Решение по дело №1569/2022 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 11
Дата: 23 януари 2023 г.
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20221630201569
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Монтана, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
в присъствието на прокурора Г. Н. Б.
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20221630201569 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Т. И. Т. - роден на хххх г. в гр.М., българин,
български гражданин, със средно специално образование, работи в „Е.“ООД-
М., като оператор, неосъждан, неженен, живущ в гр.М., ул.“св.К.О.“ № 79,
ет.2, ап.3, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН, в това, че на 10.11.2021г. около
13.35 часа в град М., на ул. „Сливница“ срещу № 2, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Т.“, модел „Р.“, с peг. №
ХХХХ, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, като
управлявал автомобила на заден ход без да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности, визирано в чл. 40, ал. 2 ЗДвП: „По време на
движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя
зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности.“; и не бил внимателен и
предпазлив към уязвим участник в движението-възрастен пешеходец, визиран
1
в чл.116 ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората
с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял
бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бял бастун и към
престарелите хора.“, вследствие на което с управлявания от него автомобил
блъснал пешеходеца Т.Б.Я. от град М. и по непредпазливост - не е предвидил
настъпването на обществено - опасните последици, но е бил длъжен и е могъл
да ги предвиди, като й причинил средни телесни повреди, изразяващи се в:
счупване на дясна мишнична кост, което увреждане й е причинило трайно
затруднение на движенията на горен десен крайник; счупване на срамната
кост вдясно, което увреждане й е причинило трайно затруднение на
движенията на долен десен крайник - престъпление по чл.343 ал.1, б. „б“, пр.
II във връзка с чл.342 ал.1 във връзка чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
ОСВОБОЖДАВА обвиняемия Т. И. Т. - роден на ххххххг. в гр.М.,
българин, български гражданин, със средно специално образование, работи в
„Е.“ООД-М., като оператор, неосъждан, неженен, живущ в гр.М., ул.“св.К.О.“
№ 79, ет.2, ап.3, с ЕГН ********** на основание чл.78а ал.1 от НК от
наказателна отговорност за така извършеното престъпление чл.343 ал.1, б.
„б“, пр. II във връзка с чл.342 ал.1 във връзка чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от
НК, като му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 1
000.00 лева в полза на Държавата.
ЛИШАВА на основание чл.78а ал.4 във връзка с чл.343г от НК
обвиняемия Т. И. Т. от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
считано от момента на изземване на СУ на МПС.
ОСЪЖДА Т. И. Т. със снета по-горе самоличност и ЕГН да ЗАПЛАТИ
на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана
направените разноски по досъдебното производство в размер на 1094.70 лева,
както и по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден
изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд-Монтана.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решението № 11/ 23.01.2023г. по
АНД № 1569/ 2022г. по описа на РС - М.


Производството е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град М. Постановление от
22.12.2022г. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на Т. И. Т. за престъпление
по чл.343 ал.1, б. „б“, пр. II във връзка с чл.342 ал.1 във връзка чл.129 ал.2 във
връзка с ал.1 от НК.
Районна прокуратура град М. чрез представителя си поддържа
постановлението и предлага на съда след като признае обвиняемия Т. И. Т. за
виновен, да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи
административно наказание към минимума предвиден в закона.
Обвиняемият Т. И. Т. се признава за виновен в хода на съдебното
производство, но се възползва от правото си да не дава обяснения. Моли съда
да не му бъде налагано наказание на основание чл.343г от НК, а наказанието
глоба бъде в минимален размер, тъй като полага непрестанни грижи за
болната си майка.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите
на обвиняемия и становището на прокурора, намира за установено следното:
Обвиняемият Т. Т. е роден на ххххххг. в гр.М., не е женен, не е
осъждан.Живее в град М., бул.св. К.О. №79, ет.2, ап.3. Обвиняемият Т. Т. е
правоспособен водач на МПС, има издадено СУ на МПС № ХХХХХ за
категориите В; С; М; АМ и ТКТ, валидно до 31.05.2024г.
Свидетелката Т.Б.Я. е пенсионер и живее на адрес гр.М., ж.к.ПЛ. бл.4,
вх.В, ап.18.
На 10.11.2022г. около 13.00 часа свидетелката Я. излязла от жилището
си и отишла да изхвърли боклук в контейнера, намиращ в близост до пътното
платно на ул.“Сливница“. По време на придвижването си до там ползвала
бастун за подпиране и била облечена с бяло яке. След като изхвърлила
боклука, тя застанала на пътното платно, за да пресече улицата в обратна
посока и се прибере в дома си.
Обвиняемият Т. Т. управлявал автомобил „Т.“, като се движил от
улицата до блока към ул.“Сливница“ на заден ход. В автомобила на
обвиняемият пътувала и свидетелката Л.К. И.а – негова майка. Обвиняемият
Т. се движил бавно назад, като след преминаване покрай телената мрежа от
едната страна на уличката, предприел завой на ляво. Обв.Т. и св.Я. забелязали
преминаването на бял бус по улица Сливница. Не забелязал свидетелката Я..
В следващият момент чул изохкване, спрял и видял как свидетелката Я. пада
на земята. Последната била на бордюра на пътното платно на ул.“Сливница“.
1
Свидетелката била блъсната с лявата част на резервната гума на задната врата
на автомобила, в следствие на което паднала на дясната си страна, като се
предпазила с дясната си ръка.
Обвиняемият Т. веднага отишъл да види падналата на пътното платно
свидетелка Я.. Тя лежала на пътното платно, като имала болки в областта на
лакътя на дясната ръка, десния крак и в гърдите.
Свидетелката Л. И.а помогнала на свидетелката Я. да седне на пейката
пред блока, където изчакали автомобил на ЦСМП-М..
Бил подаден сигнал и на тел. 112 за случилото се.
След проведено лечение в МБАЛ „Д-р Стамен Илиев” АД - М. на
пострадалата Я. била изпълнена съдебно-медицинска експертиза, като вещото
лице дало заключението, че от съставените по време на лечението документи
установило нараняванията - счупване на дясна мишничка кост, с което било
причинено трайно затруднение на движенията на горен десен крайник с
оздравителен период от 3-4 месеца и счупване на срамната кост вдясно, което
увреждане причинило трайно затруднение на движенията на долен десен
крайник с оздравителен период от 2-3 месеца.
Вещото лице, изпълнило съдебно-автотехническата експертиза,
дало заключенията: установените увреждания на пострадалата Я. е възможно
да са получени при блъскане на пешеходец от движещо се МПС на заден ход,
с последващо падане на пътното платно и под тежестта на тялото;
траекторията на движение на лекия автомобил била движение на заден ход с
последваща маневра наляво към пътното платно, като разстоянието на
видимост на пешеходеца било от 9,81 м. до 11,82 м.; водачът на автомобила
имал ограничена видимост поради „мъртвата зона“ на автомобила и
намиращите се вляво от него по посока на движението му храсти; в момента
на удара пешеходеца бил с гръб към автомобила, като е наблюдавал
движещите се по улица „Сливница“ МПС; скоростта на движение на
автомобила „Т.“ към момента на удара на пешеходеца била 2,99 км./час;
водача на Т.-та е имал техническа възможност да спре преди мястото на
удара; към момента на удара пешеходката е попадала в „мъртвата зона“ на
видимост на водача на лек автомобил „Т.“; механизма на удара бил следния:
водача на лекия автомобил използвал пряка улица, хоризонтален участък, за
да се придвижи към ул.“Сливница“ на заден ход с праволинейно движение; от
дясно има жилищен блок, а от ляво - двор с оградна мрежа; пешеходеца се
подготвял да пресече пътното платно с посока - отсрещния тротоар; водача на
лекия автомобил при стъпване на пътното платно започнал маневра завой на
ляво на заден ход; преди да достигне бордюра водача на лекия автомобил
нямал видимост от лявото странично огледало в посока назад; пешеходеца се
намирал в лявата страна на движение и при маневрата завой на ляво попадал
в мъртвата зона; от отъркванията по задната врата на автомобила, започвали
на 0,55 м., което показвало, че той се завъртал с още няколко градуса в
същата посока; в последващ момент пешеходеца имал контакт със задната
2
врата с приплъзване и автомобила спрял веднага; водачът усетил
съприкосновението с пешеходеца и спрял мигновено; след удара пешеходеца
паднал на асфалта на дясната си страна; мястото на удара на лекия автомобил
е от ляво на дясно на 0,60 м.; водачът не е преценил възможната опасност от
присъствието на пешеходец при маневрата.
Съдът изцяло възприема експертните заключения, като обективни и
компетентно дадени, а още повече и не оспорени от страните по делото.
Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на Т.Б.Я. и Л.К. И., както и от приложените по делото
доказателства и доказателствени средства. Съдът изцяло кредитира
показанията на свидетелите. Същите обективно и безпристрастно дават
показания за фактите, които са им станали лично известни. В тази насока е и
самопризнанието на обвиняемия, независимо от факта, че се възползва от
правото да не дава обяснение, както и експертните заключения по
назначените в хода на досъдебното производство две експертизи.
От обективна страна обвиняемият Т. И. Т. е осъществил състава на
престъплението, като на 10.11.2021г. около 13.35 часа в град М., на ул.
„Сливница“ срещу № 2, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Т.“, модел „Р.“, с peг. № ХХХХ, нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в ЗДвП, като управлявал автомобила на
заден ход без да осигури лице, което да му сигнализира за опасности,
визирано в чл. 40, ал. 2 ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира
за опасности.“; и не бил внимателен и предпазлив към уязвим участник в
движението-възрастен пешеходец, визиран в чл.116 ЗДвП: „Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите,
които се движат с червено-бял бастун и към престарелите хора.“,
вследствие на което с управлявания от него автомобил блъснал пешеходеца
Т.Б.Я. от град М. и по непредпазливост - не е предвидил настъпването на
обществено - опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди,
като й причинил средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване на дясна
мишнична кост, което увреждане й е причинило трайно затруднение на
движенията на горен десен крайник; счупване на срамната кост вдясно, което
увреждане й е причинило трайно затруднение на движенията на долен десен
крайник - престъпление по чл.343 ал.1, б. „б“, пр. II във връзка с чл.342 ал.1
във връзка чл.129 ал.2 във връзка с ал.1 от НК.
От субективна страна обвиняемият е извършил деянието при форма на
вина - непредпазливост /не предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но бил длъжен и могъл да ги предвиди и предотврати/.
Налице са условията на чл.78а от НК - обвиняемият е пълнолетно лице,
3
за престъплението по чл.343 ал.1 б.Б oт НК се предвижда наказание лишаване
от свобода до три години и пробация. Деецът не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност по раздел ІІ на гл. XI от НК,
естеството на извършеното деяние не предполага наличие на съставомерни
имуществени щети за възстановяване.
Мотивиран от изложеното съдът намира, че обвиняемият Т. И. Т.
следва да бъде освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от
НК, като му бъде наложено от съда административно наказание от вида и в
минимален размер, предвиден в чл.78а ал.1 от НК .
При това тълкуване на закона, съдът признава за виновен обвиняемия Т.
И. Т. за извършеното деяние чл.343, ал.1 б.“б“ във връзка с чл.342 ал.1 от НК,
като намира, че са налице предпоставките на чл.78а, ал. 1, б. ”а” – б. ”в” от
НК – т.е следва да бъде ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
и да му се наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер
на 1 000.00 / хиляда / лева, съобразявайки и разпоредбата на чл.78а ал.1 от
НК.
При определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът
съобрази, че обвиняемият Т. И. Т. е извършил престъпно деяние за първи път,
признава вината си, поради което съдът наложи размер на глоба при
минимума съобразявайки изискването на чл.78а ал.1 от НК. Съдът не
определи по–голям размер глоба, считайки, че и наложения е съобразен с
тежестта на извършеното деяние от обвиняемия Т. И. Т. и другите
обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по делото,
които да обосновават налагането на по – голям размер глоба.
Съдът лиши на основание чл.78а ал.4 във връзка с чл.343г от НК
обвиняемия Т. И. Т. от право да управлява МПС за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА,
считано от момента на изземване на СУ на МПС.
При определяне размера на това наказание съдът съобрази факта, че
обвиняемият не е системен нарушител на правилата за движение по
пътищата – арг.справка да нарушител л.33-34 от ДП.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия Т. И. Т. със снета
по-горе самоличност и ЕГН да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК
по сметка на ОД на МВР-М. направените разноски по досъдебното
производство в размер на 1094.70 лева, както и по 5.00 лева държавна такса в
случай на всеки служебно издаден изпълнителен лист в полза на РС-М..
По горните мотиви съдът постанови решението си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:
4