчет по
т.5.2 от Приложение към чл.61, ал.1 от Наредба №16-334 от 06.04.2007г.. Експертът е
посочил още, че показанията от протокола за главен отчет са нанесени правилно в
издадените изравнителни сметки. Следователно се налага извода, че начислените суми
за битово горещо водоснабдяване за имота на ответника са начислени в съответствие с
действащата за исковия период Наредба за топлоснабдяване и ЗЕ. Заключението по
СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с
посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на
поставените му задачи, предвид на което и съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че
следва да го кредитира. Следователно начислените от ищеца суми за битово горещо
водоснабдяване доказват реалните количества доставена в имота топлинна енергия.
Следователно правилно СРС е приел за основателен и доказан предявения осъдителен
иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата за която е уважен при
съобразяване с частичната основателност на своевременно заявеното възражение за
погасяване по давност на вземанията за част от исковия период.
На следващо място съдът намира да посочи, че обжалваното решение е
постановено при правилно приложение на материалния закон и изследване на
счетоводните записвания при дружеството-доставчик, а не се базира единствено на
известията за фактури, издавани от ищеца до абонатите на топлофикационното
предприятие. Правно обосновано СРС е кредитирал заключението по приетата по
делото ССчЕ във връзка с чл.182 ГПК и е приел за доказана стойността на доставената
в имота топлинна енергия.
Във въззивната жалба няма наведени други конкретни оплаквания за
незаконосъобразност на съдебното решение в частта, в която е уважен предявените
осъдителен иск за вземания по чл.86, ал.1 ЗЗД. Доколкото въззивният съд е обвързан
само с доводите във въззивната жалба и при липса на такива по аргумент на чл.269,
изр.2 от ГПК препраща към мотивите на СРС, които счита за обосновани при правилен
анализ на събраните доказателства и правилно прилагане на материалния закон.
В случая не се установява допуснато нарушение от СРС и при присъждането на
разноски на ищеца, като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.1 и
ал.8 ГПК.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение в
обжалваните части, вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на
спора, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските в настоящото производство:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция в полза на
въззивника не се дължат разноски. По отношение на заявената претенция на
въззиваемата страна за присъждане на направените пред настоящата инстанция
разноски, настоящият състав намира, че се явява основателна за сумата от 50 лв.,
5
платено адвокатско възнаграждение на особения представител на въззивника. Относно
претенцията за юрисконсултско възнаграждение въззивният съд счита за
неоснователна доколкото подадения писмен отговор е бланкетен, не съдържа
конкретни доводи отнасящи се за настоящия спор, както и неин процесуален
представител не се явява в съдебно заседание. При това положение в полза на
въззиваемата страна не се дължи юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,
ал.8 ГПК.
На следващо място, съдът приема, че на основание чл.77 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на СГС, сумата от 50.00 лв., дължима държавна
такса по подадената, чрез назначения му особен представител адв.И. Д. въззивна
жалба.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №17219 от 23.10.2023г., постановено по гр.д.
№46301/2021г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 69-ти състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА М. М. Б., с ЕГН **********; да заплати на "ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК *********; със седалище и адрес на управление: град София,
ул."Ястребец" №23Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/,
сторени разноски във въззивното производство за платено адвокатско възнаграждение
на назначения особен представител на въззивника.
ОСЪЖДА М. М. Б., с ЕГН **********; да заплати по сметка на Софийски
градски съд на основание чл.77 ГПК сумата от 50.00 лв. /петдесет лева/,
представляваща дължима държавна такса по подадената въззивна жалба.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6