Решение по дело №720/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1071
Дата: 4 август 2020 г. (в сила от 4 август 2020 г.)
Съдия: Татяна Тодорова Илиева
Дело: 20204520100720
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Русе, 04.08.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Русе, V-ти гр.състав, в публично заседание на 27 юли 2020 г., в състав:

                                                                            Председател: ТАТЯНА ИЛИЕВА

                                                                     

при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 720 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.258 и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Звездица Димитрова“ ЕООД, гр.Русе твърди, че на 01.03.2017 г. с ответното дружество сключили Договор за изработка на ишлеме, по силата на който ищцовото дружество получавало от ответното поръчки за изработване на дамска, мъжка и детска конфекция изцяло с материали на възложителя и съгласно негови указания за количество, качество и срокове. След изработването на поръчката ищецът я предавал на служител на дружеството, който я приемал. В случай, че имало някакви рекламации по изработката, след обсъждане и съответни инструкции, „Звездица Димитрова“ ЕООД правело корекции на дрехите, но това се е случвало инцидентно в много редки случаи. Обичайно изработените от него изделия се приемали от ответника без рекламации. След приемането на изработената продукция ищецът съставял данъчна фактура за всяка поръчка с отразени в същата: предмет на поръчката, количество, единична и обща цена, копие от която изпращал по ел. поща на ответника и от тяхна страна получавал по банкова сметка ***награждение. От сключването на договора до м. октомври 2019 г. в търговските взаимоотношения между страните нямало проблеми, но в края на 2019 година възложителят престанал да изплаща изработената и приета от него конфекция. До настоящия момент на изпълнителя не били изплатени дължимите суми за изработените поръчки по следните фактури: 1. Фактура № 75/30.10.2019 г. за изработване на 26 бр. яке, модел 51 ММ, по единична цена за брой 14.27 лв., на обща стойност 381.42 лв.; 2. Фактура № 76/22.11.2019 г. за изработване на 26 бр. елек С501, поръчка 1043133, един.цена за брой 7.82 лв. - общо 203.32 лв. и 51 бр. елек С209 поръчка 1043131, ед.цена 7.82 лв. - общо 398.82 лв. и обща цена по фактурата - 602.14 лв.; 3. Фактура № 77/04.12.2019 г. за изработване на дамски панталон 502/5625279, 52 бр., един.цена 7.82 лв. или обща цена - 406.64 лв. Общо по трите фактури ответното дружество дължало на ищцовото 1390.20 лв. Тъй като ответникът не взема становище по претенциите и не изпраща представител в съдебно заседание, ищецът претендира да бъде постановено неприсъствено решение, с което „Модис Интертекс“ ЕООД бъде осъдено да му заплати горната сума, представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработена на дамска, мъжка и детска конфекция по вид, количества и цена, описани във фактури № 75/ 30.10.2019 г., № 76 / 22.11.2019 г. и № 77/ 04.12.2019 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска и направените по делото разноски.

          Ответникът не взема становище по предявените искове и не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл.238, ал.1 от ГПК намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу ответника по следните съображения:

В едномесечния преклузивен срок „Модис Интертекс“ ЕООД не е представило отговор на исковата молба, не изпраща представител в първото съдебно заседание по делото, без да е направило искане за разглеждането му в негово отсъствие.

От друга страна са налице и предпоставките на чл.239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно: с актовете на съда по чл.131 и чл.140 ГПК на страните са указани последствията от неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени доказателства /договор за изработка на ишлеме от 01.03.2017 г., фактури № 75/ 30.10.2019 г., № 76 / 22.11.2019 г. и № 77/ 04.12.2019 г., извлечения от разплащателната сметка на ищеца в „Експресбанк“/, предявените обективно съединени искове се явяват вероятно основателни.

В тежест на ответника следва да се присъдят и направените от ищеца деловодни разноски от 356 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА “МОДИС ИНТЕРТЕКС” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.”Райко Даскалов” 36, представлявано от управителя Татяна Димитрова Аврамова, да заплати на „ЗДЕЗДИЦА ДИМИТРОВА“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул.“Д-р Петър Берон“ 13, вх.1, ет.2, представлявано от управителя Звездица Димитрова Михайлова, сумата 1390.20 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор за изработена на дамска, мъжка и детска конфекция по вид, количества и цени, описани във фактури № 75/ 30.10.2019 г., № 76 / 22.11.2019 г. и № 77/ 04.12.2019 г., ведно със законната лихва от 06.02.2020 г. до окончателното й изплащане, както и 356 лв. деловодни разноски.

Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.

Препис от същото да бъде връчено на страните по делото за сведение.

                            

 

                                                               Районен съдия: ..