№ 8878
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело №
20241110108655 по описа за 2024 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ ... / ...
16.05.2025 г., гр.София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
трети април две хиляди двадесет и пета година, в следния
състав:
Председател: Красимир Сотиров
при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №8655 по описа за 2024г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 26, ал. 1, предл. I, II и III ЗЗД и по чл. 55, ал. 1, предл. I
ЗЗД.
Образувано е по повод на искова молба, подадена от И. К. Д., чрез адв.Д. М. от САК,
срещу ....., ЕИК ......, със седалище и адрес гр. ....., представлявано от ....... – управители, за
прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит №....., евентуално – за
провъзгласяване нищожността на клаузата на чл.5 от Договор за предоставяне на финансови
1
услуги от разстояние №...../16.05.2019г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за
предоставяне на обезпечение – поръчителство от „.....“ в полза на ответника, и за осъждане
на ответника да заплати сумата от 5 лв., частично от общо 36,88 лв., представляваща платена
при изначална липса на правно основание по горния договор за потребителски кредит, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.02.2024 г., до
окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че на 16.05.2019г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит № ....., по силата на който ответникът е отпуснал сумата от 400 лв.
при едноседмичен срок за погасяване. Съгласно чл. 5 от процесния договор кредитът
следвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено от „...... .....“ в полза на ответното
дружество. На ищеца му била начислена и такса за обезпечение с поръчителство,
предоставено от „...... .....“, в размер на 36,88 лв. Поддържа, че към датата на предявяване на
иска е погасил задълженията по договора. Твърди, че процесният договор е недействителен,
тъй като дължимите вноски не били посочени в договора, нито пък е отразено, че
сключването на договора за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредита.
Оспорва да е подписал договора за поръчителство, респ. – да му е бил представен такъв.
Поддържа, че договорът за кредит и за допълнителна услуга са недействителни и поради
неспазване на предвидената от закона форма. Освен това договорът за кредит не съдържал
начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как е формиран същият. Бил посочен
грешен размер на ГПР, тъй като сумата по предоставяне на поръчител не била включена
като разход по кредита. Размерът на ГПР надхвърлял законово установения максимален
праг. Налице било заобикаляне на закона. Поддържа, че клаузата по чл. 5 от договора за
потребителски кредит била нищожна като неравноправна по списъка на чл. 143, т. 9 ЗЗП и
като нарушаваща разпоредбите на чл. 10, ал. 2 ЗПК, чл. 10а, ал. 4 ЗПК, чл. 19, ал. 1 ЗПК и 4
ЗПК. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез юрк.Г. Г., с
който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва наведените в исковата молба
твърдения за нищожност на договора за кредит и на клаузата по чл. 5 от същия. Поддържа,
че ищецът сам е избрал обезпечението, което да предостави на кредитополучателя. Сочи, че
договорът за гаранция е отделно облигационно отношение, по което ищецът не е страна.
Твърди, че таксата във връзка договора за гаранция не следвало да се включва в ГПР. Моли
за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно, че на 16.05.2019г.
между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ....., по силата на който
ответникът е отпуснал сумата от 400 лв. при едноседмичен срок за погасяване, като съгласно
чл. 5 от процесния договор кредитът следвало да се обезпечи с поръчителство, предоставено
от „...... .....“ в полза на ответното дружество.
В о.с.з. осъдителната искова претенция е увеличена от 5 лв. на 36,88 лв.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове
за основателни, поради следните съображения:
Представени са по делото извадки от ел. подписани документи сключени от разстояние
договор за кредит за сумата от 400 лв., платима в 7- дневен срок от датата на усвояване на
кредита, договор за гаранция с регистрирано в Р. М търг. дружество „.....“ срещу
възнаграждение от 36,88 лв.и справка за получени плащания.
Видно от прието заключение по ССч.Е, до 04.11.2021г. са извършвани плащания в
размер на 440 лв., от които са погасени задължения за главница от 400 лв., договорна лихва
от 3,12 лв. и възнаграждение по дог. за гаранция от 36,88 лв.. Посочено е, че ГПР при
допълнителни разходи от 40 лв. към кредита възлиза на 521,40 %, а при изчисление само на
договрна лихва ГПР възлиза на 40,70 %.
2
Правните изводи на съда са следните:
Съгласно разпоредбите на чл.9, ал.3 от ЗПК, вр. т.12 от ДР на ЗЗПотр., следва
ответникът да се счита за потребител по смисъла на ЗЗПотр., като процесният договор за
кредит представлява финансова услуга по смисъла на горната легална дефиниция, при което
приложение намират разпоредбите на ЗПК.
Поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо
кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му. Поръчителят е
самостоятелен длъжник на кредитора и при плащане на дълга изпълнява свое собствено
задължение в качеството си на солидарен длъжник, срещу което получава регресно право да
иска платеното от длъжника. Договорът за поръчителство е каузален, като намерението е да
се обезпечи едно чуждо задължение. Поръчителството от ЮЛ срещу възнаграждение за
неопределен брой задължения разкрива белези сходни със застрахователния договор с
покрит застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, който се сключва
единствено с лицензирани застрахователни дружества и подобна сделка, сключена с
потребители е нищожна, на осн. чл.26, ал.1, предл.I oт ЗЗД.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1,
т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на
основание чл.23 от ЗПК. В случая е налице е нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, като в сключения договор е отразен годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, без да се съобрази възнаграждението към гаранта- ЮЛ, което е разход по кредита,
включен в размер на погасителните вноски. Субект на задължението за връщане на даденото
е лицето, което го е получило- кредитодателя в случая. С оглед на горното осъдителната
искова претенция подлежи на уважаване до сумата от 36,88 лв., съобразно заключението по
ССч.Е. Санкцията за отв. кредитодател се изразява в това да получи чистата стойност на
главницата по кредита при наличието на трайна практика за включване в сключваните
договори на клаузи за заплащане на скрити неустойки за недадено обезпечение.
Съгласно чл. 116, б. "б" ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск или
възражение или със започване на помирително производство. Прекъсването на давността
в тези случаи е условно - изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или
искането за започване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се
смята прекъсната. Същото разрешение се налага и в случаите, когато делото бъде
прекратено, тъй като вследствие прекратяването се заличават с обратна сила
извършените по него процесуални действия и отпадат правните последици от
предявяването на иска. Без значение е дали делото е прекратено служебно от съда
/нередовна искова молба, недопустимост на предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ
или оттегляне на иска/.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът иска
заплащане на следните суми: сума от 100 лв.-държ. такса в производството и депозит за
експертиза от общо 400 лв. Претендира се адв. възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. При
оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие, насрещната страна по делото се осъжда
да заплати възнаграждение за осъществената безплатна адвокатска помощ, ако е налице
някое от основанията по чл.78 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от
ЗА възнаграждението се определя от съда. Преценката дали да окаже безплатната правна
помощ при съществуващ риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката.
3
Съдът определя възнаграждението в размер не по- нисък от предвидения в чл.7, ал.2, т.1 от
Наредбата за №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Видно от служебна справка в ЕИСС са налице към момента над 160 образувани идентични
по своя характер дела от ищеца, чрез проц. му представител, срещу различни кредитни
институции. Дадени са указания на ищеца да представи за сверяване сключения договор за
правна защита и съдействие в оригинал, което указание не се изпълнява. При това
положение съдът намира, че не е налице легитимен интерес за ищеца за присъждане на
разноски в негова полза, поради което разноските следва да останат така както са извършени
от страните.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА по отношение на ....., ЕИК ......, със седалище
и адрес гр. ....., представлявано от ....... – управители, по иск на И. К. Д., ЕГН:**********,
разпоредбата на чл.5 от Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
№...../16.05.2019г., сключен между страните, поради противоречие със закона на осн. чл. 26,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5, вр. чл. 146 от ЗЗП и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, като неоснователен.
ОСЪЖДА ....., ЕИК:......, със седалище и адрес на управление: гр........., представлявано
от .......- Управители, да заплати на И. К. Д., ЕГН:**********, сума от 36,88 /тридесет и шест
лева и осемдесет и осем стотинки/ лв., представляваща недължимо дадено възнаграждение
за гарант по Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние №...../16.05.2019г.,
сключен между ...... и ищеца, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба - 15.02.2025г. до окончателното й плащане.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Да се връчат преписи на страните.
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4