№ 127
гр. Велико Търново, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI СЪСТАВ, в публично
заседание на първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕНКО ЦАНКОВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНКА Й. ЗИНЕВА
като разгледа докладваното от ПЕНКО ЦАНКОВ Административно
наказателно дело № 20224110200027 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от адв. Б. (ВТАК), в качеството и на защитник на Л. Г. Р.,
против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********,
издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с който за нарушение на чл. 139, ал.
5 и ал. 6 от ЗДвП, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДв.П и на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1
от ЗДв.П, е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева. Навеждат се
оплаквания, според които при издаването на обжалвания ЕФ са допуснати нарушения на
процесуалните правила и приложимия материален закон. Излагат се твърдения, според
които процесното нарушение не е извършено от въззивничката, тъй като за превозното
средство била заплатена винетна такса за конретното МПС. Сочи на допусната техническа
грешка от страна на лицето, служител на бензиностанция, при въвеждане на номера на
превозното средство, което не можело да бъде вменено във вина на
нарушителката.Претендирана е отмяна на обжалвания електронен фиш, както и присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, въззивничката, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата и претендира изцяло отмяната на обжалвания ЕФ. Излага съображения в подкрепа
на направеното искане. Претендира заплащане направените по делото разноски в размер на
300 лева.
Въззиваемата страна, чрез упълномощения си процесуалния си представител, заема
1
становище, с което оспорва подадената жалба и направеното в нея искане. Моли съда да
потвърди електронния фиш като правилен и законосъобразенн. Претендира присъждане на
юк. възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано с издаването на ЕФ за
налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от АПИ гр. София. С
него на Л. Г. Р. е вменено извършване на нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДв.П, вр. чл.
102, ал. 2 от ЗДв.П.
При описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено е
било отразено, че на 25.01.2021г., в 09:05часа, било установено нарушение №
B9BBE0344455202EE053031F1608BBD, с ППС лек автомобил "Фолксваген Пасат", с
регистрационен номер *******, с обща техническа допустима максимална маса 1880, брой
оси 2, категория ППС: ЕВРО 2, в община Велико Търново, по път I - 4, км 133+194, с посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС, не била заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, според
категорията на пътното превозно средство. За описаното нарушение и на основание чл. 179,
ал. 3, вр. чл. 187 а, ал. 1 от ЗДвП, на Л. Г. Р. било наложено административно наказание
"глоба" в размер на 300 лева. Същият бил връчен на нарушителката на 17.12.2021г.
Нарушението e било установено с устройство № 40291, представляващо елемент от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата,
намиращо се на път I - 4, км 133+194.
Видно от представеното с жалбата заверено копие на разписка за електронна винетка,
такава е била заплатена на 24.04.2020 г. - винетка № 20042460597634 за сумата от 97 лева,
Категория - К3, за ППС с рег. № *******, валидна от дата 24.04.2020 г. до 23.04.2021 г.
/23:59 ч.; Електронна тол система - Интелегинтни трафик системи - АД чрез пратньор ОМВ
България ООД (стр. от 10-12 от делото).
От представеното заверено копие на декларация за активиране на електронна
винетка, подписана от лицето Д Р се установява, че същият собственоръчно е
отразил/посочил като рег. № на л.а. /правилния такъв/, а именно - *******, като е отразил
начална дата на валидност - 24.04.2020 г., но служителят при ОМВ България, погрешно, е
въвел последния знак от номера, а именно вместо правилно декларирания номер *******, е
отразен *******. Също така се установява, че деклараторът /Д Р/ не е потвърдил
съвпадението/тъждествеността на собственоръчно отразените от него в декларацията данни
при активиране на електронната винетка, с тези в електронния вариант и не е положил
подпис на мястото за "декларатор", а негова заверка е налице единствено в частта, в която се
изисква собственоръчно деклариране на данните. Изложеното мотивира съда да приеме, че е
налице нарушение на правилата по издаване на електронната винетка, което не е извършено
2
от жалбоподателката и не може да и бъде вменено във вина. Касае се за техническа грашка,
при въвеждането на данните за регистрационен номер на лекия автомобил, осъществено от
трето лице - служител при ОМВ България ООД.
От представеното копие от СР МПС Част I /стр. 13 от делото/ се установява, че
собственик на процесното МПС е жалбоподателя Л.Р., а и не съществува спор между
страните по делото, относно собствеността на процесния автомобил.
От приложения снимков материал /стр. 20 и 21/ се установява, че л.а. с рег. №
******* се е движел по път, включен в обхвата на платената пътната мрежа и по конкретно -
път I - 4, км 133+194 нарастващ километър, за който при въззивника е отразено, че "няма
валидна винетка" /л.20 от делото/.
Предвид установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
Съобразно актуалната към дата на твърдяното нарушение нормативна уредба - Закона
за движението по пътищата и Закона за пътищата, е предвидено, че се заплащат такси за
преминаване по платената пътна мрежа, с която се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства - винетни такси и такси на база време и на
база изминато разстояние. Въведени са съответно и различни санкционни последици за
всяко от посочените нарушения, свързани с неплащане на дължимите такси.
Съобразно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата - за движение на ППС с обща
технически допустима максимална маса до или равна на 3.5 тона, се дължи заплащане на
винетна такса. В чл. 10 а, ал. 7 от ЗП е предвидено, че това са МПС, които имат най - малко
четири колела и са предназначени за превоз на пътници; МПС, които имат най - малко
четири колела и са предназначени за превоз на товари и МПС с повишена проходимост.
Съобразно разпоредбата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП движението на пътни превозни
средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение
на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от ЗП, а в ал. 6 на същия текст от ЗДвП е въведено изричното задължение за
водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите,
когато такава е дължима според категорията на ППС-то. Санкционната разпоредба на чл.
179, ал. 3 от ЗДв.П, предвижда административно наказание глоба за водач, който управлява
ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е
заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
В разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че "При установяване на
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако
3
бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице".
За да е осъществен състав на административно нарушение, съгласно общата
дефиниция по чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна е необходимо да е извършено виновно.
Изложеното налага извод, че за да се приеме, че е извършено административното нарушение
на чл. 139, ал. 6 от ЗДв.П, е необходимо да бъде установено, че съответното лице /водач,
собственик, ползвател и пр./ съзнателно не е заплатило дължимата пътна такса и въпреки
това, съзнавайки това обстоятелство, че автомобилът се е движел по път в обхвата на
платената пътна мрежа.
В конкретния случай, от обективна страна, категорично е установено, че към дата -
21.01.2021г., е била заплатена годишна винетна такса за ППС с рег. № *******. При
закупуването на винетен стикер лицето /Д Р декларира регистрационния номер и
категорията на превозното средство. Техническата грешка при посочването на последния
знак от рег. № ******* на превозното средство или неправилното отразяване - в конкретния
случай от служител при оператора ОМВ България ООД, не може да бъде вменено във вина
на собственика и/или лицето, което управлява ППС-то и в този смисъл не е тъждествено, не
се припокрива с виновно неизпълнение на задължение за заплащане дължима винетна такса
при движение по републиканската пътна мрежа. В този смисъл липсва умисъл за
осъществяване на нарушението, тъй като лицето субективно е било уверено, че след като
заплаща сумата от 97 лева - винетна такса за лек автомобил с рег № *******, е изпълнило
добросъвестно задължението, което законът му вменява. Не е спорно, че в чл. 5, ал. 3 от
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на
база изминато разстояние предвижда, че отговорността при неправилно декларирани данни
относно регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му или периода
на валидност на винетната такса е съответно на собственика или на ползвателя, като в
случай на неправилно декларирани данни се счита, че за пътното превозно средство не е
заплатена дължимата винетна такса.
Следва да се отчете, че към момента на нарушението - 25.01.2021 г., законът не
съдържа правила за поправка на данните при заплатена вече винетна такса /при неправилно
деклариране или допусната техническа грешка./ Възможност за коригиране и поправяне на
контатирани грешки към момента на извършване на нарушението (24.01.2021г.) не е
съществувала, тъй като такова е предвидено, едва към момента на произнасяне на съда, с
направените изменение в закон за пътищата (ДВ. бр. 23, вл. в сила на 19.03.21г.) Това
поставя въззивничката в неравностойно положение, като и ограничава да упражни
предвидената в закона възможност.
Отделно от изложеното следва да се отбележи и факта, че съгласно раздел ІV от
Общите условия за работа с електронната страница на Национално ТОЛ управление при
Агенция "Пътна инфраструктура" и за продажба на електронни винетки и маршрутни карти
чрез електронната страница, мобилното приложение и терминалите за самообслужване, не
съдържа правила за поправка на данните при заплатена вече винетна такса. Дори нещо
4
повече - изрично е отразено в т. 24, изречение 2 от Общи правила е предвидено, че "не
подлежат на възстановяване суми, събрани за пътни превозни средства, когато не са
правилно декларирани неговата категория, държавата по регистрация, емисионен клас или
регистрационният номер". В този смисъл самата публична администрация /към момента на
нарушението/ създава условия за допускане на грешки от собствениците и водачи на
автомобили, с които ще се обогати и за едно и също превозно средство ще получи два и
повече пъти заплащане на винетни такси. При това положение, след като не е предвидено
връщане на заплатена винетна такса, то във всеки случай, при който е констатирано
разминаване между регистрационен номер и категория на превозното средство, следва да
бъде разгледан от контролните органи/респективно административнонаказващия орган и да
бъде признато заплащане на винетна такса за конкретния автомобил. В този смисъл
административно наказващият орган е следвало да съобрази начина на закупуване на
винетки, възможностите на системата, наличието на техническа грешка и получаването на
паричните средства от административния орган и да приложи чл. 28 от ЗАНН, като
предупреди нарушителя. Като не е извършил това е налице неправилно приложение на
материалния закон.
На следващо място - сочената норма обаче, не би могла да обоснове
административнонаказателна отговорност по чл. 139, ал. 5 и 6 ЗДв.П, тъй като от
доказателствата по делото категорично се установи, че жалбоподателката е собственик
единствено на МПС, л.а. - "Фолксваген Пасат", с рег. № *******, и поражда задължението за
съответното лице, когато се констатира погрешното деклариране, да заплати наново винетна
такса, декларирайки коректно данните за превозното средство. В случая обаче данните са
били декларирани от лицето Д Р - стр. 10. Ако се приеме противното, то лицето би понесло
административнонаказателна отговорност за грешката в декларирането на данните, а не за
самото административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДв.П, тъй като нормата предвижда
задължение за водача за заплащане на винетна такса, което самият той добросъвестно е
изпълнил. В този смисъл аргументирането на административнонаказващият орган на
сочената норма, противоречи от една страна на действителния смисъл на разпоредбата, а
също така и на целта на закона. Освен това и към настоящия момент единственият вид
винетна такса от категория КЗ и стойността й е еднаква, независимо от категорията на
превозното средство. На административно наказване по този текст, биха подежали
единствено лица, които съзнателно /умишлено/ не са заплатили дължимата такса и въпреки
това, съзнавайки това обстоятелство, управляват автомобил, за който такава такса се дължи,
по път в обхвата на платената пътна мрежа.
В този смисъл и при субсидиарното приложение на чл. 11, ал. 2 от НК,
жалбоподателката следва да съзнава общественоопасният характер на деянието - че
нарушава директно законова забрана, която е обвързана с общественоопасни последици,
чието настъпване иска/или допуска, но в настоящия случай, е безспорно установено от
доказателствата по делото, че същата е имала знание, че е закупена винетка за процесния лек
автомобил и е заплатена в полза на бюджета /електронна годишна винетка/. Категорично е,
5
че е съзнавала, че е закупена именно за този автомобил. Изложеното от фактическа страна,
налага извод и при субсидиарното приложение на чл. 14, ал. 1 от НПК за изключване на
наказателна отговорност на дееца, определена от констатираното незнание на
действителните обстоятелства принадлежащи към състава на административното
нарушение.
На следващо място съдът намира, че дори да се приеме строго формалистичен подход
и се приеме, че е налице реализиран състав на административно нарушение, ЕФ отново е
незаконосъобразен в частта, с която на жалбоподателя е наложено административно
наказание, тъй като и в този случай нарушението извършено от жалбоподателката, следва да
се квалифицира като маловажен случай и по отношение на нея е следвало да се приложи
разпоредбата на чл. 28, б. "а" от ЗАНН. В ЗАНН няма легално определение на понятието
"маловажен случай", но предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9 от НК, тъй като
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към общата част на НК, а именно извършеното
административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността
им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
Настоящият случай е именно такъв, тъй като деянието разкрива по–ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. При
преценката на тежестта на нарушението и съответно степента на обществена опасност на
нарушението, следва да се съобразят във всички случаи конкретните обстоятелства по
неговото извършване, а именно факта, че в крайна сметка сумата представляваща винетна
такса е била платена за управлявания автомобил и фактически е постъпила в бюджета,
поради което и от деянието не са настъпили никакви вредни последици, дори е налице
неоснователно обогатяване на държавата. В този контекст същото на практика и не се
отличава с обществена опасност, което на отделно основание го квалифицира като
административно нарушение. При това положение, налагането на глоба в размер на 300 лв.,
се явява несъразмерно тежка санкция спрямо тежестта на нарушението и степента на
обществена опасност на същото. При наличието на описаните по-горе факти,
административно-наказващия орган, е следвало да извърши преценка за наличие на
маловажен случай.
По делото безспорно бе доказано, че жалбоподателката е имала заплатена винетка за
ППС, и то именно управлявания л.а, но при закупуването и е посочена грешно буквата „К”
вместо правилната такава”Х”. Това е единствената разлика. Това, че има заплатена винетна
такса е от съществено значение, тъй като не може да се третира по един и същи начин лице,
което никога не е заплатило такава с лице, което е заплатило винетна такса, които
изключват какъвто й да е умисъл от страна на Нарушителката. Освен това както бе
посочено, от действията на жалбоподателката не би могло да настъпят каквито й да е
вредоносни последици или щета за държавата, тъй като реално има заплатена винетна такса
6
и от нея би могъл да се ползва само процесния автомобил, а не някой друг автомобил.
Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол, и когато
съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не
ги е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление (съответно
електронния фиш), като в този случай преценката на съда е преценка за законосъобразност
(ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК - ВКС).
По изложените съображения съдът приема, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на Л. Г. Р. за допуснато нарушение по чл. 139,
ал. 6 от ЗДвП, като обжалвания ЕФ е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде
отменен.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателката за присъждане на направените по делото разноски: Съдът намира, че при
този изход на делото същото е основателно. В настоящия случай са направени разноски от
въззивната страна, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Същото не се явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото и с оглед основателността на жалбата и на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 1
от ГПК, следва да се присъдят в полза на жалбоподателя и направените от него разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение на пълномощника адв. Б. - възнаграждение от 300 лв.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2,т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, с който за извършено
на 25.01.2021г., в 09:05часа, в община Велико Търново, по път I - 4, км 133+194, с посока
нарастващ километър нарушение на чл. 139, ал. 5 и ал. 6 от ЗДв.П, вр. чл. 102, ал. 2 от ЗДв.П
и на основание чл. 179, ал. 3 вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДв.П на Л. Г. Р., с ЕГН ********** жив. в
**** ***** е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 300 лева, като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, да заплати на Л. Г. Р., с ЕГН
**********, жив. в **** ***** сумата от 300 лева, направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и
обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7