№ 28
гр. Раднево, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в закрито заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20215520100795 по описа за 2021 година
Производства по чл. 250 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 1103/17.03.2022 г. от ищеца „Първа
инвестиционна банка“ АД с искане да бъде допълнено по реда на чл. 250 ГПК
постановеното по делото решение № 22 от 14.03.2022 г. досежно сумата от 39
лв. годишна такса за поддържане на кредитна карта, начислена еднократно на
14.05.2019 г. по т. 13 и т.13.1 от договора за кредитна карта във връзка чл. 3,
т. 4 от Тарифата на банката, която била предмет на делото, но съдът е
пропуснал да се произнесе по това искане на страната.
Препис от молбата е връчена на ответника ИВ. СП. СТ., която взема
становище в законния едноседмичен срок и поддържа неоснователност на
молбата на ищеца.
Съдът като взе предвид становищата на страните, намира
следното:
По делото е постановено неприсъствено решение № 22 от 14.03.2022 г.,
с което е признато за установено, че ИВ. СП. СТ., ЕГН **********, с адрес
гр. Раднево, ****, дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, вписано в
търговския регистър с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37, на основание чл. 422,
ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК, чл. 33 ЗПК и
чл. 92 ЗЗД сумите:
1
- сумата от 416,33 лв. (четиристотин и шестнадесет лева и 33 ст.) -
договорна възнаградителна лихва за периода от 19.10.2018 г. до 21.11.2020 г.
по т. 8 от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна
сметка № 013СС-R-006587 от 20.05.2014 г.;
- сумата от 13,44 лв. (тринадесет лева и 44 ст.) – наказателна лихва за
забава по т. 9 от договора за периода от 06.11.2018 г. до 20.05.2019 г.;
- сумата от 5,56 лв. (пет лева и 56 ст.) – законна лихва за забава по чл.
86, ал. 1 ЗЗД от 03.06.2021 г. до 22.06.2021 г.,
и е отхвърлен искът за договорна възнаградителна лихва по т. 8 от
договора общо за периода от 21.11.2020 г. до 02.06.2021 г. и за размера от
99,41 лв. като неоснователен, за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
153/24.06.2021 г. по ч.гр.д. № 456/2021 г. по описа на РС-Раднево.
Видно от исковата молба на ищеца същият е претендирал и сумата от
39 лв. годишна такса за поддържане на кредитна карта, начислена еднократно
на 14.05.2019 г., която сума фигурира и в издадената заповед за изпълнение
на парично задължение. Съдът в решението по чл. 422, ал. 1 ГПК е пропуснал
да разгледа и да се произнесе по това вземане, поради което е налице
хипотезата на чл. 250 ГПК, в който случай съдът следва да се произнесе с
допълнително решение по искането на ищеца. Тъй като събрани всички
доказателства за изясняване на спора по същество, не е необходимо
разглеждане на молбата в открито съдебно заседание, а следва съдът направо
да се произнесе в закрито заседание по молбата по реда на чл. 250 ГПК.
По същество на искането съдът намира следното:
Видно от приетия като писмено доказателство договор за кредитна
карта, в чл. 13 от същия е уговорено между страните, че за поддържане и
използване на кредитната карта и за ползване на кредитния лимит,
кредитополучателя заплаща на банката лихви, такси и комисионни според
вида и класа на картата съгласно действащата в банката тарифа за таксите. В
чл.13.1 е уговорено, че за първата година кредитополучателят не дължи
годишна такса за поддържане на картата, а за всяка следваща година дължи
сума в размер на 39 лв. съгласно тарифата на банката. В чл. 3, т. 4 от
Тарифата на банката е уговорено, че картодържателят заплаща годишна такса
за поддръжка на кредитна карта в размер на 39 лв.
Задължението за заплащане на годишна такса за поддръжка на кредитна
2
карта е принципно обичайно задължение на всички картодържатели на
кредитни карти. Тази такса е свързана с управлението и обслужването на
кредитната карта и няма връзка с уговорената възнаградителна лихва върху
ползвана като кредит сума. Обичайно тези такси варират от размерите около
40 лв. – 50 лв. за стандартни кредитни карти, в какъвто размер е
претендираният от ищеца. Доколкото тази такса не е в извънредно завишен
размер, то съдът намира, че няма основания да се разглежда като
неравноправна или нищожна като заобикаляща закона уговорена скрита
лихва. Поради това съдът намира, че така уговорената такса за поддържане на
кредитната карта е дължима от ответницата на договорно основание, чл. 13.1
от договора за кредит, а това води на извод за основателност на исковата
претенция на ищеца за сумата от 39 лв. и искът ще се уважи.
Поради изложените съображения съдът намира, че следва да се
произнесе с решение по реда на чл. 250 ГПК, с което да допълни
постановеното по делото решение като осъди ответницата да заплати на
ищеца и сумата от 39 лв. дължима годишна такса за поддържка на кредитна
карта, начислена еднократно на 14.05.2019 г. /на петата година от сключване
на договора, за която се дължи таксата/.
Водим от горното и на основание чл. 250 ГПК съдът
РЕШИ:
ДОПЪЛВА решение № 22 от 14.03.2022 г., като ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, ИВ. СП. СТ., ЕГН **********, с адрес гр. Раднево, ****,
дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД, вписано в търговския регистър с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Изгрев, бул. „Драган Цанков” № 37, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК във вр. чл. 13.1 от договора за
кредитна карта сумата от 39 лв. /тридесет и девет лева/, дължима годишна
такса за поддържане на кредитна карта, начислена еднократно на 14.05.2019 г.
на основание чл. 13.1 от договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка № 013СС-R-006587 от 20.05.2014 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК № 153/24.06.2021 г. по ч.гр.д. № 456/2021 г. по
3
описа на РС-Раднево.
Решението подлежи на обжалване съгласно чл. 250, ал. 3 ГПК пред
Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
4