№ 743
гр. Бургас, 05.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20242120201964 по описа за 2024 година
Образувано е по жалба на Н. Й. С. ЕГН **********, законен представител на „И.“
ЕООД, ЕИК ***** с посочен адрес **** против ЕФ Серия К №8038397, издаден от ОДМВР-
Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 лева за нарушение на
чл.21, ал. 2, вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.
В жалбата се прави искане за „анулиране“ на ЕФ или пренасочването му към лицето,
което действително е управлявало автомобила по време на нарушението. Жалбоподателят
поддържа в поредица от тезисни съображения,че е неправилно установен авторът на
нарушението, т.к. към процесната дата автомобилът е бил отдаден под наем на В.С.,
гражданин на Р М.. В евентуалност се изразяват съмнения относно точността и техническата
изправност на използваните средства за измерване на скоростта, за липса на видимост на
пътните знаци и „нелогично поставено ограничение на скоростта“.
В съдебно заседание жалбоподателят Н. С., редовно призована, не се явява и не
изпраща представител.
Въззиваемата страна – ОДМВР-Бургас, редовно уведомена, не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата:
Сезиращият настоящата инстанция документ е процесуално допустим, доколкото е
подаден от наказаното физическо лице и срещу подлежащ на обжалване електронен фиш.
1
По делото са налични писмени доказателства /л.25 / относно датата на връчване на
електронния фиш- 30.04.2024 г., поради което съдът намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 189, ал. 8 ЗДвП.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери
законосъобразността и правилността на обжалвания електронен фиш, в параметрите на
поставените нормативни изискванията в чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
ЕФ Серия К №8038397 бил издаден във вр. с установено на 19.08.2023 г. в
03:07 часа управление на лек автомобил "Мерцедес Ц 200 Компресор", с рег. № **** в
гр.Бургас,ПП –Е773,км 491 до бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв.Ветрен към
КПП-1. В горепосочения пътен участък в границите на населеното място максимално
разрешената скорост на движение била 80 км/ч, която била сигнализирана и с пътен знак
"В26", но независимо от това нарушителят управлявал автомобила със скорост от 112 км/ч
при отчетен толеранс – 3 %, т.е. с превишение от 32 км/ч. Пътният участък бил сигнализиран
с пътен знак Е-24.
Спазването на режима на скоростта в посочения участък на 19.08.2023 г. се
контролирало с АТС, видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни
нарушения тип “Multaradar SD580” с МАС №00209D32D4F9 на нарушенията на правилата
за движение, монтирана в гр.Бургас, бен. „Ромпетрол“ I-6, 491+300 km. Видео-радарната
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “Multaradar SD580” е била
преминала последваща проверка на техническата изправност на 09.02.2023 г. със
заключение, че съответства на метрологични изисквания.
Въз основа на установеното от видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения тип “Multaradar SD580” бил издаден електронен фиш
серия "К" №8038397, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на
жалбоподателя било наложено административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 / лева
за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП.
Очертаните фактически положения съдът прие за изяснени на база анализа и
оценката на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, сред
които инкорпорираните по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, приложени към
административно-наказателната преписка и допълнително изисканите и приобщените в хода
на съдебното следствие.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки
са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, предвид
което съдът кредитира приложените към електронния фиш снимки.
Съдът оцени писмената доказателствена съвкупност като вътрешно съгласувана,
2
убедителна и надеждна доказателствена основа на изводи относно фактите и намираща се в
кореспондиращо съотношение с приобщеното веществено доказателствено средство.
С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло вещественото доказателствено
средство – снимка № 237, от която се установява регистрационният номер на управлявания
автомобил, както и измерената скорост.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът формира вътрешното си
убеждение,материализирано в следните правни изводи:
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона писмена форма,
както и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Електроненият фиш,е издаден
от компетентен орган – ОДМВР-Бургас и съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП: териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика или лицето, на което е предоставено превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото
на доброволното й заплащане. Изчерпателно лимитирания законодателен минимум
реквизити е в значително по-стеснен спектър в сравнение с изискуемите при наказателните
постановления, които същевременно са достатъчни, когато се касае за нарушение,
установено с автоматизирано средство за контрол. В ЕФ е инкорпориран фиксирания в
чл.189,ал.4 ЗДвП съдържателен минимум при описание на фактическото съдържание на
нарушението, като общата формулировка „е извършено нарушение за скорост“, е
детайлизирана прецизно с последователното изброяване на величините на разрешената
скорост - 80 км/ч, установена стойност на скоростта - 112 км/ч и конкретната величина на
превишението на скоростта - 32 км/ч.
Спазени са изискванията на чл.4 и чл.5 Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата. От писмените доказателства се установява,
че контролът на скоростта в съответния пътен участък е осъществяван от видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип “Multaradar SD580” , която е
преминала периодична проверка на техническата изправност на 09.02.2023 г. със
заключение, че съответства на метрологичните изкисвания, обективирано в Протокол от
Проверка №005-СГ-ИСИ/09.02.2023 г. на Български институт по метрология.
От писмо от зам.кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие на
Община Бургас“, ведно със схема за организация на движението, е видно че в процесния
участък ПП –Е773, в района на бензиностанция „Ромпетрол“, в посока от кв. Ветрен към
КПП-1 към дата на нарушението -19.08.2023 г. е монтиран пътен знак В26- 80 км/ч, като след
него посока център гр.Бургас е монтиран пътен знак Е24. Следователно, в процесния
участък, на който е заснето нарушението, е действало ограничение на скоростта за превозни
средства от категория „В“ в населено място – 80 км/ч, което ограничение е било
3
сигнализирано и с пътен знак "В26" - 80 км/ч.
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство - снимка –л.17, ,
намиращо се в информационна връзка с писмените доказателства, по несъмнен начин
установява и конкретната превишена скорост на движение на лекия автомобил. От
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост на движение
на лекия автомобил е 116 км/ч. От протокола за техническа проверка на видеорадарната
система се установява стойността на относимата възможна грешка предвид измерената
скорост на движение - 3 % при скорост над 100 км/ч, установена при реални условия на
измерване на скорост при полеви тест. Така установеният диапазон на възможна грешка е
приспаднат в полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 116 км/ч,
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със скорост 112
км/ч ( приспаднати са 4 км/ч при дължим толеранс 3,48 км/ч /
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП предвижда, че "собственикът или този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение,
ако не посочи, на кого е предоставил моторното превозно средство. " С ал.2 на чл.188 ЗДвП
е регламентирано изрично, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В материалите по
административнонаказателната преписка не е приложена декларация от законния
представител на собственика „И.“ ЕООД, Н. С., че на 19.08.2023 г. в 03: 07 часа лекият
автомобил е бил предоставен на друг, различен от жалбоподателя ползвател, поради което
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Н. С. в
качеството й на законен представител на ЮЛ,чиято собственост е процесното МПС, с което
е извършено нарушението. / Видно от изисканите справки от ОДМВР-Бургас,С-р Пътна
полиция и ОДМВ-Видин С-р Пътна полиция/, считано от 12.12.2022 г. собственик на
автомобила е дружеството „И.“ ЕООД, като към дата 19. 08.2023 г. няма данни за промяна
на собствеността и отсъстват данни за регистрирани ползватели/
Видно от съдържанието на самия електронен фиш на санкционираното
лице недвусмислено е разяснена възможността, как да информира компетентната
териториална структура на МВР в случай, че друг е управлявал МПС и е извършил
нарушението. Тоест, дори да се приеме априори,че с връчване на ЕФ, не е бил предоставен
образец на декларацията, правото на защита на санкционираното лице не е ограничено или
нарушено, с оглед изрично съдържимото се в процесния ЕФ разяснение на съдържанието
чл.189,ал.5, изр.2 ЗДвП. Към материалите по административно-наказателната преписка не се
установява, да е била подадена до ОД на МВР –Бургас декларацията по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП, в която освен материализиране на данни за лицето, извършило нарушението, се
изисква да бъде приложено и копие на свидетелството му за управление на моторно
превозно средство. Ето защо презумптивните съждения и фактически аргументи,
доказателствено мотивирани с представен договор за наем на лек автомобил между
4
„И.“ЕООД като наемодател и В.С. като наемател с предмет л .а. „Мерцедес Ц 200
Компресор“ рег.№****,не могат да бъдат успешно противопоставени на формалните
изисквания на процедурата, предвидена в чл.189,ал.5, изр.2 ЗДвП.
Действително,Законът за движението по пътищата съдържа презумпция относно
субекта на административни наказания в разпоредбата на чл. 188 – собственикът, в т.ч.
законния представител на собственика ЮЛ или този, на когото е предоставено моторното
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Разпоредбите на ЗАНН,
относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани
от предвидената в специалната норма презумпция за отговорност на собственика на МПС,
която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. Тук следва
да се уточни, че целта на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е да се създаде механизъм, който да
позволява в крайна сметка да бъде наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на
автомобила към датата и часа, когато е констатирано нарушението. В съответствие с тази
цел по отношение на собственика, в т.ч. законния представител на собственика ЮЛ,на
когото е съставен електронен фиш може в 14-дневен срок от връчване на фиша да представи
пред органа писмена декларация с данни на лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на МПС. Неоснователно е възражението, че неправилно Н.
С. е санкционирана в качеството й на законен представител на собственика ЮЛ, т.к. същата
не е представили изискуемите документи съгласно фактическия състав на чл.189,ал.5, изр.2
ЗДвП, /писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство/, което би обусловило анулиране на процесния ЕФ,издаден против жалбоподателя. При тази
фактическа ситуация и по аргумент от разпоредбите на чл. 188, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, когато
МПС е собственост или съответно на юридическо лице, предвиденото в закона наказание се
налага на неговия законен представител, доколкото законният представител е бездействал в
срока по чл.189,ал.5, изр.2 ЗДвП и не е посочил лицето, на което е предоставил
управлението на МПС.
Дори да се приеме, че действително Н. С. не е била водачът на лекия автомобил в
момента на нарушението, ако е считала, че с този електронен фиш не следва да се ангажира
нейната отговорност, е трябвало да откаже получаването му и своевременно да направи
възражение чрез подаване на декларация и СУМПС до ОД на МВР – Бургас. Като не е
подала по законоустановения ред информация, кое е физическото лице, извършило
процесното нарушение, Н. С. следва да понесе неблагоприятните последици, с които законът
обвързва такова бездействие. При това положение, правилно административнонаказващият
орган е издал оспорения електронен фиш на законния представител на собственика на
автомобила – „И.“ ЕООД.
Съдът намира, че в обжалвания електронен фиш правилно е посочена нарушената
материалноправна разпоредба на чл. 21, ал. 2 вр. чл.21,ал. 1 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП въвежда общото ограничение на максималната разрешена скорост, с което следва
да се съобразяват водачите на ППС от категория "В" в населено място - 50 км/ч. Когато
5
максималната разрешена скорост за движение е различна от указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
какъвто е и настоящият случай, съотвеното ограничение се сигнализира с пътен знак, а
именно В-26 /80 км/ч/ . В този случай нарушението осъществява признаците от законния
състав именно на посочената правна норма чл. 21, ал. 2, вр.чл.21, ал.1 ЗДвП. В настоящия
случай максималната разрешена скорост за движение по ПП –Е773,км 491 до
бензиностанция „Ромпетрол“ в посока от кв.Ветрен към КПП-1 към 19.08.2023 г. е била 80
км/ч, т.е. различна от указаната в чл. 21, ал. 1 ЗДвП за движение на ППС от категория "В" в
населено място - 50 км/ч и изрично сигнализирана с пътен знак В-26 /80 КМ/Ч/, което
съобразно разпоредбата на чл.21,ал.2 ЗДвП представлява въвеждане на ограничение,
различно от общото, посочено в чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Поради изложеното нарушението
правилно се субсумира именно под материалноправната разпоредба на чл. 21, ал. 2,
вр.чл.21,ал.1 ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е осъществила нарушението при пряк умисъл като
форма на вината,обхващащ в своите параметри интелектуален момент,включващ
представите-отражение на действителността относно свойствата и общественоопасния
характер на деянието - че управлява МПС със скорост, надвишаваща разрешената за
движение в населено място и волеви момент- проекция на насочеността на волята на
субекта, сочеща на това, че е искала да осъществи фактическите елементи на нарушението.
Преценка дали допуснатото административно нарушение съставлява маловажен
случай по см. на чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност - ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т.
н. д. № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, с оглед на засегнатите от деянието обществени
отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат на деянието
общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали извършителя да
пристъпи към осъществяване на деянието, наличието или липсата на данни за други
извършени нарушения, без значение дали нарушението е резултатно или формално. В
случая, нарушението по чл. 21, ал. 2, вр.чл.21,ал.1 ЗДвП е формално, но с оглед значимостта
на охраняваните със ЗДвП обществени отношения – безопасното осъществяване на
транспортна дейност и безаварийното движение по пътищата, осигуряващи съхраняване на
живота, здравето и имуществото на останалите участници в движението, съдът намира, че
признаците на извършеното административно нарушение не сочат на маловажност по
смисъла на чл. 28 ЗАНН. Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива обичайна и типична, а не по-ниска степен на обществена
опасност на поведението, което законодателят е имал предвид, въвеждайки в нормения
комплекс на ЗДвП ограничителния режим на разрешена скорост в населено място.
Не на последно място, за да достигне до извод за неприложимост на разпоредбата
на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай, съдът съобрази и обстоятелството, че в настоящия
случай се касае за превишение с 32 км/ч, което изключва възможността нарушението да се
преценява като такова с по-ниска степен на обществена опасност.
Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 400 лв.
6
Предвид установеното превишение от 32 км/ч, правилно на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 400, 00 лева.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш
следва да се потвърди като законосъобразен и правилен.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство или система серия "К" № 8038397, издаден от
ОДМВР-Бургас, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП на Н. Й. С.
ЕГН ********** /законен представител на „И.“ ЕООД ЕИК *****/, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 400, 00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2
вр.чл.21, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7